РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Сандански, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250100500 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС“-ЕООД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София-1408, р-н „Триадица“,
ж.к.“Иван Вазов“, ул.“Балша“, № 17, ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н., срещу Л.
Д. Я. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“А. Б.“, № **, с която е предявен иск за
установяване съществуването на вземане в размер на 692,33 лева-главница, 82,50 лева-
възнаградителна лихва за периода от 07.06.2020г. до 04.11.2020г. и 55,77лв.-
лихва/обезщетение за забава за периода от 04.11.2020г. до 20.08.2021г., по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 296793 от 08.05.2020г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1100/2021г. по описа на РС-Сандански.
Правно основание-чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК и във вр. с
чл.415, ал.1, чл.422, ал.1 и чл. 410 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че на 05.05.2020г. между „ИЗИ ФИНАНС“-ЕООД, в
качеството на кредитодател, и Л. Д. Я., в качеството на кредитополучател, е сключен
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 296793 по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който договор на Л. Д. Я. е
отпуснат кредит в размер на 1000лв./главница/, която сума е преведена на последната по
посочен от нея начин, а именно-на каса на „Изи пей“-АД. Твърди се, че главницата е
1
следвало да се издължи с 6 вноски за периода 07.06.2020г.-04.11.2020г., първите пет от които
в размер на 166,67лв., а 6-тата-в размер на 166,65лв. Твърди се, че при изплащане на
вноските по кредита ответницата е следвало да преведе освен дължимата главница и
уговорената договорна лихва, която е фиксирана за срока на договора, като уговореният
лихвен процент е в размер на 40,15%. Твърди се, че кредитът е падежирал на 04.11.2020г.-
датата на последната дължима вноска по погасителния план, като по договора е погасена
главница в размер на 307,67лв., а остатъкът не е погасен, както и че не е погасена
възнаградителната лихва за периода 07.06.2020г.-04.11.2020г. в размер на 82,50лв. Твърди се,
че поради непогасяване на задълженията по договора от страна на ответницата ищецът е
депозирал заявление пред РС-Сандански, по което е образувано ч.гр.д.№1100/2021г., както и
че съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си съгласно чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК. По изложените съображения ищецът предявява настоящия иск, в подкрепа на
който представя писмени доказателства.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява, че предявения
срещу нея иск е частично основателен, като признава дължимостта на сумата от 595лв.,
представляваща главница по посочения заем и оспорва иска в останалата му част.
Ответницата твърди, че е заплатила по договора сумата от 415лв. Същата прави възражение
за недействителност на договора, тъй като същият съдържа неравноправни клаузи, които не
са индивидуално уговорени, както и поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК- поради
непосочване какво включва ГПР и как е формиран, както и поради нарушаване на чл.19, ал.4
от ЗПК, защото реално прилагания по договора ГПР е в размер на 56,148%. В тази връзка
твърди, че в договора е предвидено заплащане на сума в размер на 445,86лв. при
непредоставяне на обезпечение, която сума не е включена в посочения в договора ГПР.
Твърди се, че с тази допълнителна сума се цели увеличение на възнаграждението на
кредитора и заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. В подкрепа на становището си представя
писмени доказателства.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д.№ 1100/21г. по описа на Районен
съд-Сандански.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2020г. между „ИЗИ ФИНАНС“-ЕООД, в качеството на кредитор и Л. Д. Я., в
качеството на потребител, е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние №
296793 по продукт „Бърз на вноски“, по силата на който кредиторът се задължава да предаде
на потребителя сумата от 1000лв., а потребителя /кредитополучател/ се задължава да върне
същата в срок от 180дни чрез шест погасителни вноски, посочени в погасителния план по
чл.4, ал.3 от договора, включващи главница и лихва за ползване на кредита,при фиксиран
годишен лихвен процент- 40,15% и ГПР-48,3%, а именно: първа вноска на 07.06.2020г. в
размер на 199,67лв., от която 166,67 е главница, а 33лева е лихва; втора вноска на
07.07.2020г. в размер на 194,17лв., от която 166,67 лева е главница, а 27,50лева е лихва; трета
вноска на 06.08.2020г. в размер на 188,67лева, от която 166,67 лева е главница, а 22лева е
лихва; четвърта вноска на 05.09.2020г. в размер на 183,17 лева,от която 166,67 лева е
главница, а 26,50лева е лихва; пета вноска на 05.10.2020г. в размер на 177, 67лв.,от която
166,67 лева е главница, а 11 лева е лихва и шеста вноска на 04.11.2020г. в размер на
172,15лева, от която 166,65 лева е главница, а 5,50лева е лихва, като общата дължима сума е
1115,50лв.Страните са уговорили, че потребителят ще извършва плащанията по договора по
банков път и в офис на „Изи Пей“-АД (чл.4, ал.2 от договора).
В чл.3 на договора страните са уговорили, че за обезпечаване на вземанията по
договора потребителят се задължава в срок до пет дни, считано от сключване на договора, да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция за сума в размер
на общо дължимата сума по договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора или две физически лица-поръчители, които да
отговарят на посочените в разпоредбата изисквания. Страните са уговорили, че при
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение същият
дължи неустойка в размер на 445,98лева, която е платима на вноски по погасителния план, в
2
който случай общо дължимата сума по договора е в размер на 1561,48 лева (чл.3, ал.2, чл.4,
ал.3, т. 2 и чл.4.1 от договора).
По отношение на договора са приложими и Общите условия към договорите за
предоставяне на кредит от „ИзиФинанс“ЕООД /приложени по делото/, които са неразделна
част от договора, съгласно чл.1 от същия. Преди сключване на процесния договор
кредиторът е извършил справки в БНБ за кредитната задлъжнялост на кредитополучателя
(приложени по делото справки).
Ищецът е отпуснал на ответницата заемната сума в размер на 1000лв. (безспорно
между страните и разписка за извършено плащане). Ответницата е направила чрез „Изи
Пей“-АД три плащания към ищеца, а именно: на 18.06.2020г. в размер на 275лв., на
21.07.2020г. в размер на 90лева и на 10.02.2021г. в размер на 50лв. (представените 3бр.
разписки).
На 09.09.2021г. „ИЗИ ФИНАНС“-ЕООД е подало до Районен съд-Сандански заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Л. Д. Я. за заплащане на
сумата от 692,33 лева-главница, сумата от 82,50 лева-договорна лихва за периода от
07.06.2020г. до 04.11.2020г. и сумата от 55,77лв.-лихва за забава за периода от 04.11.2020г. до
20.08.2021г., по договор за кредит № 296793 от 08.05.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. В заявлението кредиторът признава извършени доброволни плащания от
длъжника в размер на 415лв., като сочи, че платената сума е разпределена както следва:
307,67лв.-главница,33лв.-лихва и 74,33лв.-неустойка. По така подаденото заявление е
образувано ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС-Сандански, като съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 327 от 14.09.2021г., с която е
разпоредил Л. Д. Я. да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“-ЕООД претендираните суми. Срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника в определения му
срок. С разпореждане от 19.03.2024г. съдът е указал на заявителя възможността да предяви
иск за установяване на вземането си срещу длъжника. Съобщението с дадените указания е
връчено на заявителя на 04.04.2024г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му- страни по настоящото дело са страните по заповедно
производство по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на Районен съд-Сандански. За ищеца е налице
правен интерес от предявяването на иска, тъй като ответникът – длъжник в заповедното
производство, в определения от закона срок е възразил срещу издадената спрямо него
заповед за изпълнение, поради което е направил вземането на ищеца-заявител спорно.
Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.Налице е и
съответствие на вземането (между предмета на искането по реда на чл.410 от ГПК и
предмета на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск). Твърди се, че ответникът е
неизправна страна по договор за кредит, чийто срок е изтекъл с падежа на последната
дължима вноска по погасителния план.
По основателността на предявения иск:
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установи, че те са
сключили договор за предоставяне на кредит от разстояние №****, по силата на който
„ИЗИ ФИНАНС“-ЕООД се е задължил да предаде на Л. Д. Я.сумата от 1000лв., а тя се е
3
задължила да я върне в срок от 180дни чрез шест погасителни вноски, посочени в
погасителния план, включващи главница и лихва за ползване на кредита,при фиксиран
годишен лихвен процент- 40,15% и ГПР-48,3%.
Спори се между страните дали договорът за потребителски кредит е действителен.
Съдът намира, че процесният договор за кредит е действителен, като по отношение на
възраженията на ответницата излага следното:
Съдът намира, че възражението на ответницата, че договорът е недействителен, тъй
като не е посочено какво включва ГПР и как е формиран, е неоснователно, защото в
договора, освен че е посочен размера на ГПР /48,3%/, подробно и ясно са посочени взетите
предвид допускания при изчисляването му /чл.2, ал.1, т.5/.
Съдът намира, че е неоснователно възражението на ответницата, че посочения в
договора размер на ГПР не е реално прилагания, тъй като в него не е включена сумата за
заплащане на неустойката за непредставяне на обезпечение в размер на 445,86лева, по
следните съображения: Съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК, при
изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, а неустойката
представлява предварително уговорено обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на
задължение по договор, поради което тя не се включва при изчисляване на ГПР по кредита.
По отношение на възражението на ответницата, че договорът е недействителен,тъй
като съдържа неравноправни клаузи, които не са индивидуално уговорени, съдът излага
следното:
В закона за защита на потребителите /приложим в настоящия казус, тъй като
ответницата има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция на пар.13, т.1 от
ДР на ЗЗП/ е предвидено специално основание за нищожност на договорни клаузи. Съгласно
чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя /чл.143, ал.1 от ЗЗП/, като такава неравноправна клауза е и
уговорката, която задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да
заплати необосновано висока неустойка /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/. Установи се, че в чл.3, ал.2
от сключения между страните договор за кредит /с предмет на договора-предоставяне в заем
на сума от 1000лв./ е предвидено заплащане на неустойка в размер на 445,98лева при
неизпълнение на задължението на потребителя да предостави на кредитора обезпечение в
срок от пет дни от сключването на договора. Непредоставяне на обезпечение по договора от
страна на кредитополучателя не води до претърпяване на вреди от кредитодателя, за да се
заплаща неустойка за това. Учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе
предвид от кредитодателя към момента на сключване на договора, като неизпълнението на
това задължение може да обоснове негов отказ да отпусне кредита, а не да е свързано с
начисляване на допълнителна сума по договора и то в размер близък до половината от
размера на предоставената в кредит сума и многократно надвишаващ самата
възнаградителна лихва по кредита. Евентуални вреди за кредитодателя могат да настъпят от
това, че кредитополучателят може да не изпълни задължението си да върне заетата сума в
срока предвиден в договора, но тези вреди се обезпечават със законоустановената лихва за
забава, а кумулирането й с неустойка води до неоснователно обогатяване на кредитодателя
за сметка на кредитополучателя.Процесният договор е сключен при общи условия, а не се
доказа от ищеца, върху когото е доказателствената тежест, че процесната клауза е
индивидуално договорена между страните. Предвид на изложенотосъдът намира, че клаузата
на чл.3, ал.2 от процесния договор е нищожна като неравноправна.Но тази нищожна клауза
не влече нищожност на целия договор, който може да се изпълнява и след премахване на
неравноправната клауза за неустойка. Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД, нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
4
сключена и без недействителните й части. В настоящия казус, изхождайки от съдържанието
на договора и преценявайки необходимото съдържание на един договор за потребителски
кредит, съдът намира, че договорът за кредит би се сключил и без клаузата на чл.3 от
същия. Съдът не установи други неравноправни клаузи в договора за кредит.
Не се спори между страните, че „ИЗИ ФИНАНС“-ЕООД е предоставило на Л. Д. Я.
заемната сума по договора за кредит в размер на 1000лв. Следователно, кредитодателят е
изпълнил задължението си по договора, поради което за него възниква правото да получи
уговорените вноски за погасяване на предоставения кредит. Кредитополучателят
(ответницата по делото) е поел задължение да върне заемната сума в срок от 180дни. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК е изтекъл срока на договора. Не се спори, а и се установи, че Л. Я. е извършила
плащания по процесния договор в размер общо на 415лв.
Ищецът по делото и заявител по ч.гр.д.№ ****/21г. по описа на Районен съд Сандански
е отнесъл част от платената сума (в размер на 74,33 лева) за погасяване на неустойката по
кредита (направеното признание в заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Но
суми за погасяване на договорна неустойка не се дължат, тъй като клаузата предвиждаща
заплащането на неустойка е нищожна (изложените по-горе съображения).
Установи се, че ответницата е следвало да върне кредита на шест вноски, както следва:
първа вноска на 07.06.2020г. в размер на 199,67лв., от която 166,67 е главница, а 33лева е
договорна лихва; втора вноска на 07.07.2020г. в размер на 194,17лв., от която 166,67 лева е
главница, а 27,50лева е договорна лихва; трета вноска на 06.08.2020г. в размер на
188,67лева, от която 166,67 лева е главница, а 22лева е договорна лихва; четвърта вноска на
05.09.2020г. в размер на 183,17 лева,от която 166,67 лева е главница, а 26,50лева е договорна
лихва; пета вноска на 05.10.2020г. в размер на 177, 67лв.,от която 166,67 лева е главница, а
11 лева е договорна лихва и шеста вноска на 04.11.2020г. в размер на 172,15лева, от която
166,65 лева е главница, а 5,50лева е договорна лихва. Установи се също, че ответницата е
направила чрез „Изи Пей“-АД три плащания към ищеца, а именно: на 18.06.2020г. в размер
на 275лв., на 21.07.2020г. в размер на 90лева и на 10.02.2021г. в размер на 50лв. С първото
плащане, с посочено основание -вноска, ответницата е заплатила договорната лихва
посочена в погасителния план по първата вноска в размер на 33лева, а с остатъкът /в размер
на 242лева/ е погасила част от главницата по договора. С второто плащане, с посочено
основание -вноска, ответницата е заплатила договорната лихва посочена в погасителния
план по втората вноска в размер на 27,50лева, а с остатъкът /в размер на 62,50лева/ е
погасила част от главницата. Срокът на договора е изтекъл на 04.11.2020г./падежът на
последната вноска по договора/, като до този момент ответницата не е извършила други
плащания. Следователно, по договора е останало непогасено задължение в размер общо на
750,50лева, от които 695,50лева е главница, а 55 лева е договорна лихва. На основание чл.86
от ЗЗД, ответницата дължи законна лихва върху непогасената сума. За периода от
04.11.2020г. до 10.02.2021г. /датата на третото плащане от ответницата по договора/
дължимата законна лихва (изчислена от съда с помощта на електронен калкулатор) е в
размер на 20,63 лева. С извършения превод от ответницата на 10.02.2021г. на сумата от
50лева /с посочено основание „зареждане”, т.е. без да е уточнила кое от вземанията
погасява-дали главница или лихви/ тя е погасила дължимата до момента законна лихва,
както и част-в размер на 29,37лева, от дължимата договорна лихва /чл.76, ал.2 от ЗЗД/.
Следователно, след последното плащане от ответницата по договора е останало непогасено
задължение в размер на 695,50лева-главница и 25,63 лева -договорна лихва. Ищецът
претендира по-нисък размер на главница, а именно сумата от 692,33 лева. Ответницата
дължи и законна лихва, поради изпадането си в забава /на основание чл.86 от ЗЗД/, която за
периода от 11.02.2021г. до 20.08.2021г. (изчислена от съда с помощта на електронен
калкулатор) е в размер на 38,26лева.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е частично основателен, като
следва да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца по
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 296793 от 08.05.2020г. следните суми:
692,33лева-главница, 25,63 лева -договорна лихва за периода от 07.07.2020г. до 04.11.2020г. и
лихва /обезщетение за забава в размер на 38,26 лева за периода от 11.02.2021г. до
20.08.2021г., както и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-10.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
5
заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е направил разноски за платена държавна такса в размер на 75лева, както и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, определя в
размер на 150лв., поради което ответницата следва да му заплати разноски в размер на
204,85 лева съразмерно с уважената част от иска.
Ответницата следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство
разноски съразмерно с уважената част от иска (т. 12 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2013г.), а именно сумата от 113,81лева.
Водим от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от
ЗПК и във вр. с чл.415, ал.1, чл.422, ал.1 и чл. 410 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Д. Я. с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.“А. Б.“, № **, че дължи на „ИЗИ ФИНАНС“-ЕООД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление-гр.София-1408, р-н „Триадица“, ж.к.“Иван Вазов“,
ул.“Балша“, № 17, ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н., следните суми по договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 296793 от 08.05.2020г.: 692,33лева (шестстотин
деветдесет и два лв. и 33 ст.)-главница, 25,63 лева (двадесет и пет лв. и 63 ст.) -договорна
лихва за периода от 07.07.2020г. до 04.11.2020г. и 38,26 лева (тридесет и осем лв. и 26 ст.)-
лихва/обезщетение за забава за периода от 11.02.2021г. до 20.08.2021г., както и законната
лихва от 10.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №327 от
14.09.2021г. по ч.гр.д.№ ***/2021г. по описа на РС-Сандански.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за дължимост на договорна лихва над
уважения размер до претендираната сума от 82,50лева и за периода от 07.06.2020г. до
07.07.2020г., и за дължимост на лихва/обезщетение за забава над уважения размер до
претендираната сума от 55,77лева и за периода от 04.11.2020г. до 10.02.2021г.
ОСЪЖДА Л. Д. Я. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“А. Б.“, № **, ДА ЗАПЛАТИ
на „ИЗИ ФИНАНС“-ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София-1408, р-н „Триадица“, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“Балша“, № 17, ап.1, представлявано
от управителя Б. И. Н., сумата от 204,85 лева (двеста и четири лв. и 85 ст.) за направени по
настоящото производство разноски и сумата от 113,81лева (сто и тринадесет лв. и 81 ст.) за
направените по заповедното производство разноски /по ч.гр.д.№ ***/2021г. по описа на
РС-Сандански/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански:_______________________
6