№ 216
гр. П***, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103912 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба за защита от домашно насилие от П. ИВ. ИВ. против
съпруга й ИВ. Г. ИВ., с когото се намират във фактическа раздяла, с
изложени твърдения за осъществено от ответника на 11.10.2021 г. домашно
насилие, изразяващо се във викане и нагрубяване по телефона, псуване,
закана за ликвидиране, нанасяне на удари по лицето, краката и ръцете,
заплюване в лицето пред дома на родителите й и срязване на гумите на
служебния й автомобил, както и последващи заплахи и обиди по телефона.
Формулирано е искане за издаване на заповед за защита с налагане на
мерките за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН.
Ответникът ИВ. Г. ИВ. оспорва изложените в молбата защита
твърдения. Признава, че с молителката се намират във фактическа раздяла и
че има извънбрачна връзка с друга жена. Твърди, че молителката ежедневно
инициирала семейни скандали, дори на публични места, като освен вербална
агресия, проявявала и физическа агресия против него. Конкретно за датата
11.10.2021 г. твърди, че молителката започнала да го обижда, опитала се да го
удари и се нахвърлила с юмруци към него, а пред дома на родителите си
легнала на земята и започнала да крещи, че той я бил ударил. Отрича да е
удрял молителката, като твърди, че единствено й бил хванал ръцете, за да
спре тя да го удря. Признава, че на паркинга пред блока нарязал гумите на
служебния й автомобил. Твърди, че след 11.10.2021 г. поддържали връзка по
телефона, като отрича да я е заплашвал и обиждал, отишли заедно при
нотариус и се засичали във фитнеса, в който тренират.
1
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 27.09.2003 г.
Според показанията на свидетелката С*** П*** Н***, майка на
молителката, на 11.10.2021 г. ответникът, качвайки се по стълбите към
апартамента им, нанесъл побой на молителката – ударил й шамар отдясно на
лицето, ударил я с юмрук отляво и я ритал с крака. Свидетелката се намесила,
хванала го за лявата ръка и предотвратила последващи удари. Докато се
качвали към апартамента ответникът продължавал да обижда молителката с
думите „боклук“, „миндил“ и я заплашвал, че ще я унищожи. Пред вратата
бил излязъл бащата на молителката. Ответникът не пожелал да влезе. Казал
им, че си има любовница. Бил ядосан и заплюл молителката в лицето.
Заплашил ги, че ще ги ликвидира, след което си тръгнал. В резултат от
ударите молителката имала синини на лявата буза, на лявата ръка над лакътя
и на лявото бедро. Не пожелала да се обади на телефон 112, защото я било
страх, но свидетелката я убедила поне да отиде до болницата. Когато слязла
пред блока, молителката видяла, че две от гумите на служебния й автомобил
били срязани. Подала сигнал на телефон 112. Дошъл полицейски патрул и бил
направен оглед. Същата вечер молителката отишла до болницата с друг
автомобил. След случилото се ответникът продължил да се обажда на
молителката по телефона. Тя била разстроена и му отговаряла да не прави
така.
Според показанията на свидетеля И*** А*** Н***, баща на
молителката, на площадката пред апартамента ответникът я напсувал и
започнал да вика по нея. Нарекъл я „боклук“ и „миндил“. Заплашил цялото
семейство, че ще ги ликвидира. Ответникът посегнал и ударил молителката с
дясната ръка от лявата страна на лицето – по бузата. Също така я наплюл.
Ответникът отказал да влезе в апартамента и побягнал по стълбите.
Молителката не искала да се обади на телефон 112 понеже я било страх, но се
съгласила да отиде до болницата, за да се освидетелства. Когато слязла при
колата, видяла, че две от гумите на автомобила били срязани. Обадила се на
телефон 112 и дошла полиция.
Според показанията на свидетелката И*** К*** Н***, без родство със
страните, молителката й споделила, че на 11.10.2021 г. съпругът й я обидил с
изключително груби думи, нанесъл й побой и я заплюл пред родителите й. На
тръгване към болницата, за да бъде освидетелствана, видяла, че гумите на
автомобила й били нарязани. Впоследствие се оказало, че съпругът й го е
направил. Двете се видели на следващия ден. Молителката свалила фон дьо
тена от лявата страна на лицето си и отдолу се видяла синина. Споделила на
свидетелката, че има кръвонасядания от лявата страна на ръката и отляво на
крака. В деня, в който била издадена заповед за незабавна защита молителката
й изпратила снимки, че дрехите й били разхвърляни по колата. Няколко пъти
молителката и ответника се засичали във фитнес-залата, в която тренирали.
2
Според показанията на свидетеля В*** М*** Д***, без родство със
страните, ответникът му се обадил една вечер, бил много изнервен и му казал,
че е ходил до дома на молителката, за да каже на родителите й, че се
развеждат. Двамата се скарали. Молителката започнала да вика и излъгала, че
той я е набил. Това нямало как да стане, защото ответникът никога не бил
посягал на молителката. Когато си тръгнал спукал гумите на колата й.
Няколко дни по-късно свидетелят се видял с молителката, но не видял по
тялото и по лицето й да има нещо.
Според показанията на свидетелката Т*** Н*** К***, без родство със
страните, същата познава ответника от месец октомври 2020 г. и двамата имат
връзка. За случилото се на 11.10.2021 г. разбрала от ответника, който й се
обадил по телефона малко след това. Разказал й, че е отишъл до дома на
родителите на молителката, за да им каже, че се развеждат, но тя изпаднала в
истерия, започнала да крещи и да го обижда, а когато излязла майка й
започнала да крещи, че ответникът я ударил. Казал на родителите й, че иска
да се разделят и си тръгнал. За да не реагира остро към молителката, спукал
гумите на служебния й автомобил. Няколко пъти свидетелката виждала
молителката да проявява агресия към ответника, включително като го
ударила по главата в ресторант „Примавера“, дръпнала златното синджирче
от врата му и се опитала да го прегази с автомобила си. След 11.10.2021 г.
двамата се били виждали. На 11.11.2021 г. подписали споразумение пред
нотариус за семейния им автомобил. Виждали се и във фитнес-залата и в
заведение в града.
Според показанията на свидетелката Н*** С*** Т***, майка на
ответника, страните били разделени от месец август 2021 г. През това време
детето останало да живее в семейната им къща, а молителката идвала всеки
ден, за да заведе детето на училище. Вечерта на 11.10.2021 г. ответникът
отишъл при молителката, за да поговорят. Върнал се след около 30-40
минути. Бил много разстроен. Разказал, че молителката слязла да му отвори
вратата, започнали да се карат, тя го обиждала, като го наричала „смешник“, а
когато излязла майка й започнала да вика, че ответникът я удря. Когато
излязъл баща й, ответникът им казал, че с молителката се разделят и има
връзка с друга жена. Също така признал, че е срязал гумите на служебния й
автомобил. След случилото се молителката продължила да идва в дома им, но
не се засичала с ответника. Два дни след инцидента споделила на
свидетелката, че ответникът я пребил, а свидетелката отговорила, че не й
личи да е удряна. Ответникът работел в пловдивска фирма, но вечер работел в
заведение. Случвало се молителката да преследва и дори да удря ответника,
но той не й отвръщал.
Според показанията на свидетеля И*** Д*** Т., полицейски служител,
същият застъпил нощна смяна около 18-19 ч. Констатирали, че са срязани два
броя гуми. Молителката била видимо притеснена. Най-вероятно носила
маска. Според свидетеля след като в докладната записка не било описано, че е
имала наранявания по лицето, значи не е имала.
3
Според показанията на свидетеля Г*** Р*** В., полицейски служител,
същият провел оперативна беседа с молителката във връзка с унищожаване и
повреждане на служебния й автомобил на следващия ден след подаване на
сигнала. Не му направило впечатление да има нещо неестествено или
наранявания по лицето и тялото на молителката. Извършителя разпознал по
предоставения от молителката видеозапис. Това бил съпругът й, който си
признал.
Според показанията на свидетеля Р*** Н*** Г., също полицейски
служител, заедно с колегата му В. се срещнали с молителката във връзка
унищожаване и повреждане на автомобилни гуми няколко дни след
инцидента. Не му направило впечатление молителката да има нещо
неестествено по лицето и тялото. Споделила му, че със съпруга си не живеят
заедно и той искал да се разведе.
На 11.10.2021 г. в 20.37 ч. молителката потърсила лекарска помощ, като
в издадения лист за преглед на пациент е отразено задоволително общо
състояние, болка и ограничени движения на лява ръка и ляв крак, болка и
оток на долната челюст, околоорбитален оток.
На 12.10.2021 г. молителката е освидетелствана, като са констатирани
кръвонасядания по лицето и крайниците (синкаво кръвонасядане по лявата
буза с размери 9 х 6 см, кръвонасядане със синкав цвят и размери 7 х 7 см по
външната повърхност на лявата мишница, синкаво кръвонасядане с размери 8
х 4 см по страничната повърхност на лявата подбедрица). Съгласно
издаденото съдебномедицинско удостоверение уврежданията са получени в
резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и
добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата. Същите
са причинили на пострадалата болка и страдания по смисъла на чл. 130, ал. 1
от НК.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, прието по
делото, травматичните увреждания, описани в съдебномедицинско
удостоверение № 293/2021 г., а именно кръвонасядане на лявата буза,
кръвонасядане в средна трета на лява мишница по външната и повърхност и
кръвонасядане по външна повърхност на лява подбедрица, също в средна
трета, са резултат от действието на твърд тъп предмет като общ механизъм.
Върху тях не са установени охлузвания, които се получават при
допирателното действие на травмиращия агент. Кръвонасядането на лявата
буза е получено от удар с твърд предмет без изразени ръбове и ъгли, като
около него по изпъкналите части на лицето липсват увреждания. Това
увреждане е получено при удар в лявата буза с ръка. Кръвонасядането на
лявата мишница в средната й трета и по външната и повърхност може да се
получи както при удар с твърд тъп предмет, така също и при стискане и
дърпане с ръка в описаната област. Кръвонасядането на лявата подбедрица е
резултат от удар с твърд тъп предмет по крака. Кръвонасяданията са
локализирани по лявата странична повърхност на главата и тялото. Тези
4
увреждания по локализация и характеристика не могат да се получат при
лягане на стълбищната площадка. Описаните увреждания са причинили на
пострадалата болка за период от 5-6 дни от датата на травмата и са били
видими за околните за 10-12 дни от датата на травмата, след което изчезват.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че при падане от собствен
ръст с контузия на главата, обикновено се увреждат изпъкналите части на
лицето – скулата, ръба на брадичката и при преден удар носната пирамида, и
тъй като при падането има приплъзване, те често се комбинират с охлузвания,
каквито в случая няма. При падане напред човек инстинктивно свива ръцете
си така, че ударът се поема или от дланта или от лактите, като често се
получава счупване на костите. Падане от собствен ръст настрани е рядко
срещано, като при него такива изолирани увреждания трудно биха могли да
се получат. По отношение на предмета, който е действал в областта на бузата,
вещото лице сочи, че същият не е имал изразени ръбове, защото няма
охлузване, но не може да се отговори категорично дали ударът е бил нанесен
с юмрук или с шамар.
Във връзка с срязаните гуми на служебния автомобил на молителката
същата е подала сигнал на ЕЕН 112 на 11. 10.2021 г. в 18.48 ч., чийто
аудиозапис беше изслушан в съдебно заседание. За престъплението по чл.
216, ал. 1 от НК е образувано ДП № 850/2021 г. по описа на РУ – П***, в хода
на което ответникът е признал извършеното.
Страните не спорят, че след 11.10.2021 г. са се виждали при нотариус
във връзка с подписване на споразумение относно притежавания от тях лек
автомобил, както и че са се засичала неколкократно във фитнес-залата, която
и двамата посещават. На 16.12.2021 г. молителката сигнализирала РУ – П***
за нарушаване на издадената заповед за незабавна защита, а ответникът е бил
предупреден да не се саморазправя.
Молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която е
декларирала осъществения от ответника акт на домашно насилие, подробно
описан в молбата за защита.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е молба за защита от домашно насилие, извършено
от съпруга на пострадалата – чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 3, т. 1 от ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата за защита е основателна.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в посочената от закона връзка.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, сочат, че описания в молбата за защита акт на
5
домашно насилие спрямо молителка действително е бил осъществен от
ответника. Доказателствата в тази насока са еднопосочни. Представеното по
делото съдебномедицинско удостоверение установява с категоричност
физическите наранявания по лицето и крайниците на молителката.
Освидетелстването е извършено на 12.10.2021 г., в деня след нанасяне на
травматичните увреждания, а следите от тях са описани подробно и в
детайли. Според заключението на съдебномедицинската експертиза, прието
по делото и ценено от съда като компетентно, обективно и обосновано, е
възможно уврежданията да са получени така, както е съобщила молителката,
като тези наранявания не могат да се получат в резултат от падане или лягане
на земята. Вещото лице е категорично, че увреждането по лявата буза е
получено при удар с ръка, без да може да бъде отговорено със сигурност дали
е ударът е бил с юмрук или с шамар, увреждането на лявата мишница може да
се получи при удар с твърд тъп предмет или при стискане и дърпане с ръка, а
увреждането на лявата подбедрица е резултат от удар с твърд тъп предмет.
Заключението си вещото лице потвърди и в съдебно заседание, като уточни
изрично, че при падане от собствен ръст нараняванията по лицето биха били
от изпъкналите части, а нараняванията по ръцете – по дланите или лактите,
като обичайно биха били съпроводени със счупване на костите. По отношение
на падането от собствен ръст настрани вещото лице заяви, че същото се
случва много рядко, а и не би могло да причини такива изолирани
увреждания.
Осъщественото спрямо молителката физическо насилие се установява и
от гласните доказателства, събрани по делото. На първо място това са
показанията на свидетелката С*** Н***, майка на молителката, която е
възприела нанасянето на удари по лицето и крайниците на молителката,
осъществено на стълбищната площадка, и заставайки между страните е
предотвратила последващи удари. За последното е без значение какво е
телосложението на свидетелката и на ответника, тъй като няма данни те да са
влезли във физическо съприкосновение, а и самият факт, че трето лице се е
намесило, действа възпиращо на нападателя. От своя страна свидетелят И***
Н***, баща на молителката, призна при разпита си, че не е видял ударите,
нанесени на стълбищната площадка, тъй като по това време е вечерял, но
свидетелства за нанесен от ответника удар по лицето на молителката пред
вратата на апартамента. Твърдението на молителката за нанесени удари по
лицето се подкрепя и от показанията на свидетелката И*** Н***, без родство
със страните, която на следващия ден е възприела синината по лицето на
молителката, след като последната си е изтрила фон дьо тена. Свидетелите
Н***и, които са били очевидци на случилото се, установяват, че тези телесни
увреждания са нанесени именно от ответника, а и липсват каквито и да е било
данни и твърдения по делото те да са били нанесени от друг. Съдът намира за
достоверни показанията на свидетелите Н***и, макар да са заинтересовани от
хода на делото поради обстоятелството, че се намират в близка родствена
връзка с молителката, тъй като показанията им са детайлни, логични,
6
последователни, взаимно допълващи се и се подкрепят изцяло от събраните
по делото писмени доказателства, имащи обективен характер, а именно
съдебномедицинско свидетелство и експертно заключение.
Основно от показанията на свидетелите С*** и Иван Н***и и от
подписаната от молителката под страх от наказателна отговорност
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, имаща доказателствена сила съгласно
изричната разпоредба на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, се установяват и
твърденията на молителката, че ответникът е отправил към нея обиди и
заплахи, използвайки думите „миндил“, „боклук“, „ще те унищожа“ и я е
заплюл пред родителите й. Последното преди всичко е форма на психическо
насилие на молителката, доколкото накърнява достойнството и
самоуважението й.
Нарязването на две от гумите на служебния автомобил на молителката е
обстоятелство, което не се отрича от ответника, и също следва да се
квалифицира като форма на домашно насилие спрямо молителката, тъй като
унищожаването на използвана от нея вещ демонстрира явно неуважение и
чувство на превъзходство над молителката и съдържа недвусмислена заплаха
към нея.
От друга страна ангажираните от ответника доказателства не оборват
изложеното в молбата за защита негово поведение, нито опровергават
показанията на свидетелите на молителката. Обстоятелството, че свидетелите
Т., В. и Г. не са видели наранявания по лицето или тялото на молителката в
деня на инцидента или в рамките на един-два дни след това, може лесно да се
обясни с показанията на свидетелката Н***, според която синината на бузата
на молителката е била прикрита с фон дьо тен, но най-вече с изявлението на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че за установяване на
травматични увреждания е необходим целенасочен и компетентен преглед,
т.е. не е задължително нараняванията да бъдат забелязани от неспециалист,
който при това няма за цел да установи наличието на такива. На следващо
място показанията на свидетелите Т*** и Д***, според които ответникът не
бил проявявал агресия към молителката, не могат да бъдат възприети, тъй
като отразяват собствената им преценка, твърде общи са и освен това не
опровергават обективните данни, констатирани при освидетелстването на
молителката. Нравствените качества на ответника не могат да се установят и
от представената по делото характеристика за личността му, изготвена от
неговия работодател, тъй като същата има характеристика на писмени
свидетелски показания, които са недопустими в настоящото производство
съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН. По отношение на срязването на гумите на
служебния автомобил на молителката е налице признание на ответника, както
в настоящото производство, така и в хода на образуваното досъдебно
производство, явяващо се извънсъдебно признание на неизгоден за ответника
факт. По отношение на отправените обиди и заплахи към молителката
ответникът се позовава на показанията на свидетелите Т*** и К***, които
сочат, че обидни реплики е имало и от страна на молителката, но следва да се
7
има предвид, че тези свидетелки възпроизвеждат не собствени възприятия, а
думи на ответника и то казани в момент, в който той е бил силно афектиран
от случилото се, което поставя под съмнение достоверността им. Що се
отнася до твърдението за заплюване на молителката ответникът не ангажира
никакви доказателства, които да опровергаят показанията на родителите й и
съдържанието на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Установеното по делото поведение на ответника спрямо молителката
представлява форма на физическо и психическо насилие спрямо нея, тъй като
засяга по недопустим начин телесната й неприкосновеност, отразява се
негативно на психиката й, поражда у нея чувство на обида, унижение,
несигурност и страх за живота й. Извършеният акт на домашно насилие е
проява на неконтролируема агресия и дързост, а естеството и интензитетът му
сочат на реална, а не хипотетична опасност за физическото и психическо
здраве на молителката. Това налага спрямо пострадалата да бъдат предприети
мерки за закрила. Подходящи мерки с оглед естеството и интензитета на
упражненото домашно насилие са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН, а
именно: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие и забрана на извършителя да приближава пострадалото
лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице. Тези мерки за закрила ще осигурят в необходимата степен
защита на пострадалата от домашно насилие и ще й гарантират спокойна и
безопасна среда за живот, тъй като от една страна извършителят на домашно
насилие ще бъде санкциониран за поведението си и всякакви физически
контакти между извършителя и пострадалото лице ще бъдат временно
преустановени. От друга страна за изпълнението на мерките ще следят
полицейските органи и при неизпълнението им нарушителят ще бъде
задържан и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата. За
постигане на целите на закрилата срещу домашно насилие съдът намира, че е
достатъчно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да бъде определена за
минималния срок от 3 месеца, доколкото по делото се установи, че след
осъществяването на домашно насилие молителката е продължила да
посещава дома на ответника и да се среща с него, например на 11.11.2021 г.,
когато са посетили нотариус, за да подпишат споразумение във връзка с
ползването на придобития по време на брака лек автомобил.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена
глоба в размер на 200 лв.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН разноските по делото следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от
молителката адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 22 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства по ЗЗДН минималното възнаграждение е 400 лв. Молителката е
8
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., в т.ч. ДДС в размер
на 100 лв., т.е. уговорено е адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
който не надхвърля значително законоустановения минимум, още повече, че
разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че при защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗЗДН
във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила съгласно ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА ИВ. Г. ИВ., ЕГН ********** от с. Д***, общ.
Пазарджик, ул. „П***“ *** да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на П. ИВ. ИВ., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „П***
Б***“ ***.
ЗАБРАНЯВА на ИВ. Г. ИВ., ЕГН ********** от с. Д***, общ. П***,
ул. „П***“ *** да приближава П. ИВ. ИВ., ЕГН ********** от гр. П***, ул.
„П*** Б***“ ***, жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на пострадалото лице, за срок от 3 (три) месеца.
НАЛАГА на ИВ. Г. ИВ., ЕГН ********** от с. Д***, общ. П***, ул.
„П***“ *** глоба в размер на 200 лв., платима по сметка на Районен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА ИВ. Г. ИВ., ЕГН ********** от с. Д***, общ. П***, ул.
„П***“ *** да заплати на П. ИВ. ИВ., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „П***
Б***“ *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА ИВ. Г. ИВ., ЕГН ********** от с. Д***, общ. П***, ул.
„П***“ *** да заплати по сметка на Районен съд – П*** държавна такса в
размер на 25 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, която подлежи на незабавно
изпълнение.
При неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
Препис от решението и заповедта за защита да се връчи на страните и
да се изпрати на РУ на МВР – Пазарджик.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
седмодневен срок от връчването му на
страните.
9
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10