Решение по дело №1878/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба от Г.П.К. ***, ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-****/07.08.2023 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, буква б) от Закона за движението по пътищата във връзка с установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от същия закон временно е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят посочва, че закъснението му за явяване за медицинско изследване за установяване на употреба на алкохол се дължи на причини, за които той не отговаря, а именно, че е бил задържан от полицейските служители на място след издаване на талона. Освен това счита, че концентрацията на алкохол в кръвта в случай, че беше дал проба в рамките на допустимото време, би била също под минимума. Предвид това моли за отмяна на обжалваната заповед, претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че от доказателствата е установено, че талонът за проба е даден непосредствено преди освобождаване на водача, а разстоянието от мястото на спиране до медицинското заведение, в което е взета пробата, е малко и закъснението при даване на пробата е неоправдано. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване в производството е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-****/07.08.2023 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, буква б) от Закона за движението по пътищата във връзка с установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от същия закон временно е отнето свидетелството за управление на МПС на К. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно описаните в обстоятелствената част на заповедта факти, на 05.08.2023 г. около 1,44 ч в гр. Варна, по бул. „****“ в посока бул „****“ до дом № *** служители на Пътна полиция са спрели за проверка л.а. рег. № В **** ТС, управляван от жалбоподателя. При проверката с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 0,56 промила. Констатациите са отразени в Акт за установяване на административно нарушение серия GA № **** от 05.08.2023 г., в който фактите са квалифицирани като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, а именно, че К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила до 0,8 промила включително. В хода на проверката на водача е издаден талон за медицинско изследване. Според представения в преписката талон, същият е бил връчен в 2,00 ч на 05.08.2023 г. В протокола за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта е отбелязано, че пробата е взета в 2,53 ч на 05.08.2023 г. и резултатът от експертизата показва концентрация на етилов алкохол в кръвта на К. 0,49 промила.

В хода на съдебното производство за установяване на спорни обстоятелства са разпитани свидетели.

Според показанията на свид. М. С. К., пътувала в автомобила на жалбоподателя, управляваният от К. автомобил е бил спрян за проверка на автобусната спирка на бул. „****“ след излизане с ляв завой от ул. „****“. По време на проверката в близост е имало спречкване между минувачи, в което са се намесили полицейските служители и тя е дала обяснения. Това забавило проверката и връчването на талона за кръвна проба. В талона пишело, че е предоставен в 2,00 ч, но всъщност те останали на мястото до около 2,20 ч. След това са имали затруднение да намерят такси до Спешния център на Окръжна болница, който бил заключен и се наложило да изчакат да им отворят. Вътре Г. също се забавил, тъй като по неговите думи, не можал да намери лесно кабинета. Поради това, макар да пристигнали няколко минути преди изтичане на срока за даване на кръвна проба, тя била взета след определения час.

Свидетелят А.И.И., служител от автопатрула, извършил проверката на жалбоподателя, посочва, че при установяване на употреба на алкохол с дрегер се съставят акт за установяване на административно нарушение и талон за медицинско изследване, в талона се отразява срокът, в който лицето трябва да се яви за кръвна проба, а часът на връчване на талона се вписва непосредствено преди връчването. С връчването на талона проверяваният се освобождава. Посочва, че обикновено от спирането на автомобила и даване на пробата до освобождаване на лицето и връчване на талона за медицинско изследване минават около 10-ина минути. Забелязал е спречкването, но с минувачите се е занимавал колегата му, а той е съставял документите във връзка с проверката.

По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-химическа експертиза със задача вещото лице след запознаване с материалите по делото да даде заключение каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя 7 минути преди да бъде взета изследваната проба, тоест към момента, в който все още не е бил изтекъл срокът в талона за медицинско изследване.

Според заключението на съдебно-химическата експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено, около 7 минути преди вземане на кръв за медицинско изследване, концентрацията на етилов алкохол в кръвта на К. е била в порядък 0,50 промила.

При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на обжалваната заповед. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, когото Директорът на ОД на МВР – Варна, в качеството си на ръководител на службата за контрол по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в съответствие със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., т. 1.8, да прилага принудителни административни мерки от същия вид. Заповедта е в законоустановената писмена форма и съдържа необходимите реквизити и изложение на фактическите и правните основания за издаването в достатъчна степен за осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност. Не се твърди и от събраните доказателства не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяна на обжалвания акт само на това основание.

По материалната законосъобразност на обжалваната заповед съдът намира следното:

Спорът в производството е относно наличието на предпоставките за налагане на принудителната административна мярка на основание чл. 171, т. 1, буква б), предложение първо от ЗДвП, според който временно се отнема свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. По-конкретно жалбоподателят твърди, че определящ за концентрацията на алкохол в кръвта му е резултатът от изследваната кръвна проба, показващ 0,49 промила, а не резултатът от техническото средство при проверката, показващ 0,56 промила. В съответствие с това твърди, че приложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна.

Съдът намира тези твърдения за необосновани по следните съображения. Съгласно самия текст на чл. 171, т. 1, буква б) от ЗДвП установените стойности са определящи при наличие на изследване от кръвна проба „по реда на чл. 174, ал. 4“ от същия закон.

В чл. 174, ал. 4 от ЗДвП законодателят делегира на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието да определят в наредба реда, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства. Издадената на основание тази делегация Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (ДВ бр. 61 от 2017 г., в редакцията след измененията в ДВ бр. 99 от 2020 г.) съдържа изисквания към техническите средства за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и действията на контролните органи при установяване с техническо средство на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда.

В случая се установява, че при проверката е използвано техническо средство, надлежно определено по вид със Заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало текущ метрологичен контрол. С техническото средство е установена концентрация на алкохол в кръвта на К. над 0,5 на хиляда. Издаден е талон за медицинско изследване, което е било задължение на контролните органи по чл. 3, ал. 2 от наредбата, а не в резултат от оспорване от страна на К. на показанията на техническото средство. Срокът за явяване, определен в талона, съответства на срока по чл. 6, ал. 6 от наредбата – 45 минути от връчване на талона. Няма спор за това, че К. се е явил за изследване след изтичане на този срок.

При това положение правилно административният орган е приложил чл. 6, ал. 9 от наредбата, според който концентрацията на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство при неявяване в определения срок на посоченото място.

Съдът намира, че твърденията за късно предоставяне на талона обслужват тезата на жалбоподателя за явяване със закъснение поради независещи от него причини. Показанията на свид. К. в този смисъл обаче не се потвърждават от останалите доказателства, и по-специално от липсата на отразяване в талона на възражение относно часа на връчването му и показанията на свид. И.. Същото се отнася и до твърденията, че Спешният център, в който е следвало да се даде проба за изследването, е бил затворен и това е довело до забавяне при даването на проба със 7 минути. Забавянето при даване на проба в действителност е 8 минути – от 2,45 до 2,53 ч, като предвид общоизвестния факт на малкото разстояние между мястото на проверката и Спешния център, забавянето не може да бъде оправдано с липсата на таксита или на указания в кой кабинет трябва да се вземе пробата.

Ето защо административният орган правилно е съобразил, че доколкото изследването на кръвна проба не съответства на правилата на наредбата относно срока за даване на пробата, определящи са резултатите от проверката на място, според които К. е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 0,56 промила. След като изследването на кръвната проба не е взето по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, резултатите от него не могат да бъдат определящи по смисъла на чл. 171, т. 1, буква б), изречение последно от ЗДвП.

Съдът отбелязва, че с назначената и приета СХЕ се установяват действително гранични за прилагане на ПАМ стойности на алкохола в кръвта –0,5 промила, в случай че пробата беше взета в рамките на определения в наредбата срок предвид резултата от 0,49 промила в изследването в 2,53 ч. Въпреки това, реално изследваната проба е дадена повече от час след спирането на К. и установения резултат 0,56 промила от изследването с техническо средство. При това положение изводът, че при управлението на МПС (както е формулиран чл. 171, т. 1, буква б) от ЗДвП) концентрацията на алкохол в кръвта на К. е била над 0,5 промила, съответства и на житейската логика. Ето защо изводът на административния орган, че са налице предпоставките за прилагане на принудителната мярка по чл. 171, т. 1, буква б) от ЗДвП, е обоснован и законосъобразен.

В жалбата не са наведени твърдения и при служебната проверка не се установяват основания да се приеме, че заповедта е издадена при превратно упражняване на власт в противоречие с целта на закона, която в случая е опазване на живота и здравето на участниците в движението чрез предотвратяване на управлението на МПС от водачи след употреба на алкохол.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в надлежната форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалното право и целта на закона, и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на производството претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.К. ***, ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-****/07.08.2023 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна.

ОСЪЖДА Г.П.К. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 100 (Сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от Закона за движението по пътищата, решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: