№ 23279
гр. София, 22.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110160706 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането
на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 19.07.2023г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против Х. Х. Х. за сумата 1402,61 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “К.П.”, бл. **********, с абонатен
номер *******, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., за сумата 193,22 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за
периода 15.09.2021г.- 10.07.2023г.; сумата 6,51 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2020г.30.04.2022г., сумата 1,43 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода 15.08.2020г.10.07.2023г. Въз основа на подаденото
заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 40411 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. След постъпило възражение по реда на чл. 414
ГПК от ответниците са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
1
съществува облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил на ответника
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София,
ж.к. “К.П.”, бл. **********, с абонатен номер *******, като купувачът не заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период
действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че
съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответника, сключили договор за извършване
на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово
разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реА. отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Х. Х. Х. за сумата 1402,61 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
“К.П.”, бл. **********, с абонатен номер *******, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г.,
за сумата 193,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия, за периода 15.09.2021г.- 10.07.2023г.; сумата 6,51 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.06.2020г.30.04.2022г., сумата 1,43 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 15.08.2020г.10.07.2023г., за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. по ч.гр. дело № 40411 по описа за
2023г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Същият не оспорва, че между страните
е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на договор за доставка на топлинна
енергия. Ответникът оспорва количеството доставена топлинна енергия. В отговора се
навежда възражение за изтекла погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
2
Наредбата за държавните имоти от 30.12.1991г. се установява, че Х. И. Х. и В.П. Х.а са
придобили правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 48, с
административен адрес: гр. София, ж.к. "К.П.", бл. 40, вх. В. ет. 1.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Х. И. Х. е починал
на 18.01.2007г. и е оставил наследници по закон В.П. Х.а- съпруга и И. Х.а Х.а и Х. Х. Х.-
низходящи от първа степен.
На 03.10.2002г. е сключен договор между етажните собственици в етажна собственост,
намираща се на адрес: гр. София, ж.к. “К.П.”, бл. 40 и “МХ Е." ООД, по силата на който
етажните собственици са възложили на посоченото дружество извършването на услугата
дялово разпределение в процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на
Общото събрание на етажните собственици от 09.09.2002г. От приложения списък към
протокола се установява, че ответницата Донка Георгиева Манолова е положила подпис и е
удостоверила, че в процесния имот има пет броя радиатора, с три разпределителя и три
термовентили.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен
период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 3603,52 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 4862,71 лева.
Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред
първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно
заключението на която за отчетния период 2020г.- 2022г. ответникът е осигурил достъп за
отчет на уредите за дялово разпределение и главните отчети са подписани. Съгласно
констатациите на експерта, в процесният имот е топлоснабден и в него има пет броя
радиатори без уреди за дистанционно отчитане. Топлинната енергия за БГВ се отчита по
показанията на два водомера за топла вода. Абонатната станция е индиректна,
автоматизирана, с пластинчати подгреватели за отопление и БГВ. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи. Съгласно заключението на вещото
лице през процесния период за имота е начислена топлинна енергия за отопление, БГВ и
сградна инсталация. Стойността на доставеното количество топлинна енергия за периода
01.05.2020г.- 30.04.2022г. е в размер на сумата 8466,22 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
3
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано
от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна
енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая сочи, че ответниците са придобили правото на собственост по
силата на правна сделка- продажба и наследствено правоприемство.
В контекста на изложеното ответникът е носител на правото на собственост върху
процесния имот, поради което се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
4
през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един центрА. и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз
основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2020г.- м.
04.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “МХ Е.” ООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно- техническата
експертиза, че през процесния период на ответника е била начислявана топлинна енергия за
отопление, за БГВ и от сградната инсталация. В конкретния случай отоплителните тела
нямат уреди за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 6.5. от приложението по
чл. 61, ал. 2 Наредба № Е- РД- 04-1 от 12.03.2020г. за сгради- етажна собственост, в които
отоплителните тела са без уредиза индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по
максимА. специфичен разход на сградата.С оглед това, количеството доставена топлинната
енергия следва да се определи по максимА. специфичен разход и се определя по
инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата; при липса на данни се приемат
данните на подобно отоплително тяло, напр. от аналогично помещение на друг етаж.
Служебната топлинна енергия за всяко отоплително тяло в имота, което няма уред за дялово
5
се изчислява, като топлинната му мощност се умножи по МСРС и енергийната стойност на 1
деление (кВтч/ дял). В настоящия случай съдът е изключил документите за главен отчет на
уредите за дялово разпределение от доказателствения материал. Обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от
значение единствено към доказването на размера на иска. В конкретния случай предявенияр
иск е доказан по размер, поради което размерът следва да бъде определен по реда на чл. 162
ГПК. Определен по реда на посочената разпоредба, стойността на количеството топлинна
енергия, доставен в процесния имот през периода 01.05.2020г.- 30.04.2022г. е 8466,19 лева.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № Е- РД- 04-1 от
12.03.2020г за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за
заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на
имота, следва да се приеме, че ответникът следва да отговаря за заплащане на 1/6 ид.ч. от
стойността на потребената топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт– договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава.
В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май 2020г.-
м. април 2022г. Искът е предявен на 19.07.2023г., съгласно препращащата норма на чл. 415
ГПК, към която дата давността се счита прекъсната- чл. 116, б. “б” ЗЗД, като в периода
13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
6
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.
май 2020г. е станало изискуемо през м. юли 2020г., като тригодишната погасителната
давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на
два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давността е спряла да
тече), и е изтекла през м. септември 2023г., т.е. след предявяване на исковете, което обуславя
неоснователността на възражението за погасяване на вземането по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2021г. падежът на
вземанията за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. е настъпил на 14.09.2021г.,
задълженията по фактура № **********/ 31.07.2022г., за отчетен период 01.05.2021г. –
30.04.2022г. са станали изискуеми, считано от 14.09.2022г. Обезщетението за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-
19.05.2022г. е в размер на 193,22 лева.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
7
32,08 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 8,34 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 40,38 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
32,08 лева, депозит за възнаграждението на вещо лице в размер на 400 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 531,61 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат
присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът е
представил доказателства за извършването им.
Относно разноските на ответника:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Конкретиката на случая сочи, че защитата на ответника е осъществена при условията на
чл. 38 Закона за адвокатурата (ЗА).
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.
2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
8
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуА. представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че фактическата и правна сложност на настоящото производство
не е висока, осъществената защита от адвоката, относима към предмета на спора, събраните
доказателства, счита, че на процесуалния представител на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 400 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете,
на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на сумата 0,36 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Х. Х., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **********, за сумата 1402,61 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,ж.к.
"К.П.", бл. 40, вх.В, ет. 1, ап. 48, аб. № *******, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 19.07.2023г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр.чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ; за
сумата 193,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 10.07.2023г., на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 6,51 лева, представляваща цена на
извършената услуга за дялово разпределение за периода м. юни 2020г.- м. април 2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 19.07.2023г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.08.2023г. по
ч.гр. дело № 40411/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Т.С." ЕАД, с ЕИК **********, против Х. Х. Х., с ЕГН
**********, иск за установяване на вземането на "Т.С." ЕАД за сумата 1,43 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 10.07.2023г., на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. Х. Х., с ЕГН **********, съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с
ЕИК **********, сумата 40,38 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.
дело № 40411/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с
уважената част от исковете, сумата 531,61 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК **********, да плати на адв. А. Т., Софийска адвокатска
колегия, сумата 0,36 лева, представляваща възнаграждение за безплатна защита на Х. Х. Х.,
с ЕГН **********, в производството по гр. дело № 60706/ 2023г. по описа на Софийски
районен съд, 170 състав, на основание чл. 38 ЗА.
Решението е постановено при участието на "МХ Е." ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10