МОТИВИ към присъда № 26
/ 15.11.2018 г. по НОХД № 129 / 2018 г. по описа
на Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимия Х.И.И. е повдигнато обвинение затова, че
на 15.08.2016 г. по път ІІ-48 в местността „Конактърла“
в землището на село Пъдарево, община Котел, в съучастие с Н.В.М., в качеството
му на служител по горите – частен лесовъд, който се възползвал от служебното си
положение, като извършител, с товарен автомобил марка „Скания“
с рег. № ВТ4757КВ с прикачено полуремарке с рег. №
ВТ8228ЕВ, собственост на „Симир транс“ ЕООД, без
редовно писмено позволително извозвал от горския фонд 54 куб. метра дърва за
огрев – габър, на обща стойност 3423.60 лева – 30 куб. метра добити от отдел
1064, подотдел буква „в“ в имот № 161043 в землището
на село Кипилово, община Котел, собственост на наследниците на И.Г.Ч. – А.П.И.,
Г.И.Г., И.И.Г., М.И.Г., С.И.Г., И.С.Ч. и С.С.Ч., на стойност 1902 лв, и 24
куб. метра добити от отдел 1037, подотдел буква „г“, кадастрален № 095006 в
землището на село Боринци, община Котел, собственост на наследниците на Д. П.Е.
– П.Д.Е. и И.Д.П., на стойност 1521.60, с което е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.235,
ал.3, т.2 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК.
Срещу подсъдимия Н.В.М. е повдигнато
обвинение, затова че на 15.08.2016 г. по път ІІ-48 в местността „Конактърла“ в землището на село Пъдарево, община Котел, в
качеството си на служител по горите – частен лесовъд, като се възползвал от
служебното си положение, в съучастие като помагач на Х.И.И.
– извършител, с товарен автомобил марка „Скания“ с
рег. № ВТ4757КВ с прикачено полуремарке с рег. №
ВТ8228ЕВ, собственост на „Симир транс“ ЕООД, без
редовно писмено позволително, го подпомогнал да извози от горския фонд 54 куб.
метра дърва за огрев – габър, на обща стойност 3423.60 лева – 30 куб. метра
добити от отдел 1064, подотдел буква „в“ в имот №
161043 в землището на село Кипилово, община Котел, собственост на наследниците
на И.Г.Ч. – А.П.И., Г.И.Г., И.И.Г., М.И.Г., С.И.Г., И.С.Ч.
и С.С.Ч., на стойност 1902 лв,
и 24 куб. метра добити от отдел 1037, подотдел буква „г“, кадастрален № 095006
в землището на село Боринци, община Котел, собственост на наследниците на Д. П.Е.
– П.Д.Е. и И.Д.П., на стойност 1521.60,
с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.235, ал.3, т.2 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.4 от НК.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита фактическата обстановка
за безспорно и категорично доказана и моли на подсъдимия
Х. И. да се наложи наказание
лишаване от свобода в размер малко над предвидения минимум от една година,
изтърпяването на което да се отложи по реда на чл.66 от НК.
На подс. Н.М. моли да се наложи наказание лишаване от
свобода в размер на средния предвиден.
Защитникът на подсъдимия Н.М.
– адв. Г.М. ***, оспорва изцяло фактическите констатации, на които се основава
обвинението, с
твърдение за липса на доказателства. Свежда защитната теза основно до въпроса
дали на камиона е имало натоварени 40 или 54 куб.м. дърва, като оспорва
констатациите в протоколите, показанията на свидетелите и експертното
заключение в частта им, в която се твърди, че на камиона е имало повече от 40
куб.м. Твърди се тенденциозност на извършената проверка. Моли съда да признае
подсъдимия М. за невиновен и да го оправдае по
повдигнатото
обвинение.
Подсъдимият Н.М.
не се признава
за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда
да го оправдае.
Защитникът на подсъдимият Х.И. – адв. Х.И. ***, оспорва съставомерността
на престъплението, за което на подс. И. е повдигнато
обвинение, от неговата субективна страна, с твърдение за липса на умисъл за
извършването му. Освен това, не било доказано какво количество дърва превозвал подс. И., тъй като веществените доказателства били върнати
и било невъзможно да се измерят в хода на съдебното следствие. Моли съда да признае
подсъдимия И. за невиновен и да го оправдае по
повдигнатото
обвинение.
Подсъдимият Х.И.
не се признава
за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда
да го оправдае.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания
доказателствен материал, намира за установено следното:
Подс. Х.И. е роден на *** г., със
средно образование, реабилитиран
по предходно осъждане, управител на „***“ ЕООД, живее постоянно в град В. Т.
Подс.
Н.В.М. е роден на *** г., със средно образование, осъждан, частен лесовъд,
живее постоянно в град Котел.
Подс.
М. е регистриран в публичния регистър на физическите лица за упражняване на
лесовъдска практика за следните дейности : планиране и организация на
дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране
и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на
недървесни горски продукти. На подс. М. е издадено
удостоверение № 803-1/05.01.2012 г. на Изпълнителната агенция по горите.
Подс.
Х.И. е собственик и управител на „****“ ЕООД, със седалище в град Велико
Търново. Посоченото дружество е собственик на товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ВТ4757КВ и на полуремарке
с рег. № ВТ8228ЕВ.
На 22.11.2013 г. Д.Х. и подс. М. сключили договор за управление на горски територии
чрез личен труд, по силата на който Д. Х. възложила, а подс.
М. приел да извърши следните дейности, свързани с управлението на имот № 019024
– горска територия, в землището на село Стеврек, община Антоново : консултиране
и подпомагане на възложителя при снабдяване и оформяне на необходимите
документи, свързани с ползването на дървесина от имота; изготвяне на всички
необходими документи, съпровождащи издаването на позволително за сеч, които са
в компетенцията на изпълнителя; упражняване на контрол по извършване на добива
на дървесина до освидетелстване на сечището. Изпълнителят е поел задължение на
издава превозни билети за транспортиране от временен склад на добитата от имота
дървесина и да ги отчита ежемесечно до пето число на издалия позволителното за
сеч.
Имот № 019024 е възстановен по реда на
чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ на наследниците на Д. Х. Н. Представлява дървопроизводителна горска площ от 37.400 дка в местността
„Иренджик“ в землището на село Стеврек, община
Антоново, попадащо в границите на ДГС Омуртаг и съответно в тези на РДГ Шумен.
Имот № 019024 е съставна част от отдел 151, подотдели „г“, „д“ и „е“.
На 23.09.2013 г., Д. Д., И. Х. и С..Н. (и тримата наследници на Д. Н.)
упълномощили подс. М. да ги представлява пред
различни институции във връзка с получаване на документи за имота; да сключва
договори с лицензиран лесовъд; да изготвя неодходимите
документи във връзка с горскостопанска програма; да организира маркиране, сортиментиране и добив на дървесина. Подписите на упълномощителите са с нотариална заверка.
На 22.11.2013 г. Д. Д. упълномощила подс. М. да издава превозни билети за добитата дървесина от
същия имот. Подписът на упълномощителката е с
нотариална заверка.
За имот № 019024 е изготвена от инж. С.
С. горскостопанска програма.
На 12.01.2016 г. инж. С. С. издал на подс. М. позволително № 0282735 за сеч на 132 плътни кубични
метра дървесина : 23.50 куб. метра букови дърва и 108.50 куб.метра габрови
дърва. Позволителното е за сеч в отдел 151г, имот № 019024. Срокът за
провеждане на сечта и за извозване на дървесината е от 15.01.2016 г. до
30.09.2016 г. Посочено е, че дърветата са маркирани от подс.
М. с контролна горска марка № 1641 със синя боя.
На 28.03.2016 г. между подс. М., от една страна, и подс.
И. – като собственик и управител на „Симир транс“
ЕООД, от друга, бил сключен договор за покупко –
продажба, по силата на който подс. М. прехвърлил на „Симир транс“ ЕООД собствеността върху 19 куб.метра букови
дърва, които ще бъдат добити от отдел 151д, 23.50 куб.м. букови дърва и 108.50
куб.м. габрови дърва, които ще бъдат добити от отдел 151г, 2куб.м. дребна
букова строителна дървесина и 65 куб.м. букови дърва, които ще бъдат добити от
отдел 151д. Подписите на договарящите са с нотариална заверка.
Пострадалите лица Анка П.И., Г.И.Г., И.И.Г., М.И.Г., С.И.Г., И.С.Ч. и С.С.Ч.
са наследници на И.Г.Ч., починал през 1924 г.
С решение № ПРЗ/19.11.2003 г.,
постановено по преписка № 270КО/05.12.2002 г. на ОбСЗ
Котел, в полза на наследниците на И.Ч. е признато правото на собственост върху
имот № 161043, представляващ дървопроизводителна
площ, с площ 12 дка, находящ се в местността „Куза“ в землището на село Кипилово, община Котел. Част от
имота с площ 3.615 дка подада в отдел 1064а, залесен
с иглолистна гора, а другата част от имота с площ 8.385 дка – в отдел 1064в,
залесен с широколистна гора. Отдели 1064а и 1064в попадат в териториалния обхват на действие на
ДГС Котел и съответно на РДГ Сливен.
На 13.07.20016 г. И.С.Ч. упълномощил
св. Н.И.Н. да го представлява пред РДГ Сливен и др. институции във връзка с
изготвяне на горскостопанска програма, маркиране, сортиране, издаване на
позволително за сеч и извозване на сечта в имот № 161043. Подписът на упълномощителя с нотариална заверка.
На 26.07.2016 г. св. Н.Н. и дружество „Симир транс“
ЕООД, представлявано от подс. Х.И., сключили договор,
по силата на който св. Н. възложил, а дружеството приело да извърши
дърводобивни услуги – сеч и добив на материали в имоти № 161043 и 160063 при
заявка от страна на възложителя.
Подсъдимият М. маркирал за сеч отдел
1064в и съставил на 01.08.2016 г. карнет - опис, схема на насаждението и на извозните пътища, технологичен план, както и сортиментна ведомост. В карнет-описа е посочил, че
предназначените за сеч дървета са маркирани с контролна горска марка № 1641.
На 02.08.2016 г. свидетелят инж. И. Й. И.
издал на подсъдимия – като представител на „Симир
транс“ ЕООД, позволително № 0315102 за сеч на 24 куб.м. дървесина в отдел
1064в, имот № 161043, както следва : 1 куб.м дребна строителна дървесина габър,
8 куб.м. букови дърва и 15 куб.м. габрови дърва. Посочил е срок за провеждане
на сечта от 05.08.2016 г. до 28.10.2016 г. и срок на прочистване на сечището от
06.08.2016 г. до 31.10.2016 г.
За отдел 1064в са издадени два превозни
билета – първият на 08.08.2016 г. за извоз на 15 куб.м. габрови дърва, които да се извозят до
Промишлена зона град Сливен, а втория – на 12.08.2016 г. за извоз
на 10 куб.м. букови дърва, които да се извозят до същото място. Посоченият и в
двата билета купувач е Здравко Илиев.
Свидетелите П.Е. и И.П. са наследници
на Д. Е., починал през 1971 г.
С решение № 2/13.07.2000 г.,
постановено по преписка № 142Б/17.05.1999г. на ОбСЗ
Котел, в полза на наследниците на Д. Е. е възстановено правото на собственост
върху имот № 095006, представляваща залесена горска територия с площ 8 дка, находяща се в местността „Долай
баир“ в землището на село Боринци, община Котел. Целият имот попада в отдел №
1037г, намиращ се в териториалния обхват на ДГС Котел, съответно на РДГ Сливен.
На 31.08.2015 г. св. П.Е. упълномощил подс. М. да го представлява пред РДГ Сливен и други
институции във връзка с набавянето на необходимите документи за издаване на
позволително за сеч в имот № 095006, да извършва контрол по сечта и извоза на добитата дървесина, както и при освидетелстване
на сечището. Подписът на упълномощителя с с нотариална заверка.
На 23.06.2016 г. св. П.Е. и подс. М. сключили договор за издаване на позволително за
сеч, по силата на който св. Е. възложил, а подс. М.
приел да извърши следните дейности, свързани с управлението на имот № 095006 в
землището на село Боринци : консултиране и подпомагане на възложителя при
снабдяване и оформяне на необходимите документи, свързани с ползването на
дървесина от имота; изготвяне на всички необходими документи, съпровождащи
издаването на позволително за сеч, които са в компетенцията на изпълнителя; упражняване
на контрол по извършване на добива на дървесина до освидетелстване на сечището.
Изпълнителят е поел задължение на издава превозни билети за транспортиране от
временен склад на добитата от имота дървесина и да ги отчита ежемесечно до пето
число на издалия позволителното за сеч.
През 2016 г. подс.
М. маркирал предназначените за сеч 171 габрови дървета с КГМ № 1641, след което
съставил технологичен план, карнет-опис (без дата), скица на насаждение и на извозните пътища и сортиментна
ведомост.
На 09.08.2016 г. инж. С. С.ов издал на подс. М. позволително
№ 0316187 за сеч на 29 куб.м. плътни дървесина габър в отдел 1037г, имот №
095006. Посочил срок на провеждане на сечта и на почистване на сечището от
12.08.2016 г. до 31.12.2016 г.
За отдел 1037г са издадени две
позволителни за извоз – първото на 14.08.2016 г. за
15 куб.м. габрови дърва с купувач З. И. от град Сливен; второто на 28.08.2016
г. за 18 куб.м. габрови дърва с купувач А. К. от град Сливен.
До 14.08.2016 г. от отдел 1064в били
добити 30 куб.м. дърва, а от отдел 1037г – 22 куб.м. На 14.08.2016 г. св. Н.Н. и двамата подсъдими се уговорили да извозят дърва от
отдел 1064в.
На 15.08.2016 г. подс.
Х.И. отишъл до местността „Куза“ край село Кипилово с
товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ВТ4757КВ с
прикачено полуремарке с рег. № ВТ8228ЕВ, собственост
на „Симир транс“ ЕООД. Транспортното средство било
оборудвано с устройство за позициониране
и проследяване на движението му (GPS устройство), съгласно чл.14б от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.
Спрял товарния автомобил на асфалтовия път
между селата Кипилово и Боринци, на около 300 метра от временния склад, ,
където били складирани дървата, добити от отдел 1064в. С товарен автомобил
„ГАЗ-66“ св. Н. извършил подвоз и
натоварили дървата на ТИР-а, общо 30 куб.м.
След като натоварили дървата от отдел
1064в, отишли до отдел 1037г в землището на село Боринци, където подс. М. им посочил да натоварят добитите от този
отдел 22 куб.м.
След като всички дърва били натоварени
на ТИР, подсъдимият М. ги маркирал със своята КГМ № 1641. За да издаде превозен
билет, тръгнал нагоре из гората, за да търси място, където има интернет. На
неустановено място установил интернет връзка и в 15:26 м от електронен терминал
издал превозен билет № 7501/00007/TKPSLMF, в който вписал следните данни : че билетът се издава за
територията на РДГ Шумен въз основа на позволително за сеч № 282735/12.01.2016
г. за отдел 151г, кадастрален № 019024, със собственик Д. Х. ***, купувач Д. Н.
от град Нова Загора, ул. *** **. В секцията „опис на превозваната дървесина“ е
посочено, че се превозват дърва, вид габър, количество „1 бр
х 20(L:1M)
коеф : 0,50, общо 40 пр. куб.м./20.00 куб.м“. В
секциите „получател“ и „направление“ е посочен адресът в град Нова Загора,
където ще бъдат доставени дървата. Описани са данни на превозното средство,
управлявано от подс. И.. Подс.
М. отпечатал превозния билет от терминала, подписал го за „спедитор“, след
което се върнал и го дал на подс. И., който се
подписал за „превозвач“.
Подсъдимият И. взел билета и потеглил в
посока към град Нова Загора.
Същия ден свидетелите Д.М. и Д.Д. – двамата на длъжност горски инспектори при РДГ Сливен,
били изпратени в местността „Конактърла“ в землището
на село Пъдарево, община Котел, за да извършват проверки по спазване на
правилата на Закона за горите.
Около 17 часа спрели за проверка минаващия оттам товарен автомобил, управляван от подс. И.. Свидетелите проверили превозния документ и се
усъмнили, че на автомобила са натоварени повече дърва от тези, описани в
позволителното за извоз. Предприели измерване на
дървата, с цел установяване на тяхното количество. Със служебната ролетка
измерили дървата, както са натоварени на платформата. По делото е приложен
снимков материал, от който е видно, че дървата са натоварени на платформата на
ремаркето на два реда по дължината на ремаркето от край до край, като предната
част на редиците опира в предната стена на ремаркето, а задната част на
редиците опира в четири дълги дебели дървета (клемии),
забити в метални тръби, здраво закрепени за пода на ремаркето. От снимките се
установява, че дърветата са наредени плътно, без видими кухини между тях. На
снимка № 9 е заснета задната част на ремаркето и от тази снимка се установява,
че дървата и на двете редици са били наредени хоризонтално на платформата на
ремаркето, но с дебелата част навън и с тънката част навътре, където се срещат
дърветата от двете редици. Така погледнато, дърветата и от двете редици са с
лек наклон навътре, което е направено за устойчивост при транспортиране, по
обясненията на вещото лице инж. С..
Тъй като горната част на фигурата,
образувана от дървата, е неравна повърхност, свидетелите измерили височината на
три различни места и пресметнали средно аритметичната стойност.
След като приключили с измерванията, се
обадили на прекия си ръководител и съобщили за установеното нарушение. Техният
ръководител им наредил да продължат извършване на проверката и сигнализирал РУ
на МВР Котел, откъдето била изпратена група.
Св. Д.М. съставил констативен протокол
фабричен № 001262, в който описал, че подс. И.
превозвал 54 куб.м. дърва за огрев.
Междувременно на място пристигнал подс. М., който искал да пусне допълнително позволително за
извоз за установената разлика от 14 куб.м. дърва, но
свидетелите М. и Д. не позволили.
В 18:35 часа започнал оглед на местопроизшествието,
извършен от разследващия полицай В. Б., в присъствието на две поемни лица – П. П. и В. И., както и на свидетелите Д. и М..
Описани са следните размери на фигурата, образувана от наредените на
платформата дърва – дължина на дървата 1м; дължина на полуремрекето
13.30м; височина на дървата 210 см (измерването е било извършено на три места
от двете страни на ремаркето – в двата края и по средата). Посочено е, че
обемът на всяка от редиците дърва е 27 куб.м. Установено е, че дървата са
маркирани с КГМ № 1641. Огледът приключил в 19:20 часа. Протоколът е подписан
от съставителя, поемните лица, свидетелите М. и Д. и
от подс. И..
С протокола за оглед разследващият
полицай е иззел товарния автомобил и ремаркето заедно с натоварената върху него
дървесина.
С молба от 16.08.2016 г. подс. И. направил искане да му бъдат върнати товарния
автомобил. Разследващият полицай е дал становище за необходимостта автомобилът
да бъде върнат заедно с дървесината, защото разтоварването ù щял да бъде
доста трудоемък процес, а и липсвало място за съхранение до приключване на
делото. С резолюция от същата дата наблюдаващият прокурор е разпоредил връщане
на автомобила и ремаркето. За връщането е оформена разписка.
Според заключението на съдебнолесвъдската експертиза, изготвена от вещото лице
инж. Л.С., пазарната стойност на един кубичен метър габрови дърва за огрев към
15.08.2016 г. е била 61.80 лева. Вещото лице поддържа извоз
на екзактност на извършеното по време на проверката измерване на превозваната
дървесина и отрече реалното количество да е с 14 куб.м. по-малко от измереното.
Възражненията и на двамата подсъдими се свеждат
основно до следното : ако дървесината беше разтоварена от ремаркета, наредена
на земята и мерена, съобразно цитиран от тях БДС от 1994 г., количеството
ù щяло да бъде посоченото в позволителното за извоз
– 40 куб.м. Възразява се и срещу пропуска по време на проверката служителите на
РДГ Сливен да измерят плътността на извозваната дървесина. Вещото лице
категорично отрича възможна разлика от 14 куб.м. да се получи при мерене на
платформата и на земята, като допуска отклонение от един до един и половина
куб. метър. Вещото лице изясни, че дървата следва да бъдат подредени на равна
подложка, каквата именно е платформата на ремаркето,
където дървата да били подредени в правилна фигура, даваща възможност на
проверяващите да измерят почти с точност размерите на фигурата. На въпроса дали
кубатурата би била същата, ако се установи, че дърветата били по-къси от един
метър, вещото лице обясни, че се мери не дължината на всяко едно от дърветата,
а размерите на фигурата. Вещото лице отрече плътността да има значение за
измерването на дървата, като обясни, че посочването на коефициент на плътност
от 0.5 в превозния билет е било необходимо, поради особеността на използвания
софтуер, генериращ превозния билет. Дървата са били мерени и описвани в
пространствени кубични метри още от момента на издаване на позволителното за
сеч. В тази връзка вещото лице обясни значението на коецифиента
на плътност : маркираните за сеч дървета с техните размери се описват в
софтуерен продукт, който по определени
алгоритми изчислява в сортиментна ведомост какъв е
очакваният добив дървесина, но този очакван добив се изчислява от програмата в
плътни кубични метри, които лесовъдът, при изготвяне на позволителното за сеч
трябва да преизчисли в пространствени, като ги умножи
с коефициентите, предвидени за различните видове дървесина в Приложение № 7 към
чл.14в, ал.6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Горните фактически обстоятелства съдът установи след анализ
на събраните в хода на съдебното
следствие доказателствени източници :
обясненията на подсъдимите М. и И.; показанията на свидетелите Д.М., Д.Д.,
П.Е., И.П., И. Й. И., И. Х. И. и Н.Н., както и показанията на св. Н.Н.,
дадени на 16.08.2016 г. по ДП, приобщени чрез прочитането
им по реда
на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК. Гласните доказателствените източници съдът кредитира като цяло, тъй
като липсват съществени противоречия помежду им касателно
подлежащите на установяване факти, с изключение на количеството на натоварените
на ремаркето дърва – дали са били 54 куб.м. или 40 куб.м.
Количеството на превозваните дърва
съдът установи посредством писмените доказателства – констативен протокол и
протокол за оглед, както и от снимковия материал, изготвен по време на огледа.
Протоколът за оглед на местопроизшествие е съставен по реда на НПК, без да са
допуснати някакви особено съществени нарушения откъм форма или съдържание,
които да са го опорочили до степен на негодност, налагащ изключването му от доказателствената съвкупност. Тъй като протоколът е
съставен при условията и реда, предвидени в НПК, е доказателствено
средство за извършване на действията по огледа, за реда, по който е извършен, и
за събраните доказателства – чл.131 от НПК.
В подкрепа на обвинението са и
събраните в хода на ДП и в съдебното следствие многобройни писмени
доказателства, които съдът приобщи към доказателствената
съвкупност чрез протичането им по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира в нейната цялост съдебнолесовъдската експертиза, тъй като
я прецени за професионално изготвена и не са налице
основания, които да поставят под
съмнение безпристрастността
на вещото лице. За
неоснователни съдът преценява възраженията на защитата за необоснованост на
изводите на вещото лице за количеството дървесина, натоварена на ремаркето,
понеже вещото лице не я било измерило лично. Доколкото дървесината е обективно
невъзможно да се измери, тъй като е върната на подс. И.
и след това продадена, съдът, чрез експертното заключение, провери дали дървесината
е била измерена точно по време на проверката и какви са възможните отклонения.
Вещото лице е изходило от принципа за добросъвестност при изпълнение на
служебните задължения, който подход съдът възприема изцяло, и отрича както
служителите на РДГ Сливен, така и разследващият полицай да са допуснали такива
съществени нарушения при измерване на дървесината и така да са установили с 14
куб.м. в повече. Както вече беше посочено по-горе, вещото лице отчита като
възможно максимално отклонение при измерване на дървесината на платформата не
повече от кубик – кубик и половина.
При така установеното от фактическа страна
съдът стигна до правния извод, че
подсъдимият Х.И. е извършил престъпление по чл.235, ал.3, т.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, затова че на 15.08.2016 г. по път ІІ-48 в местността „Конактърла“
в землището на село Пъдарево, община Котел, като извършител, в съучастие с
подсъдимия Н.М. – служител по горите, който се е възползвал от служебното си
положение и действащ като помагач, с редовно писмено позволително, но извън
указаните в него места, извозил с товарен автомобил марка „Скания“,
рег. № ВТ4757КВ, и прикачено към него полуремарке
рег. № ВТ8228Е, от горския фонд 52 кубични пространствени метра габрови дърва
за огрев на стойност 3213.60 лева, а подсъдимият Н.М. – престъпление по чл.235,
ал.3, т.2 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.4 от НК, затова че на 15.08.2016 г. на неустановено място в гората между селата
Кипилово и Боринци, двете на територията на Община Котел, в качеството на служител
по горите – частен лесовъд, възползвайки се от служебното си положение, в
съучастие с подсъдимия Х.И.И., последният действащ
като извършител, съзнателно помогнал на подсъдимия Х.И. да извози с товарен автомобил марка „Скания“,
рег. № ВТ4757КВ, и прикачено към него полуремарке
рег. № ВТ8228Е,
от горския фонд с редовно писмено позволително, но извън указаните в него
места, 52 кубични пространствени метра габрови дърва за
огрев на стойност 3213.60 лева.
За времето на извършване на
престъпленията – 15.08.2016 г., спор липсва. На тази дата дървата са били
натоварени на товарния автомобил и подс. И. ги е
транспортирал в посока към град Нова Загора.
Количеството на натоварените на
автомобила дърва съдът прие, че е 52 куб. метра, от които 30 куб.м. добити в
отдел 1064в и 22 куб.м добити в отдел 1037г. Съдът, съобразявайки се с подръжаното от вещото лице допустимото максимално
отклонение при измерване на дървата, когато са натоварени на камиона, прие, че
дървата са били с 2 куб.м. по-малко от посочените в протокола 54 куб.м. Св. Н.
в показанията си твърди, че от отдел 1064в били натоварени 31 куб.м. и толкова
му били платени. В обвинителния акт е посочено, че от този отдел са били
извозени 30 куб.м., поради което съдът не може да приеме, при липса на
изменение на обвинението, че е натоварено количеството, посочено от свидетеля.
Съдът приема, че остатъкът от 22 куб.м. е бил натоварен от другия отдел 1037г.
Вещото лице инж. С. е определила пазарната стойност към посочената дата 61.80 лва за 1 куб.м., следователно стойността на 52 куб.м. е
3213.60 лева. За разликата от 2 куб.м. на стойност 210 лева съдът оправда и
двамата подсъдими.
Съгласно чл.14г от Наредба №1 от
30.01.2012 г., обемът на транспортираната дървесина се определя съгласно
действителните ù размери. Дървесината се измерва в кубични метри, затова
дървата се режат с дължина един метър , за да може да се подреждат на фигури,
високи един метър и така да се мери цялата фигура. Вещото лице обясни, че
дървата се мерят с ролетка, а не с клупа, с каквато се мери плътната дървесина.
Относно възражението за неспазването на БДС 773-94 съдът указва следното :
Посоченият стандрат е бил издаден от Държавния
комитет по стандартизация, но е отменен със Закона за националната стандартизация
(обн., ДВ, бр.55 от 1999 г., в сила от 19.09.1999
г.), поради което задължителното му приложение е отпаднало. Липсват други
нормативно уредени правила, задължителни за прилагане. От страна на адв. М. беше представена заповед № 351/23.02.2016 г. на
Изпълнителния директор на ИАГ, според която обемът на дървесината в плътни
кубически метри се определя чрез : 1/протокол за измерване на плътността на
добитата и извозена до временен склад дървесина, определена по реда на т.5 от
БДС 773-94, или 2/измерване на дървесината в пространствени кубически метри и
използване на съответния коефициент, съгласно приложение № 7 към чл.14в, ал.6
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., при спазване на чл.14г от същата наредба. В
противовес на поддържаното от адв. М., посочената
заповед не е нормативен акт, а вътрешноведомствен такъв, поради което няма
задължителен характер за органите на разследването, извършили измерването на
дървесината. От друга страна, постановките в заповедта са неотносими
към настоящия случай, тъй като тя регламентира реда за определяне на обема в
плътни кубически метри, а както вече беше разяснено по-горе, дървата за огрев
се измерват в пространствени кубически метра и коефициентът за плътност е
немислимо и излишно да се търси. Изрично в този смисъл е разпоредбата на
чл.14в, ал.4, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., според която дървата за
огрев се измерват и вписват в превозния билет в пространствен кубически метър.
Само когато се установи коефициент на плътност по-нисък от определения в приложение
№ 7, се съставя и подписва протокол по ал.6 за определяне на действителната
плътност, какъвто в случая не е налице.
Обективната липса на дървата,
поради това, че са били върнати на подс. И., не води
до еднозначен извод за невъзможност да се установи тяхното количество, каквито
възражения се инвокираха от защитата. Както вече беше
изяснено по-горе, видът и количеството на транспортираната дървесина са
изяснени посредством писмените доказателства – протокол за оглед и констативен
протокол, както и от показанията на свидетелите Д. и М., подложени на проверка
чрез назначаване на експертно заключение (така решение № 396 от 10.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2121/2011
г., III н. о.).
Съдът приема, че издаденият
от подс. М. превозен билет № 7501/00007/TKPSLMF е редовен, тъй като са били налице
всички условия на Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите
в горите за издаване на превозен билет за отдел 151г в землището на село
Стеврек, община Антоново, попадащ обаче в териториалните предели на действие на
ДГС Омуртаг и съответно на РДГ Шумен. Но, дървата, вместо от отдел 151г, са
били извозени от отдели 1064в и 1037г, подадащи в
териториалните предели на действие на ДГС Котел и съответно на РДГ Сливен,
поради което съдът прие, че дървата се извозват с редовно писмено позволително,
но извън указаните в него места.
Престъплението по чл.235 от НК
санкционира незаконни посегателства, свързани със сечта и извоза,
най-общо казано, на дървесина от горския фонд. Обект на защита са обществените
отношения, регулиращи правилното функциониране на горското стопанство и
опазване на горите като основно национално богатство. Експлоатацията както на
държавните, така и на частните гори е предмет на стриктна правна регламентация,
неспазването на която е обвързвано с тежки санкции, вкл. и наказателноправни
такива, и е израз на засилената защита срещу неправомерни посегателства. И тази
връзка съдът намира за необходимо да подчертае, че в настоящия случай, дори и
на товарния автомобил да бяха натоварени не 52 куб.м., а 40 куб.м. (както се
настоява от защитата), престъплението пак би било съставомерно
и това е така, защото дървата са натоварени не от отдела, посочен в превозния
билет, а от друг отдел. Дървата трябва да бъдат превозвани не с какъв да е
билет, в който съвпада само количеството, а с билет, в който коректно да е
отразено къде са добити, откъде се извозват, докъде, в какво транспортно
средство и пр. Именно защото тази законова регламентация е нарушена, тъй като
дървата са натоварени не от мястото, посочено в превозния билет, а от друго
място, съдът прие, че и двамата подсъдими са извърши престъпленията, за които
им е повдигнато обвинението. Посочената специфика разкрива разликата между
престъпленията против собствеността и престъпленията в отделните стопански отрасли,
тъй като дори и собственикът на гората ще понесе наказателна отговорност, ако
сече, извозва, събира и пр. от собствената си гора дърва или части, ако е без
редовно писмено позволително или извън указаните в него места, срокове,
количества и дървета.
Подс.
М. е издал посочения превозен билет по реда на чл.211, ал.2, т.2 от Закона за
горите – като лице, упражняващо лесовъдска практика, за дървесина, добита от
горски територии, за което е упълномощен от собственика. Подс.
М. е регистриран в регистъра по чл.235 от ЗГ да упражнява лесовъдска практика
по чл.233, ал.1 от ЗГ, поради което има качеството на служител по горите по
смисъла на чл.235, ал.3, т.2 от НК.
Подсъдимият И. взел превозния билет и
го подписал, с което удостоверил, че е запознат със съдържанието и че приема да
транспортира посоченото в него количество дърва от посоченото място, след което
потеглил и на разклона в местността „Конактърла“ край
село Пъдарево, община Котел бил спрян за проверка, към което място е отнесено и
мястото на извършеното от подс. И. престъпление.
Подсъдимият
И. действал като извършил в съучастие с подс. М.,
който го подпомогнал в извършване на престъплението. Подс.
М., като служител по горите, се възползвал от служебното си положение и така
умишлено улеснил подс. И. да извърши престъплението
(решение № 456 от 21.01.2015 г. на ВКС по
н. д. № 1403/2014 г., III н. о.).
Подс. М. маркирал всички натоварени на
автомобила дърва с КГМ и издал описания превозен билет, които действия са преценени
от РП Котел само като помагачество, без да се направи
задълбочен анализ дали извършеното от подс. М. не
осъществява признаците и на друго престъпление, респ. други престъпления, за
каквито по делото има изобилни данни.
Съдът
обаче прие, че подс. М. е извършил престъплението не
в местността „Конактърла“ така, както е повдигнато
обвинението, а на неустановено място в гората между селата Кипилово и Боринци,
където товарният автомобил е донатоварен с активното
съдействие на подс. М., който маркирал всички
натоварени дърва и издал там превозния билет, подписал го и го дал на подс. И., за да му послужи при транспортиране на
дървесината. Именно там е довършено престъплението, извършено от подс. М., а не в района на местността „Конактърла“.
Съдът, приемайки място на извършване на престъплението, различно от това,
посочено в обвинителния акт, не нарушава правото на защита на привлеченото към
наказателна отговорност лице, тъй като липсва както изменение на
обстоятелствената част, така и на приложимия закон. Фактите са същите, те са
известни на подсъдимия, той се е защитавал срещу тях, като е изградил защитна
позиция и е ангажирал доказателства за опровергаването им (решение №
56/22.02.2012 г. на ВКС по н.д. № 8/2012 г., ІІІ н.о.). Воден от същите
съображения съдът прие, че дървата са извозени с редовно писмено позволително,
но извън указаните в него места, а не както е прието в обвинителния акт, че
позволителното е нередовно.
Налице е общност на умисъла между
двамата подсъдими да извършат престъплението. Освен че всеки от тях е извършил
престъплението с пряк умисъл, всеки от тях е действал със съзнание за
осъществяване на задружна престъпна дейност – подс. И.
като извършител, а подс. В. като помагач. И двамата
подсъдими са съзнавали обществената опасност на извършваното от всеки от тях
престъпление, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици. Защитната теза за липса на умисъл и у
двамата е несъстоятелна и не се споделя от съда. Подс.
М. заявява, че не бил видял какъв превозен билет била генерирала системата,
която била нововъведена към него момент и давала
много грешки, нямало интернет достъп и пр. Запитан от прокурора, подс. М. заяви, че той лично вписва данните в устройството,
от което се издава превозният билет. Немислимо е системата да посочи номера на
отдела в землището на село Стеврек, номера на позволителното за сеч,
количеството, превозвача, купувача и пр.
Цялата тази информация е била въведена лично от подс.
М., който умишлено е вписал в превозния билет посочените данни и вместо
превозен билет за дърва от отдели 1064в и 1037г, е издал превозен билет за извоз на дърва от отдел 151г. Обективно извършените от подс. В. действия – издаване на описания превозен билет,
натоварване на дървата от отдели 1064в и 1037г и маркиране на дървата със
зачислената му КГМ, водят до извод за ясно съзнание и воля да подпомогне подс. И. да извози натоварените дърва.
Подсъдимият И. също е действал със
знание за извършената от подс. М. помаческа
дейност. Обяснението, че не бил прочел какво пише на превозния билет, е
голословно, декларативно и противоречи на нормалната житейска логика. Подс. И. е грамотен човек, занимаващ се по занятие с
купуване и транспортиране на дървесина, оборудвал е автомобила си, съобразно
изискванията за проследяване на транспортното средство и изобщо е наясно със
стриктните правила, които следва да спазва. С подписа си под превозния билет подс. И. се е съгласил с всички данни, описани в него, вкл.
че извозва дървата от отдел 151г в землището на село Стеврек от района на
действие на РДГ Шумен. Същевременно подс. И. е бил
наясно, че товари дървата не от село Стеврек, а от гората край село Кипилово и
село Боринци, които попадат в района на
действие на РДГ Сливен.
Изложените съображения мотивираха съда
да приеме, че подс. И. като извършител и подс. М. като помагач са действали с общ умисъл, тъй като
всеки от тях при осъществяване на действията си е имал съзнание, че участва в
изпълнение на престъплението заедно с другия съучастник и е искал от тази обща
дейност да настъпят желаните общественоопасни
последици.
При определяне вида и размера на наказанието
за всеки от подсъдимите съдът взе
предвид степента на обществената опасност и на деянието,
и на дееца, подбудите за извършване
на деянието, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на чл.54 от НК.
Съгласно чл.21, ал.1 от НК, всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за
извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на
тяхното участие. За престъплението по чл.235, ал.3,
т.2 от НК се предвиждат наказания лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет
хиляди до петнадесет хиляди лева.
На подс. И.
съдът наложи наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, след като
съобрази високата стойност на извозваната дървесина – обстоятелство, което съдът
оценя като отегчаващо наказателната отговорност и обуславящо определяне на
наказание над предвидения минимум. Тъй като липсват други отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът счете, че определяне на по-тежко наказание
би било прекалено завишено и не отговарящо на целите на чл.36 от НК. Воден от
същите съображения, както и от разпоредбата на чл.47 от НК, съдът определи
размера на глобата на 6000.00 лева.
Размерът на така
определеното наказание лишаване от свобода прави задължителна преценката за отлагане
на неговото изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК, което не се изключва за
нито една категория престъпления, стига да са налице предвидените предпоставки
– да е наложено наказание лишаване от свобода за срок до три години, лицето да
не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер
(подсъдимият е реабилитиран по осъждането по НОХД № 92/1999г. на ВС Плевен, в
сила от 05.11.1999г.) и съдът да установи, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието. Съдът счита, че следва да се даде приоритет на личната
превенция и прецени, че поправянето на
подсъдимия извън условията на затворническата среда би било постижимо, тъй като
процесът на превъзпитание и преодоляване на психическите нагласи, довели от
извършване на престъплението, няма да премине по – успешно при пълна изолация
от общество. За целта съдът намери, че наложеното наказание следва да се отложи
за изпитателен срок от четири години, който е достатъчно дълъг и така да се
реализира най – пълно предупредителния потенциал на условното осъждане и да
препятства подсъдимия да извършва противообществени прояви под страх, че
наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение.
Съдът счита, че както размера на наложеното наказание, така и начинът на
изтърпяването му е съответно на извършеното престъпление е и справедливо, а само справедливото наказание има
потенциал да изпълни и превантивната функция на наказателноправната
репресия.
За подс. М.
съдът се съобрази с разпоредбата на чл.21, ал.2 от НК, според която
помагачът отговаря само за онова, за
което умишлено е подпомогнал извършителя. В случая липсват данни за екцес. Не е приложима и разпоредбата на чл.22 от НК, тъй
като не е налице доброволен отказ от по-нататъшно участие и съответно
предотвратяване настъпването на общественоопасните
последици. Изложеното налага определяне на наказанието на подс.
М. по общия ред, доколкото не са налице основанията за приложение на чл.58,
б.“б“ от НК, предвиждащо прилагане на чл.55 от НК, когато степента на участие
на дееца в престъплението е малка, тъй като случаят не разкрива такава
специфика.
Съдът наложи на подс.
М. наказание две години и шест месеца, след като прецени за отегчаващи
наказателната му отговорност предишните му две осъждания : 1/По НОХД №
221/2013г. на РС Котел е одобрено споразумение, в сила от 14.11.2013 г., по
което подсъдимият се е признал за виновен, че е извършил две престъпления - по
чл.309, ал.1 от НК и по чл.308, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК, за съставяне на документи с невярно съдържание и за преправяне
съдържанието на официални документи във връзка с извършване на сечи в горите.
По това осъждане му е наложено общо наказание осем месеца пробация;
2/По НОХД № 130/2013 г. на РС Котел е одобрено споразумение, в сила от
21.05.2014 г., по което подсъдимият се е признал за виновен, че е извършил
престъпление по чл.235, ал.3, т.1, т.2 и т.5 вр. ал.1
от НК, затова че през периода месец юни – месец юли 2008г., като служител по
горите – старши лесничей в ДЛС Котел, като се възползвал от служебното си
положение и се сговорил предварително с други две лица, без редовно писмено
позволително отсякъл, взел и извозил от горския фонд 50 куб.м. дърва за огрев
от иглолистни дървестни видове и 993 куб.м. от
широколистни видове, общо на стойност 25575.00 лева, собственост на ДЛС Котел,
като предметът на престъплението е в големи размери. Наложеното наказание е
десет месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок. Само за пълнота
съдът следва да отбележи, че осъждането по НОХД № 130/2013 г. обосновава
приложението на института на повторността и
квалифициране на настоящата престъпна дейност и по чл.235, ал.3, т.4 от НК, но
при липса на съответно обвинение, съдът дължи произнасяне само в рамките на
повдигнатото.
Проследяването на престъпната дейност
на подсъдимия говори за устойчивост на престъпните нагласи и извършване на
престъпления, свързани с дейността му като служител по горите. Наложените
досега наказания не са постигнали целения превъзпитателен ефект, дори напротив,
продължават с очебийна периодичност и упоритост и дори настоящото престъпление
е извършено в изпитателния срок. Изложеното означава, че подсъдимият се
очертава като личност със завишена степен на обществена опасност, което съдът
отчита при определяне размера на наказанието. Другото отегчаващо отговорността
обстоятелство е значителното количество на извозваната дървесина, както и
високата ù парична стойност.
Наложеното наказание следва да се
изтърпи ефективно, доколкото липсват предпоставките за приложението на чл.66 от НК.
Тези съображения, преценени с оглед
разпоредбата на чл.47 от НК, мотивираха съда да определи размера на
кумулативното предвиденото наказание глоба на 9000.00 лева.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът
приведе в изпълнение наказанието десет месеца лишаване от свобода, наложено по
НОХД № 130/2013г. на РС Котел, изтърпяването на което е било отложено за три
години изпитателен срок, тъй като настоящото престъпление е извършено в
изпитателния срок, който е започнал да тече на 21.05.2014 г.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът определи
първоначален строг на изтърпяване както на наложеното наказанието от две години
и шест месеца, така и за приведеното в изпълнение наказание от десет месеца,
тъй като престъплението, за което беше осъден подсъдимият с настоящата присъда,
е умишлено, извършено е в изпитателния срок, за което е отложено изтърпяването
на друго наказание, което съдът приведе в изпълнение и разпореди да се изтърпи отделно
и сборът от двете наказания надвишава две години.
Тъй като товарният автомобил и
ремаркето са собственост не на подс. И., а на „Симир транс“ ЕООД, е неприложима разпоредбата на чл.53,
ал.1, б.“а“ от НК, предвиждаща отнемане в полза на държавата на вещите, които
принадлежат на виновния и са послужили за извършване на престъплението.
Съдът осъди всеки от подсъдимите да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по 262.35 лева, представляващи
разноски, направени в хода на съдебното производство. Разноските, направени в
хода на досъдебното производство, остават за сметка на органа, който ги е
направил, тъй като експертното заключение, изготвено от вещото лице П. не е
приобщено към доказателствения материал, а вещото
лице инж. Н., изготвила лесовъдската експертиза, беше отведена.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: