№ 160
гр. Стара Загора, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Магдалена Момчилова
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно
наказателно дело № 20255530200443 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и е образувано по жалба от Х. Р.
Р. с ЕГН **********, чрез адв. Т. В. – АК- Стара Загора, против Заповед за
задържане на лице № 349зз-13/23.01.2025г. издадена от полицейският орган
при Сектор „ Пътна полиция“ ОД на МВР – Стара Загора – Т. Х. Т..
Жалбоподателят в с. з. не се явява. Представлява се от адвокат Т. В. –
АК-Стара Загора, който поддържа жалбата. Мотивира се с обстоятелството, че
не е имало правно и фактическо основание за задържането на лицето и с
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на Заповедта.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – полицейският орган Т. Х. Т. – чрез
процесуалния си представител гл.юрисконсулт М.А. изразява становище за
законосъобразност на Заповед за задържане на лице № 349зз-13/23.01.2025г.
Претендира разноски.
Делото е подсъдно на РС град Стара Загора тъй като седалището на
полицейският орган издал атакуваната заповед е Сектор „ Пътна полиция“ ОД
на МВР – Стара Загора.
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба –
задържаното лице – и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР жалбата е процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваната заповед за задържане на лице с рег. № 349зз-
13/23.01.2025г., издадена от полицейски орган - Т. Х. Т. - служител в Сектор „
Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора е постановено задържане за
срок до 24 часа на лицето Х. Р. Р., ЕГН: **** в помещение за задържане на
Второ РУ - Стара Загора, считано от 16:25 часа на 23.01.2025г.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, във вр. с чл.
343в, ал. 2 НК тъй като водача е неправоспособен и управлява мотопед с рег.
№ *** в гр. Стара Загора, бул. „ **** в посока юг-север на 23.01.2025г. в
16:25 ч. и затова е образувано ЗМ 18 от 23.01.2025г.
По делото са приети и следните писмени доказателства:
АУАН серия GA №3342417 от 23.01.2025г. съставен от мл.
автоконтрольор Т. Р. Т. срещу Х. Р. Р. за нарушение на чл. 150 ЗДвП за
това, че на повторно управлява ППС без да е правоспособен водач.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-
1228-000061/23.01.2025г., с която на Х. Р. Р. е наложена ПАМ по чл. 171,
т. 2а, б. „а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство мотопед марка/модел „****“, с peг. № ***** за срок от 12
месеца.
Протокол за личен обиск на Х. Р. Р., извършен на 23.01.2025г. в 18,50
часа, в който са описани намерените у него вещи, както и разписка за
връщането им от 24.01.2025г.;
Декларация с рег. № 122800-003177/23.01.2025год. по описа на Второ РУ
Стара Загора, попълнена от Х. Р. при задържането му;
Свидетелство за регистрация на МПС - част I на МПС с рег. № ***** от
което е видно, че става въпрос за мотопед марка/модел „****“, категория
L1e-B, с електрически двигател, чиято максимална скорост /Т/ е 25 км/ч и
чиито собственик е Х. Р. Р..
Заверено копие по чл.32 от ЗА на Присъда №22 от 20.02.2025 година по
НОХД №347/2025 година по описа на РС Стара Загора и мотиви към
присъдата.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Т. Р. Т.. От неговите
показания се установява, че на 23.01.2025г. около 16,25 часа в гр. Стара Загора,
на бул. Митрополит Методий Кусев до № 29 Х. Р. управлявал мотопед
марка/модел „****“, с peг. № *****, негова собственост, като бил спрян за
проверка от Т. Т. и Т. - младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР- Стара Загора. Последните установили, че Р. не притежава
СУМПС и му съставили акт за установяване на административно нарушение,
с който иззели СРМПС и 2бр. регистрационни табели с № **. Със заповед за
налагане на ПАМ била прекратена регистрацията на превозното средство на
основание чл.143, ал.11 ЗДвП. В последствие го отвели във Второ РУ - Стара
Загора, където бил задържан по реда на ЗМВР.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., тъй като същите са
2
последователни и непротиворечиви, и съответстват на събраните в хода на
производството доказателства.
СЪДЪТ като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 АПК намира, че
жалбата е основателна.
Упражняването на правомощието за налагане на принудителна
административна мярка по чл. 72 ЗМВР от страна на полицейския орган е в
условията на оперативна самостоятелност. Следователно съдът следва да
прецени спазени ли са изискванията на чл. 146 АПК.
На първо място, настоящият съдебен състав намира, че са спазени
изискванията на чл. 146, т. 1 АПК, тъй като обжалваният административен акт
- заповед за задържане на лице с рег. № 349зз-13/23.01.2025г. е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР в кръга да предоставените
му от закона правомощия.
На второ място, изпълнени са изискванията на чл. 146, т. 2 АПК, като е
спазена законоустановената форма на административния акт. Обжалваната
заповед за задържане на лице рег. № 349зз-13/23.01.2025г., е издадена от
полицейски орган - Т. Х. Т. притежава всички задължителни реквизити,
посочени в чл. 74, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗМВР - името, длъжността и местоработата
на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания
за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът
на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; правото му: а)
да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от
момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане,
с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти
на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по
негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата,
чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи;
ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере
консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с
които желае да осъществи връзка; е) да ползва преводач, в случай че не
разбира български език.
На трето място, спазени са и изискванията на чл. 146, т. 3 АПК, като при
постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. На задържаното лице са
разяснени правата му по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР - същите са вписани в самата
заповед за задържане, а и представляват част от попълнената от Х. Р. по реда
на чл. 74, ал. 3 ЗМВР декларация с рег. № 122800-003177/23.01.2025год. по
описа на Второ РУ - Стара Загора.
На четвърто място, съдът намира, че обжалваната заповед не е издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби - чл. 146, т. 4 АПК. Правилно
3
е посочено като факти и правна квалификация материалноправното основание
на задържането, а именно: чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, във вр. с чл. 343в, ал. 2 НК
тъй като водача е неправоспособен и управлява мотопед с рег. № *** в гр.
Стара Загора, бул. „ **** в посока юг-север на 23. 01.2025г. в 16:25 ч. и затова
е образувано ЗМ 18 от 23.01.2025г.
Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК „съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му.“ Към
23.01.2025год. са били налице данни за това, че Х. Р. е извършил престъпление
по чл. 343в, ал. 2 НК, а именно: 23.01.2025г. в гр. Стара Загора по бул.
Митрополит Методий Кусев е управлявал МПС - мотопед марка/модел
„****“, с peг. № *****, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред, за управление на моторно превозно средство без
свидетелство за управление, наложено с наказателно постановление № 24-
1228-004396 от 25.10.2024г., издадено от началник група в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Стара Загора, влязло в сила на 27.11.2024г. Това са
констатирали полицейските служители след като извършили справка в
масивите на МВР.
Действително, към момента на приключване на устните състезания -
18.03.2025г. са налице нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК –
представено - Присъда №22 от 20.02.2025 година по НОХД №347/2025
година по описа на РС Стара Загора и мотиви към същата от които е видно, че
Х. Р. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 343в, ал.2 от НК. Те обаче не променят първоначалната преценка за
наличието на данни за извършено престъпление. От Мотивите към Присъда
№22 от 20.02.2025 година по НОХД №347/2025 година по описа на РС Стара
Загора е видно следното:
Съгласно чл. 150 ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач. В § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието „моторно превозно средство“, съгласно която то е
пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение
на релсовите превозни средства. Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за да
управлява моторно превозно средство водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. От своя страна чл. 150а, ал. 2 ЗДвП
предвижда, че за определяне правоспособността на водачите, моторните
превозни средства се делят на категории, обозначени с латински букви.
Първата категория, посочена в чл. 150а, ал. 2, т. 1 ЗДП е категория АМ -
мотопеди - двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна
максимална скорост не по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 4, § 2,
б. „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L1е и категория L2е), с
изключение на тези с конструктивна максимална скорост, по-малка или равна
на 25 km/h, и леки четириколесни превозни средства, както са определени в
чл. 4, § 2, б. „е“ и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория
4
L6e); Процесното МПС, което Х. Р. е управлявал на 23.01.2025г. попада в
предвиденото от законодателя изключение - мотопед категория L1е,
подкатегория В, което е с конструктивна максимална скорост 25 км/ч и за
чието управление не се изисква водачът да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Поради това и Присъда №22 от 20.02.2025 година по НОХД №347/2025
година по описа на РС Стара Загора само по себе си не променя
първоначалния извод на полицейския орган, издал заповедта за задържане, а
именно: наличието на данни за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
На пето място, по отношение на чл. 146, т. 5 АПК – съдът намира, че
обжалваният административен акт е издаден в противоречие с целта на закона.
В съдебната практика се приема, че целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие
или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.
Допълнителна допустима цел на тази мярка е създаването на възможност на
полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат
събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да
бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице
към извършването на престъпление. /вж. решение № 10838/11.07.2019г. по
адм.д. № 8695/2018г. на ВАС, V о./ В конкретния случай се установи следното:
В хода на настоящото производство не се събраха доказателства за това Х. Р. Р.
да е оказал каквато и да било съпротива при извършване на процесната
проверка, за да се приеме, че е било необходимо полицейските служители да
го задържат, за да изпълнят задълженията си.
Нещо повече, от показанията на свидетеля Т. се установява, че Х. Р. е
изпълнил всички разпореждания на проверяващите и не е оказал никаква
съпротива. Освен това, със спирането на Р. за проверка и отнемането на
СРМПС и 2бр. регистрационни табели с № ***** първоначално с АУАН,
впоследствие със заповед за налагане на ПАМ е била прекратена
регистрацията на превозното средство на основание чл.143, ал.11 ЗДвП, от
една страна, е било преустановено извършването на процесното
престъпление, а от друга, той е бил лишен от възможността да извърши
същото по вид престъпление. В хода на производството не бяха представени и
доказателства да е имало опасност Х. Р. да се укрие, да осуети наказателното
преследване срещу себе си, както и да е било необходимо полицейските
органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани
достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат
опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към
извършването на престъпление. С оглед изложеното, съдът намира, че
обжалваната заповед не съответства на целта на закона и е довела до
необосновано лишаване на жалбоподателя Х. Р. от свобода. Нарушен е
принципът на пропорционалност. Според настоящия състав не е имало
основание за задържането на Р. и то за такъв продължителен период - от 16,25
5
часа на 23.01.2025г. – непосредствено след като е била издадена заповед за
налагане на ПАМ с която е била прекратена регистрацията на превозното
средство на основание чл.143, ал.11 ЗДвП чак до 13,09 часа на 24.01.2025г.
С оглед изложеното по-горе съдът намира че подадената жалба против
заповед за задържане на лице рег. № 349зз- 13/23.01.2025г., издадена от
полицейски орган - Т. Х. Т. - служител в Сектор „ Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Стара Загора е основателна и следва да бъде уважена.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски
за адвокатско възнаграждение по настоящото АНД № 443/2025г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, възлизащи в размер на 750 лв. Същите са
съобразени с фактическата и правна сложност на делото и броя на
проведените съдебни заседания. Сумата е посочена в договора за правна
защита и съдействие, като е отразено, че е платена в брой.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Х. Р. Р., ЕГН: ********** заповед с рег. №
349зз-13/23.01.2025г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган - Т.
Х. Т., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора да заплати на Х. Р. Р., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Стара Загора, кв. **** сумата от 750 /седемстотин и
петдесет/ лева, представляваща направените от него разноски по настоящото
АНД № 443/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6