Решение по дело №323/2024 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 64
Дата: 15 октомври 2024 г.
Съдия: Славка Кабасанова
Дело: 20245440200323
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Смолян, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *А.
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20245440200323 по описа за 2024 година
Производство е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от М. К. С. ЕГН **********, с адрес:
гр.Смолян,*, против наказателно постановление № 24-1058-000479/30.05.2024
г. на началника на *, с което за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са й наложени административни наказания
глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено,
поради допуснати процесуални нарушения- липса на пълно описание на
нарушението, връчване на 2бр. АУАН.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призована, не се явява в
съдебно заседание. В с.з. от негово име жалбата поддържа пълномощникът му
адв.*.
Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище.
*, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
1
становищата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срок.
Разгледана по същество, се явява основателна.
На 18.04.2024 г. свидетелят * * забелязал, че платено от него
паркомясто, находящо се в гр.Смолян на ул.*, срещу стълбите между сградата
на Община Смолян и Съдебната палата, е заето от друг автомобил, въпреки
обозначението му. На площ 1/3 от паркомястото бил паркиран лек автомобил
„*“ с рег.№*. Свидетелят * потърсил съдействие от служителите отговарящи
за синята зона в общинска администрация, които пристигнали на място.
Установили частично заетото паркомясто от друг автомобил и указали на * да
паркира плътно зад него. * * им обърнал внимание, че водачът на лекия
автомобил „*“ с рег.№* ще бъде затруднен да го изкара от редицата спрели
автомобили. Служителите отговарящи за синята зона в общинската
администрация му казали, че ще го извикат да паркира на платеното от него
паркомясто, когато другият лек автомобил потегли. След известно време
свидетелят *, работещ във фитнеса в сградата на общинската администрация,
забелязал, че служителите отговарящи за синята зона в общинската
администрация разговарят с жена до неговия автомобил, но когато отишъл да
го премести на платеното паркомясто, другият автомобил вече бил потеглил.
Свидетелят * паркирал в очертанията на платеното от него паркомясто,
огледал автомобила си, но не констатирал щети по него. След около половин
час негов приятел му казал, че регистрационният му номер е одраскан и
огънат, свидетелят огледал отново своето МПС и констатирал, че е ударено в
описаната от приятеля му част.
Тъй като още преди това свидетелят * * забелязал, че лек автомобил
„*“ с рег.№* е паркиран зад лек автомобил рег.№*, който е на познатата за
него Н. А., й писал в приложението месинджър да провери за щети своя
автомобил. По-късно свидетелката А. огледала своето МПС и констатирала,
че задната му броня е одраскана. Разбрала по описанието дадено *, че водач на
автомобила, който е ударил нейния е жалбоподателката С. и й писала в
приложението вайбър с молба да се чуят. Видно от разпечатка на текстовите
съобщения, които двете си разменили, жалбоподателката попитала за щетите
по автомобила на свидетелката А. и изразила готовност да попълнят
2
двустранен протокол. Свидетелката А. не се съгласила, тъй като заявила, че
посредством двустранния протокол щетите няма да бъдат възстановени
изцяло и настояла да извикат полиция. На 19.04.2024 г. Н.А. се обадила на
тел.112 и подала сигнал за реализираното на 18.04.2024 г. ПТП.
На 19.04.2024 г. работата по случая била възложена на свидетеля И. С.-
мл.*, който от сигнала на свидетелката А. разбрал номера на автомобила на
жалбоподателката. От база данни в КАТ установил, че негов собственик е * *,
свързал се по телефон с нея и тя съобщила, че МПС се ползва от дъщеря й М.
С.. Свидетелят С. извикал на мястото на ПТП свидетелите *, А. и
жалбоподателката и снел писмени обяснения от тях. Разговарял и със
свидетеля К., служител отговарящ за синятата зона, който му съобщил за
движението лек автомобил „*“ с рег.№* напред и назад. Свидетелят С. огледал
автомобилите участвали в ПТП и установил, че по този на А. има драскотини
по задната броня, че автомобила на * е с огънат преден регистрационен номер,
а по управлявания от С. няма щети и ги фотографирал.
Въз основа на установеното свидетелят С. съставил срещу М. С. акт за
установяване на административно нарушение №*/19.04.2024г., за това, че на
18.04.2024 г. в гр.Смолян, на ул.* като водач на лек автомобил „*“ с рег.№*,
при извършване на маневра потегляне от ред паркирани МПС не се убеждава,
че същата ще е безопасна, в резултат на което при движение напред и назад
удря последователно паркирани лек автомобил рег.№* в задна броня и лек
автомобил рег.№* в предна броня, с което допуска ПТП- нарушение на чл.25
ал.1 ЗДвП.
Свидетелят С. съставил срещу М. С. и втори акт за установяване на
административно нарушение №1156973/19.04.2024 г., за това, че на 18.04.2024
г. в гр.Смолян, на ул.* срещу номер 44 на обособен паркинг синя зона като
водач на лек автомобил „*“ с рег.№*, при виновно причинено ПТП с
материални щети, при което между участниците няма съгласие относно
обстоятелствата и причините свързани с него, не остава на място и не
уведомява компетентните служби за контрол на МВР - нарушение на чл.123
ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Двата акта били съставени в присъствието на М. С. и
свидетеля И. П. - мл.*, който междувременно пристигнал на мястото на
инцидента. Двата акта били предявени на С. и тя ги подписала като получила
копие от тях.
3
Въз основа на АУАН №1156973/19.04.2024г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.123 ал.1
т.3 б.“в“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателката са
наложени административни наказания глоба в размер на 50лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени и веществени доказателства- АУАН, НП, снети
писмени обяснения, справки, докладни записки, вайбър кореспонденция,
снимки; както и на база показанията на свидетелите *, А., К., С. и П., които
като непротиворечиви и взаимнодопълващи се съдът кредитира. Налице е
известно противоречие в показанията на свидетеля С. и свидетеля К. –
очевидец на ПТП. Последният сочи в с.з., че при излизане с автомобила си от
редицата паркирани МПС С. е докоснала другите два автомобила и споради
него не може да има одраскване. От показанията на свидетеля С. се
установява, че К. му е съобщил, че е имало удар, но той не е бил фрапиращ.
Според съда изложеното от К. в съдебно заседание не следва да се кредитира,
тъй като показанията на този свидетел не кореспондират с останалите
доказателства по делото и споделеното от самия него на 19.04.2024 г. пред
мл.* С..
В чл.123 ЗДвП законодателят е предвидил поредица от задължения за
водача на МПС при ПТП. Без да създава опасност за движението по пътя, той
следва да спре, за да установи какви са последиците от произшествието
(чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП).
Когато при произшествието са причинени само имуществени вреди
водачът на МПС е длъжен съгласно чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП а) да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
4
Съгласно санкционната разпоредба по чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП водач,
който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
Според съда в настоящия му състав жалбоподателката е извършила
нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че М.
С. е реализирала ПТП на 18.04.2024 г. на ул.* в гр.Смолян. Като водач на лек
автомобил „*“ с рег.№* излизайки от редица паркирани автомобили тя удря с
управлявания от нея автомобил е ударила предното МПС рег.№* в задна
броня и задното МПС рег.№* в предния регистрационен номер. Според съда
от показанията на свидетелите ставя ясно, че удар е имало и С. е невъзможно
да не го е възприела. Видно от вайбър кореспонденцията й със свидетелката
А., тя не заявява, че не е разбрала, че е ударила другите две МПС.
Действително водачите на другите МПС не са били на мястото на ПТП при
реализирането му от С., но тя не е уведомила контролния огран МВР.
Следва да се да се има предвид, че липсата на комуникация на
допринеслия за настъпването на ПТП със собственика на увредената вещ е
приравнена на липса на съгласие относно обстоятелствата, свързани с
настъпването на ПТП. Иначе казано, в този случай единственото правомерно
поведение на водача на автомобила, допуснал ПТП е да уведоми съответната
служба за контрол на МВР на територията, на която то е настъпило. Като не е
направила това, С. е извършила вмененото й нарушение. В този смисъл –
решение №613/08.05.2024 г. по КАНД №96/2024 г. на АдмС Смолян.
Освен това от даказателствата по делото се установява, че не тя е
потърсила свидетелката А., а А. е открила С. и е започнала разговор с нея.
Въпреки че М. С. е извършила вмененото й нарушение, наказателното
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно. При описание на
нарушението в него и акта са допуснати съществени процесуални нарушения.
Разпоредбата на чл.42 т.4 ЗАНН задължава актосъставителя да направи в
обстоятелствената частна акта описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено. Това изискване е установено с оглед очертаване
кръга на доказателственорелевантните факти и очертаване кръга на
доказателствените източници. Относно съдържанието на наказателното
5
постановление на горецитираната разпоредба съответства тази на чл.57 ал.1
т.5 ЗАНН. В случая не са посочени поименно участниците в произшествието и
техните автомобили. Актосъставителят се е задоволил да индивидуализира
нарушителя и неговото МПС, мястото и времето на извършване на
нарушението, да цитира текста на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП. Липсващите
данни препятстват възможността нарушителят да разбере какво нарушение му
се вменява и да организира адекватно защитата си срещу санкционния акт.
Недопустимо е важни обстоятелства като това кои са другите участници и
автомобили в ПТП да се извличат единствено от снетите писмени обяснения и
останалите доказателства събрани по преписката и делото и да не бъдат
упоменати нито в АУАН, нито наказателното постановление. Допуснатото от
актосъставителя и АНО нарушение при описание на деянието е от
категорията на съществените, води до незаконосъобразност на санкционния
акт и неговата отмяна.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя се дължат деловодни
разноски. М.С. е заплатила на процесуалния си представител адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв. В придружителното писмо, с което са
изпратени преписката и жалбата до съда е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът счита, че следва да го
редуцира до минималния размер предвиден за тези случаи. С обжалваното НП
на жалбоподателката са наложени 2 различни административни наказания-
глоба и лишаване от право да управлява МПС. Съгласно чл.18 ал.4 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административно-наказателен характер извън случаите по ал. 2 (когато
единственото наложено наказание е глоба) възнаграждението е 500 лв. Затова
съдът намира, че следва да редуцира адвокатското възнаграждение до сумата
500лв., която да се присъди на жалбоподателката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1058-000479/30.05.2024 г.
на началника на *, с което на М. К. С. ЕГН **********, с адрес: гр.Смолян,
ул.*, за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1
6
т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА ОДМВР Смолян да заплати на М. К. С. сумата 500лв.-
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд гр.Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7