Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 356 гр.Бургас 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение, в открито заседание
на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
При секретаря В. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 439 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, представлявано от
Димитър Шумаров и Петя Димитрова чрез адв. Светозар Златанов – САК, съд. адрес
гр. София, ул. Неофит Рилски № 57, вход от ул. Струмица, ет. 1, партер против Н.Г.Р.
с ЕГН **********, от ***.
Ищецът твърди, че на 08.11.2007 г. страните сключили договор за кредит HL29116, по силата на който банката предоставила на ответника
сумата от 170 000 евро. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека по н.а.
№ *** г. на нотариус Цвета Атанасова, при БРС. След вписване на ипотеката и откриване на заемна сметка кредитът бил
усвоен в пълен размер на 14.11.2007 г. Договорните условия били предоговорени
със седем допълнителни споразумения.
По силата на допълнително споразумение от
28.04.2009 г., т. ІV ; допълнително споразумение от 14.05.2010 г., чл. 4, ал.2
; допълнително споразумение от 31.05.2011 г, чл. 4, ал.2 ; допълнително
споразумение от 30.11.2011 г., чл. 4, ал.2 ; допълнително споразумение от
22.06.2012 г., чл. 4,ал.2 ; допълнително споразумение от 01.09.2014 г., чл.4,
ал.2 и допълнително споразумение от
04.11.2014 г., чл. 4, ал.2, главницата по кредита е била преоформена,
като всички дължими плащания – просрочени главници, лихви и такси са
преоформени чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасна част от
главницата по кредита. В резултат на това преоформяне главницата е нараснала до
сумата в общ размер от 216 598, 18 евро.
Тези преоформения се подкрепят от
представените банкови бордера с посочените в тях суми. С извършеното
преструктуриране се формирало ново по размер задължение, което е свързано с
неизпълнение на договорното. При съгласието на страните новото задължение било
дължимо от кредитополучателя.
Впоследствие банката установила, че към
29.08.2018 г. е налице трайно забавяне
на плащанията на дължимите погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 18, ал.1
от договора при непогасяване на на която и да е вноска банката може да направи
кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В случая забавата на
плащанията били съществени, поради което банката упражнила правото да обяви
изцяло кредита за предсрочно изискуем. Обявяването било осъществено чрез
нотариална покана, връчена на ответника на 09.01.2019 г., която е и датата на
настъпилата предсрочна изискуемост.
Ответникът се считал за уведомен на осн. чл. 47 ГПК, т.к. е търсен на
неговите адреси, включително и по месторабота, в продължение на месец, като
едно от посещенията е в неприсъствен ден.
При обявяването на кредита за предсрочно
изискуем банката подала заявление пред заповедния съд за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, които били
издадени по чтд № 1049/2019 г. на БРС. След връчването на заповедта ответникът
възразил, поради което се води настоящия иск.
Ищецът
предявява искането: да бъде постановено решение, по силата на което:
1/ да се приеме за
установено, че ответника дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № HL 29116/08.11.2007 г. :
69 024, 20 евро – частична главница, ведно със законнна лихва от
01.02.2019 г. до окончателното изплащане;
1 176, 85 евро – такси за времето от 14.11.2017 г. 27.01.2019 г.
;
47, 50
евро – имуществени застраховки за времето от 07.11.2018 г. до 27.01.2019
г. ;
210, 60
лв. – нотариални разноски за времето 01.10.2018 г. до 27.01.2019 г. ;
2/ да бъде осъден
ответника да заплати направените от ищеца разноски по заповедното производство
и по предявения иск.
Правна
квалификация: Правното
основание на искането е в чл. 422, ал.1, вр. чл.415 ГПК.
Обстоятелства, на които ответника възразява:
На първо място
счита, че предсрочната изискуемост не е настъпила. В случая направеното в нотариалната
покана изявление за предсрочната изискуемост не възпроизвежда реално
съществуващи записвания в счетоводната сметка за да се види дали наистина е
налице неиздължаване, на кои конкретни вноски, както и действителния размер на
вземането. Позовава се на цитирана задължителна съдебна практика, според която
уведомлението следва да е ясно и в същата степен, както извлечението от
сметката, като при непогасени вноски следва да е посочено кои са непогасените
вноски и по какъв падеж.
На следващо място,
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е опорочено, поради
неспазване на процедурите по ГПК за връчване. Твърди, че не е получавал
уведомление. На вратата на на апартамента и пощенската кутия уведомление не е
била залепено.
Възразява по
същество. Плащанията са правени редовно, включително до 10.07.2019 г, която е
падежна дата. В представения пред заповедния съд погасителен план са отбелязани плащания по падежи до януари 2013
г., като липсват четири месечни вноски с посочени размери от 560, 610, 650 и
675 евро. От февруари 2013 г. по погасителния план са посочени вноски 1756, 09
евро, но по допълнително споразумение от 01.09.2014 г. вноските са определени в
размер от 600 евро при облекчен режим на
плащане, както е и по споразумението от 04.11.2014 г. Представения погасителн
план е с различни данни от тези по предходно представени на ответника при
поискване.
Не отговаря на
действителното положение твърдението, че при подписване на допълнителните
споразумения страните са изразявали съгласие. Ответникът твърди, че не е бил
съгласен с начина на формиране и прилагане на лихвата. Изобщо всички
допълнителни споразумения са подписвани при липса на равноправност на двете
страни на осн. чл. 143 ЗЗП, в условие на императивно налагани клаузи от
банката.
За гарантирания с
ипотека потребителски кредит банката прилага БЛП за жилищни кредити, вместо БЛП
за потребителски кредит. Само за 2008 г. БЛП е бил увеличен едностранно от
банката три пъти, което е неравноправна клауза нарушение на чл. 143 ЗЗП.
Договорената надбавка
към БЛП по чл. 3, ал.1 от договора също е била едностранно променяна в
нарушение на чл. 143 ЗЗП от 0,6 до 5, 34 % без да е договорено изрично в
допълнителни споразумения.
Неравноправни са
клаузите по чл. 3, ал.5 ; чл. 4, ал. 6 ; чл. 6, ал. 3 ; чл. 8, ал. 2 и чл. 9,
ал.1 от договора, тъй като са определени едностранно от банката без даване на
възможност за договаряне, което също е нарушение на чл. 143 обективирано в
посочена съдебна практика.
Банката е
нарушавала сключения договор.
В нарочно писмо от
13.01.2017 г. до всички клиенти тя е определила лихва на база 6-месечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка, като по договори в евро
стойността на 6-месечния EURIBOR се намалява в посочени
стойности. Поради това от тази дата годишната лихва по процесния договор следва
да е 0, 366 % /0, 234 + 0,6/.
На искане на ответника за промяна на
параметрите по кредита банката на 21.11.2016 г. е отговорила, че кредита е с
облекчено плащане до 10.01.2017 г., че ползвания към момента БЛП е 3, 26 %,
формиран на база ПРАЙМ+ фискирана надбавка от 1, 41 % или 4, 67 %, а след
облекченото плащане фиксираната надбавка става 3, 3% или годишната лихва – 6,
86 %.
Нарушението се
състои в това, че възприетите БЛП ПРАЙМ и ЮРИБОР са приложени с голямо
закъснение за процесния кредит, като БЛП ПРАЙМ е приет на 22.04.2013 г. и е
можело да се приложи още на 10.05.2013 г.
Поради неуспешните
опити да се договори с банката ответникът депозирал нотариално възражение.
В допълнителна искова молба ищецът
оспорва отговора. Не признава направените в същия възражения.
Поддържа, че
кредита е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред. Предпоставките за
това – неплащане и правото на кредитора са налице. Към 29.08.2018 г. са
формирани непогасени просрочия в размер от 19 212 евро и непогасяване на
12 вноски за главница от 11.09.2017 г. и 11 вноски за главница от 10.10.2017 г.
Нотариалната
покана е връчена при условията на чл. 47 ГПК, като нотариалните действия по
връчването са установени с протокол.
Не признава
възраженията за нищожност на договорни клаузи. Твърди, че допълнителните
споразумения преуреждат изцяло плащанията и представляват индивидуално
договаряне. Освен това посочените норми от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделки за стоки и услуги, чиято
цена е свързана с размера на лихвения процент на финансовия пазар, какъвто е
процесния договор. На следващо място договора не е за предоставяне на
потребителски кредит, независимо от наименованието му, тъй като по чл. 4, ал.1,
т. 2 ЗПК, разпоредбите на ЗПК не се прилагат по отношение договори за кредит
обезпечени с ипотека.
В съдебно
заседание чрез адв. Вълканова искът се поддържа, ангажират се доказателства и
се пледира за уважаването му.
Ответникът Р. оспорва
иска, също ангажира доказателства и пледира за отхвърлянето му.
Съдът
приема следната фактическа обстановка:
Не се спори, че страните са в
договорно правоотношение по договор за потребителски кредит HL 29116 от
08.11.2007 г. По силата на договора банката е предоставила на ответника
потребителски кредит за текущи нужди в
размер на 170 000 евро срещу задължението за връщане на сумата в сроковете
и условията на договора. Уговорени са условията за усвояване и ползване на
кредита, договорното съдържание – права и задължения на страните, предсрочна
изискуемост, обезпечения и отговорност и санкции при неизпълнение.
Договорът
е бил анексиран със седем допълнителни споразумения – подробно описани по дати,
по което не се спори. С тези анекси
главницата по кредита е била преоформена, като всички дължими плащания –
просрочени главници, лихви и такси са преоформени чрез натрупването им към
редовната усвоена и непогасна част от главницата по кредита. В резултат на
анексите и последвалото от сключването им преоформяне главницата е нараснала до
сумата в общ размер от 216 598, 18 евро.
В
изпълнение на договорната уговорка за обезпечения, на 09.11.2007 г. с н.а. № ***
г. на нотариус Цвета Атанасова, е била учредена договорна ипотека върху
недвижим имот. По силата на този договор, за обезпечение на всички вземания
по предоставения кредит ипотекарните
длъжници М.К.Р. и Г.С.Р. са учредили в полза на банката договорна ипотека върху
недвижим имот – тяхна собственост, подробно описан.
Не се спори, че след вписване на ипотеката и откриване на нарочната заемна сметка
кредитът бил усвоен в пълен размер на 14.11.2007 г.
С
нарочно нотариално уведомление до ответника банката е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем преди крайната падежна дата на договора. В уведомлението
банката се е позовала на чл. 18, ал.1 от договора и допълнителните споразумения
към него за непогасени просрочия общо в размер на 19 212, 84 евро –
непогасяване на 12 вноски за главница, считано от 11.09.2017 г. и 11 вноски за
лихва, считано от 10.10.2017 г. В същото уведомление банката е посочила, че
ответника дължи не само посочената сума – просрочие на непогасни вноски и
лихви, но и пълния размер на кредита от общо 210 571, 24 евро.
Уведомлението е била предоставено на нотариуса на 05.10.2018 г. Служител на
нотариалната кантора е посетил адреса на ответника на три дати: 07.10.2018 г в
16.15 часа ; на 26.10.2018 г. в 17.25 часа и на 19.11.2018 г. в 15.30 часа, в
нарочен протокол констатирал, че адресата не е намерен и на последната дата залепил
на входната врата на жилището и на пощенската кутия уведомления и пуснал едно в
пощенската кутия. На 09.01.2019 г. нотариусът съставил протокол, в който след
справка в НБДН установил съвпадение на постоянния и настоящ адрес на адресата,
описал нотариалните действия по връчване на поканата, залепване на уведомления
и пускане на уведомление в пощенската кутия и констатирал, че нотариалната
покана е останала непотърсена в двуседмичния срок по закона, поради което е
редовно връчена.
Съдът
е разпитал в качеството му на свидетел служителя в нотариалната кантора С.Ю..
Същият дава показания за процедурата но връчването на книжа, която е рутинна и
винаги се спазва. Свидетелства, че каквото е удостоверил нотариуса това е
изпълнил. По същество потвърждава посещението на адреса три пъти и залепване и
пускане на уведомления.
Съдът
е назначил съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е взело предвид
доказателствата по делото, включително представена от банката методология за
определяна на референтен лихвен процент /ПРАЙМ/ и отговорило на всички
поставени от страните въпроси. В заключението си потвърждава факта на договора,
усвояването му и сключените анекси, с които към първоначалната главница са
капитализирани неизплатените договорни суми към датите на сключването им.
Според представената от банката счетоводна информация от редовно воденото
счетоводство за времето от 14.11.2007 г./усвояването/ до предсрочната
изискуемост – 10.01.2017 г. начислените суми са в общ размер 216 598, 18
евро, от които 170 000 евро първоначална главница и 46 598, 18 евро
капитализация на неизплатените суми по допълнителните споразумения, както и
начислените възнаградителни лихви по допълнителните споразумения с облекчено
плащане. Към момента на предсрочната изискуемост останалата неизплатена
главница е 198 654, 20 евро, тъй като остатъкът от 17 943, 98 евро,
до общата сума от 216, 598, 18 евро, е бил изплатен от ответника. Начислените
договорни такси за времето 16.09.2009 г. до 14.11.2018 г. са в общ размер
6 190, 82 евро, от които до
10.12.2018 г. са изплатени 5 013, 97 евро и остават неизплатени
1 176, 85 евро. Дължимите нотариални такси са 210, 60 лв., а дължимите
застраховки – 461, 38 евро, от които останали неизплатени – 47, 50 евро.
Лихвената политика на банката се определя от Комитет по управление на активите
и пасивите на банката. По договора ГЛП е сбор от БЛП плюс надбавка от 0,6 % или общо 6, 95 %, като
с допълнителните споразумения от 01.09.2014 г. и 04.11.2014 г. ГЛП се формира
от сбора на референтния лихвен процент на ПРАЙМ плюс фиксирана надбавка от 2,
70 %. Плащанията по кредита са извършвани от ответника всеки месец за периода 14.12.2007 г. до 11.07.2019 г. В периода на погасяване на кредита общия
размер на начислените от банката лихви по първоначалния погасителен план е
116 877, 24 евро, а по последващите анекси и погасителни планове плюс
капитализираните лихви за времето декември 2007 г. до декември 2018 г. –
129 728, 91 или разлика от 12 851, 67 евро. Към главницата са били са
капитализирани суми общо в размер на
40 013, 89 евро, включващи просрочени възнаградителни лихви, начислени
лихви по анекси и просрочени мораторни лихви.
При такива факти съдът приема
от правна страна:
Предявен е
специален установителен иск по чл. 422 ГПК. Искът е предявен след издаване на
съдебна заповед за изпълнение, след подадено в срока по закона възражение от
ответника-длъжник, като предявяването на иска за съществуване на вземането е осъществено
в законния за това срок.
По същество и в съответствие с указаната
от съда тежест на доказване върху ищеца тежи провеждането на пълно доказване на
кумулативните предпоставки за наличие на твърдяното договорно правоотношение
между страните, по което ищецът е кредитор, а ответника е длъжник, че ищецът- кредитор
е изправна страна по правотношението, че за ответника съществува задължението
да плаща поради неизпълнението. Ответникът следва да доказва положително, че е
погасил задължението си, както и въведените от него възражения, включително за
нищожност на договорните клаузи, както оспорването на счетоводните записвания
на ищеца.
При
съобразяване с доказателствата съдът приема, че между страните е сключен
договор за кредит, който е бил анексиран със седем допълнителни споразумения.
На
въпроса подлежи ли ответника на потребителска защита по реда на ЗЗП съдът
отговаря положително по следните съображения: За случая не е от значение
договора от обективна страна и как той е бил наименован от страните. От
значение е качеството на кредитополучателя, т.е. дали той е потребител по
определението на закона извън обективните предели на защитата за да се
задейства защитата му по реда на ЗЗП. Съдът приема, че ответника има качеството на
потребител по см. на закона, поради което спрямо него са приложими правилата за
защита по закона. Законът за потребителския кредит – чл. 9 не дава легална
дефиниция на потребителския кредит, която се извлича от отделните разпоредби.
От значение е понятието потребител, което има легално определения в чл. 9, ал.3 ЗПК, такъв е всяко лице, което действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност. В случая кредита е предоставен за текущи нужди и
следователно ответника – кредитополучател следва да се ползва от субективните
предели на потребителската защита.
Ответникът
е направил възражение за нищожност на договорните клаузи по чл. 143 ЗЗП. Преди
всичко съдът съобразява актуалната съдебна практика на върховната инстанция по
чл. 290 ГПК, която е приложима по настоящия случай / решение № 66 от 29.07.2019 год. по тд № 1504 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ Прието е, че допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения, върху които се начислява възнаградителна
лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само
при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Забраната за анатоцизъм цели преди всичко да се предотврати
бързото и необосновано нарастване на
дълга. В случая, с подписването на процесните анекси, при
съобразяване с доказателствата по делото, включително заключението на експерта,
се е стигнало до увеличаване
на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на
възнаградителни лихви, което е анатоцизъм. В резултат,
при първоначална главница от 170 000 евро същата е нараснала до 216 598, 18 евро след
подписването на анексите и капитализация на неизплатените суми. При това положение се
налага извода, че процесните анекси към договора за кредит са нищожни, като
сключени в противоречие на закона, тъй като установените в тях клаузи водят до
анатоцизъм. Този извод не се прилага по отношение вземането за такси, които по
своя характер не са лихви и спрямо тях
не е налице олихвяване на изтекли лихви.
По
предсрочната изискуемост съдът прави следния извод: Процедурата по връчване на
нотариалното уведомление е била спазена от нотариалната кантора. Поради това
бланкетното възражение на ответника, че не е виждал залепено уведомление и не
го е получавал съдът не споделя, тъй като прилага правните последици от
изпълнената законова процедура. Независимо от това
предсрочната изискуемост не е настъпила, тъй като уведомлението до длъжниците
съдържа вземания изчислени според допълнителните споразумения, което не е
точния им размер, тъй като тези анекси са нищожни. Отделно от това и в
допълнение – в уведомлението е посочена общата просрочена сума представляваща
просрочени вноски за главница и лихви, като отделните вноски не са
индивидуализирани по дати и размери, което също води до ненадлежност на
обявената предсрочна изискуемост.
Налага се крайни извод за
неоснователност на иска, поради което следва да се отхвърли.
При това разрешение на спора на ответника
следва да се присъдят разноски. Съгласно представен списък разноските са: 400
лв. за вещо лице и 1 000 лв. заплатени по договор с адвокат за проучване
на делото, изготвяне на становище и въпроси към вещото лице. Разноските следва
да се присъдят съгласно списък. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за
неоснователно, тъй като същото е съобразено със сложността на делото и
съответната наредба. Поради това ищецът следва да се осъди да заплати на
ответника сумата от 1 400 лв съдебни разноски.
Като се води от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********,
представлявано от Димитър Шумаров и Петя Димитрова чрез чрез адв. Светозар
Златанов – САК, съд. адрес гр. София, ул. Неофит Рилски № 57, вход от ул.
Струмица, ет. 1, партер против Н.Г.Р. с ЕГН **********, от *** за приеме за
установено, че ответника дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № HL 29116/08.11.2007 г. :
69 024, 20 евро – частична главница, ведно със законнна лихва от
01.02.2019 г. до окончателното изплащане;
1 176, 85 евро – такси за времето от 14.11.2017 г. 27.01.2019 г.
;
47, 50
евро – имуществени застраховки за времето от 07.11.2018 г. до 27.01.2019
г. ;
210, 60
лв. – нотариални разноски за времето 01.10.2018 г. до 27.01.2019 г.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК
*********, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Димитрова чрез чрез адв.
Светозар Златанов – САК, съд. адрес гр. София, ул. Неофит Рилски № 57, вход от
ул. Струмица, ет. 1, партер да заплати на Н.Г.Р. с ЕГН **********, от ***
сумата от 1 400 лв. разноски съгласно списък.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред АС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: