Протокол по дело №26/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 40
Дата: 26 януари 2023 г. (в сила от 26 януари 2023 г.)
Съдия: Велина Емануилова Антонова
Дело: 20235000600026
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 40
гр. Пловдив, 26.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Велина Ем. Антонова

Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
и прокурора Н. Ст. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600026 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Делото е образувано във връзка с жалби, подадени от служебните
защитници и упълномощения такъв на тримата обвиняеми по воденото
досъдебно производство № 7/2023 г.
Обвиняемият жалбоподател Д. Г. Х. се явява лично и с адв. П.К. –
служебен защитник.
Обвиняемият жалбоподател В. К. П. се явява лично и с адв. Б.Д.а –
служебен защитник.
Обвиняемият жалбоподател П. К. Й. се явява лично и с адв. К.Б.,
редовно упълномощен на ДП.
Прокурорът – Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Адв. Б. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурорът – Нямаме искания, вкл. за отводи към състава.
Адв. К. – Също.
Адв. Д. – Нямаме искания, включително за отводи.
Адв. Б. – Също.
С оглед становищата на страните и тъй като делото е изяснено от
фактическа и правна страна, съобразно предмета на доказване в настоящето
производство, съдът счита, че следва да се даде ход на съдебните прения,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. К. /за Д. Х./ – Уважаеми апелативни съдии, моля да ревизирате
определението на Окръжен съд Пловдив, с което по отношение на
представляваното от мене лице Д. Х. е определена най-тежката мярка за
неотклонение Задържане под стража.
Мотивите си за това съм изложил в подадената жалба, станала повод за
образуване на настоящето производство. Искам да обърна вниманието ви, че
за времето на своето задържане здравословното състояние на Х. е силно
влошено. И това е видимо от начина, по който влезе в залата,
обстоятелството, че е сам, а не задържан с останалите обвинени лица.
Причината за това е, както казах, влошеното му здравословно състояние, с
оглед на което вече имах възможността пред първата инстанция да изразя
становище, че подходящата мярка за неотклонение би била Домашен арест,
което би обезпечило изискванията на закон, регламентирани в чл. 57 НПК, а
именно защита на обществения интерес и в същото време би осуетила
възможността лицето да се укрие или да извърши друго противоправно
деяние.
Изразявам становище си и апелирам към вас за налагане на следващата
по степен и тежест мярка за неотклонение, а именно Домашен арест.
2
Обв. Д. Х. за лична защита – Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Адв. Д. /за В. П./ – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите
подадената от мен жалба спрямо моя подзащитен и да измените
определението на Пловдивския окръжен съд, с което му е наложена най-
тежката мярка за неотклонение Задържане под стража.
Съображенията си съм изложила подробно в жалбата, няма да ги
преповтарям.
Апелирам към вас, като считам, че по-лека мярка за неотклонение ще
изпълни целите на Наказателния закон и ще се яви по-адекватна в случая,
спрямо събраните доказателства и няма да се яви като мярка за процесуална
принуда, каквато в случая е Задържането под стража.
С оглед на изложеното, моля да отмените мярката Задържане под
стража и да определите по-лека такава.
Обв. В. П. за лична защита – Съгласен съм с казаното от защитника
ми.
Адв. Б. /за П. Й./ – Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло
депозираната жалба против атакуваното определение на Пловдивския
окръжен съд, постановено по ЧНД № 144/2023 г., с което съдът е уважил
искането на Окръжна прокуратура Пловдив за вземане на най-тежката мярка
за неотклонение Задържане под стража спрямо подзащитния ми П. Й..
В жалбата сме развили подробни съображения, поради които желаем
ревизиране на постановения съдебен акт. Считам, че е значимо и следва да се
отрази в акта ви досежно мярката за неотклонение на подзащитния ми Й..
Намирам, че макар и в ранен етап на разследването по ДП, на практика са
извършени огромна част от възможните процесуално следствените действия.
Събрани са достатъчно по обем гласни, писмени и веществени доказателства,
приобщени към ДП, от които намирам, че на този етап не може да се направи
обосновано предположение за авторството за това обвинение, по което
подзащитният ми е привлечен към наказателна отговорност.
Именно за това съм направил основното си искане и пред Пловдивския
окръжен съд, правя и пред вас сега, обвиняемият да бъде освободен без мярка
за неотклонение поради липса на обосновано предположение.
Ако намерете от доказателствата по делото, че такова може да се
3
изведе, считам, че не са налице останалите изискуеми от Закона предпоставки
за тази мярка. Към настоящия момент не може да се направи извод за наличие
на реална опасност, както от извършване на престъпление, така и от укриване.
Пловдивският окръжен съд е приел тезата на защитата, че реална опасност от
укриване към настоящия момент не съществува, защото подзащитният ми се е
отзовал лично, когато е разбрал, че е търсен от органите на полицията и е
отишъл в Криминална полиция, за да разбере за какво е търсен. Има
постоянен адрес, където може да се призове, има много добри
характеристични данни, които се извеждат от семейното му и социално
положение, от липсата на други висящи наказателни производства срещу
него, същият е с чисто съд минало.
От събраните до този момент доказателства това, което може да се
направи като извод, е, че той е имал за цел единствено и само да пренесе от
едно до друго място и да предаде въпросното наркотично вещество, което е
предмет на делото, не е имал за цел да го разпространява.
Прави впечатление, че той не се познава с останалите двама обвиняеми,
които са пред вас, единствено е в контакт със Ю., който е човекът,
благодарение на когото в крайна сметка се е стигнало да разпространение на
част наркотиците. Този човек към настоящия момент е с мярка за
неотклонение Гаранция в пари, което, според защитата, поставя в
неравностойно положение обв. Й. и Ю.. До този момент не може да се
направи извод, че Й. е осъществил деянието, за което е привлечен като
обвиняем.
Ето защо и с оглед съображенията, които съм изложил в жалбата си,
моля да наложите по-лека мярка за неотклонение, като считам, че целите,
визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК, биха могли да се изпълнят с всяка
една от трите други възможности, визирани в НПК.
Обв. П. Й. за лична защита – Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да потвърдите
протоколното определение на Пловдивския окръжен съд, като обосновано и
законосъобразно. Видно от мотивите на същото, за всяко едно от
обвиняемите лица първоинстанционният съд е направил пълен разбор на
събраните към настоящия момент доказателства по воденото досъдебно
производство. Безспорно, законодателят не изисква такъв интензитет на
4
доказаност, какъвто е нужен за един краен осъдителен акт за съответните
обвиняеми. Но намирам, че доказателствената обезпеченост на този етап е
достатъчна, за да може да се направи обоснованият извод, че всеки един от
обвиняемите има причастност към конкретното наркотично вещество. Прави
са колегите от защитата пред първата инстанция за част от пороци в самите
обвинения, но и те самите са се съгласили, че се касае за работни такива.
На следващо място, надълго и нашироко се обсъжда огромно
количество наркотично вещество, което не е намерено и не е приобщено към
досъдебното производство, но вие сами разбирате, че и това, което е
намерено и приобщено, е значително за територията на гр. Пловдив. Повечето
от вас са работили по такива дела и е ясно, че с това количество наркотично
вещество би могло в един продължителен период да се поддържа това
наркотично вещество на пазара.
Колегите акцентираха не толкова върху обстоятелството е или не е
налице обоснованото подозрение, а повече върху обстоятелството, че не са
налице другите две кумулативни предпоставки за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение, а именно обвиняемите да се укрият или да извършат
друго престъпление. Вие сами виждате, че двама от обвиняемите са с по-
тежката квалификация и не само това - част от престъпленията, които не са
обхванати от тази квалификация са изключително разнопосочни и дават
възможност съставът да направи извод за изключително лоши
характеристични данни. Единственият неосъждан в конкретния случай е Й.,
но пък от събраните по делото доказателства вие виждате, че е имал желание
да разпространи количеството, а тази информация е добита по реда на НПК.
Безспорно е налице и физическо страдание у този обвиняем, но вие сами
знаете, че чл. 253 или чл. 256 от ЗИНЗС урежда правата на задържаните лица
и ги приравнява на тези на лишените от свобода, като дава абсолютна
възможност за извършване на конкретни медицински манипулации, както в
специализираното заведение към затворите, а именно Затворническата
болница, така и хоспитализация в други заведения, които са на територията на
Пловдивския затвор. В този смисъл намирам, че към настоящия момент, с
оглед целите на чл. 57 НПК, най-подходящата мярка за неотклонение и за
тримата обвиняеми е задържане под стража. В този смисъл моля да бъде и
вашият съдебен акт.
5
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
Обв. Д. Г. Х. – Ако може по-лека мярка за неотклонение. Аз се
лекувам, на метадонова програма съм, на психиатър ходя, на психолог.
Наркоман съм, направиха ме най-големия дилър. Аз нито съм отивал на
срещи, нито нищо, има снимки дето съм се снимал, може да съм свалял
момичета. Нищо не намериха в нас, такива кила никога не съм виждал и не
съм чувал, 50 грама са 400 лв.
Обв. В. К. П. – По-лека мярка за неотклонение ако може Домашен
арест, с гривна да бъда, целият съм брадясал, съдействал съм на полицията за
тези работи.
Обв. П. К. Й. – По-лека мярка искам от Задържане под стража
Съдът, след тайно съвещание намира и приема за установено
следното:
Производство е по реда на чл. 64, ал. 7 - 8 от НПК.
След като съобрази доводите на страните и след проверка на
атакуваното определение на Пловдивския окръжен съд, настоящият съд
намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Изцяло се споделят доводите на първия съд, че са налице всички
кумулативно предвидени от закона предпоставки за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение задържане под стража спрямо всеки един от
съпроцесниците, като изложените подробни мотиви във връзка с наличието
на всяка една от тях няма да бъдат преповтаряни, тъй като се споделят от
въззивния съд.
Спрямо обвиняемите Д. Х., В. П. и П. Й. са били повдигнати обвинения
за деяние по съответните правни квалификации във връзка с чл. 354а, ал. 1
НК с предмет наркотично вещество – марихуана и посочени разнообразни
форми на изпълнителното деяние – държане с цел разпространение и
разпространение на наркотични вещества. Деянията, за които са привлечени
Х., П. и Й. е явяват тежки умишлени престъпления със законоустановен
специален минимум на долната граница на наказанието лишаване от свобода
и висок максимум, като и кумулативно предвидени наказания – глоба също в
6
немалък размер. В случая предвидените законодателно санкции с висок
минимум и максимум на наказанието лишаване от свобода разкриват и
високата степен на обществена опасност на подобен тип престъпно
поведение. Настоящият съд намира, че от доказателствената маса, събрана в
хода на разследването, може да се направи извод за наличието на обосновано
предположение за авторството на вменените престъпления. От събраните до
момента надлежни гласни и писмени доказателствени средства се извежда
обоснованото предположение за вменените форми на изпълнителното деяние,
като представените протоколи за разпит на свидетели, протоколите за
претърсване и изземване и личен обиск, одобрени от съда по отношение на
приобщения предмет на престъплението, както и останалите приобщени
веществени доказателства, които дават информация и за придобиване,
съвместно държане на наркотичното вещество и разпространение, като от
особеностите на предмета на престъплението като количество обвинението е
извело данните и за държане на иззетата марихуана със специална цел –
разпространение. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата,
мотивирани с обясненията на съпроцесника на Х., П. и Й. – З. Ю., че същите
не следва да се ползват за целите на наказателното производство.
Действително не бива да се забравя, че обясненията на обвиняемите лица
освен доказателствено средство, са и средство за защита, но застъпената от
Ю. версия на събитията няма за цел да изобличи други лица и да им
прехвърли вината, като добросъвестно разкрива и дейността на самия Ю.,
като изложеното е обективно, последователно, житейски логично и се
подкрепя от хронологията на събитията.
Настоящият съдебен състав споделя и становището, застъпено от ПОС
по отношение на преценката на останалите предпоставки, свързани с вземане
на мярка задържане на обвиняемите, а именно наличие на опасност от
извършване на престъпление и от укриване. Тя правилно е била изведена от
тежестта на обвиненията и особеностите на предмета на престъплението като
вид и количество, както и каузалните особености на разнообразните деяния и
обремененото съдебно минало на Х. и П.. Всичко това обуславя наличието на
реална опасност в посочените от първия съд насоки.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че тримата
обвиняеми следва да бъдат с еднакви мерки за неотклонение, като било
дискриминационно, че З.Ю. останал с мярка парична гаранция. Подобно
7
разбиране не намира опора в закона, поради което не може да бъде споделено.
Действително определянето на мярката за неотклонение следва да се
подчинява на изискванията за точното му и еднакво приложение. Това
означава, че при еднакви предпоставки следва по еднакъв начин да бъде
решен въпросът за вземане или съответно за индивидуализиране на
конкретната мярка за неотклонение. Тъкмо защото мярката за неотклонение
се фокусира върху поведението на обвиняемия и не е обвързана единствено с
тежестта на обвинението, равното третиране не означава, че обвиняемите по
едно дело трябва да бъдат с еднакви мерки за неотклонение. Напротив, за
всеки един от тях следва да се направи самостоятелен анализ – не само на
обоснованото предположение за неговото лично участие, а и на рисковете за
възпрепятстване на правосъдието или застрашаването на общественото
спокойствие чрез извършване на престъпление, което е било сторено
прецизно от първия съд, като са били определени и подходящите мерки за
неотклонение.
Съвкупният анализ на всичко изложено до момента налага извод, че на
настоящия процесуален етап са налице всички законоустановени
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна
за воденото спрямо обвиняемите наказателно производство и неговият ранен
етап е мярката за неотклонение „задържане под стража“, като ангажираността
с работа, близки и роднини, не може да доведе до извод, противен на вече
направения.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата на Х. за
несъвместимост на здравословното състояние на обвиняемия с условията на
ареста. Липсват данни за това, че медицинската помощ не може да бъде
осъществена, в случай на необходимост и в условията на ареста. Задължение
на съответните администрации и органите на досъдебното производство е да
осигуряват непрекъсната здравна грижа над задържаните лица, включително
и при необходимост медицинска помощ да им бъде оказана извън арестните
помещения.
В заключение – обжалваните мерки за неотклонение са били взети при
наличие на изискуемите предпоставки за това, като са били съобразени
обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и именно те са в състояние да
изпълнят и целите по чл. 57 НПК.
8
Съвкупният анализ на всичко изложено налага извод, че на настоящия
процесуален етап са налице всички законоустановени предпоставки, визирани
в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо
обвиняемите наказателно производство и неговия ранен етап е именно
мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо всеки от тях.
Разбира се, няма пречка при разколебаване на обоснованото
предположението и липсата на условия за неговото надграждане с напредване
на разследването, въпросът за подходящата мярка да бъде поставен отново,
като се поиска съответното й нейното изменение.
Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид на горното съдът и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 99/21.01.2023 г.,
постановено по ч.н.д. № 144/2023 г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Заседанието се закри в 10.34 часа.
Протоколът се изготви в с.з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9