Р Е Ш Е Н И Е
Номер260054/10.02. Година 2020 Град
Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На петнадесети декември Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01606 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-003222/28.07.2020г.,
изд. от началник сектор ПП към ОД МВР –
Перник, на Е.М.Б. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба 50
/петдесет/ лв. на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, за това, че на 10.06.2020г., в 23.10
ч., в гр. Батановци, общ. Перник, по път 605 управлява лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. №*******, собственост на Д.Е.Б.,
с незначителна техническа неизправност - не свети осветлението на задната табела с регистрационен номер при движение в
тъмната част на денонощието – нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в
срок е постъпила жалба от Е.Б., в която без да се оспорва установената при
извършената проверка неизправност излага възражения, че се касае за случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК, при което отсъства негово виновно поведение. Излага твърдения, че
около 10 минути преди спирането за проверка осветлението на задната регистрационна
табела е било изправно, както и всички
останали светлини, т.е., че повредата е настъпила по време на движение и не е
могъл да предвиди настъпването й. Жалбоподателят посочва, че на място е изразил
готовност да отстрани повредата, тъй като е разполагал с резервен комплект за
светлините, но такава възможност не му била предоставена от контролните органи. Алтернативно искането за отмяна на наказателното постановление се обосновава с доводи за маловажност на случая
по чл.28 от ЗАНН..
Същата позиция жалбоподателят поддържа в съдебното
производство.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована – не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна, съдът приема за установено
следното:
На 10.06.2020г.,
около 23.10 часа, жалбоподателят Е.М.Б. се движел по път трети клас, № 605 в посока от с. Богданов дол към град Батановци, управлявайки
лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. №*******, собственост на Д.Е.Б..***, на
около 10 метра преди кръстовището с път PER 6032, бил спрян за извършване на рутинна проверка от
служители на Сектор “ПП” - ОД МВР – Перник – свидетелите М. С.К. и Л.Б.М.
.
На водача
на превозното средство била
извършена обстойна проверка, при която контролните
органи установена техническа неизправност - не светел осветителят на задната
табела с регистрационния номер. Други нарушения не били констатирани.
Уведомили
водача, че се касае за незначителна техническа неизправност и ще наложат глоба с фиш. Жалбоподателят оспорил
нарушението, заявил, че не е съгласен да плати глобата и желае да бъде
съставен акт.
По тази
причина и с оглед установеното фактическо положение срещу Е.Б. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение серия GА, №192832/10.06.2020г., като актосъставителят приел, че се касае за незначителна техническата неизправност и е
нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта соченият
като нарушител заявил , че има възражения,
какъвто запис било отразен в
съдържанието му.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал писмено възражение, входирано с вх. №
313000-5910/16.06.2020г., в което изложил
възражения и доводи, аналогични
на тези в процесната жалба.
На 28.07.2020
г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, извършена въз основа на
събраните по преписката доказателства, наказващият орган счел възражението за
неоснователно, приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП
ангажирал административнонаказателна отговорност на Е.Б. за нарушението по-горе.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид показанията на свидетелите Л.Б.М., М.
С.К. и Л.В.Х., както и писмените доказателства: АУАН серия GА, №192832/10.06.2020г., заповед №8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи.
Съобразно
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
но разгледана по същество се явява неоснователна.
При извършване на цялостна
служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му
на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът
приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство по
делото заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, както и че това е станало при спазване на императивните
изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.
Възражението, че произнасяйки се
по преписката АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, а
именно да прецени направените възражения и да събере допълнителни доказателства
за изясняване на спорните обстоятелства,
само по себе си не съставлява нарушение на процесуалните правила. Това действие
e
законова
възможност, не и задължение за АНО,
поради което неизвършването му
не може да има за последица
процесуално-правна незаконосъобразност на развилото се производство. В случая,
предвид отразеното в акта възражение и дезпозираното в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН писмено такова, очевидно наказващият орган го е преценил като неоснователно, счел
е събраните по административнонаказателната преписка за достатъчни за обосноваване на предявеното административнонаказателно обвинение и е
издал процесното наказателно постановление, приемайки, че жалбоподателят е
субект на вмененото му административно нарушение и
следва да понесе отговорност за него.
Доколко преценката му е доказателствено обоснована и законосъобразна е въпрос
по същество.
По същество:
По
делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателят Е.Б. е
управлявал лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. №*******, както и че на
посоченото място е бил спрян за извършване на проверка. Не е спорно, че е констатирана
горепосочената техническа неизправност относно осветлението на задната табела с
регистрационен номер. Тези факти не са спорни и предвид позицията на страните,
съдът ги приема за установени.
Горните
факти са относими към обективните признаци от състава на нарушението, вменено
във вина на жалбоподателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни. Следователно, това законово предписание ще бъде нарушено,
когато се установи движение на неизправно ППС. Хипотезите, в които поради
наличие на повреди и неизправности превозното средство се определя като технически
неизправно са регламентирани в разпоредбата на чл. 10, ал.1 от
Правилника за прилагане на ЗДвП. Съгласно чл.10, ал. 1, т. 12, б.
"е" - МПС е технически неизправно, когато има повреди или
неизправности по осветителната уредба - недостатъчно осветена е задната табела с
регистрационния номер.. В случая няма спор, че на автомобила на
жалбоподателя не е светел осветителя на задната табела с регистрационния номер, което определя
превозното средство като технически неизправно.
Съдът приема, че неизправността законосъобразно е
квалифицирана като незначителна от контролните органи и АНО, което обстоятелство предопределя и основанието за наказване.
Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.6 ЗДвП,
санкциите, предвидени за водач, който управлява технически
неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки, в зависимост от естеството на констатираните неизправности като
са предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни /т.1/,
значителни /т.2/ или опасни неизправности /т.3/ - понятия, дефинитивно
определени в §6, т.71, 72 и 73
от ДР на ЗДвП. Така законодателят приема, че "незначителни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за
безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху
околната среда, както и други незначителни несъответствия; "значителни неизправности", включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие
върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни
несъответствия, а "опасни неизправности", включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по
пътищата или имат въздействие върху околната среда.
За точна класификация на всяка една
неизправност ЗДвП с нормата на чл.101, ал.4 препраща към наредбата по чл.147, ал.1 ЗДвП,
а именно НАРЕДБА № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства. В разпоредбата на чл. 37, ал.1-4 от
процесната Наредба, категоризираните незначителни, значителни и опасни неизправности са дефинирани по-детайлно и с
повече конкретика спрямо уредбата в §6, т.71,
т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП.
Класификация на неизправностите се извлича и от Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, Приложение № 5 към чл. 31, ал.1 от Наредбата, съгласно която неизправностите
се оценяват от гледна точка на рисковете, които крият за безопасността на
движението по пътищата. Предвид естеството на неизправността, предмет на
процесното нарушение, същата е съотносима с т. 4.7.1, б. "б" от
посочената методика и правилно е класифицирана като незначителна. Същият извод
следва и от разпоредбата на чл.11, ал.1, вр. ал.2 от ППЗДвП, съгласно която при
възникване по време на движение на
неизправност по осветителната уредба само в хипотезата на т. 12, буква "в" през
нощта и при намалена видимост, водачът е длъжен да спре моторното превозно
средство или ремаркето до отстраняване на неизправността. Съгласно нормата на
чл.11, ал.2 от ППЗДвП /относима и за
процесния случай/, в останалите случаи на възникване на
техническа неизправност по време на движение, когато отстраняването на
неизправността на място е невъзможно, на водача се разрешава да придвижи на собствен
ход моторното превозно средство или да тегли ремаркето до гараж или сервиз. В
този случай придвижването може да се осъществи само ако водачът е осигурил
необходимата безопасност на движението.
Въз основа на изложеното и
доколкото установените факти изпълват признаците от обективна страна на състава на
административното нарушение, вменено във вина на Е.Б., съдът приема, че същото
е извършено, доказано е по несъмнен
начин от обективна страна и е
квалифицирано точно, съгласно материалния
закон.
Защитата на жалбоподателя
е в насока оспорване законосъобразното ангажиране на отговорността му за
вмененото нарушение, като се поддържа несъставомерност на деянието поради липса
на виновно поведение, а алтернативно – че
случаят е маловажен и обуславя приложимост на нормата на чл.28 „а“ от ЗАНН.
Тезата
си Б. обосновава с момента на възникване на неизправността, като посочва, че
това е станало по време на движение и е узнал за нея едва след спирането му от
контролните органи. Твърди, че е разполагал
в автомобила си с резервен комплект крушки за всички светлини и в присъствието
на свидетеля Л.Х., с когото пътували, изразил готовност на място да подмени
осветителя на задната табела с регистрационния номер, което служителите на МВР игнорирали,
предвид предприетите действия към
наказване с фиш, а впоследствие - за съставяне на АУАН.. Посоченият свидетел,
разпитан в съдебното следствие, потвърждава твърденията на жалбоподателя и
внася допълнителна конкретика като твърди, че комплекта крушки се е намирал в
жабката пред него и са били показани на служителите на МВР.
Възраженията се приемат за
основателни, тъй като посочените от АНО
доказателства не са достатъчни за несъмнен извод за виновно поведение
на жалбоподателя.
Полицейските служители, установили конкретното нарушение –
свид. М.К. и Л.М., чиито показания принципно съдът цени като обективни и
добросъвестно дадени, не са категорични относно
изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства и не могат да послужат като убедително
основание за отхвърляне на възраженията му. При разпит в съдебното следствие
двамата потвърждават констатациите в АУАН и съобщават без противоречия по-голямата
част от релевантните за казуса обстоятелства. Актосъставителят – свид. М.К. обаче
заявява, че не е изяснявал каква е
причината за неизправността и кога е възникнала, като същевременно твърди, че
не помни дали е давал възможност на водача на автомобила да я отстрани на
място. От своя страна полицай Л.М. твърди, че такава възможност е дадена
на жалбоподателя, но същият отказал да направи това, като свидетелят отрича пред
тях Б. да е правил изявление, че разполага с резервни крушки. Този свидетел
посочва, че в автомобила на Б. е имало пътник, но самоличността му не са
установявали, обстоятелство, което свид. К. не помни.
Следва да се отбележи, че с оглед
естеството на откритата по време на процесната проверка неизправност, попадаща в обхвата
на чл.11, ал.2 от ППЗДвП, обстоятелството възможно ли е било отстраняването й
на място от водача е относимо към предмета на доказване и има правна значимост
при преценката относно законосъобразното ангажиране на отговорността му.
Както се посочи, събраните в тази
насока гласни доказателствени средства /в т.ч. по инициатива на жалбоподателя Е.Б./
са с противоречива насоченост, поради което възраженията на наказания не могат
да бъдат отхвърлени като недостоверни.
По делото не е изяснено
еднозначно било ли е възможно отстраняване на неизправността на място, както и
знаел ли е жалбоподателят, че управлява
превозното средство с откритата при
извършената му проверка незначителна техническа неизправност, който
въпрос е пряко относим към доказване субективната страна на нарушението. Независимо
от факта, че се касае за неизправност по осветителната уредба на автомобила при
движение през нощта, в случая тя е била в задната част на автомобила до
табелата с регистрационния номер и водачът при движението си не е имал
възприятие за несветещия осветител на задната табела.
По тези съображения съдебният
състав приема, че по делото не е доказано виновно поведение на водача, за да
бъде квалифицирано установеното деяние като административно нарушение. Въпреки
произтичащата от този извод отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно,
следва да се посочи, че алтернативно изложените доводи за
маловажност на нарушението също са основателни и се споделят.
Извършеното нарушение представлява маловажен случай от гледна точка
дефиницията за маловажно нарушение в § 6, т.32 ЗДвП
и особеностите на конкретния случай. Управлението на моторно превозно средство
с констатираната техническа неизправност по осветителна уредба, а именно такава
по чл.10, ал.1, т. 12, б. "е" от ППЗДвП, макар и в тъмната част на денонощието, не е оказала каквото и да е влияние за безопасното придвижване на
превозното средство и не е създала рискове за безопасността на останалите
участници в движението, още повече че самото му придвижване с неизправността до
гараж или сервиз е било допустимо с оглед разпоредбата на чл.11, ал.2 от
ППЗДвП. Налице са
всички основания да се приеме, че отклонението от
дължимото поведение е незначително и разпоредбата на чл.28“а“ от ЗАНН е приложима.
До същия извод са достигнали и
контролните органи, предвид предприетите първоначално действия за наказване с
фиш по реда на чл.186 от ЗДвП, вр. чл.39 ЗАНН. Разноски по делото не се
претендират и няма доказателства да са направени.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-003222/28.07.2020г.,
издадено от началник сектор ПП към ОД
МВР – Перник, с което на Е.М.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба 50
/петдесет/ лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ