П Р О Т О К О Л
гр. Пловдив, 02 юли 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на втори
юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
Членове: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Иван Даскалов, сложи за разглеждане докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 283 по описа за 2020 година.
На основание Заповед № РД 55 от 14.05.2020
г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд относно
разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените
противоепидемични мерки за предпазване и ограничаване разпространение на
заразата от коронавирус COVID-19 и
установеното наличие на техническа възможност за осъществяване на
видеоконферетна връзка чрез Skype е разпоредено на Началника на ареста в гр. Пловдив да осъществи такава и
обвиняемият да не бъде конвоиран, а да бъде осигурен в съответно
помещение за видеоконферетна връзка.
Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. Пловдив с
добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – В. Н., която присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 10:00 часа на линията се намира обвиняемият Б.Н.М..
В съдебната зала се явява защитникът на обвиняемия - адв. И. Д., упълномощен на досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Няма процесуална пречка да се даде ход на делото.
Обвиняемият М.: Да се гледа делото.
Съдът
намира, че са налице
основанията за даване ход на делото и
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва
делото: Производството е по реда на чл. 65, ал. 7-8 от НПК, образувано по частна жалба на адв. И. Д.,
депозирана в качеството му на защитник на обвиняемия Б.Н.М., против протоколно определение № 675/25.06.2020 г., постановено по ЧНД № 1146/ 2020 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на действащата по отношение
на него, в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № *. по описа на
ІІ РУ при ОД МВР П., мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Д.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият М.: Също поддържам жалбата и не възразявам този
състав да разгледа делото по мярката ми за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се
даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.: Опитал съм се да изложа в частната жалба,
подадена в качеството ми на защитник на обвиняемия, аргументите, които той
излага срещу съдебния акт на първоинстанционния съд – обжалваното определение.
Доверителят ми счита, че е допуснато процесуално нарушение, а именно съдия,
който е участвал в производството по определяне на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, се е произнесъл и в производството по искането за нейната промяна,
т.е. доверителят ми счита, че е налице формалното основание на чл. 29, ал. 2 от НПК, като неговото виждане е, че съдията е следвало да си направи самоотвод,
тъй като именно той е приел, че са налице достатъчно данни за извършено
престъпление и участието на М. в това извършено престъпление, когато е
определял мярката за неотклонение, респ. по същия начин се е произнесъл и когато
е обсъждана и възможността и основанието за изменение на тази мярка за
неотклонение.
Чисто юридически аз съм запознат с практиката на ВКС. Има немалко решения,
като напр. № 184 от декември 2019 г. по н. д. 690/2019 г. на І н. о. на ВКС,
което прави препратка към решение на Европейския съд по правата на човека, Решение
№ 194 по НОХД № 794/2016 г., пак на І н. о., което прави пак препратка към
нормативните актове на Европейския съд по правата на човека и основните
свободи. В него е казано, че не представлява процесуално нарушение, когато един
съдия е участвал в производство по определяне на мярка за неотклонение, той да
се окаже, че е и решаващият съдия в същинския наказателен процес. Спор няма по
този въпрос, но все пак подзащитният ми счита, че съдията е подходил
предубедено към неговите тези, които е изложил пред съда – за влошено
здравословно състояние, за недоказаност на настоящия етап, въпреки че ние не
говорим за доказаност, защото не сме все още в същинския наказателен процес, а
за индиции и т. н. Това е основното му
оплакване и ако приемете, че има незаконен състав, да отмените обжалвания
съдебен акт и върнете делото за ново разглеждане. Ако приемете, че не са налице
тези процесуални пороци, то да се произнесете по същество на жалбата – доколко
е или не е налице основание за изменение на мярката му за неотклонение.
Моля за произнасяне по представените от нас аргументи.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да приемете, че жалбата е неоснователна и
да да потвърдите изцяло определението на Пловдивския окръжен съд. В тази насока
съображенията ми са следните.
Първият наведен довод е за наличие на незаконен състав, разгледал делото на
първа инстанция. Считам, че това твърдение е неоснователно и така да се каже
неговата неоснователност, съгласно практиката на ВКС, бе коментирана и от
страна на защитата. За да се твърди, че съдия или съдебен заседател подлежи на
отвод или следва да си направи самоотвод следва да е налице някоя от хипотезите
на чл. 29, ал. 1 от НПК, а ако не е налице такава, следва да може да бъде
направен извод за това, че поради други обстоятелства съдията е предубеден. В
конкретния случай такива други обстоятелства не са налице. Факта, че
обвиняемият не харесва определението, не може да бъде такова обстоятелство.
По отношение другите наведени доводи, както е писал и съдията от
първоинстанционния съд, обоснованото предположение е било налице, както към
момента на задържането и разглеждане на мярката за неотклонение по чл. 64 от НПК, така и впоследствие. Няма основание да се твърди, че то е разколебано по
някакъв начин. Напълно реална е и опасността да извърши престъпление. Не това
обаче са основните доводи на защитата и обвиняемия.
Основният довод на защитата е здравословното състояние на М.. Няма как,
говорейки за това, да не отчетем СМЕ. Видно от нея, то е такова, което не пречи
на пребиваването му в условията на ареста. Подготвяйки се за днешното заседание
разговарях няколко пъти с наблюдаващия прокурор. Той ми заяви, че единствената
причина да не бъде преведен в Затворническата болница в С. е разглеждането на
това дело за мярката му за неотклонение и присъствието на обвиняемия тук е
необходимо, за да бъде гледано делото. След приключване на делото той ще бъде
приведен в затворническата болница в С., за да му бъде направено изследването,
за което се говори в експертизата.
Поради всички тези твърдения моля да потвърдите определението на Пловдивския
окръжен съд.
Съдът
даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Б.Н.М.: Считам
действието на окръжния съд за недопустимо. Аз не можах да позная госпожата. Аз,
ако бях я познал, щях да поискам отвод, защото считам, че тя е предубедена.
Ще посоча факторите, които са най-важни за мен. Направена ми е СМЕ, с която
се доказва, че аз имам тумор на простатата, а имам и тумор на врата, който е от
повече от 4 месеца. Към момента никой не може да докаже какви са туморите –
дали са доброкачествени, дали са злокачествени, но на този етап ми е затруднено
ходенето по малка нужда. Считам, че какъвто и да е туморът на простатата ми,
трябва да бъде премахнат, за да мога да ходя по малка нужда. Вързан съм тука и
не мога да предприема нужните действия, а все пак става въпрос за здравето и за
живота ми. Многократно заявявам това.
В тази насока много моля като по-горен орган да вземете нужните мерки и да
бъда освободен или под домашен арест или под гаранция с една единствена цел. Не
съм извършил никакво престъпление, за да бъда наказан по този начин. Имам нужда
от операция, и то не от една, а от две. Искам да отида да си направя изследване
и да премахна това топче, което ме измъчва и за да мога да ходя по малка нужда.
Престоят ми тук е ненужен. Нито мога да се храня, нито да спя. Нуждая се от
операция. Считам, че и действията на окръжния съд са недобронамерени.
Съдът даде последна дума
на обвиняемия.
Обвиняемият Б.Н.М.: Много ви моля, ако вие
не можете да вземете решение за по-лека мярка, да върнете делото на окръжния
съд. Става въпрос за живота ми.
Моля съда да уважи моята молба – да ме освободи под гаранция или под домашен
арест, за да си направя операция, която е важна за живота ми.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 10.25
часа в същия съдебен състав, страни и секретар.
Съдът, след съвещание,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и
съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на обжалваното
първоинстанционно определение и за определяне на мярка за неотклонение,
различна от задържане под стража, не е основателно.
ПОС е бил прав да
заключи, че наличната доказателствена маса, състояща се от надлежно изброени в
определението гласни, писмени и веществени доказателствени материали,
обосновава според изискванията на закона предположение за причастност на
обвиняемия към инкриминираната наказуема с лишаване от свобода дейност. Впрочем
във въззивната жалба не се откриват конкретни аргументи против споменатия
извод, които да бъдат предмет на разискване от въззивната инстанция.
Налице е и втората
предпоставка за задържането под стража на жалбоподателя, а именно опасността от
укриване и извършване на престъпление се очертава като реална. Предходните
съдебни състави правилно са обръщали внимание на завишената степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Завишаването се определя от неговото
обременено съдебно минало, включващо и престъпление от вида на инкриминираното,
за което е търпял ефективно наказание лишаване от свобода. Оказва се, че
настоящото престъпление е закономерен акт, който показва, че жалбоподателят е в
постоянна готовност да извършва посегателства по чл. 244 НК. Подчертавали са и
факта на постоянната мобилност на жалбоподателя, който без разбираема причина
пътува и живее за значителни периоди от време на места извън обичайното си
местопребиваване.
Всъщност защитата не
излага съображения и срещу коментираната втора предпоставка, а насочва своето
недоволство срещу произнасянето по заключението на СМЕ. Според защитата тази
експертиза установява влошаване на здравословното състояние на М., което
„налага провеждане на специално лечение“. Отстоява се виждането, че той трябва
да има възможност сам да организира подобно лечение. ПАС констатира, че СМЕ
действително отчита увреждане на здравето на жалбоподателя (конкретно са
изброени всичките му страдания и тежестта им), но същевременно сочи, че
заболяванията не могат да се окачествят като нуждаещи се от спешно лечение, а
са овладими (и контролируеми) в условията на ареста. Пък и днес пледиралият
прокурор предаде намерение на наблюдаващия прокурор да постанови привеждане на М.
за изследване и последващо лечение в специализираната затворническа болница към
Затвора-С. веднага след приключване на
днешното дело. Следователно претендираното изменение на мярката за неотклонение
не може да се основе на аргументи от медицинско естество, до какъвто извод е
достигнал и ПОС.
Казано накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната
теза за извършване на инкриминираното деяние от страна на жалбоподателя има
нужната доказателствена защитеност, а опасността той да извърши престъпление
или да се укрие, ако е на свобода, е съвсем реална, което означава, че са
изпълнени всички предпоставки за продължаване действието на атакуваната мярка
за неотклонение.
Не е основателно
становището, че първоинстанционният съд е заседавал в незаконен състав. Вярно
е, че в състава на съда, който е взел (на основание чл. 64 НПК) атакуваната
сега мярка за неотклонение е участвал докладчикът по сега разглежданото
първоинстанционно дело, но законът не съдържа забрана за това (вж. чл. 29 НПК).
Отделен е въпросът, че защитата и не е заявила отвод на докладчика след
разясняване на уредената в чл. 274 НПК възможност за това. Впрочем обвиняемият
се позовава на свое „усещане“ за предубеденост на съдебния състав, което не е
сериозен довод в претендирания смисъл, доколкото очевидно не изхожда от
обективни данни.
В заключение –
обжалваната мярка за неотклонение е взета при подходящо мотивиране на
изискуемите предпоставки, като са съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3
от НПК и следователно точно те би били годни да обслужат целите по чл. 57 НПК.
Ето
защо съдът в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 675 от 25.06.2020 г., постановено по ЧНД № 1146/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с
което е оставено
без уважение искането за изменение на действащата по отношение
на обвиняемия по досъдебно производство № *. по описа на ІІ РУ при ОД МВР П. - Б.Н.М.,
ЕГН **********, мярка за неотклонение от „Задържане
под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:34 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: