№ 20757
гр. С., 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110122278 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на С.О. срещу Б. К. С..
Ищецът твърди, че със Заповед № РД-30-278/03.06.2013 г. на Директора на Дирекция
„Общински строителен контрол“ е наредено на К.Т. С. на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ да
премахне незаконен строеж, а именно: „Ограда от бетонна основа с монтирана телена мрежа
отгоре“, находяща се в УПИ Х-205, кв. 295, м. „кв. Л.К.Б.Ш.“ по плана на гр. С., с
административен адрес: гр. С., ул. „Б.Ш. ............оведта е влязла в сила на 04.06.2014 г., след
решение № 3720/04.06.2014 г. по адм. д. № 7487/2013 г. по описа на АССГ, второ отделение.
Сочи, че на К. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение рег. № САГ17-ТК00-
1901/02.08.2017 г. Поради неизпълнение на задължението за премахване на незаконния
строеж, ищецът сторил това за сметка на задълженото лице, като с договор № САГ17-ДГ55-
3/17.10.2017 г. възложил на „Р.К.“ ООД принудителното премахване на обекта. Сочи, че
разходите за събарянето на посочената ограда възлизат на 3244,06 лв., които са платени от
ищеца с платежно нареждане от 08.12.2017 г. въз основа на издадена фактура №
1085/13.11.2017 г. от „Р.К.“ ООД. Ищецът заявява, че претендираната сума се дължи от
ответницата, в качеството й на наследник на К.Т. С.. Моли за признаване за установено, че
ответницата дължи сумата от 3244,06 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.12.2022 г., до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67267/2022 г. по описа на СРС,
48 състав. Претендира разноски.
В срока за отговор ответницата Б. К. С. изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Твърди, че Заповед № РД-30-278/03.06.2013 г. на
Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ е издадена само за премахване на
1
ограда от бетонна основа с монтирана телена мрежа отгоре, но въпреки това С.О. е
възложила изцяло премахването на строеж „Бетонова площадка и ограда от бетонна
основа“, т. е. за евентуалното премахване и на бетоновата площадка, която не е предмет на
заповедта от 03.06.2013 г., тъй като е приета за търпим строеж, не се дължат разходи от
ответницата. Оспорва бетоновата площадка изобщо да е премахната. Оспорва иска и по
размер – конкретно вида и обема на строителните дейности, извършени от фирмата
изпълнител. Оспорва К.Т. С. да е получавала покана за доброволно изпълнение съгласно чл.
277, ал. 1 АПК, поради което твърди, че административната процедура е опорочена. Освен
това, ответницата твърди, че правото на собственост върху недвижимия имот, в който е
изпълнен посоченият строеж, заедно с всички подобрения и приращения в него, е
прехвърлено от К. С. на А.В.П. и А.Т.П. на 02.12.2013 г., т. е. преди влизане в сила на
процесната заповед, съответно за К. С. не е имало основание, а и същата е била в
невъзможност да премахне доброволно незаконния строеж. Възразява и за погасяване на
вземането по давност. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и се установява от Удостоверение за наследници с изх. №
РМЛ22-ДР08-19/2022 г. от 08.12.2022 г., издадено от С.О., район „М.“, че К.Т. С., ЕГН
**********, е починала на 10.08.2015 г., като е оставила за свой наследник по закон
ответницата в настоящото производство – Б. К. С., ЕГН ********** – дъщеря.
Приета е Заповед № РД-30-278/03.06.2013 г. на С.О., Направление „Архитектура и
градоустройство“, Дирекция „Общински строителен контрол“, издадена на основание чл.
225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, с която е наредено на К.Т.
С., ЕГН ********** да премахне незаконен строеж: „Ограда от бетонна основа с
монтирана телена мрежа отгоре“, находящ се в гр. С., район „П.“ – СО, УПИ Х-205, кв.
295 по плана на гр. С., м. „кв. Л.К.Б.Ш.“, с административен адрес: гр. С., ул. „Б.Т.“ № 12а,
като е определен 14-дневен срок от влизане в сила за заповедта за доброволно изпълнение
на разпореденото премахване. Предвидено е при неспазване на срока за доброволно
изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от С.О., за
сметка на К.Т. С., по реда на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ.
С решение № 3720/04.06.2014 г. по адм. д. № 7487/2013 г. по описа на АССГ, второ
отделение, 29 състав, е отхвърлена жалбата на К.Т. С. срещу посочената заповед, с което
същата е влязла в сила.
По делото е приета Покана за доброволно изпълнение от 02.08.2017 г. от директора на
Дирекция „Общински строителен контрол“ – НАГ - С.О., Направление „Архитектура и
градоустройство“ до К.Т. С., с която същата е поканена на основание чл. 277, ал. 1 АПК в 14-
дневен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно разпореденото в Заповед №
РД-30-278/03.06.2013 г., като е посочено, че при липса на доброволно изпълнение, заповедта
ще бъде изпълнена принудително по реда на Наредба за принудителното изпълнение на
заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на
2
строежи или части от тях от органите на С.О., съгласно чл. 225а, ал. 3 ЗУТ, като съгласно чл.
225а, ал. 5 ЗУТ разходите по извършеното принудително премахване са за сметка на
извършителя и ще бъдат събрани от К.Т. С. по реда на ГПК. Няма данни поканата за
доброволно изпълнение да е била връчена на адресата.
По делото е приет Констативен акт № 9301-414 от 16.04.2013 г. от С.О., район „П.“
относно проверка на строеж: бетонова площадка и ограда от бетонна основа с монтирана
телена мрежа отгоре, находящ се в УПИ Х-205, кв. 295 по плана на гр. С., м. „кв. Л.К.Б.Ш.“,
с административен адрес: ул. „Б.Т.“ № 12а, район „П.“ – СО, в който е посочено, че имотът е
собственост на К.Т. С., Т.С. И. и Г.С. И.а съгласно нотариален акт № 39, том LLIV, дело №
20895/1993 г., нотариален акт № 175, том XVIII, дело № 3329/1954 г., протокол от декември
1976 г., договор за продажба на наследство от 30.11.1992 г., както и че строежът е извършен
от К.Т. С., посочено е, че не са представени строителни книжа и документи, а като
изпълнение на строежа е описано: изградена бетонова стълбищна площадка с
приблизителни размери 2х2 м и ограда с размери около 2х2,50 м и височина около 2 м,
състояща се от излята около 0,30 м бетонна основа и монтирана върху нея телена ограда в
УПИ Х-205, кв. 295 без одобрени строителни книжа и без съгласието на съсобственика към
пристройка с изграден вход от западната страна, а не от източната, както е по скица по дело
№ 4749/1976 г. и скица на имота (Районен съд 21.09.2007 г.), обектът е шеста категория
съгласно чл. 137 ЗУТ. Като установени нарушения са посочени: изградена бетонна площадка
и ограда от бетонна основа с монтирана телена мрежа отгоре без одобрени строителни
книжа и нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Посочено е, че констативният акт е основание за
започване на административно производство по реда на чл. 225а, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Приет е Договор към Рамково споразумение за възлагане на обществена поръчка с
предмет „Принудително премахване или поправяне и заздравяване на строежи или части от
тях, по реда на чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ и премахване на незаконни строежи по реда на чл.
225а ЗУТ“ от 17.10.2017 г., сключен между С.О. като възложител и „Р.К.“ ООД като
изпълнител, по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя да извърши:
премахване на строежи (21 на брой) при спазване на нормативните актове за изпълнение на
СМР, включително тези, отнасящи се до безопасност на труда, сред които и бетонова
площадка и ограда от бетонна основа с монтирана телена мрежа отгоре, находящ се в УПИ
Х-205, кв. 295, м. „кв. Л.К.Б.Ш.“ по плана на гр. С., с административен адрес: ул. „Б.Т.“ №
12а, район „П.“ – СО, за сумата от 266 156,70 лв. с ДДС съгласно приетите ценови
предложения за всеки отделен обект, неразделна част от договора, като е предвидено, че
крайният срок за изпълнение на договора е 31.12.2017 г. За процесния обект е предвидено
премахване в рамките на 1 календарен ден от подписване на Приложение № 3 към чл. 9, ал.
1 от Наредба за принудително изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ за
поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а
ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на С.О., приета с
Решение № 330 по Протокол № 63 от 12.06.2014 г. на СОС, като е изготвена и количествено-
стойностна сметка за сумата от 3568,46 лв. с ДДС.
3
Приети са Протокол № 3/31.10.2017 г. за установяване състоянието на строежа и
строителната площадка преди започване на принудителното изпълнение, подписан от М. Б.,
В. С. и И.Б., с който е удостоверено пристъпването към принудително премахване на
строежа в 10:00 часа, Протокол № 4/31.10.2017 г. за установяване състоянието на строежа и
строителната площадка след приключване на принудителното изпълнение, подписан от М.
Б., В. С. и И.Б., с който е удостоверено приключването на премахването на строежа в 14:00
часа, с отбелязване, че строителната площадка е почистена и строителните отпадъци са
премахнати, и Протокол № 5/31.10.2017 г. за извършените разходи по премахването на
строежа, подписан от М. Б., В. С. и И.Б., с който са удостоверени изпълнените СМР, тяхното
количество и стойност – 3244,06 лв. с ДДС.
Съставен е и окончателен приемо-предавателен протокол от 13.11.2017 г. и фактура №
********** от 13.11.2017 г., издадена от „Р.К.“ ООД на С.О. за сумата от 3244,06 лв. с ДДС с
основание: плащане по Договор № САГ17ДГ-55-3/17.10.2017 г. за обект: „Бетонова
площадка и ограда от телена основа с монтирана телена мрежа с адрес: гр. С., ул. „Б.Т.“ №
12А, район П. - СО“, като видно от платежно нареждане от 08.12.2017 г. сумата от 3244,06
лв. е заплатена от С.О., чрез НАГ в полза на „Р.К.“ ООД на посочената дата.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 65, том III, рег. №
8359, дело № 349 от 2013 г. се установява, че на 02.12.2013 г. К.Т. С. е продала на А.В.П. и
А.Т.П. собствените си недвижими имоти, находящи се в гр. С., район „П.“, ул. „Б.Т.“ № 12а, а
именно: жилищна сграда – източен близнак, построена с изглед към двора и на гърба на
жилищната сграда – западен близнак, със застроена площ от 74 кв. м., състояща се от
покрито стълбище и антре, баня с тоалетна, две стаи, хол, кухня и други сервизни
помещения, заедно с едноетажна тухлена постройка – лятна кухня с площ от 30 кв. м.,
находяща се в североизточната част от описаното по-долу място, заедно с ½ идеална част от
мястото, в което сградите са построени, съставляващо УПИ Х-205 по плана на гр. С.,
местност „Л.“ – комплекс „Б.Ш.“, целият с площ от 712 кв. м., при граници: ул. „Б.Т.“, УПИ
XII-204, УПИ IX-204, УПИ VIII-203, УПИ VI-201, УПИ III-199 и УПИ XI-206, заедно с
всички подобрения и приращения в продаваемите недвижими имоти. Съставен е и Приемо-
предавателен протокол между страните по сделката, видно от който владението върху
посочените имоти е предадено на купувачите на 12.12.2013 г.
По делото е приет Констативен протокол № 7 за приемане на строителни отпадъци и
земни маси от 30.10.2017 г. от „Р.К.“ ООД за извозени 130,5 куб. м. строителни отпадъци от
обект: събаряне на сграда, район „П.“.
По делото е прието писмо от 04.04.2024 г. от кмета на Район „П.“ на С.О., от което се
установява, че въз основа на посочената заповед на място е изпълнено само и единствено
премахване на „ограда от бетонова основа с монтирана телена мрежа отгоре“, че Протокол
по Приложение № 5 към чл. 14, ал. 2 за извършени разходи по премахване на незаконен
строеж се съставя по предварителна количествено-стойностна сметка към Договор №
САГ17-ДГ55-3/17.20.2017 г., сключен между С.О. и избрания изпълнител по реда на Закона
за обществените поръчки за принудително премахване на незаконни строежи. В този смисъл
4
са подписани и протоколите, удостоверяващи изпълнение на заповед № РД-30-
278/03.06.2013 г. на ДОСК от служители на район „П.“.
Прието е и писмо от 18.04.2024 г. от кмета на Район „П.“ на С.О., съгласно което в
архива на районната администрация на СО – район „П.“ не се съхраняват съгласувани План
за безопасност и здраве (ПБЗ) и План за управление на строителни отпадъци (ПУСО) за
обект „Ограда от бетонна основа с монтирана телена мрежа отгоре“, находяща се в УПИ Х-
205, кв. 295, м. „кв. Л.К.Б.Ш.“ по плана на гр. С., с административен адрес: гр. С., ул. „Б.Т.“
№ 12а, район „П.“.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на служителите,
подписали протоколите за установяване състоянието на строежа и строителната площадка
преди започване и след приключване на принудителното изпълнение и за извършените
разходи по премахването на строежа – М. Б. и В. С..
От разпита на свидетеля М. Б., служител на С.О., район „П.“ се установява, че
отишли с фирмата изпълнител сутринта на обекта, след което тя си тръгнала, защото имали
и други обекти. Този обект бил малък, не знае колко работници са били на място, не си
спомня дали са се връщали след това на обекта или само по снимки са констатирали какво е
премахнато. Заявява, че не се съхраняват и не е изисквала План за безопасност и здраве и
План за управление на строителни отпадъци. Не е виждала тежкотоварна техника на обекта.
Посочва, че описаните в Протокол № 5 дейности са по предварителни количествено-
стойностни сметки, които дейности не е възприела лично. Добавя, че е възможно част от
обекта да не е премахнат поради водопроводна тръба между къщите близнаци.
От разпита на свидетеля В. С., служител в С.О., район „И.“ се установява, че през
2017 г. е работил в С.О., район „П.“ на длъжност главен специалист – контрол по
строителството, не си спомня да е ходил на самия обект. Не може да каже дали строежът е
бил премахнат в действителност и какви ремонтни дейности са били извършени на място.
Протоколите били представени в сградата на районната администрация за подпис.
За установяване на извършените дейности по премахване на строежа и тяхната
стойност е изслушано и заключение на съдебно – техническа експертиза (СТЕ), неоспорено
от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. От него се
установява, след оглед на процесния имот, че оградата от бетонна основа с монтирана телена
мрежа отгоре, предмет на Заповед № 30-278/03.06.2013 г. на директора на Дирекция
„Общински строителен контрол“ представлява обект, изграден за достъп до жилищна сграда,
находяща се на адрес: гр. С., ул. „Б.Т.“ № 12а. Бетоновата площадка е призната за търпим
строеж, а бетоновата ограда с монтирана телена мрежа отгоре е констатирана като незаконен
строеж, който подлежи на премахване. Съгласно приложените по делото документи –
заповед, покана за доброволно изпълнение и протоколи на 31.10.2017 г. тази ограда е
премахната. От огледа вещото лице е установило, че телената мрежа и три броя метални
колове са премахнати и бетоновата основа на оградата в рамките на около 80 см е разбита.
Демонтирана е оградната мрежа с трите метални кола, които са били монтирани в трите
краища на Г-образната площадка и е разбита една ивица от бетоновата основа на оградата с
5
размери 0,80 м дължина, 0,30 м височина и 0,20 м широчина или общо около 0,05 куб. м.
бетон. Тъй като достъпът на каквато и да е техника по тесния тротоар между оградата и
сградите (около 1,00 м) е на практика невъзможен, разбИ.ето е станало с ръчни къртачи и не
е използвана описаната в протокола на л. 18 от делото техника. При проверката в
документацията на район „П.“ не са установени налични План за безопасност и здраве и
План за управление на строителни отпадъци, каквито на практика е нямало (вещото лице е
посочило, че разбит бетон в обем от 0,05 куб. м. е около 120 кг – около 4 чувала отпадъци).
В заключение вещото лице е посочило, че бетоновата площадка не е премахната, а са
премахнати част от оградата – метална оградна мрежа (метални оградни пана), три броя
метални колове и част от бетоновата основа. Стойността на строителните дейности по
премахване на оградата (по договорените с „Р.К.“ ООД цени) към 31.10.2017 г. е 192,55 лв. –
разваляне на съществуваща ограда от телена мрежа (оградни пана) и метални колове – 5,00 м
х 31,00 лв./м – 155 лв., разбИ.е на бетонова основа, вкл. пренос на строителни отпадъци –
0,05 куб. м х 38,00 лв./куб. м – 1,90 лв., натоварване и пренос на строителни отпадъци, вкл.
такси – 0,05 кв. м х 12,85 лв./кв. м – 0,65 лв., наем на лека пробивна техника – 1 мсм х 35,00
лв./мсм – 35 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 225а
ЗУТ.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, а именно: 1/ по надлежния ред да е констатирано наличието на
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ; 2/ да е налице влязла в сила заповед за
премахване на незаконния строеж, издадена от кмета на общината или упълномощено от
него длъжностно лице; 3/ процесната заповед да е редовно връчена на наследодателя на
ответницата; 4/ отправянето на покана за доброволно изпълнение, която да е достигнала до
своя адресат - наследодателя на ответницата, както и че в рамките на предоставения от
държавния орган срок за доброволно премахване на строежа такова не е извършено; 5/
заповедта за премахване да е изпълнена принудително; 6/ стойността на дейностите по
премахване на незаконния строеж, както и че разноските за принудителното премахване са
заплатени от ищеца на лицето - изпълнител на премахването и 7/ субектът, от който се търси
плащане на разноските, да има качеството на възложител/изпълнител на строежа или да
носи отговорност в някакво друго качество за построяването му, а с оглед конкретиката на
делото – на наследник на това лице.
Ответницата следва да ангажира доказателства по отношение на направените от нея
възражения.
Въз връзка с възражението за погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на основания за спиране и/или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл.
116 ЗЗД.
Редът за премахване на извършените незаконни строежи от четвърта до шеста
6
категория или на части от тях е уреден в чл. 225а ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на незаконен строеж въз основа на констативен акт на служителите за контрол
по строителството в администрацията на общината (района), в която е посочен срок за
доброволно изпълнение. Актът се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат
възражения в 7-дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в
определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с
наредба на общинския съвет - чл. 225а, ал. 3 ЗУТ. Според ал. 5 на същата разпоредба,
принудителното премахване е за сметка на извършителя и на посочените в закона лица,
солидарно отговорни с него (лицето, упражнило строителен надзор; строителя - в случай че
строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на
общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната
книга на строежа; строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2 - 4; проектанта и лицето,
оценило съответствието на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения
инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност
по чл. 169, ал. 1, т. 1 - 4 и/или с предназначението на земята; възложителя на строежа).
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът приема за установено, че въз
основа на влязла в сила на 04.06.2014 г. заповед от 03.06.2013 г. на Директора на Дирекция
„Общински строителен контрол“ по чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж, в
развило се законосъобразно административно производство, за наследодателя на
ответницата К.Т. С. е възникнало задължението да премахне изграден от нея незаконен
строеж – „Ограда от бетонна основа с монтирана телена мрежа отгоре“, разположен на ул.
„Б.Т.“ № 12а в гр. С.. На основание чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на
административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали
административният акт е валиден и законосъобразен. Това задължение К.Т. С. не е
изпълнила приживе, а след смъртта й то не е изпълнено и от нейните наследници. С.О. е
възложила извършването на дейността по премахване на строежа на „Р.К.“ ООД, за която
услуга общината е заплатила на изпълнителя сумата от 3244,06 лв., претендирана за
плащане от ответницата в настоящото производство.
Спорни по делото са въпросите дали наследодателят на ответницата е задължено
лице да премахне незаконния строеж, дали дружеството – изпълнител е извършило
фактурираните и възложени дейности, а от там и какво вземане се дължи в полза на ищеца
по делото, съответно дали същото е погасено по давност.
На първо място, възражението, че за наследодателя на ответницата – К. С. не е имало
основание и същата е била в невъзможност да премахне доброволно незаконния строеж
поради прехвърляне правото на собственост върху имота на трети за спора лица на
02.12.2013 г. съдът приема за неоснователно. Подобно възражение до приключване на
административното производство по обжалване на заповедта на Дирекция „Общински
строителен контрол“ не е правено, като именно К. С. е адресат на оспорения индивидуален
административен акт и за същата е създадено задължение с него. Като адресат на оспорената
7
заповед, именно К. С. има задължение да премахне незаконния строеж, а прехвърлянето на
имота, в който е поставен строежът, не влияе върху законосъобразността на акта, нито
освобождава същата от вмененото й задължение. Следва да се посочи и че съгласно
нормативната уредба адресати на заповед за премахване на незаконен строеж и
принудителното им премахване са както извършителят, така и строителят и възложителят на
строежа. По аргумент от разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, която предвижда
принудителното изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж да стане за
сметка на извършителя, то адресат на заповедта следва да е именно извършителят на
строежа. А такъв извършител, според оспорената заповед и представения констативен акт от
16.04.2013 г. е само наследодателят на ответницата. Посоченото е в съответствие и с
установената практика на ВАС, според която в административното производство по
премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето,
адресат на акта. Няма и правна норма, която да възлага участие в процеса на собствениците
или съсобственици на терена. За трети лица, включително собственика на терена, върху
който е осъществен незаконният строеж, заповедта не създава права и задължения, нито
засяга техни законни права и интереси. В посочения смисъл са решение № 15350 от
22.11.2011 г. по адм. д. № 11179/2011 г. по описа на ВАС, II о., както и решение № 15666 от
28.11.2011 г. по адм. д. № 9814/2011 г. по описа на ВАС, II о. Обстоятелството, че К. С. сама
се е поставила в невъзможност да изпълни заповедта, не я освобождава от отговорност за
заплащане на разходите, които трето лице е сторило за премахване на незаконния строеж
вместо нея. Ирелевантно е в случая, че имотът, в който е разположен незаконният строеж, е
прехвърлен на трето лице. Административното производство е насочено спрямо
извършителя на незаконния строеж и той отговаря по този иск. Ето защо възражението за
недопустимост и недоказаност на иска на това основание е неоснователно.
На следващо място, към датата на премахване на строежа е била в сила Наредба за
принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ за поправяне,
заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ
за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на С.О., приета с Решение
№ 330 по Протокол № 63 от 12.06.2014 г. на Столичен общински съвет, в която е уредена
процедурата по изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи. Съгласно
същата кметовете на райони са длъжни да връчат заповедите на адресатите по реда на АПК,
да осъществяват контрол по изпълнението им и да съдействат на директора на Дирекция
„Общински строителен контрол“ към направление „Архитектура и градоустройство“ при
С.О. за изпълнение на функциите му по тази наредба, като в тридневен срок след изтичане
на срока за доброволно изпълнение, посочен в заповедта, служителите по чл. 223, ал. 2
ЗУТ в съответния район са длъжни да извършват проверка по изпълнението им и да
съставят констативен протокол (Приложение № 1). При констатирано неизпълнение на
съответната заповед се пристъпва към действия по принудителното й изпълнение – чл. 4, ал.
3-5. В седемдневен срок от съставяне на констативния протокол по чл. 4, ал. 3, кметът на
съответния район изпраща до Директора на дирекция „Общински строителен контрол” към
направление „Архитектура и градоустройство” при С.О. образуваната административна
8
преписка с протокол (Приложение № 2), съдържащ предложение за начина на изпълнение на
поправянето, заздравяването или премахването и необходимите строително-монтажни
работи – чл. 6, ал. 1, и в едномесечен срок от изпращането на протокола (Приложение № 2),
органът, издал заповедта по чл. 1, възлага фактическото й изпълнение на определени
изпълнители по реда на Закона за обществените поръчки – чл. 7, като определя дата и час за
принудителното й изпълнение, които се съобщават на всички заинтересовани лица по АПК
– чл. 8. На определената дата и час се съставя протокол за състоянието на строежа, преди
започването на принудителното изпълнение на заповедта (Приложение № 3). Дейностите по
поправяне, заздравяване или премахване на строежа се ръководят от представител на
изпълнителя, като след изпълнението на заповедта за принудително поправяне, заздравяване
или премахване на строежа се съставя протокол (Приложение № 4) – чл. 11 и чл. 12.
Съгласно чл. 14, ал. 1-3 С.О. по реда на чл. 225а, ал. 4 ЗУТ си възстановява разходите,
извършени по принудителното изпълнение на издадените заповеди, за които се съставя
протокол (Приложение № 5) от представители на изпълнителя и от служителите по чл. 223,
ал. 2 ЗУТ от съответния район. В случаите, в които собственикът на терена, където е
установено наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ или строеж
по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ и извършителят на строежа са различни физически и/или
юридически лица, те отговарят солидарно за направените разходи по принудителното
изпълнение на заповедта за поправяне, заздравяване или премахване на строежа.
В случая от приетите писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания,
които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, се установи, че формално е
спазена посочената по-горе процедура - поради липса на доброволно изпълнение на
заповедта е избран изпълнител за премахване на строежа по реда на Закона за обществените
поръчки, строежът е премахнат принудително (което се установява от СТЕ), за което са
съставени и съответните протоколи. Относно възражението за липсата на връчена покана за
доброволно изпълнение съдът приема, че само това обстоятелство не е основание за
отхвърляне на иска. Действително, поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК няма
данни да е връчена на К. С. или на ответницата, но в Заповед № РД-30-278/03.06.2013 г., с
която е наредено премахването на незаконния строеж е определен 14-дневен срок от влизане
в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като в същия
срок извършителят на строежа го премахне, а строителните отпадъци бъдат извозени на
определеното от кмета на С.О. място. Изрично е посочено, че при неспазване на срока за
доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване на незаконния строеж от
С.О., за сметка на К.Т. С., по реда на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ. По делото не е спорно, че заповедта
е била връчена на К. С., която е подала и жалба срещу нея, въз връзка с която е образувано
адм. д. № 7487/2013 г. по описа на АССГ, като с влизане в сила на 04.06.2014 г. на решението
по това дело за С. е възникнало задължението да премахне незаконния строеж, за което
същата е била уведомена, както и й е дадена възможност за доброволното му премахване
преди да се пристъпи към принудителното осъществяване на разпоредените с
административния акт правни последици, т. е. не е нарушено правото й на защита,
включително правото да изпълни доброволно и сама действията по премахване на оградата
9
без да понася неблагоприятните последици на принудителното изпълнение – включително и
заплащане на разноските по последното и т. н. (от влизане на заповедта в сила до смъртта на
К. С. е изминала повече от година, през която не са били предприети действия по
доброволно изпълнение). Освен това, невръчването на поканата за доброволно изпълнение
по чл. 277 АПК е основание за оспорване законосъобразността на процедурата по
принудително изпълнение на акта по съответния административен ред, за което по делото не
са ангажирани доказателства. В настоящото производство не се извършва косвен съдебен
контрол относно законосъобразността на действията по принудително изпълнение на
влязлата в сила заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж (които
могат да бъдат оспорени по реда на чл. 294 и сл. АПК), съответно при данните, че ищецът е
сторил разноски за премахване на незаконен строеж е без значение дали за премахването на
същия са съставени също План за безопасност и здраве и План за управление на строителни
отпадъци. Въз основа на изложеното, съдът приема, че К. С. е била задължена да премахне
незаконния строеж, което тя не е сторила доброволно, като строежът е премахнат за нейна
сметка от лице, на което С.О. е възложила дейността по премахване на незаконния строеж,
за което ищецът е заплатил възнаграждение, което има право да претендира от ответницата –
чл. 225а, ал. 5 ЗУТ.
От показанията на свидетеля Б. се установи, че е отишла с представител на
изпълнителя на място, а от СТЕ - че са извършени дейности по премахване на оградата.
Следва да се отговори на въпроса какви са действителните разходи, които са дължими за
премахване на оградата от бетонна основа с монтирана телена мрежа. В тази връака
представеният протокол отразява извършените по вид и стойност СМР по премахване на
незаконния строеж, подписан от представител на фирмата изпълнител и от представител на
възложителя. Протоколите не са официални свидетелстващи документи и не удостоверяват с
материална доказателствена сила фактите относно вида и стойността на извършените СМР
по премахване на незаконния строеж, защото тези факти не са се осъществили пред
представителя на възложителя (в какъвто смисъл са и показанията на свидетелите). В тази
си част те имат характер на частни свидетелстващи документи. Съгласно чл. 180 ГПК
частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, друга материална
доказателствена сила те нямат. За опровергаване на удостовереното с протоколите
фактическо положение са допустими всички доказателствени средства - техническа
експертиза, свидетелски показания, писмени доказателства (определение № 337 от
22.03.2011 г. по гр. д. № 1493/2010 г. по описа на ВКС, III г. о.).
Съобразявайки цитираната практика съдът приема, че по делото не е доказано
извършването на всички СМР така, както са описани в Протокол № 5/31.10.2017 г., което
обаче не е въпрос по доказване основанието на иска, а на неговия размер – чл. 162 ГПК, тъй
като са извършени дейности по премахване на строежа. За установяване на действително
извършените работи съдът кредитира заключението на СТЕ, което не е оспорено от
страните, а вещото лице в пълнота е отговорило на поставените задачи. От огледа вещото
10
лице е установило, че е демонтирана оградната мрежа с трите метални колове, които са били
монтирани в трите краища на Г-образната площадка и е разбита ивица от бетоновата основа
на оградата с размери 0,80 м дължина, 0,30 м височина и 0,20 м широчина или общо около
0,05 куб. м. бетон. Стойността на строителните дейности по премахване на оградата –
метални оградни пана, три броя метални колове и част от бетоновата основа (по
договорените с „Р.К.“ ООД цени) към 31.10.2017 г. е 192,55 лв. При това положение е
доказано, че описаните в количествено-стойностната сметка от фирмата изпълнител
строителни дейности по събарянето и премахването на незаконния строеж не са били
действително извършени в цялост (същите не са възприети и от разпитаните по делото
свидетели). Действително извършените дейности са отразени от вещото лице в изготвената
експертиза и са на стойност 192,55 лв. Тази стойност касае единствено премахването на
оградата от бетонна основа с телена мрежа, за която е издадена заповедта по чл. 225а, ал. 1
ЗУТ, а не и премахване на бетонова площадка. Поради това искът е доказан по основание и
размер до тази сума, като за разликата до пълния предявен размер от 3244,06 лв. подлежи на
отхвърляне.
Следва да бъде разгледано своевременно релевираното от ответницата възражение за
погасяване на вземането по давност.
Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага, т. е. в момента, в който възникне задължението, то става и
изискуемо. Административната процедура по принудителното премахване на незаконния
строеж приключва със съставянето на протокола за установяването на строежа в
строителната площадка след принудителното изпълнение по премахването. За Общината,
която въз основа на заповед по реда на чл. 225а ал. 1 ЗУТ е започнала процедурата по
принудителното премахване на незаконния строеж, изискуемостта на вземането настъпва в
деня, в който разходите за събарянето и премахването на строежа са действително
направени, т. е. от деня на плащането на дължимата сума от Общината на дружеството, на
което е възложено извършването на работата. Следователно, изискуемостта на спорното
вземане е настъпила в деня, в който разходите са направени, т. е от момента, когато ищецът е
заплатил процесната сума, защото именно в този момент за него се поражда правната
възможност да претендира от лицата по чл. 225а, ал. 6 ЗУТ възстановяване на платената
сума. Следователно, от този момент - 08.12.2017 г. (датата, на която С.О. е заплатила сумата
от 3244,06 лв. на лицето, на което е възложено фактическото събаряне
на незаконния строеж) вземането става изискуемо и за него по аргумент от чл. 114, ал. 1
ЗЗД започва да тече погасителната давност. В случая приложима е петгодишната
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която към датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 08.12.2022 г., от която дата се счита предявен и искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е
изтекла (възражението е депозирано в последния ден на срока при съобразяване начина на
броене на сроковете в чл. 60, ал. 2 ГПК) и възражението е неоснователно.
Ето защо искът следва да бъде уважен за сумата от 192,55 лв. и отхвърлен за
разликата до 3244,06 лв., при липса на представени доказателства от ответницата за
11
заплащане на сумата на ищеца.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.12.2022 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. В случая предвид изхода на спора право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
иска.
За заповедното производство на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 6,82 лв. от претендираните 114,88 лв. (64,88 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение).
За исковото производство на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 9,78 лв. от претендираните 164,88 лв. (64,88 лв. - държавна такса и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на
материалния интерес и фактическата и правната сложност на делото).
От ответницата се претендират разноски за заповедното производство в размер на 460
лв. съгласно Договор за правна защита и съдействие от 07.03.2023 г., като от страна на
ищеца не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съразмерно с отхвърлената част от
иска на ответницата следва да се присъди сумата от 432,70 лв.
За исковото производство от ответницата се претендират разноски в размер на 1250
лв. (800 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от
10.07.2023 г., 350 лв. – депозит за експертиза и 100 лв. – депозит за призоваване на
свидетели). От страна на ищеца не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съразмерно
с отхвърлената част от иска на ответницата следва да се присъди сумата от 1175,80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
С.О., БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № 33, иск с
правно основание чл. 225а ЗУТ, че ответницата Б. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.
к. „М. 1“, бл. 66, вх. 4, ет. 4, ап. 10, дължи на ищеца С.О. сумата от 192,55 лв.
представляваща стойността на извършени разходи по премахване на незаконен строеж -
„Ограда от бетонна основа с монтирана телена мрежа отгоре“, находящ се в гр. С., район
12
„П.“ – СО, УПИ Х-205, кв. 295 по плана на гр. С., м. „кв. Л.К.Б.Ш.“, с административен
адрес: гр. С., ул. „Б.Т.“ № 12а, съгласно Заповед № РД-30-278/03.06.2013 г. на С.О.,
Направление „Архитектура и градоустройство“, Дирекция „Общински строителен контрол“,
издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ
срещу наследодателя на ответницата - К.Т. С., ЕГН **********, ведно със законната лихва,
считано от 08.12.2022 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
26.01.2023 г. по ч. гр. д. № 67267/2022 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, като отхвърля иска
за разликата над 192,55 лв. до пълния предявен размер от 3244,06 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 66, вх. 4, ет. 4,
ап. 10, да заплати на С.О., БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „М.“ № 33, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 6,82 лв. – разноски за
заповедното производство и сумата от 9,78 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„М.“ № 33, да заплати на Б. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 66, вх. 4,
ет. 4, ап. 10, основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 432,70 лв. – разноски за заповедното
производство и сумата от 1175,80 лв. – разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13