РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Стойчев
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея К.ехайова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Д. К. А.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000600537 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
С решение № 96 от 10.04.2024 г. на Окръжен съд-Благоевград по ЧНД № 231/24г. е
признато Решение от 10.08.2023г., влязло в законна сила на 21.09.2023г. на несъдебен орган
на Кралство Нидерландия, с което на засегнатото лице А. П. М. е наложена финансова
санкция- глоба в размер на 280 /двеста и осемдесет/ евро с левова равностойност по курса на
БНБ от 548 /петстотин четиридесет и осем/ лева, за извършено нарушение на правилата за
движение по пътищата.
В срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от служебният защитник на
финансово задълженото лице с доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание защитникът не се явява, като в писмена молба сочи, че подържа
жалбата по изложените в нея аргументи.
Представителят на САП пледира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Финансово задълженото лице не се явява и не взема становище.
Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и взе предвид
доказателствата по делото приема следното:
С атакуваното решение Окръжен съд-Благоевград е приел, че финансово задълженото
лице макар да не е български гражданин и да няма постоянното местожителство в България,
има сключен трудов договор и получава доходи на територията на РБългария. Срещу него е
1
издадено решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, с което му е наложена
парична санкция в размер на 280 евро за извършено нарушение на правилата за движение по
пътищата – чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движението по пътищата на Кралство Нидерландия. Последното
се изразява в това, че в 13:57 ч. на 01.08.2023 г. е пренебрегнал забранителен знак за
изпреварване с товарни автомобили на Oldebroek, Rijksweg A28 в Кралство Нидерландия.
Съдът е установил от приложеното удостоверение, че производството е било
писмено, а лицето е било уведомено за правото си да обжалва решението и сроковете за
това, но същото не е било обжалвано. Отбелязал е, че за нарушение на разпоредбите за
движение по пътищата не се изисква двойна наказуемост предвид разпоредбата на чл. 30,
ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, макар и в настоящия случай деянието да представлява
административно нарушение и по българското законодателство.
На следващо място съдът е отбелязал, че представеното удостоверение отговаря на
изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити и данни, а решението е
влязло в законна сила.
С оглед на това е приел, че са налице предпоставК.ите за признаване на това
решение, тъй като се отнася за деяние, което нарушава разпоредбите за движение по
пътищата и лицето, срещу което е постановено, получава доходи в България.
На следващо място съдът е изтъкнал, че не за налице основания за отказване
признаването и изпълнението на постановеното решение, тъй като няма данни за същото
деяние, в друга държава, различна от издаващата или в България, да е постановено или
приведено в изпълнение решение за налагане на тази финансова санкция, както и такива, че
лицето е с имунитет или привилегия, които по българското законодателство правят
решението на несъдебен орган на Нидерландия недопустимо за изпълнение, както и не се
отнасят до лице, което поради възрастта си е наказателно неотговорно според българските
закони, не е изтекла давност по българското законодателство.
Отговорил е на възраженията на защитата, насочени към липса на условията за
признаване на решението по смисъла на чл. 30, ал. 3 от Закона, в която насока е изложил, че
не се налага да бъде изискана допълнителна информация относно гражданството, пола и
адреса на засегнатото лице, тъй като видно от изисканата служебно справка от ТД на НАП
се касае за лице, което работи по трудово правоотношение с дружество, регистрирано на
територията на Благоевград.
Прочитът на материалите по делото от въззивния съд налага извода, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На първо място компетентен да се произнесе по искането за признаване на решението
е именно Окръжен съд-Благоевград, тъй като е видно от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, че финансово задълженото лице работи
по трудово правоотношение с дружество, регистрирано на територията на Благоевград,
поради което и по искането за признаване на решението местно компетентен е Окръжен съд-
Благоевград по арг. на чл. 31 от Закона, според, ал. 1 на който решението се признава от
окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето на територията на
Република България.
На следващо място е видно, че удостоверението отговаря на всички изисквания на
Рамково решение 2005/214/П. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, тъй като то е пълно и изчерпателно, в него се съдържа
информация от кого е постановено решението-несъдебен орган на издаващата държава, дата
на издаване и на влизане в сила, обстоятелствата и правната квалификация на извършеното
нарушение, наложената санкция, самоличността и местоживеенето на нарушителя.
Засегнатото лице А. П. М. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата
2
държава относно правото да обжалва решението и сроковете за това. Органът, издал
удостоверението е отразил обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено
решение срещу същото лице за същото нарушение, следователно не е налице основание за
отказ от признаване на решението по чл. 35, т. 9 от Закона.
По изложените дотук съображения настоящият съдебен състав счита, че липсват
факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение по чл. 35 от
ЗПИИРК.ОРНФС, тъй като представеното удостоверение е пълно и съдържа всичК.и
необходими реквизити по Приложение № 2 К.ъм чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРК.ОРНФС,
придружено е с превод на български език в съответствие с чл. 5, ал. 2 от с.з., като не са
налице данни, пораждащи съмнение относно компетентността и легитимността на органа,
който е издал удостоверението.
По силата на чл. 30, ал. 2 от Закона не се изисква двойна наказуемост за поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата и не е налице факултативно основание
за отказ, предвидено в чл. 35, т. 7 от с.з.
Данните за актуалната месторабота на засегнатото лице обосновават и извода за
наличие на условията за признаване на решението по смисъла на чл. 30, ал. 3 от Закона. В
посочената разпоредба са изброени условията, на които засегнатото лице следва да отговаря,
които са дадени алтернативно и в конкретния случай финансово засегнатото лице отговаря
на едно от тях-получава доходи на територията на България. Неоснователни са и
възраженията за неяснота на съдържанието на решението на несъдебния орган на
издаващата го държава, тъй като и след изготвения му превод на български език се
установява идентичност на описаното в него и удостоверението нарушение.
Предвид изложеното атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1-3 от
ЗПИИРКОРНФС във вр. с чл. 338 от НПК. Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96 от 10.04.2024 г. на ОК.ръжен съд-Благоевград по
ЧНД № 231/24г.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3