Разпореждане по дело №43/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 731/27.07.2010г. от А. Р. М. от Г.Д. против решение №89/ 13.07.2010г. по Г.д. №328/2009г. по описа на районен съд Г.Д.Счита ,че обжалваното решние е изцяло незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила .Намира извода на районният съд ,че не е изтекла погасителна давност за неоснователен.Счита че погасителната давност е изтекла още с извършване на сечта, а не да се сочи от съда отпаднало основание.Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго ,с което да отхвърли иска изцяло.Претендира за разноски

В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е постъпило писмен отговор от въззиваемият Д. Г. С. Г..Д. и от заинтересованата страна М. на З. Г.С..

В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. жалбоподателят А. М. редовно и своевременно призован ,не се явява и не изпраща представител.От същия е постъпило писмено становище ,с което поддържа въззивната жалба и счита ,че е налице изтекла 5-годишна погасителна давност от момента на извършване на сечта до предявяване на иска.Претендира за направените по делото разноски.

Въззиваемият Д. Г. С. -Д. редовнои своевременно призован ,се представлява от адв.Ж. Ч. ,който поддържа становище ,че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение изцяло като законосъобразно и обосновано постановено.Претендира за разноски като представя списък по чл.80 ГПК.

Заинтересованата страна М. на З. Г.С. ,редовно и своевременно призована ,не изпраща представител,за да ангажира становище по жалбата.

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима.Подадена е в законният срок , от надлежно упълномощен процесуален представител ,с внесена държавна такса ,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита .

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

Във връзка с депозирано заявление вх. № 149/24.09.99г. със заявител А. Р. М., Общинска служба по земеделие Г.Д. с решение № 149/10.05.2001г. му е възстановила право на собственост върху гори и земи от горския фонд в нови реални граници по чл.14, ал.5 ЗВСГЗГФ върху имот № ., с площ 18.000 декара, иглолистна гора в местността „К.”.С протокол №15/ 29.05.2001г. ответникът е бил въведен във владение на процесния имот.

Видно от справка от Д. Д. в полза на ответника е извършена сеч в отдел 19 „б” от имот № ., 168 куб.м. дървесина, на обща стойност, след приспадане на разхода за добив в размер 10 440.00лв. по продажни цени от 2002г.

Вещото лице по изслушаната лесотехническа експертиза установи, че с позволително за сеч серия Г №.г. е разрешено ответника да започне сеч във възстановения му с решение № 149/10.05.2001г. имот № 183008, земл. на Г.Д., попадащ в отдел 19, подотдел Б. От имота е добит дървен материал: едра строителна дървесина - 138 куб.метра, средна строителна дървесина – 29 куб. метра, дребна строителна дървесина – 2 куб.м., дърва за горене - 4 куб.м., всичко на обща пазарна цена 13 567.30лв

С решение № 288 /23.03.2007г. по Г.д. № 219/2005г. по описа на районен съд Девин, е установено спрямо ответника А. М. , че държавата е собственик на имот № ., представляващ иглолистна гора, с площ от 18.000 декара, в местността „К.”, землище на Г.Д. и ответникът е осъден да предаде собствеността и владението на Д. лесничейство Г.Д..

Решението е влязло в сила на 21.07.2009г., тъй като с определение № 742/21.07.2009г. по Г.д. № 70/2009г. ВКС, не го е допуснал до касационно обжалване.

Законосъобразно районен съд Г.Девин е квалифицира предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, хипотеза ІІІ ЗЗД, неоснователно обогатяване, в хипотезата на отпаднало основание. При този фактически състав основанието съществува при получаване на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Законосъобразността на този акт е била оспорена по реда на косвения съдебен контрол в исково гражданско производство по предявения иск от Д. лесничейство Г.Д. срещу А. М. по реда на чл.108 ЗС .

Направено е възражение във въззивната жалба ,че от момента на извършване на сечта до завеждане на настоящото исково производство са изминали повече от пет години и поради това иска бил погасен по давност.Това възражение е неоснователно по следните съображения.

По силата на чл.116 б."б" ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск или възражение или искане за почване на помирително производство.

В случая Д. лесничейство Г.Д. е предявило иск на 21.09.2005г. за собственост с правно основание чл.108 ЗС срещу А. Р. М. за процесния имот, представляващ гора ,в който е извършена сечта.Във връзка с тази искова молба е образувано Г.д. №219/2005г. по описа на районен съд Г.Д. ,което е прието и приложено като доказателство в настоящото производство.Именно с тази искова молба е било прекъснато течението на погасителната давност,респективно и на придобивната давност -чл.84 ЗС./В този смисъл е решение №1223/28.11.2008г. на ВКС по Г.д. №5353/2007г. ІІг.о./

За да се придобие право на собственост, съгласно чл.79,ал.1 ЗС е необходимо да се осъществява фактическа власт в продължение на повече от 10 години върху имота,считано от възстановяването му с решението на Общинска служба по земеделие ,т.е. да е налице придобивна давност ,за която съгласно чл.84 от Закона за собствеността се прилагат правилата на чл.113,115, 116 ,117 е чл.120 от Закона за задълженията и договорите./В този смисъл е решение №1221/26.08.2009г. по Г.д. №5463/2007г. ІVг.о. на ВКС /Такава придобивна давност след предявяване на иска по чл.108 ЗС по Г.д. №219/2005г. е била прекъсната,а производството по делото е приключило с влязло в сила решение в полза на Д. лесничейство Г.Д..

Предвид гореизложеното ще следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и обосновано обжалваното решение на районен съд Г.Д.

Процесуалният представител на въззиваемия Д. Г. С., Г.Д. ,адв.Ч. е представил във въззивната инстанция списък с направени разноски за двете съдебни инстанции като е отбелязано в списъка ,че в районен съд Г.Девин разноските са 150 лева за вещо лице и 650 лева за адв. Ч. ,които разноски са присъдени с обжалваното решение.По отношение на адв. възнаграждение в размер на 600 лева ,което е описано в списъка по чл.80 ГПК ,че е заплатено за въззивната инстанция ,съдът констатира че липсва пълномощно ,представено във въззивната инстанция ,като доказателство ,че наистина тези разноски са направени Поради това ще следва да бъде отхвърлено искането на адв.Ч. за присъждане на разноски във въззивната инстанция в размер на 600 лева.

Водим от гореизложеното Смжолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №89/ 13.07.2010г. по Г.д. №328/2009г. по описа на районен съд Г.Д. като законосъобразно и обосновано постановено.

ОТХВЪРЛЯ молбата на процесуалният представител на въззиваемият Д. Г. С. Г.Д. , адв.Ж. Ч. с искане да бъде осъден А. М. да заплати разноски 600 лева за въззивната инстанция,тъй като липсва доказателство ,че такива са направени.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :