№ 284
гр. Варна , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело
№ 20203100901106 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „ВАЛДЕС 19” ООД , редовно призован, явяват се
управителите на дружеството - Р.Н.Р. и В.П.С., представляват се от адвокат
Д.Г., редовно упълномощeна и приета от съда от преди.
ОТВЕТНИКЪТ „ИЕС” ООД, редовно призован, явява се законният
представител на дружеството - И.Л.Д. и се представлява от адвокат Т.Т. ,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Ив. М., редовно уведомена по телефона, явява
се лично.
АДВ. Г.: Не са налице процесуални пречки и моля да бъде даден ход
на делото.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните, СЪДЪТ счита, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 9944/26.05.2021 г. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е
изготвено в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице,
като сне самоличността й, както следва:
1
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Ив. М., 56 години, българка, българска
гражданка, без родство и дела със страните, предупредена за отговорността
по чл. 291 НК, дала заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението си. Работила съм по
документи, които са по делото и счетоводни справки от счетоводството на
„Валдес 19“ ООД и фактури, представени от счетоводството на „Иес“ ООД
във връзка с договора за наем, който е в последващ период.
АДВ. Г.: Нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси на АДВ. Т.:
В.Л. М.: Всичко, което е по делото е налично в счетоводството, защото
по делото има някои копия. Всичко, което е било налично като първичен
документ, защото една част от тези документи не могат да бъдат наречени
първични счетоводни документи, тъй като липсват съществени реквизити,
които изисква Закона за счетоводството /ЗС/. Но всички документи,
включително там, където са били нечетливи копия, които съдът не е приел,
съм направила сравнение с данни от тетрадката, която е приложена в
оригинал. Съобразила съм, че има доста документи, които не са приети,
съгласно определението. Но там, където има други доказателства, от които да
се установят конкретните цифри или вида на мероприятието, са съобразени с
това, което е представено. Тези всички документи са обобщени в Приложение
1.
Това което е обобщено в справка Приложение 1 са данните, които са
предоставени първо като оферти, след това като рекапитулация на гърба на
офертата, или поръчката с посочени приблизителните разходи, които се
очаква да бъдат направени за съответното мероприятие. Това са документите,
които са описани.
Поръчките не мога да кажа, че са съвсем точно като първичен
счетоводен документ. Има идентификация, кой е възложителя на съответната
поръчка, като две имена, телефон. Има описание на вида на услугата, която
ще бъде извършена, като са идентифицирани конкретните видовете дейности,
брой на хора или на услугата, която ще бъде предоставена и приблизително
офертната цена. По отношение на описаните на гърба разходи, няма данни
как са формирани, освен възнаграждението за съответните лица по
длъжности, които ще участват в мероприятието. Евентуално планова
себестойност на това, което ще се предостави като готова кухненска
продукция и ако има някакви допълнителни разходи, свързани примерно с
организирането на транспорта, или на анимация, или на някакви
допълнителни разходи по организацията на съответното тържество. Не бих
казала, че тези документи имат характера на първичен счетоводен документ,
издаван между две предприятия, така, както се изисква в чл. 6 от ЗС, в сила от
2
01.01.2016г.
В таблицата съм описала приложените документи, от които могат да се
извлекат някакви цифрови данни. Но, пак казвам, че тези документи, така
както са представени - копията по делото, нямат характер на първичен
счетоводен документ.
Това са поръчки, които са за мероприятия, които не са осъществени.
Както съм посочила в заключението, няма как въз основа на тези документи
да бъдат осчетоводени приходи и разходи в предприятието, защото съгласно
Стандарт № 18 за приходи, първо трябва да бъде извършена дейността, т.е. да
е предоставена услугата, съответно за тази услуга да бъдат ясно, надеждно
измерими приходите, стойността, която ще се получи като икономическа
изгода, т.е. парите, които в края на краищата ще се получат, и съответно ако
не може да бъде остойностен прихода, тогава той се признава до размера на
разходите, които са направени във връзка с това мероприятие.
В случая нямаме настъпването на събитието – извършване на услугата,
за да може да се отразят приходи, които са за действително пребивавалите
хора на мероприятието, действително платените суми и действителните
постъпления. Това всичко е една прогноза.
Единствено като документи, които могат да бъдат отразени и имат
характер на първичен счетоводен документ са тези, които документират
плащанията, които са описани в колона 8 и 9 – за получена и върната сума,
тъй като информация за тях има, както по отношение на сключените
договори, в които е посочен размера на капарото и данни кога е върнато, и
имаме и два превода. Единият е за получен по банка превод за аванс и малко
след това същата сума е върната. Това вече са първични документи за
действително настъпили факти и обстоятелства, т.е. стопанска операция е по
смисъла на ЗС и те са отразени в счетоводството.
Във връзка с разписка от 25.06.2020г. примерно, първо имаме дата.
Когато става въпрос за движение на парични средства, разписката
представлява достатъчен документ, който има характеристика на първичен
счетоводен документ. Както примерно един касов бон, издаден от касов
апарат е документ, който отразява движение на пари и представлява първичен
счетоводен документ. Това е първичен счетоводен документ, който е свързан
с плащане по отношение на плащанията, че едно плащане, когато е извършено
може да се документира с разписка, касов бон, платежно нареждане. И това е
достатъчния първичен документ. В случая в тази разписка нямаме данни за
получателя, т.е. за предприятието, но са обвързани с другите посочени по-
напред.
Разгледах касовите книги. Има приложени копия на дневните и
месечните отчети за периодите от януари. Тези, които са описани като
3
получени и върнати суми, където има забележка за съответното движение
няма издадени касови бонове, с изключение на сумата, която е по банков път
и е от юни месец. Там има платежно нареждане и платежно нареждане за
връщането.
Принципно би следвало да се издават касови бонове за получените
аванси. Но стандартната практика в бранша е за тези капара да не се издава
касов бон, защото може да подлежат на връщане. Това е единият от мотивите.
Вторият е, че се издава документ вече за плащането, когато е окончателно.
Естествено това е в нарушение на Наредба № 8 за регистриране на
продажбите на фискални устройства, от друга страна от гледна точка на
ЗДДС това е по-ранната от двете дати на плащането, преди извършването на
услугата и би следвало да се издаде документ за това извършено плащане,
съответно при връщането на парите да се направи сторно, ако не се
осъществи сделката, а ако има доплащане – тогава да се издаде документ за
доплатената сума.
Мероприятията, които са в периода 01.12.2019г. до 31.12.2019г. са
включени в рекапитулацията в Приложение 1, тъй като една голяма част от
сключените договори в този интервал от време са сключвани още през 2019г.
През 2019г. до края е осчетоводено всичко.
За 6000 лева през 2019г. – Към 31.12.2019г. са приключени разчетите по
тези касови бонове. Като доказателства ги няма приложени по делото. Има
само отчетите за м.11 и м.12, въз основа на които са отразени постъпленията
и плащанията.
Първото нещо по повод на отчетите, които са за месеца, въз основа на
който се определя финансовия резултат - база за определянето на наемната
цена, така както е посочено в договора. Тези отчети са приложени по делото
към отговора на исковата молба и затова това, което е посочено като
стойности, към тях има и приложени копия на дневни отчети от касовия
апарат, месечни отчети, допълнителна разбивка, какво се включва в
отделните суми и като приходи, и като разходи. Видяла съм по делото такива
рекапитулации.
Първо по отношение на приходната част по отношение на тези
рекапитулации – тъй като в договора за наем е посочено, че наемът се
определя на база печалбата, т.е. на финансовия резултат от дейността, при
определянето на финансовия резултат не участват суми, които представляват
данъци и такси, които се събират от съответното дружество, но те подлежат
на внасяне в бюджета и те не представляват приход на лицето. В случая в
приходната част са включени брутния размер на маркирания оборот на
касовия апарат, който включва и ДДС, което подлежи на внасяне в бюджета.
Това ДДС не участва във формирането на финансовия резултат и неправилно
4
е включен в брутния размер на сумите, които са маркирани в касовия апарат.
Второ - в тези приходи участват и получените капара или аванси за
мероприятия, които ще бъдат осъществени може би в същия период, може би
в следващ период, но може и да не са осъществени. Това са суми, които
категорично не участват във формиране на финансовия резултат, тъй като те
до момента на осъществяването на мероприятието представляват само разчет
между двете страни. Оттам нататък отиваме и към разходите, които също са
включени с брутния размер, т.е. и ДДС, което е начислено във фактурата за
покупката. А това ДДС подлежи на приспадане от дължимия данък от
продажбите, така че това е едно вземане на лицето от държавата и то също не
участва във формирането на финансовия резултат. В разходната част са
включени заплатите на персонала, но в действителния размер, в който се
дават, а не тези, които са по трудовите договори. Това са справки, а не става
въпрос за това, какво е отразено в счетоводството и редовно водено ли е
счетоводството. Това, което е по трудовите договори, приложени по делото за
персонала и това, което е посочено като заплати за периода се различава.
Всички назначени в дружеството са на минималния осигурителен доход за
съответните длъжности в съответната дейност, съгласно Закона за бюджета.
Отчетите са документи, които включват информация, която първо не
може да даде ясна представа за действителния размер на финансовия
резултат. Второ има данни, които не могат да бъдат подкрепени с документи.
И съответно няма данни как са изготвени и в какъв интервал от време. Още
повече, че има и други разходи, които имат инвестиционен характер и не
следва да бъдат включвани в текущия отчет, а за определения период трябва
да се разсрочат.
Описаните разходи за съответните мероприятия – това са разходи,
които така или иначе за този тип мероприятия са необходими, защото ако има
повече гости, понеже е отдалечено от населеното място, може да се
предостави такава услуга от организатора на мероприятието. Това съм го
видяла, не съм го коментирала, то е намерило отражения в изчислението на
очакваната печалба.
В очакваните разходи - колона 4 не съм включила наема, който трябва
да се плати като очакван разход, защото няма такъв посочен в самите
документи. Тук съм посочила това, което е в самата прогноза дадена, но няма
прогноза за разходи като наем.
Както отбелязах това, което е било предмет на изследване от
експертизата, по-голямата част от документите нямат характер на първичен
счетоводен документ от една страна.
От друга страна това, което е за мероприятията, които предстои да
бъдат организирани, няма как това нещо да бъде отразено в счетоводството,
5
тъй като първо нямаме възникването на стопанската операция с изключение
на получените и върнати аванси, за да може това да намери отражение,
докато фактурите, които са свързани с извършените разходи за поддръжката
на обекта, за текущи разходи, консумативи, всичко това е отразено в
счетоводството на база на първичния счетоводен документ, данъчния
документ, който е наличен. Отразено е в периода, в който е предоставен този
документ, т.е. възникнала е стопанската операция, начислявани са текущо
приходите, съобразно това, което има маркирано в касовия апарат и това,
което е извършено за съответния месец. Начислявани са възнагражденията на
основание на сключените трудови договори и така има изписан разход на
възнаграждение. Това, че на някой може да му се напише, че са му дадени
1200 лева, ако няма документ, че тази сума е изплатена, няма как това да се
приеме, че е действителното трудово възнаграждение.
В тези документи, които са първични по смисъла на Закона и са
налични в счетоводството на „Валдес“, всички са отразени, съобразно Закона
за счетоводство и на тази основа мога да кажа, че е водено редовно
счетоводството. Като не са първични документи, няма как да обосноват
документално обоснованост. Аз в таблицата съм обобщила данни, които са
предоставени евентуално във връзка с иска, но съм казала, че това не са
първични счетоводни документи. Потвърждавам го отново. Както и по
отношение на прихода, че няма как – посочила съм нормативния текст.
На въпроси на Съда:
В.Л. М.: На лист 4 относно задбалансово заведени активи – в
счетоводството имаме две групи счетоводни статии: едните са балансови,
които влизат в баланса и които са въз основа документи, доказващи
действително настъпили и извършени стопански операции. Когато има
голяма несигурност за нещо, което ще се случи в дейността на фирмата, тази
несигурност, но с оглед на това, да бъде оповестено на потребителите на
финансовата информация, че е имало такива възможности или биха могли да
възникнат рискове, се отразяват задбалансово. Тук може да се отразят и
приходи, разходи, активи също, за които нямаме документ. Тази част в
задбалансовите отразявания е свързана с реализирането на принципа на
предпазливостта. Т.е. ако нещо има голяма несигурност да бъде реализирано,
можем да го отразим задбалансово само с информативен характер.
АДВ. Г.: В случая това се е случило с договорите за мероприятията ли?
В.Л. М.: Реално да. Долу-горе са на тази стойност и основанията са въз
основа на договорите. Договорите са записани задбалансово – потенциални
вземания.
АДВ. Т.: Това „задбалансово“ в кой смисъл на Закона за счетоводството
се има предвид?
6
В.Л. М.: Това задбалансовото записване е от Стандарт 1 от
Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни
предприятия. Там са описани отделните елементи на финансовия отчет на
едно предприятие и съответно там са зададени възможностите за
задбалансово отчитане. Ще дам два примера за задбалансово отчитане: да
речем имате нает актив, който ще се използва по-дълго време. Стойността на
този нает актив не е собствен актив на дружеството, но с оглед на това да се
реализира отговорност при връщане – да бъде в същия вид, в който е получен,
тази стойност на наетия актив може да се заведе задбалансово. По същия
начин ако примерно имате активи, които на стойност са под прага на
същественост, да бъдат дълготрайни активи, но имат по -дълъг период от
една година на използване, те се завеждат задбалансово. Изписват се като
разход, но за да се следи материалната отговорност на лицата, които
отговарят за тях, се завеждат задбалансово.
Друг пример са потенциални задължения при приватизационните
договори – поети ангажименти се отчитат задбалансово до момента, в който
не настъпи период за тяхното изпълнение или до момента, в който не
отпаднат. Затова задбалансовите операции са такива, които имат висока
степен на несигурност.
Другото което е същественото, което може да се види в Стандарт 1 е,
че не може да има кореспонденция между балансови и задбалансови сметки.
Затова разчетите по взетите суми са в баланса, защото там имаме
действително движение, докато задбалансово са всички, така че евентуално
печалба, ако има такава, също не може да бъде включена в баланса на
дружеството, защото формира собствения му капитал.
На въпроси на Съда:
В.Л. М.: По т.4 – по фактурата от м. 07.2020г. – дали е взаимно
разписана, или не, не мога да отговоря, не съм гледала този тип реквизити.
Само да отбележа, че съгласно Закона за счетоводството от 2016г.
подписа на получателя по първичния документ не е задължителен реквизит.
По тази причина не съм проверявала подписите на фактурите. Но отделно има
издадена фактура за консумативи към фирма „Експрес фуудс“ през месец
октомври за 187,84 лева. Това и извън документите, които са представени по
договора за наем. Фактурата за наема е сторнирана.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
7
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение в размер на 380,00 /триста
и осемдесет/ лева, съгласно представената Справка-декларация от вещото
лице, което да се изплати както следва: по 190 лева от внесения от страните
депозит. /изд. и получен в съдебно заседание от вещото лице РКО за 380лв. –
190лв. от вн.б. от 12.02.2021г. и 190 лв. от вн.б. от 14.04.2021-ПОС ВОС/
АДВ. Г.: На основание чл. 214, ал.1 ГПК правя изменение на
иска в следния смисъл: претендираме сумата от 26 000 лв. частичен иск от
сумата 187 117,80 лева, съставляващи ½ част от 374 238,60лв. представляваща
общия размер на очаквана печалба от мероприятията, подробно описани в
исковата молба, която печалба съгласно договор за наем следва да заплати
половината на ответното дружество, за периода от 09.06.2020 г. -27.10.2020г.
Доколкото има математическа грешка, както и вещото лице е отразило,
при изчисления на сумите по договорите, сумата, която вещото лице е
изчислило е 374 238,60лв., но от тази сума колежката попита, дали сме
пресметнали разхода си за наем. Наемът е в размер на 1/2, както е по договора
за наем, затова претендираме само сумата 187 117,80 лева.
Правя само уточнение, че претендирания иск следва да се счита като
частичен от 187 117,80 лева. Понеже беше зададен в съдебно заседание от
ответната страна предвиден ли е разход за наем, затова правя сега това
уточнение.
Очакваната печалба е 374 238,60 лева, както правилно е изчислило
вещото лице, а не както аз съм изчислила в исковата молба – 367 858,50
лв.Т.е. не правя изменение на материалната част на иска, правя само
уточнение, какъв е общия размер на очакваната печалба.
АДВ. Т.: Оспорвам заключението. Считам, че същото не почива
изобщо на основни принципи и норми на Закона за счетоводството. Възниква
съмнение за неговата неправилност по смисъла на чл. 201 от ГПК. в тази
връзка, моля да бъде допусната нова съдебно-счетоводна експертиза, с
назначаване на ново вещо лице, което да отговори на всички поставени
въпроси и аз държа специално да бъде отговорено на въпросите, които сме
поставили в отговора на исковата молба, подробно описани в т.2. Разработили
сме си въпросите след консултация със счетоводител.
По отношение на направеното изменение на иска – ищецът е платил за
сума 26 000, разглежда се иск на стойност 26 000. Наистина по смисъла на чл.
214 ГПК всеки има право да направи изменение на иска, но това не е
изменение на иска, поради което смятам, че съдът не следва да се произнася,
тъй като не е налице изменение на иска.
8
Искам да се ползват първични счетоводни документи, само налични по
делото. Вещото лице каза, че е ползвала и други документи.
АДВ. Г.: С доклада по делото и в първото по делото съдебно заседание
съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза със задача, която съдът е
счел за относима и релевантна към предмета на спора, и считам, че до тук се
изчерпват възможностите за искания във връзка с отговора за исковата молба,
доколкото те са вече преклудирани. Съдът се е произнесъл по тях. Ако
колегата желае има правна възможност да оспори експертизата и да поиска
нова - не възразявам, доколкото това е процесуално допустимо действие. Но
за поставяне на въпроси, които вече са били преформулирани –възразявам.
СЪДЪТ с оглед така направените възражения от страна на ответника по
отношение изготвеното заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
намира същите за своевременни и допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПОВТОРНА СЪДЕБНО-
СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА със задачи на вещото лице, посочени в
Определение № 21/02.02.2021г. и Определение № 387 от 08.04.2021г., както и
на въпросите, съдържащи се в отговора на исковата молба /л.344/ по
доказателствата, раздел 2, при първоначален депозит от 400/четиристотин/
лева, вносими в едноседмичен срок от днес от ответната страна.
ВЕЩО ЛИЦЕ ще бъде определено в закрито заседание.
АДВ. Г.: Нямам допълнителни задачи към експертизата. Нямам други
искания към момента.
АДВ. Т.: Аз също нямам други искания към момента.
СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и следва да
бъде отложено за друга дата за изслушване на назначената повторна съдебно-
счетоводна експертиза, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 15.07.2021 година от 15,30 часа, за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните
си представители.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15,17
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9
Секретар: _______________________
10