Р Е
Ш Е Н
И Е
N278
гр.Русе, 27.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N353 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от О**** против решение № 35/24.02.2020
г., постановено по гр.д.№ 853/2019 г. на Беленския районен съд, с което О**** е осъдена да заплати на „Л****“ ЕООД- гр.Р****, ЕИК **** сумата в размер на 1200 лв.-възнаграждение по
договор №273 от 03.10.2017 г. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявеният иск се отхвърли. Претендира и
направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата „Л****“ ЕООД- гр.Р**** не е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК и не взема становище по
жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Въззивната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Производството по делото
е образувано по предявения от „Л****“ ЕООД-Русе против О**** иск за реално
изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
По делото е установено,
че на 03.10.2017 г. в гр.Д**** страните сключват в писмена форма договор за услуга № 273, по силата на
който О**** в качеството на
възложител възлага, а търговското дружество в качеството на изпълнител приема да
консултира възложителя по следните въпроси: Изготвяне на програма за прилагане
на Наредба №3 за поддържане и осигуряване на обществения ред, опазване на
собствеността и чистотата на територията на общината; изготвяне на писмено
становище относно законосъобразността на приетата Наредба №3, организиране на
срещи с *** на територията на О****и
запознаване с условията, на които трябва да отговарят **** на територията на ЕС. В раздел ІІ страните
уговарят правата и задълженията на възложителя, а в раздел ІІІ- правата и
задълженията на изпълнителя. Съгласно клаузата на чл.5, т.1 от договора
последният има право да получи възнаграждение. В раздел V, чл.9 от договора е
уговорено възнаграждение за извършената услуга в размер на 1200 лв. с ДДС,
платимо до 10-то число. Договорът е сключен за срок от един месец с възможност
да писмено продължаване.
С писмо- вх.№
4594/05.12.2017 г. „Л****“ ЕООД-Р**** предоставя проект за Наредба за реда и условията за отглеждане на **** на територията на о***
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за заплащане на уговореното с
договора възнаграждение по съображения, че сключеният договор представлява подвид на договора за изработка, по
силата на който изпълнителят дължи полагане на интелектуален труд и физическо
изготвяне на писмени становища и устни консултации. Прието че,
при липсата на доказателства възложителят да е направил възражения по
предоставените услуги, същите се считат за приети и се дължи уговореното
възнаграждение. Районният съд е приел за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за липса на изпълнение като е приел, че с представеният по делото
проект за Наредба за реда и условията за отглеждане на **** на територията на О****изпълнителят е установил
изпълнение на задълженията си, породени от договора.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо, но неправилно като постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗЗД, на която ответникът по жалбата е основал иска, при
неизпълнение на договорно задължение за кредиторът възниква субективното право
да претендира реалното изпълнение на задълженията, заедно с обезщетение за
забава.
За да бъде ангажирана
договорна отговорност на жалбоподателя на заявеното основание, в доказателствена
тежест на дружеството- ищец е да установи сключването на договора и точно
изпълнение на задълженията си, за да има същият качеството на кредитор.
По делото е установено,
че на 03.10.2017 г. в гр.Д**** страните са сключили договор за услуга № 273 със
срок от един месец. Предметът на договора е очертан в чл.1 от договора.
Предвид съществените
уговорки, съдът приема, че сключеният договор е ненаименован,
допустим от закона съобразно предвидената в чл.9 от ЗЗД автономия на волята на
договарящите. По отношение на договора намират приложение общите разпоредби на
закона относно сключване, изпълнение,
както и относно последиците от неизпълнението.
Сключването на договора
е правопораждащ юридически факт, от който възникват
права и задължения за всяка от страните, предвид уговореното в него. Законът-
чл.63 от ЗЗД изисква точно изпълнение на задълженията, което означава да се престира уговореното по вид, количество, качество и срок.
Ответникът по жалбата е
навел фактически твърдения, че е изпълнил точно задълженията си, в подкрепа на
които е представил писмо до жалбоподателя с приложен към него проект за Наредба
за реда и условията за отглеждане на селскостопански животни на територията на
о****.
Престираното от изпълнителя не
съответства на уговореното в чл.1 от договора. Съгласно посочената договорна
клауза изпълнителят е поел задължение да извършва писмени и устни консултации
във връзка с изготвянето на програма за прилагане на Наредба №3 за поддържане и
осигуряване на обществения ред, опазване на собствеността и чистотата на
територията на общината; изготвяне на писмено становище относно
законосъобразността на приетата Наредба №3, организиране на срещи с **** на територията на О****и запознаване с условията,
на които трябва да отговарят **** на територията на ЕС. По делото
няма нито твърдения, нито доказателства, които да установяват точното изпълнението
на горепосочените задължения, породени от договора. Не е установено изготвения и представен
проект за Наредба да е във връзка със сключения договор, на който ищцовото
дружество е основало претенцията. Отделно от това последният е представен след
изтичане на срока на договора.
Доводите на
жалбоподателя, че е налице пълно неизпълнение на задълженията са основателни,
поради което липсва основание за
заплащане на уговореното с договора възнаграждение.
Предявеният иск за
реално изпълнение се явява неосновател и следва да се отхвърли.
Обжалваното решение е
неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново, с
което искът се отхвърли изцяло.
Въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските за производството са в тежест
на ответника по жалбата. Същият следва да заплати на жалбоподателя направените
от него разноски за двете инстанции в размер на 175 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 35/24.02.2020 г., постановено по гр.д.№
853/2019 г. на Беленския районен съд и ВМЕСТО
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Л****“ ЕООД- гр.Р****, ЕИК **** против О****иск за сумата в размер
на 1200 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор №273 от
03.10.2017 г.
ОСЪЖДА „Л****“ ЕООД- гр.Р****, ЕИК **** да заплати на О****сумата в размер
на 175 лв. разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: