Мотиви към присъда по
НОХД №406 по описа за 2020 г. на ВПРС
Р.п.– Ш.Т.П. *** обвинителен акт по ПД №189/2020г. по
описа на ВПРП, ведно с ДП№284/19 г. по описа на РУ гр.В.Преслав, по който в
същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу: С.С.Г.,
роден на ***г. в гр.***, български гражданин, с пост. адрес: с. ***,
общ. ***, кв. "***" №***,
неженен, с начално образование, безработен, неосъждан с ЕГН **********,
неграмотен, неженен, неосъждан, за
това, че на 29.03.2019г., в отдел 53 подотдел „И" от държавен горски фонд,
находящ се в местността „****", в землището на гр.****,
стопанисван от ТП ДГС-Върбица, без редовно писмено позволително отсякъл 6 броя
дървета от дървесен вид „Ясен" , равняващи се на 2,65 плътни куб.м.
дървесина от категория „дърва за огрев" и 9 броя дървета от дървесен вид
„бук", равняващи се на 2,30 плътни куб.м. дървесина от категория „дърва за
огрев" /без КГМ/ на обща стойност 455,42 лв. с ДДС, като случая е
маловажен-престъпление по чл.235, ал.6 вр. с ал.1 от НК.
Д.Х.М.,
роден на ***г***, български гражданин, с адрес: с. ***,
общ. ***, кв. "***" №***,
неженен, без образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за това, че
на 29.03.2019г., в отдел 53 подотдел „И" от държавен горски фонд, находящ
се в местността „***", в землището на гр.***,
стопанисван от ТП ДГС-Върбица, без редовно писмено позволително отсякъл 9 броя
дървета от дървесен вид „габър" , равняващи се на 2,67 плътни куб.м.
дървесина от категория „дърва за огрев" /без КГМ/ на обща стойност 245,65
лв. с ДДС, като случая е маловажен-
престъпление по чл.235, ал.6 вр. с ал.1 от НК и
И.Р.Д.,
роден на *** ***, български гражданин, с пост. адрес: гр.***,
ул."***
"№**, неженен, с основно
образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че
на 29.03.2019г., в отдел 53 подотдел „И" от държавен горски фонд, находящ
се в местността „***", в землището на гр.***,
стопанисван от ТП ДГС-Върбица, без редовно писмено позволително отсякъл 3 броя
дървета от дървесен вид „зимен дъб" , равняващи се на 0,76 плътни куб.м.
дървесина от категория „дърва за огрев" и 15 броя дървета от дървесен вид
„бук", равняващи се на 3,84 плътни куб.м. дървесина от категория „дърва за
огрев" /без КГМ/ на обща стойност 423,22лв. с ДДС, като случая е маловажен
-престъпление по чл.235, ал.6 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимите и защитниците в разпоредителното заседание по
делото заявяват, че ще се възползват от диференцираните процедури по НПК на
основание чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимите признават изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не
се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че
самопризнанията по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 17.05.2021 г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, на всеки от подсъдимите,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание
чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите за деянията описани в обвинителния
акт.
В съдебно заседание по същество представителят на Районна прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да признае всеки от подсъдимите
за виновни и да им наложи наказания, както следва: на подсъдимия С.Г. са
налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК, предлага на същия да бъде наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000лв. По отношение на подс.Д.Х.М. видно от справката на
лицето, същия е осъждан, в момента на деянието не е реабилитиран за това
предлага по отношение на лицето да бъде наложено наказание „Пробация“, включваща
първите две мерки в рамките на около 8 месеца. Алтернативно моли, ако съда
прецени, че „Глоба“ би било резонно наказание, то тя да бъде наложена в
максимален размер.
По отношение на подс. И.Р.Д., счита, че може да бъде приложена разпоредбата
на чл. 78а от НК, като лицето бъде освободено от наказателна отговорност и му
бъде наложено наказание „Глоба“ в размер от 1000 лв. На осн. чл. 235, ал. 7 от НК, счита че предмета на престъплението следва да бъде отнет в полза на
държавата.
Защитникът на подс.Г., счита че обвинението е доказано по несъмнен начин и
предлага предвид чистото съдебно минало и справедливостта на наказанието, да не
се налага административното наказание по чл. 78а от НК, а да бъде наложена
глоба в минимален размер и предвид и признанието за вината на подсъдимия, тъй
като една такова налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, където
минималния размер е 1000 лева би поставило в несправедливо положение спрямо
останалите извършили същото деяние. Считам, че налагането на „Глоба“ по чл.
235, ал. 6, пр. последно е справедливото наказание и би постигнало превенцията,
която е заложена в самия процес. Най-важното счита че подобна сума би била
събрана, тъй като материалното положение на неговия подзащитен няма как да плати сумата от 1000 лв. и няма да бъде постигнато
целта на наложеното наказание.
Защитникът на подс.М., счита обвинението за доказано по несъмнен начин и моли предвид смекчаващите отговорността за подзащитния му обстоятелства
да му баде наложено наказание „Глоба“ в максимален размер предвиден в чл. 235,
ал.6 от НК.
Защитникът на подс .Д. , също счита обвинението за доказано по несъмнен
начин и по отношение на наказанието, което би следвало да бъде определено на
подзащитен му за престъпление по чл. 235, ал. 6 във вр. ал. 1 от НК, считам, че
с оглед постигане целите на чл. 36 от НК, за справедливо наказание, което да изпълни и специалната превенция е
определяне на алтернативно предвиденото наказание, а именно предложение
последно и налагане за извършеното от него деяние „Глоба“ в справедлив размер
без да посочвам какъв, определянето на който предоставя на съда без да се
прилага разпоредбата на чл. 78а от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е
съгласен с тях.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени
от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: Подсъдимите С.Г., Д.М. и И.Д. и св. Г. К. били познати и
работели като дървосекачи. Същите сами си търсели фирми, занимаващи се с
дърводобив, където били наемани на работа, свързана с добив на дървесина от
горски територии.
Свидетелят
Д.
Х.
бил лицензиран лесовъд в „***" ЕООД.
На 27.02.2019г. на св. Х., като представител на „***" ЕООД било издадено
Позволително за сеч № 0488011, въз основа на което
било разрешено извършването на сеч в отдел 53
подотдел"И", находящ се в местността „****",
землището на ****.
Отделът бил част от държавния горски фонд. Срокът на сечта, съобразно
позволителното бил определен от 02.03.2019г. до 15.12.2019г.
Тъй като тримата подсъдими, заедно със св. К., търсели работа и на 28.03.2019г. се
срещнали със св. Х.,
за да предложат услугите си. След разговор с него се уговорили да започнат
сечта на другия ден, като той им показал на местонахождението на отдел 53 „И".
Подсъдимите и св. К. на следващият ден трябвало да му
представят личните си документи и разрешителни, за да бъдат назначени на работа
във фирмата и едва тогава да започнат работа. Вместо да изпълнят уговорката
подсъдимите 29.03.2019г., отишли в
посочения им от Х.
отдел и започнали сечта, като С.Г. отсякъл без редовно
писмено позволително общо 15 бр. дървета, които не били маркирани с КГМ, от
които 6 бр. от дървесен вид „ясен" и 9 бр. от дървесен вид „бук",
равняващи и сортиментирани както следва: дърва за огрев бук - 2,30 пл. куб.м. и
дърва за огрев ясен - 2,65 пл. куб.м., общо 4,95 пл. куб.м., Д.М. е отсякъл без
редовно писмено позволително общо 9 бр. дървета, които не били маркирани с КГМ,
от дървесен вид „габър" равняващи и сортиментирани на 2,67 пл. куб.м. и И.Д. е отсякъл без редовно писмено
позволително общо 18 бр. дървета, които не били маркирани с КГМ, от които 3 бр.
от дървесен вид „зимен дъб" и 15 бр. от дървесен вид „бук", равняващи
и сортиментирани както следва: дърва за огрев зимен дъб -3,84пл. куб.м. и дърва
за огрев бук - 0,76 пл. куб.м., общо 4,60 пл. куб.м.
Св. Х., тъй като очаквал тримата подсъдими и св. К. да го
потърсят, след като не се обадили, посетил отдел 53 „И", където
установил, че подсъдимите Г., Д., М. и
св. К. вече извършвали сеч на дърва в този отдел. Всеки от тях работел сам в
отделна работна лента. Свидетелят Х. проверил какви дървета е отсякъл всеки от подъсимите
и констатирал, че наред с маркираните за сеч с КГМ дървета, всеки от тях, в
своята работна лена, бил отсякъл без разрешение и немаркирани дървета. За
установеното св. Х. веднага подал сигнал до св. А. П. -горски стражар в
отдела и до св. Б.М. - Началник ГСУ, в който попадал и отдел 53 „и". Свидетелят
М. и св. П. дошли на място в гората (в отдел 53 „и").
Междувременно св. Г. К. избягал. След като пристигнали в отдел 53 „и" св. П. и
св. М. заварили подсъдимите Д., М. и Г..
В разговор със същите те установили, кой в коя работна лента е извършил сеч.
Свидетелите П. и М. преброили отсечените дървета без КГМ във всяка една от
лентите, които обвиняемите лично посочили като техни работни полета. Установеното деяние
било документирано в Констативен протокол сер. ДООА № 136527 от 29.03.2019г.
изготвен от св. Д. Х.. Впоследствие срещу подс. Г. бил съставен АУАН сер. ДООА
2017 № 104052 от 01.04.2019г. Установеното деяние на М. било документирано в
Констативен протокол сер. ДООА № 136528 от 29.03.2019г. изготвен от св. Д.Х..
Впоследствие срещу подс. М. бил съставен АУАН сер. ДООА 2017 № 104053 от
01.04.2019г. Установеното деяние на Д. било документирано в Констативен
протокол сер. ДООА № 136526 от 29.03.2019г. изготвен от св. Д.Х.
Установената немаркирана добита дървесина от тримата подсъдими и св. К. в
отдел 53 „и" била оставена като налична на временен склад, задържана с
Разписка за отговорно пазене сер. СИ ДП № 041176/13.05.2019г.
В хода на разследването била проведена лесотехническа експертиза, която
дава заключение, че: отсечените без разрешение от С.С.Г. дърва за огрев са
както следва: дърва за огрев бук - 2,30 пл. куб.м., дърва за огрев ясен- 2,65
пл. куб. м., общо 4,95 пл. куб.м. на стойност 455,52лв с ДДС, която стойност се
явява и размер на обезщетението на нанесената щета, определена съгласно чл. 33,
ал. 1 от Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии се явяват и
нанесена щета. Отсечените без разрешение от Д.Х.М. дърва за огрев са както следва: дърва
за огрев габър - 2,65пл. куб.м на стойност 245,65лв с ДДС, която стойност се
явява и размер на обезщетението на нанесената щета, определена съгласно чл. 33,
ал. 1 от Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии се явяват и
нанесена щета. Отсечените без разрешение от И.Р.Д. дърва за огрев са както
следва: дърва за огрев бук - 2,30пл. куб.м., дърва за огрев бук- 0,76 пл. куб.
м. , общо 4,60 пл. куб.м. на стойност 423,22лв с ДДС, която стойност се явява и
размер на обезщетението на нанесената щета, определена съгласно чл. 33, ал. 1
от Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии се явяват и нанесена
щета.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на всеки от подсъдимите в хода на съкратеното съдебно следствие
в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, като всеки от тях признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия
разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимите по чл.371,
т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по
надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение
на съда и обосновават решението му.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горните деяния,
всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на отделно
престъпление от общ характер по чл.235, ал.6 вр. с ал.1 от НК:
- обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на защитения от закона горски фонд и спазване на реда за
извършване на сеч, извозване и транспортиране на дървесината. Под
"горски" фонд по смисъла на чл. 2, ал.2 от Закона за горите следва да
се разбира всяка територия, предназначена основно за гори, обхващаща гори и
храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в
кадастъра;
- от обективна страна всеки от подсъдимите
осъществил деянието, като отсякъл без редовно писмено позволително дървета от
горския фонд;
- субект на престъпленията са
пълнолетни вменяеми лица;
- от субективна страна престъплението е извършено от всеки
от подсъдимите с пряк умисъл – съзнавал е, че за отсечените дървета не е имал
редовно писмено позволително и въпреки това е извършил сеч - т.е. съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
Според настоящият състав извършеното от всеки от подсъдимите
престъпление представлява маловажен случай. Съображенията за това са следните:
стойността на предмета на престъплението е ниска, обществената опасност на всеки
от подсъдимите съдът прецени като ниска, предвид много добрите характеристични
данни и мотивите за извършването, изключително тежкото им материално положение,
без доходи и постоянна работа.
Предвид изложеното, съдът прецени, че извършеното от всеки то подсъдимите
престъпление е с незначителни вредни последици и представлява по – ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
този вид.
Извършеното деяние макар да представлява маловажен
случай, осъществява състава на престъплението по чл.235, ал.6 вр. с ал.1 от НК,
а не е административно нарушение по ЗГ,
поради следните съображения: Критерият за отграничаване на едно
престъпление от административно нарушение са обстоятелствата, свързани с
личността на нарушителя, с мотивите и целите на деянието и с начина на неговото
извършване, т.е. главно степента на обществена опасност на двата вида деяние.
Общественоопасният характер на деянието се обуславя от: обекта на
посегателство; характера, начина и степента на засягане на обекта; характерните
условия на време и място, при които се осъществява; специалните качества на
субекта, субективните елементи на деянието извън вината - подбуди, цели,
психическо състояние при вземане на решението. Съдът като
обсъди мотивите и целите за извършване на деянието, степента на обществена
опасност на деянието, вследствие на което са настъпили отрицателни обществени
последици и са увредени обществените отношения, намира, че извършеното от всеки
от подсъдимите деяние осъществява от обективна и субективна страна на състава
на посоченото престъпление от общ характер. Освен това изменението
на чл. 235, ал. 1 от НК, извършено със ЗИД на НК (ДВ, бр. 75/2006 г., в сила от
12.09.2006 г. ) е довело до отпадане от състава на престъплението само на
допълнителния признак от обективна страна "причинени немаловажни
вреди". Отпадането на този допълнителен признак
освобождава органите на досъдебното производство и съдът при квалификацията на
дадена престъпна дейност да обсъждат и изчисляват размера причинените вреди,
като съответно ги определят като немаловажни, което в никакъв случай вече не
ползва лицето, по отношение на което се реализира наказателната отговорност.
Отпадането на този допълнителен признак от обективна страна, визиран в
диспозицията на основния състав по чл. 235, ал.1
от НК, практически разширява приложното поле на тази наказателноправна норма.
Поради изложените причини, настоящият състав, призна всеки от подсъдимите
за виновен за извършено престъпление по чл.235, ал.6 вр. с ал.1 от НК.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото
на собственост на държавата върху горите.
При определяне на наказанието на подсъдимия Д.Х.М., роден на ***г***, български гражданин, с
адрес: с. ***, общ. ***, кв. "***" №***, неженен, без образование,
безработен, осъждан, с ЕГН ********** за
извършеното от него престъпление по чл.235, ал.6 вр. с ал.1 от НК, съдът
прецени следните смекчаващи отговорността му обстоятелства:
- степента на обществена опасност на подсъдимия: която
прецени като ниска, макар и осъждан към датата на извършване на престъплението,
същият е изтърпял наложеното му наказание „Пробация“ по НОХД№150/11 г. на
РС-Котел и е изтекъл изпитателния срок по осъждането му по НОХД№119/14 г. на
РС-Карнобат, мотивите за извършването му изключително тежкото материално
положение на подсъдимия, без доходи и постоянна работа.
- съдействие на органите на наказателното производство;
Съдът прецени, като отегчаващо отговорността на
подсъдимия следното обстоятелство:
- степента на обществената опасност на деянието – извън
обективните признаци на привилегирования състав на маловажния случай на
престъплението, а именно, че се касае за посегателство над природата;
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът
се е ръководил изцяло от това, че производството е по реда на глава двадесет и
седма от НПК, в частност от чл.373, ал.2 от НПК и че не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Изложеното мотивира
съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК ще бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при
условията на чл.57,
ал.1 от НК вр. с чл.54 от НК, а именно “глоба” в
размер на 300.00 /триста/ лева.
Определеният
вид и размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъденият, така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че
ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Съдът намира, че в случая са
налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия С.С.Г., роден на ***г. в гр.***, български гражданин, с пост.
адрес: с. ***, общ. ***, кв. "***" №***, неженен, с начално
образование, безработен, неосъждан с ЕГН **********, неграмотен, неженен,
неосъждан от наказателна отговорност и
налагане на същия на административно наказание:
1. За престъплението по чл. 235, ал.6 вр. с ал.1 от НК, което е
умишлено, се предвижда наказание “лишаване от свобода“ до една година или „пробация“, или „глоба“ от сто до триста лева;
2. Видно от приложената по
делото справка за съдимост, деецът е неосъждан и не се е ползвал от
разпоредбата на чл. 78а от НК.
3. От деянието не са причинени
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. По отношение на вредите
съдът съобрази, както константната съдебна практика по този въпрос, а така също
и Определение № 65/12.02.2014 г. по ВЧНД № 59/2014 г. на ШОС.
При определяне на наказанието
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската обществена
опасност на деянието и дееца, тежкото му материално
положение-сезонен работник без постоянни доходи, критичност към извършеното,
ниската стойност на предмета на престъплението. Съдът не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед
гореизложеното и предвид изключителния
приоритет на счекчаващите отговороността обстоятелства, съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено наказание по чл.
78а, ал. 1 от НК в минималния предвиден в закона размер, а именно “Глоба” в
размер на 1000.00 лева.
Настоящият състав наложи на
обвиняемия минималния размер на предвидената в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, “глоба”, т.к за извършеното престъпление по
чл.235, ал.6 вр. с ал.1 от НК са предвидени три алтернативни наказания,
“глоба” и по – тежки от него “лишаване от свобода” и „пробация“. Разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, задължава
съда да не надвишава размера на предвиденото за съответното престъпление
наказание “глоба” в хипотезата на предвидено наказание само “глоба” или “глоба”
и друго по– леко такова.
Съдът намира, че в случая са
налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия И.Р.Д., роден на *** ***, български гражданин, с пост. адрес:
гр.***, ул."***" №**, неженен, с основно образование, безработен,
неосъждан, с ЕГН ********** от
наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание:
1. За престъплението по чл. 235, ал.6 вр. с ал.1 от НК, което е
умишлено, се предвижда наказание “лишаване от свобода“ до една година или „пробация“, или „глоба“ от сто до триста лева;
2. Видно от приложената по
делото справка за съдимост, деецът е неосъждан и макар да се е ползвал от разпоредбата на чл. 78а от НК, към датата
на изъвршване на деянието и към настоящият момент няма пречка отново да се
полза от същата, поради следното: Наложеното административно наказание по
чл.78а от НК на Д. по НАХД№137/2004 г на РС-Котел с влязло в сила решение на
30.12.2004 г. е изпратено за изпълнение на ТД НАП –В.Търново въз основа на
издаден изпълнителен лист, присъединен към образувано ИД№**********/2010 г.
Вземането по ИД, в частта по изпълнителен лист по НАХД№137/2004 г. на
РС-Котел е погасено по давност и същото
е частично прекратено на 04.09.2017 г. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено в т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по
т. д. № 2/2017 г., ОСНК, институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по
отношение на лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за
събирането й е образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по
давност. В този случай, освен давностният срок, следва да е изтекъл и срок,
равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. В мотивите на посоченото
тълкувателно решение е застъпено становището, че правото на повторно
освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е признато
в т. 4 от ППВС № 7/85 г., като се приема, че възниква след изтичане на една
година от изпълнение на наложеното административно наказание. Съображенията са
в смисъл, че лицата, по отношение на които вече е приложен чл. 78а от НК, са
неосъждани и не следва да бъдат поставяни в по-тежко положение от осъдените на
глоба по НК, за които след изтичане на срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК
настъпва реабилитация и възможност за повторно освобождаване от наказателна
отговорност по този ред. В постановлението не е разгледана хипотезата на
неизпълнено административно наказание глоба, наложено на основание чл. 78а от НК поради изтекла давност, но няма пречка при допълнителното тълкуване да се
приложи същият подход. Поначало освобождаването от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание е институт, в чийто обхват попадат
случаите с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в
сравнение с тези, при които глобата е наложена като наказание по смисъла на чл.
37, ал. 1, т. 4 от НК. Изхождайки от тази принципна позиция, съдът е длъжен да
съблюдава лицата, неизплатили глоба, наложена им като административно
наказание, да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от лицата,
неизплатили глоба, наложена им като углавно наказание, включително и при
преценка на предпоставките за повторно освобождаване от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК. След като осъдените, чието наказание глоба не е
изпълнено поради изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат да
бъдат и освободени от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Фактът на неизтърпяване на наказанието в този случай не съставлява
отрицателна предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б. "б" от НК, поради
което не би следвало да е такава и за неосъжданите, но вече освобождавани от
наказателна отговорност по същия ред. С оглед възприетото в т. 1 на
тълкувателното решение приравняване на неизпълнимото поради изтекла давност
наказание с изтърпяно такова следва да се приеме, че необходима предпоставка за
повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е
последователното изтичане на давността за изпълнение на глобата и едногодишния
срок, който в случая е изтекъл на 04.09.2018 г.
3. От деянието не са причинени
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. По отношение на вредите
съдът съобрази, както константната съдебна практика по този въпрос, а така също
и Определение № 65/12.02.2014 г. по ВЧНД № 59/2014 г. на ШОС.
При определяне на наказанието съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската обществена опасност на
деянието и дееца, тежкото му материално
положение-сезонен работник без постоянни доходи, критичност към извършеното,
ниската стойност на предмета на престъплението. Съдът не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед
гореизложеното и предвид изключителния
приоритет на счекчаващите отговороността обстоятелства, съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено наказание по чл.
78а, ал. 1 от НК в минималния предвиден в закона размер, а именно “Глоба” в
размер на 1000.00 лева.
Настоящият състав наложи на
обвиняемия минималния размер на предвидената в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, “глоба”, т.к за извършеното престъпление по
чл.235, ал.6 вр. с ал.1 от НК са предвидени три алтернативни наказания,
“глоба” и по – тежки от него “лишаване от свобода” и „пробация“. Разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, задължава
съда да не надвишава размера на предвиденото за съответното престъпление
наказание “глоба” в хипотезата на предвидено наказание само “глоба” или “глоба”
и друго по– леко такова.
С изменението на чл. 78а, ал. 1 НК (ДВ, бр. 21/2000 г.) бе отнето правото
на съда да извършва преценка дали да освободи извършителя на престъплението от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание. След
посоченото изменение при наличието на изискванията по чл. 78а, ал. 1, б.
"а" в НК съдът е длъжен по силата на закона да освободи дееца от
наказателна отговорност. При наличието на законовите
предпоставки приложението на чл. 78а НК е задължително. Правнорелевантният
момент на издирване на предпоставките по чл. 78а НК е този на извършване на
деянието, а не на постановяване на съдебния акт. В този смисъл е константната
съдебна практика на ВКС - Решение № 480 от 13.11.2001 г. на ВКС по н. д. №
439/2001 г., I н. о., докладчик съдията Г. И., Решение № 499 от 28.06.2004 г.
на ВКС по н. д. № 79/2004 г., II н. о., докладчик съдията Е. А.
На основание чл.235, ал.7 от НК, съдът
постанови отнемане в полза на Държавата, представляваща предмета на всяко от
престъпленията по чл.235, ал.6 от НК - 6 броя дървета от дървесен вид
„Ясен", равняващи се на 2,65 плътни куб.м. дървесина от категория „дърва
за огрев" и 9 броя дървета от дървесен вид „бук", равняващи се на
2,30 плътни куб.м. дървесина от категория „дърва за огрев", 9 броя дървета
от дървесен вид „габър", равняващи се на 2,67 плътни куб.м. дървесина от
категория „дърва за огрев", 3 броя дървета от дървесен вид „зимен
дъб" , равняващи се на 0,76 плътни куб.м. дървесина от категория „дърва за
огрев" и 15 броя дървета от дървесен вид „бук", равняващи се на 3,84
плътни куб.м. дървесина от категория „дърва за огрев" на съхранение в ДГС-Върбица.
Съдът
възложи на всеки от подсъдимите направените деловодни разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: