№ 1537
гр. Варна , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на втори
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502063 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3196/09.07.2020г. на „Енерго - Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощник срещу Решение № 131 от
15.06.2020г., постановено по гр.дело № 1481/2020г. на Провадийския районен съд, 2 състав,
с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от въззиникът иск за приемане за установено,че
между „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК ********* и Е. С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес
в гр. Провадия, обл. Варна, ул. „******” №*, вх. *, ап. *, съществува паричното вземане, за
което по ч.гр.д. № 1160/2019г. по описа на ПРС в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение с № 760/08.08.2019г., за следните суми: в размер на 3476.98 лева (три хиляди
четиристотин седемдесет и шест лева и 98 ст.), представляваща консумирана и незаплатена
сума за ел.енергия за обект с абонатен номер **********, гр. Провадия, област Варна, ул.
„*****“ № *, вх. *, ап. *, с клиентски номер **********, по фактура №
**********/10.05.2019г. за периода от 17.04.2017 г. до 16.04.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.08.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението; в размер на 56.98 лева (петдесет и шест лева и
98 ст.), представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата, за период от падежа
на всяка една фактура до 18.07.2019 г..
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира за неправилен извода на
районния съд, че ответника не е клиент на ищцовото дружество, доколкото същата е
титуляр на абонатния и клиентски номер на посочения адрес, на който за процесния период
е налице потребление. Същата не е уведомила доставчика за промяна в обстоятелствата –
промяна на собствеността, което съгласно договорните им отношения е нейно задължение,
ето защо не може да черпи права от неизпълнението на задълженията си. Излагат се
1
съображения , че се касае за реално потребление и претендираната сума се дължи на
основание чл.200 и чл.183 от ЗЗД. Извършената корекционна процедура за законосъобразна,
а предявения иск за основателен. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което исковата претенция да се уважи , както и да се
присъдят направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата,
моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените
разноски за две инстанции. Прави в условията на евентуалност, възражение по чл.78 ал.5 от
ГПК ако претендираното от проц.представител на въззиваемия възнаграждение надвишава
размера по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната страна по жалбата страна не е депозирала
отговор.
В съдебно заседание по същество,чрез особен представител, с писмена молба, моли
жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение, както правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено. Прави в условията на евентуалност, възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, ако
претендираното от проц.представител на въззивника възнаграждение надвишава размера
по Наредба № 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* срещу, Е. С. Д. Д. иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в размер на 3476.98 лева
(три хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и 98 ст.), представляваща главница за
консумирана и незаплатена ел. енергия, по фактура № **********/10.05.2019г. за периода
от 17.04.2017 г. до 16.04.2018 г., за обект на потребление с абонатен номер **********, гр.
Провадия, област Варна, ул. „*****“ № *, вх. *, ап. *, с клиентски номер **********, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.08.2019 год.
до окончателното изплащане на задължението; в размер на 56.98 лева (петдесет и шест лева
и 98 ст.), представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата, за период от
20.05.2019г. до 18.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
760/08.08.2019г.,по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1160/2019г. по описа на ПРС.
В исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено
възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск.
Твърди, че процесната сума представлява цена на потребено количество електроенергия,
дължима по силата на съществуващото между страните продажбено правоотношение.
Поддържа, че е извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени
задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен
констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, в присъствието на двама независими
свидетели. Съставяния протокол с обективираните в него констатации е годно основание за
изготвяне на становище за начисляване на суми за потребена ел. енергия.
Абонатът/правоприемниците му/ е потребил ел. енергия в количество различно от
отчетеното, поради което дължи заплащането му, на основание чл.79 вр.чл.200 от ЗЗД.
2
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник поддържа иска, настоява за
уважаването му и за присъждане на разноски.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание
ответникът оспорва иска. итуляра на партидата М. М. е починал на 05.07.2016г. Оспорва
материалната си легитимация по иска с твърдения, че не е собственик на имота още от
2005г., за което представя доказателства. Евентуално твърди неприложимост на правилата
на чл. 50 от ПИКЕЕ (2013 год.) по отношение на извършената корекция. Оспорва и правото
на ищцовото дружество да извършва преизчисление на доставените количества ел. енергия,
като твърди, че липсва законно основание да бъдат начислявани допълнителни количества
ел. енергия.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело 1160/2019г. по описа на ПРС , съда е уважил
заявлението на въззивника по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза и против въззиваемия
Заповед за изпълнение № 760/08.08.2019г., за сумите от заявлението.
Съобщението до длъжника е връчено при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. В дадения
с Разпореждане № 3714/02.09.2019г. от съда срок, „Енерго-Про продажби” АД е депозирал
искова молба по чл.415 и сл. от ГПК.
Видно от представените по дело Нот.акт № 31, том І, рег. № 265, дело № 27 от 2005
г., вписан с вх. Рег. № 402/21.01.2005 г., Нот.акт № 171, том ІV, рег. № 3686, дело №
706/2005 г., вписан с вх.рег. № 5060/20.09.2005 г., акт № 64, том ХІV, дело № 2747/2005 г. и
Нот.акт № 110, том І, рег. № 998, дело № 104/09.03.2017 г., вписан с рег. № 679/10.03.2019 г.,
акт № 56, том ІІ, дело № 247/2017 г.,обектът на отчитане на електроенергия, а именно
апартамент, находящ се в гр. Провадия, ул.“****“ № 69 (бившата ул. „****” №51), вх. Б, ап.
10, с абонатен №********** и клиентски № ********** е бил собственост на ответницата и
Д. Д. до 21.01.2005г.
От КП № 1301333/16.04.2018г. се установява, че на посочената дата и по-горе адрес
на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на
процесното СТИ, демотирали са го и са го изпратили за проверка в БИМ.На негово място е
3
монтиран нов електромер.
Представен по делото е КП № 711/23.04.2019г. на БИМ – РО Русе, от който се
установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е
констатирано преминала ел. енергия в регистър 15.8.3 в размер на 19456 кВч. В протокола е
посочено, че електромера съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е, че СТИ не съответства
на техническите характеристики.
По делото е представено становище от 10.05.2019г., за корекция на ел. енергия за
периода 17.04.2017г.- 16.04.2018г., като е посочено, че същата е извършена на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Издадена е фактура № **********/10.05.2019г. в размер на 3476.98 лева.
От извлечение от сметка се установява, че процесната фактура не е платена и върху
нея е начислено обезщетение за забава към 18.07.2019г. в размер на 56.98 лева.
От заключението на изслушаната пред ПРС съдебно – техническата експертиза, която
съда кредитира, се установява,че процесният електромер към дата на проверката е бил в
класа си на точност. Към деня на демонтажа, електромерът е метрологично годно и
технически изправно СТИ. По делото не е налице протокол за първоначален монтаж на
електромера, поради което не може да се каже дали регистрите са били с нулеви показания
към датата на монтажа на електромера. Съществуват данни за неправомерно вмешателство
в софтуера на процесния СТИ, констатирано от експертизата на БИМ. Натрупаното
количество ел.енергия в регистър 15.8.3 е възможно да бъде отразено там след човешка
намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера или техническа неизправност
на електромера, появила се в следствие на други фактори /дефектирал хардуер например/.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззивник в
настоящото производство е да установи главно и пълно, при наличието на изрично
оспорване, че ответникът по делото има качеството на потребител на ел. енергия в
процесния обект на потребление и за посочения период, изпълнението на договора от страна
на ищеца, настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер.
В тежест на ответника – въззиваем е да установи правопогасяващите си възражения.
В конкретната хипотеза, ищецът , чиято е доказателствената тежест не е представил
убедителни доказателства, от които да се обоснове положителен извод, че към дата на
проверката на процесното СТИ/корекционната процедура/, както и към дата на издаване на
фактурата – 10.05.2019г. ответникът Е. С. Д. Д. има качеството на потребител по смисъла на
закона и от там, че в това си качество му дължи процесните суми.
Ищцовото дружество черпи правата си въз основа на валидни договорни отношения
за продажба на ел. енергия за процесния обект въз основа на сключен при общи условия
4
договор за продажба на ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г.
на ДКЕВР (сега КЕВР).
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 54/2012
год. „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. А според т. 41б на § 1 от ДР на ЗЕ,
„потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ,
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
или природен газ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД, с променено понастоящем
наименование „Електроразпределение Север“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.ОН България Продажби" АД,
понастоящем „Енерго-Про Продажби“ АД. Според ал. 2 потребител на електрическа енергия
за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД и което купува
електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния
или общинския бюджет.
Съгласно чл.6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) потребител на електрическа енергия
за битови нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота, е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД /актуално
наименование „Енерго-Про Продажби“ АД/ съгласие в нотариално заверена форма лицето
да бъде потребител за определен срок. В този случай за задълженията към "Е.ОН България
Продажби" АД /актуално наименование „Енерго-Про Продажби“ АД/ собственикът или
титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал
съгласието си. Според ал. 3 потребител на електрическа енергия за стопански нужди може
да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД /актуално наименование
„Енерго-Про Продажби“ АД/ съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде
потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с "Е.ОН
България Продажби" АД /актуално наименование „Енерго-Про Продажби“ АД/ е лицето,
явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на негово
име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая
„потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител,
ел. енергия по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е приобретателят на имота. Ответникът
няма качеството на потребител на ел. енергия по отношение на процесния обект по смисъла
на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ. Потребител, а съответно и страна /купувач/ по сключения при
Общи условия договор за продажба на електрическа енергия е собственикът или носителят
на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия, а ответникът не
е нито собственик, нито носител на ограничено вещно право на ползване върху имота. Ето
защо, след като ответникът не е страна по договора за продажба на ел. енергия за процесния
обект, той няма и задължения за заплащането и към в“Енерго-Про Продажби“ АД-Варна. В
́
този смисъл е и Решение № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д. № 2/2017г. на ОСГК.
Предвид липсата на облигационна връзка между страните по повод на продажбата на
ел. енергия за обект на потребление с абонатен номер ********** и с клиентски номер
1100101511и адрес - гр. Провадия, област Варна, ул. „*****“ № *, вх. *, ап. *, предявения
от ищцовото дружество иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлян.
Дори и да се приеме, че ответникът, макар и да не е собственик или носител на
вещно право на ползване на процесния обект с абонатен номер ********** е страна –
5
купувач на ел. енергия съгласно ОУ на ДПЕЕ (2007 год.), иска отново е неоснователен по
следните съображения:
Ищцовото дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от
16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за коригиране на сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено
посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са
издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол
№147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а
именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал.1, т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., Т.е. към дата на извършване на проверката
обективирана в КП – 16.04.2018г., с констатациите от която, ответното дружество
обосновава правата си за начисляване на определеното количество ел. енергия за минал
период, отменените членове не могат да намерят приложение. С Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и
чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.
От представените по делото писмени доказателства - констативни протоколи и
заключението на вещото лице се установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на
процесния електромер са отчетени показания в регистър 15.8.3 от 19456 кВтч, които не са
били визуализирани подобно на другите две тарифи-дневна и нощна, респективно не са
били заплащани от абоната. Натрупаното количество енергия в скрит регистър се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно на
тарифната схема.
В хода на производството, ищеца не е представил доказателства, които при условията
на пълно и главно доказване да обосноват извода,че ответното дружество е доставило на
ответника и той е потребил ел.енергия в размер на 19456 кВтч, съдържащата се в регистър
15.8.3, установена след софтуерното му прочитане. Липсват данни за показанията на тарифа
15.8.3 /скрит регистър/ на електромера към датата му на монтиране в обекта на ищеца.
Съгласно заключението на вещото лице и констатациите на БИМ, не може да се приеме за
основателно твърдението на ищеца, че показанията по тарифа 15.8.3 са всъщност показания
за ползвана от ищеца дневна и нощна енергия. Начислената стойност на електроенергия
само по показанията, снети от регистър Т3, невизуализиран за потребителя, е приложена
корекция на потребено количество електроенергия за минал период, несъобразена с нормата
на чл. 50 от ПИКЕЕ. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването,
съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен
достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Абоната е битов,
а е отчетена енергия в регистър 15.8.3, без по делото да са представени данни електромерът
6
му е отчитал показания за енергия по четвърта тарифа. В настоящия случай ищеца не е
доказал и кога натрупаната в скритите тарифи енергия е доставена на абоната.
Предвид неоснователността на иска относно главното задължение, неоснователен е и
акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД – за сумата от 56.98 лева, съставляваща обезщетение за забава
за плащане на сумата от 3476.98 лева за периода 20.05.2019 г. до 18.07.2019 г.
С посочените мотиви,въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззаемия следва да се присъдят разноски.
Съдът, като съобрази характера на производството, извършените процесуални
действия от адв.Д. Г. И. - осъществено процесуално представителство на ответника Е. С. Д.
Д. по в. гр.д. 2063/2020г. по описа на ВОС, счита, че на същия следва да се заплати
възнаграждение в размер на 477.00 лв., за което на същия да бъде издаден РКО.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 131 от 15.06.2020г., постановено по гр.дело №
1481/2020г. на Провадийския районен съд, 2 състав.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ НА адв. Д. Г. И. –ВАК сума в размер на 477.00 /четиристотин
седемдесет и седем/ лева, за осъществено процесуално представителство на въззиваемия Е.
С. Д. Д. по в. гр.д. 2063/2020г. по описа на ВОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7