РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 29.06.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 15 състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи
май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2531 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът Е.В.К.
е предявил осъдителни искове срещу З.Л.И.
АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД, и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Поддържа
твърдения, че на 01.02.2015 г. около 11.30 часа в гр.София, в района на
кръстовището образувано между ул.Янтра и ул.Виктор Юго е реализирано ПТП с
участието на лек автомобил Рено Клио с рег.№ ********управляван от А.Р.Г. и
пешеходеца Е.В.К..
Вследствие
на ПТП пострадал по вина на водача на лекия автомобил, който нарушил правилата
за движение по пътищата- не пропуснал пресичащия платното на ул.Янтра
пешеходец.
Поддържа, че
за ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-119/01.02.2015
г., в който било отразено, че вина за произшествието носи водачът на лекия
автомобил. Поддържа твърдения, че водачът на автомобила е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП предвиждащ, че водачът е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; чл.116 ЗДвП,
предвиждащ, че водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата; чл.119, ал.1 ЗДвП предвиждащ, че при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. Поради това с излагане на подробни правни и фактически
доводи ищецът сочи, че изключителна вина за ПТП носи водачът на лекия автомобил
– участник в ПТП.
Във връзка с
произшествието по твърдение, му били причинени травми – „счупване на тялото на тибията /голям пищял/”, довело до трайно
затруднение движението на ляв долен крайник за период около 60 дни.
Поддържа
правни доводи, че виновният за ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „ГО”,
сключена със З.Л.И. АД.
Предвид
изложеното, моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40000.00 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, върху същите суми от датата на увреждането
– 01.02.2015 г. до окончателното им изплащане. Претендира сторените по делото
разноски.
Ответникът З.Л.И.
АД оспорва исковете, като неоснователни и завишени по размер. Оспорва
претенциите с възражения, че по доброволен път преди образуване на
производството застрахователят не е бил поканен да заплати доброволно
обезщетение за причинените неимуществени вреди. Оспорва отговорността на
застрахователя, вината на деликвента; наличие на извършено от него
противоправно деяние; наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на водача на автомобила. Оспорва фактическите и правни доводи на
ищеца досежно всички необходими елементи на непозволено увреждане при
настъпване на ПТП по отношение на водача на лекия автомобил. Излага
съображения, че претендирания размер на обезщетение не съответства на принципа
за справедливост при съобразяване характера и степента на реално получените
телесни увреждания и свързаните с тях интензитет на болки и страдания търпени
от пострадалия. Престоят в болница е бил шест дни и при лечението не са
настъпили усложнения. Твърди, че вина за ПТП носи и пострадалия ищец, като
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия. Твърди, че пешеходеца е излязъл внезапно на платното за движение,
на неопределено за пресичане място, като същевременно не се е съобразила с
разстоянието до приближаващия се към нея автомобил – нарушение по чл.113 от ЗДвП. Излага правни и фактически доводи, за това че пострадалата сама се е
поставила в опасност, от която за нея са настъпили вредни последици.
Признава
наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” към посочения момент за описания
автомобил.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
От правна
страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, съдът квалифицира по чл. 226, ал.1 от КЗ /обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно §22
ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ
(01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането
(отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на КЗ. Последното не е установено в производство, поради което
приложим е посочения ред.
Чрез съставеният
констативен протокол за ПТП № 119/01.02.2015 г. съставен от служители на СДВР,
ОПП, протокол за оглед на местопроизшествието от 01.02.2015 г. и скица към него
/л.51-л.54/ изготвени по ДП № ЗМ 11059/2015 г.
по описа на СДВР, пр.пр.№ 2500/2015 г.
по описа на СРП, показанията на свидетеля А.Р.Г. – водач на автомобила –
участник в ПТП и констатациите на експерта по САТЕ се установява, че ПТП е
настъпило при следния механизъм: На 01.02.2015 год., около 11.30 ч. лек
автомобил „Рено Клио” с peг. № ********управляван от А.Р.Г. *** с посока от ул.
„Николай Гогол“ към ул. „Иван Асен“, приближавайки кръстовището с ул. „Виктор
Юго“ със скорост от порядъка и не по - висока от 20 км/ч., 10 км/ч към момента
на удара. Пешеходката Е.В.К. на 57 години се движила по близкия тротоар на ул.
„Виктор Юго“ към кръстовището й с ул. „Янтра“ и навлязла в него с начин на
придвижване „спокоен ход“ до „бърз ход“. Настъпил сблъсък между лекия автомобил
и пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходка на място, определено като място на удара. Водачът на автомобила се
задействал със закъснение за екстрено спиране и блъснал с предната част на
автомобила, в зоната между предната регистрационна табела и левия фар
пресичащата пешеходка по лявата страна на тялото й - по левия крак. Автомобилът
бил в края на спирането и след удара пострадалата паднала пред автомобила без
прегазване. Установява се, че ул. „Янтра“ е без положена хоризонтална пътна
маркировка, а в съставения протокол не са отбелязани пътни знаци с отношение към
процесното ПТП. Установява се, че на кръстовището не са монтирани светофарни
уредби за превозни средства и пешеходци.
Чрез
показанията на свидетеля А.Р.Г. се установява, че пешеходеца е изскочил от
едната кола от дясната страна, в района имало паркирани автомобили и от двете
страни, било хлъзгаво защото имало разтопен сняг, поради което водачът не могъл
да спре. В района на произшествието нямало светофар, пешеходна пътека и дървета.
Жената се движела на бърз ход.
Чрез
констатациите на допълнителна САТЕ се установява, че преди кръстовището, на
което е настъпило произшествието, в дясната част на пътното платно на ул.********,
до бордюра е имало паркиран автомобил с неустановена марка и модел. Средната
височина на масово използваните автомобили в страната, според експерта, е 1.40
– 1.50 м, а средната дължина – 4.0 м. Размерите за джипове са съответно: 1.70
м/4.50 м. При направените изчисления на опасната зона, отстояние на автомобила
от мястото на удара, време за реакция на водача и видимост, експертът по САТЕ
сочи, че произшествието е било предотвратимо за водача на лекия автомобил при
своевременно задействане за екстрено спиране преди мястото на удара в случай,
че в дясната част на пътното платно на ул.********, до бордюра е имало паркиран
лек автомобил. Обратно – при наличие на спрял автомобил с височина по-голяма от
1.78 м. /джип, кросоувър, микробус/, според експерта, произшествието е било
непредотвратимо, тъй като водачът не е разполагал с техническа възможност да
спре преди мястото на удара. В първият случай, според експерта, водачът на
автомобила е реагирал със закъснение от 0.54 секунди.
Установява
се, че образуваното наказателно производство – ДП № 11059/2014 г. по описа на
СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр.№ 2500/2014 г. по описа на СРП е прекратено с
постановление от 22.02.2016 г. на основание чл.343, ал.2 НПК- поради изразено
желание от пострадалия водача да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му бъде наложено административно наказание.
Чрез
представените в производството медицИ.ки документи и констатациите на приетата,
като обективно и компетентно изготвена СМЕ на д-р К. се установява, че в
резултат на произшествието ищцата е получила травматично увреждане „счупване на
диафизата /тялото/ на тибията /голямопищялна кост/ на десен долен крайник“.
Установява се чрез СМЕ и показанията на свидетеля Митко И. Узунов /син на
ищцата/ преценени с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора
при съобразяване събраните в производството доказателства /чл.172 ГПК/, че
непосредствено след ПТП ищцата е била приета за лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна“
/ИСУЛ/, където след клиничен преглед и рентгенография е установено
травматичното увреждане, като е поставена гипсова имобилизация. На 04.02.2015
г. е била извършена оперативна интервенция в МБАЛ Люлин ЕАД. Според становището
на експерта дадено в с.з. на 16.12.2015 г. в случая не може да бъде даден
категоричен отговор на това каква е била извършената оперативна интервенция –
за поставяне на интермедуларен пирон или компресивна заключваща плака, в т.ч.
дали същата е била наложителна. Според показанията на свидетеля Узунов се
установява, че след поставянето на гипс пострадалата е била на преглед в
Пирогов и след това била оперирана в болница Люлин. Към момента на
произшествието ищцата се грижела и за нейната възрастна майка на 88 години,
като й помагала. След получените травми обаче същата не можела да се грижи за
себе си, имала нужда от помощ, тъй като не можела да се обслужва. За около две
седмици за нея се грижел свидетеля Узунов /нейн син/, а пострадалата започнала
да се придвижва самостоятелно след около месец, месец и половина. Пострадалата
се оплаква от болки и споделя, че се страхува при пресичане на улици и
кръстовища, споделила, че произшествието й е нанесло психологическа травма. Предстои
премахване на поставения винт в крака й.
Чрез
констатациите на СМЕ се установява, че болките и страданията, които е
претърпяла ищцата са били с по-голям интензитет през първите 15-20 дни, когато
започва процеса на зарастване на костта. При нормално протичане на
оздравителния период, големия пищял зараства за период от 45-60 дни. Според д-р
К. този вид травма подлежи на пълно излекуване и възстановяване, при нормално
протичащ оздравителен процес, без настъпване на усложнение. ЕдИ.твено като
остатък ще остане козметичен дефект от оперативния белег /цикатрикс/.
В
производство не бе спорно, че към момента на настъпване на ПТП- 01.02.2015 г.
за лекия автомобил Рено Клио с рег.№ ********управляван от А.Р.Г. е
налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № 22114001682543 със срок на действие от 23.06.2014 г. до 23.06.2015 г.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на И.титута на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил – А.Р.Г. и с причиненото от това застрахователно събитие
травматично увреждане: „счупване на тялото на тибията /голям пищял/”, за
възстановяване от което е била извършена гипсова имобилизация и оперативна
интервенция за поставяне на външно тяло, според СМЕ.
Установи се
чрез обсъдените по-горе доказателства, че поведението на водача на лекия
автомобил е в противоречие с предписаното в цитираните норми поведение –чл.5
ал.2 т.1 ЗДвП, изискващ водачът на ППС да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства и чл.116 ЗДвП, предвиждащ, че водачът на ППС е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата. Доколкото
в производството не се установи, че преди кръстовището, на което е настъпило
произшествието, в дясната част на пътното платно на ул.********, до бордюра е
имало паркиран автомобил с характеристики на джип, микробус или кросоувър, то,
съдът намира че ударът между лекия автомобил и пешеходеца е бил предотвратим от
водача на автомобила от техническа страна чрез своевременно /0.54 секунди
по-рано/ екстрено спиране. В подкрепа на
този извод е и установеното обстоятелство от свидетеля Г., сочещ че от дясната
му страна, в която част внезапно е изскочил пешеходеца е имало паркиран лек автомобил.
Твърдението
на ищцата, че водачът на автомобила е нарушил и правилата указани в чл.119,
ал.1 ЗДвП, тъй като не е пропуснал пешеходеца стъпил на пешеходната пътека, който
преминавал по нея, като намали скоростта или спре, съдът намира за
неоснователни и съответно – недоказани. Чрез събраните в производството писмени
доказателства, показанията на свидетеля А.Г. и констатациите на експерта по
САТЕ се установи, че в района на ПТП /кръстовище образувано между ул.Янтра и
ул.Виктор Юго в гр.София/ не е налице хоризонтална маркировка и пътни знаци с
отношение към ПТП. Поради това, съдът намира че твърденията на ищеца, че
произшествието е настъпило на пешеходна пътека остана недоказано в
производството.
Поради това,
съдът приема, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекия автомобил
по отношение на причинените на ищеца вреди от описаното пътно – транспортно
произшествие. Същите са в причинно – следствена връзка с противоправно деяние
на водача на автомобила А.Р.Г., чиято гражданска отговорност като автомобилист
е застрахована при ответника – застраховател.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице
вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования деликвент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент
от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице
само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от
04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на
самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото в производството е установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът
намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на
ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и
страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне справедливия
размер на обезщетението съдебния състав следва да съобрази, както вида,
характера и степента на получените травми, така и критериите, посочени в ППВС №
4/68 г., а именно: момента на настъпване на ПТП – 01.02.2015 г. и
икономическата обстановка в страната към този период.
От друга страна, съдът прецени възрастта
на пострадалия - 57 години, извършената му оперативна интервенция, чрез
поставяне на външно тяло в мястото на травмата; извършената преди това гипсова
имобилизация; обстоятелството, че за период около 15-20 дни болките са били с
по-голям интензитет във връзка със зарастване на костта; нуждата от чужда помощ
за около две седмици и невъзможността за придвижване за около месец, месец и
половина; обстоятелството, че причиненото травматично увреждане предполага пълно
възстановяване и излекуване; липсата на усложнения от увреждането; наличието на
козметичен дефект на мястото на извършената оперативна интервенция и
преживените от пострадалата негативни психологически промени.
Така, вземайки предвид посочените обстоятелства, съдът намира,
че следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по настоящото дело, съгласно
чл.52 от ЗЗД – сумата от 15000.00 лв. За разликата над сумата от 15000.00 лв.
до предявения размер от 40000.00 лв., съдът намира претенцията за неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно
увреждане или смърт, които от 11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в
сила на чл.492 КЗ /обн., ДВ, бр.102/2015 г./ са 2000000.00 лв. за всяко събитие
при едно пострадало лице. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от 27.05.2014 г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище,
че независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение на пътя пострадалият, като участник в движението, е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е
необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В случая, съдът намира за недоказани твърденията на
ответника за допринасяне на вредоносния резултат с поведението на пострадалия –
участник в движението, поради нарушение правилата за движение указани в чл.113,
ал.2 вр. ал.1, т.1 ЗДвП, предвиждащ, че по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, същите
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
преди да навлязат на платното за движение следва да се съобразят с
приближаващите се ППС и с правилата указани в чл.114, т.1 от ЗДвП, предвиждащ,
че на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение.
Както бе посочено, в производството се установи, че произшествието
е настъпило в населено място на кръстовище без хоризонтална маркировка, в т.ч.
и пешеходна пътека. Доколкото не се установи в близост до кръстовището да е
имало пешеходна пътека, съдът намира че са приложими правилата на чл.113, ал.2 ЗДвП, както и правилата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Чрез събраните в
производството гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Г. и
констатациите на САТЕ, съдът намира че не се установи извършено нарушение от
страна на пешеходеца – внезапно навлизане на пътното платно, както и неправилна
преценка на пешеходеца за разстоянието и скоростта на приближаващото се МПС
преди да навлезе на платното за движение. Напротив, чрез изготвената схема на
ПТП от приетата в производството САТЕ и изготвената скица на произшествието в
досъдебното производство се установява, че мястото на удара е по дължината на
пътното платно - на около 4.0-4.5 м. вляво от десния бордюр на ул.Янтра,
считано за посоката на движение на автомобила към ул.Иван Асен и по ширината на
пътното платно — на около 0,5 — 1,0 м преди линията на приетия ориентир,
считано е същата посока. Установява се, че към този момент пешеходеца е изминал
около 04 м., включващи и 2.5 м. при излизане пред спрелия автомобил.
Поради това, съдът намира възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат за неоснователно.
Върху присъдената сума за обезщетение на неимуществени
вреди 15000.00 лв. се следва на основание чл.84, ал.3 ЗЗД и законна лихва
от датата на увреждането – 01.02.2015 г. до окончателно погасяване на сумата.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца адв.Я.Д.Д.
от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. без ДДС, съразмерно на
уважената част от иска и минимално
възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на ищеца се следват сторените деловодни
разноски съобразно уважената част от исковете в общ размер на 262.50 лв. на
основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед представения списък.
В полза на
ответника съобразно правилата на чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК се следват сторените
разноски в производството 200 лв. – деловодни разноски и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 93.75 лв.
В полза на СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 600.00 лв., представляваща дължима държавна такса, която следва
да бъде внесена от ответника.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на Е.В.К., ЕГН ********** с адрес ***, действащ
чрез адв. Я.Д.Д. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 15000.00 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания: „счупване на тялото на тибията /голям пищял/”, настъпили вследствие пътно – транспортно произшествие
станало на 01.02.2015 г. около 11.30 ч. в гр.София, в района на кръстовището
образувано между ул.Янтра и ул.Виктор Юго, при управление на лек автомобил Рено
Клио с рег.№ ********от водача А.Р.Г. в
нарушение на правилата за движение по пътищата –чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, изискващ
водачът на ППС да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства и чл.116 ЗДвП, предвиждащ, че водачът на ППС е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, като гражданската
му отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек
автомобил Рено Клио с рег.№ ********била
застрахована съгласно полица № 22114001682543
със срок на действие от 23.06.2014 г. до 23.06.2015 г. при З.Л.И. АД, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 01.02.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 15000.00 лв. до
пълния предявен размер от 40000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адв. Я.Д.Д. от САК, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата сумата 650 лв. без ДДС - адвокатско възнаграждение за
тази инстанция.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Е.В.К., ЕГН ********** с адрес ***, действащ чрез
адв. Я.Д.Д. от САК, сторените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 262.50 лв.
ОСЪЖДА Е.В.К., ЕГН ********** с адрес ***, действащ чрез
адв. Я.Д.Д. от САК, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата 200 лв. за
деловодни разноски и сумата 93.75 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 600.00 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: