№ 396
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600009 по описа за 2022 година
С присъда от 23.09.2021г. по НОХД № 79/2021г. Окръжен съд Монтана е признал
подсъдимия П. К. К. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на 09.07.2020г.,
в стопански двор на МТС в с.Замфирово, обл.Монтана, при управление на МПС - лек
автомобил „Дачия“ с per. № *** /собственост на „Беатос 88“ ЕООД, гр.Берковица с
управител К. П. К. от гр.Б./, като нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2
от ЗДП / „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“/ и блъснал с
управляваното МПС Д. К. К. умишлено, като му причинил средна телесна повреда
/многофрагментарно вътрешно счупване на лява лъчева кост в далечния край/, довело до
трайно затруднение движението на горен ляв крайник, поради което и на основание чл.342,
ал.3, б.„б“, пр.1, вр. с ал.1, пр.3 от НК, вр. с чл.54 от НК го е осъдил на три години
лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК е отложил изтърпяването на това
наказание с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.342, ал.4 от НК съдът е лишил П. К. К. от право да управлява МПС за
срок от четири години, считано от датата на отнемане на свидетелството за
правоуправление.
1
С присъдата съдът е осъдил П. К. К. да заплати на Д. К. К. сумата 1 500 /хиляда и
петстотин/ лв. разноски по делото.
Веществените доказателства по делото - 1 бр. лост и 1 бр. чук с дървена дръжка са отнети
в полза на държавата да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР Монтана сумата от 1 017,88 лева разноски на досъдебното производство и по 5 лева
при издаване на изпълнителен лист.
За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба от адв.Х. Х.,
повереник на частния обвинител Д. К. К.. Счита, че присъдата е неправилна в частта
относно наложеното на подсъдимия наказание, което моли да бъде увеличено на четири
години лишаване от свобода, чието изтърпяване да е ефективно. Същото не било съобразено
с обществената опасност на деянието и неговите противоправни последици и не е в
състояние да постигне целите на специалната и най-вече на генералната превенция. Обжалва
присъдата и в частта относно разноските, като претендира на частния обвинител да бъдат
присъдени и тези, в размер на 1 500 лева, които той е направил на досъдебното
производство, за което е представен договор за правна защита и съдействие по д.п.
№185/2020г. по описа на РУ МВР-гр.Берковица.
Против присъдата на Окръжен съд Монтана е постъпила въззивна жалба и допълнение
към нея и от защитника на подсъдимия П. К. К. – адв.И. С.. Сочи, че при разглеждане на
делото и постановяване на присъдата са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които са свързани с необективно и непълно установяване на
фактическата обстановка, неправилна интерпретация на действително установените факти
по делото, довело и до неправилното приложение на материалния закон. Счита за
неправилен и незаконосъобразен изводът на съда, че подсъдимия е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл.342, ал.3, б.„б“, пр.1, вр. с ал.1, пр.3 от НК. Счита, че
посоката на движение и местоположението на св.Д. К. непосредствено преди удара с
автомобила, управляван от подсъдимия, бил неправилно установен по делото. В тази връзка
неправилно съдът бил игнорирал изцяло обясненията на подсъдимия, без да извърши
цялостна проверка на събраните по делото доказателства. Акцентира на непълнотата на
протокола за оглед и следствения експеримент, където не бил отразен постоянен ориентир
за измерванията. Това поставяло под съмнение изчислената относно скоростта на движение
на автомобила. Липсвало становище на съда относно мястото на настъпване на удара.
Необосновано и в противоречие с доказателствата било приетото от съда, че след като е
потеглил, подсъдимият се насочил към двамата мъже. Счита, че САТЕ не давала отговор на
въпросите относно мястото на удара, скоростта на движение на автомобила и точното
местоположение на пострадалия непосредствено преди и по време на удара. Необосновано
било приетото от съда, че ударът по автомобила на подсъдимия бил нанесен от св.К.К. след
ПТП, а не непосредствено преди него. Поддържа, че първият съд е приел фактическа
обстановка различна от действителната, което е довело и до неправилно приложение на
2
материалния закон и осъждането на подсъдимия. Счита, че не може да бъде ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия, който бил поставен в положение на
невъзможност да предотврати настъпването на вредни последици. Д.К. е действал в
нарушение на чл.114, т.1 от ЗДвП, тъй като сам се поставил в условията на опасност вън от
задълженията на подсъдимия. Оспорва приетата от съда форма на вината – евентуален
умисъл. Счита, че нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, попълваща бланкетната част на чл.342 от
НК, не е нарушена от подсъдимия при фактическата обстановка, приета от прокурора в
обвинителния акт и от съда в присъдата. Според заключението на АТЕ изборът на скорост
не е в причинно следствена връзка с настъпилия резултат. Прокуратурата приема, че
причината за настъпване на ПТП е рязката смяна на посоката на движение в дясно. Сочи, че
не е извършено от подсъдимия нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а и липсвали фактически
твърдения от прокурора за това. Съдът бил приел фактическа обстановка, различна от
изложената в обвинителния акт. Сочи противоречие в мотивите на съда относно скоростта
на движение като допуснато от подсъдимия нарушение и като причина за настъпване на
произшествието.
Претендира присъдата да бъде отменена и подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото
му обвинение.
С въззивните жалби не се сочат и представят доказателства, не се правят
доказателствени искания.
В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК за изясняване на релевантните
факти и обстоятелства по делото, както и с оглед на релевирани в жалбата на защитника
доводи, касаещи механизма на настъпване на ПТП, въззивният състав намери за необходимо
извършването на въззивно съдебно следствие чрез повторен разпит на вещите лица И. Т. и
В. П., изготвили автотехническата експертиза.
В проведеното въззивно съдебно следствие, след повторния разпит на посочените вещи
лица, е допусната и назначена от въззивния съд нова комплексна медико-автотехническа
експертиза, изготвена от вещите лица проф.С. К., доц.Х. У. и д. Г..
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на САП моли да бъде потвърдена
присъдата. Счита, че изслушаната от въззивния съд КМАТЕ потвърждава изводите, до които
е достигнал първоинстанционния съд. Сочи, че подс.К. е извършил престъплението, за което
му е наложено наказание. Счита за безспорно доказано, че подсъдимият е разполагал с
техническа възможност да възприеме пострадалия и да промени траекторията на движение
на автомобила извън зоната на разположение на пострадалия. Разполагал е с техническа
възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение. Поддържа, че
действията на подсъдимия са били насочени към умишлено предизвикване на удар между
управляваното МПС и тялото на пострадалия.
В пледоарията си пред въззивния съд защитата на подс.К. – адв.С., моли да бъде
постановена нова присъда, с която същият бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен
3
начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по
чл.342, ал.3 от НК. Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, че подсъдимият е
предприел маневра завой надясно достигайки до пострадалия, в резултат на което е
настъпил сблъсък, е невъзможна според заключенията на двете автотехнически експертизи.
Поддържа, че скоростта не е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Оспорва относимостта на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Първостепенният
съд не бил направил анализ какво отношение има тази разпоредба, чието нарушение е
възможно при две отделни хипотези - предвидима опасност и внезапно възникнала такава.
Счита, че деянието е изначално несъставомерно. Недопустимо е приемането на друг
механизъм на ПТП, различен от описаните факти в обвинителния акт. Поддържа, че
производството е опорочено с процесуално-следствените действия по оглед и следствен
експеримент. Сочи, че заключението на КМАТЕ е дадено във вариативност, тъй като няма
действителни измервания, които да дадат база за фактическа обстановка при обективни
находки. Измерването в мащабната скица е неправилно, тъй като контейнерът за смет се е
намирал преди ремаркето, което се вижда на снимка №3 от фотоалбума от огледа. Това
обстоятелство променяло съществено изчисленията и твърденията на вещите лица.
Поддържа, че по делото не се установявал евентуален умисъл. Поддържа, че фактическата
обстановка е такава, каквато е описана в обясненията на подсъдимия, които са
непротиворечиви и последователно поддържани от него в двете фази на процеса. Счита, че
показанията на свидетелите К.К. и Д.К. са необективни, което е обусловено от влошените им
отношения с подсъдимия. Поддържаното от тях, че е извършена маневра остър завой
вдясно е невъзможна, а и би оставила обективни следи.
В лична защита подс.К. поддържа заявеното от защитника си.Твърди, че твърденията на
бат му и племенника му нямат нищо общо с действителността.
В последната си дума подсъдимият К. моли присъдата да бъде отменена и да бъде
оправдан.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в жалбите доводи,
и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с
изискванията на чл.314 от НПК, намери следното:
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са изградени след приобщаването
на следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства - обясненията на
подсъдимия от съдебното производство, показанията на свидетелите Д. К., Т. Т., К. К. и К.
К., способи на доказване - съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи,
писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за оглед на л.а. „Дачия“ рег.№ ***, албуми, протокол за
следствен експеримент и албум, удостоверение за съдимост, справка за нарушител и
епикриза, въз основа на които първостепенният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Подс.П. К. е правоспособен водач на МПС, води се на отчет в ОДМВР Монтана и
притежава СУМПС № ********* като водач категории „В“, „М“ и „АМ“. Като водач на
4
МПС подс.К. многократно е нарушавал разпоредбите на закона, относно правилата за
движение по пътищата, поради което и многократно е санкциониран.
Св.К. К. К. е брат на подс.П. К., а пострадалият свидетел Д. К. е син на К. К. и племенник
на подсъдимия.
Свидетелите К. К. и Д. К. работят във „Вияд инженеринг“ ООД, с.Дълбоки, обл.Ст.Загора,
като управител на дружеството е съпругата на св.К. К.. Дружеството се занимава със
земеделие и притежава машинно тракторна станция /МТС/ в с.Замфирово, обл.Монтана. До
началото на 2019г. подс.П. К. работил като пълномощник на дружеството, но след това
поради влошаване на отношенията между братята, преустановил тази дейност. Нещо повече,
св.К. К. забранил на брат си - подс.П. К., да посещава базата на дружеството в с.Замфирово.
Последният пък считал, че има право да я посещава, когато има нужда, тъй като бил вложил
средства в нея.
На 09.07.2020г. подс.П. К. с лек автомобил „Дачия Логан“ с ДК № ***, собственост на
„Беатос 88“ ЕООД, гр.Берковица, с управител сина на подсъдимия - св.К. К., отишъл до
офиса на „Вияд инженеринг“ ООД в центъра на с.Замфирово, обл. Монтана. Установил, че
не може да влезе в офиса, тъй като е сменен патронника и съответно ключа, и ядосан се
отправил към базата на дружеството, за да разбере защо му е отнет достъпа до офиса.
Влязъл с автомобила си в двора на МТС и паркирал пред сградата, след което се насочил
към брат си - св.К. К., който ремонтирал сеялка в двора. Попитал защо е сменен ключа на
офиса и получил отговор, че няма право да влиза там и въобще на достъп до помещенията
на дружеството. Двамата се скарали, разменили си и обиди. Имало и опити за нанасяне на
удари. Уплашен, св.К. решил да напусне базата, за да не се стигне до ескалиране на
скандала. На няколко метра извън портала срещнал сина си - св.Д. К., който идвал в базата.
Св.Д. К. видял автомобила на подсъдимия и се досетил, че е имало скандал, знаейки за
влошените отношения между баща си и чичо си. Двамата - баща и син, влезли обратно в
базата и се насочили към подс.П. К., като Д. К. вървял напред, а баща му вляво от него и
крачка назад. В това време подс.П. К. също ги забелязал и решил да си тръгне, качил се в
автомобила и започнал маневра на заден ход, за да обърне и изправи автомобила за излизане
през портала. Автомобилът в този момент бил на около 20 метра от двамата свидетели,
които се движели встрани, в ляво при влизане и в дясно за посоката на движение на подс.К.
и автомобила му. Порталът е бил отворен и същият е широк 6.50 м. От лявата страна, където
били баща и син К., било паркирано голямо ремарке, част от композиция на „К-700“ с
дължина около 10 м. Св.Д. К. започнал да крещи на чичо си и да му прави жестове с ръце да
се маха незабавно от базата и че няма никаква работа там. В този момент подс.К. включил на
предна предавка и се насочил напред, но не директно към изхода, а към двамата мъже. Св.Д.
К. инстинктивно изблъскал баща си вляво, а последния бил и до ремаркето и нямало как да
бъде ударен, без последващ удар в самото ремарке. Ударен от лекия автомобил, управляван
от подс.П. К., бил св.Д. К., като удара попаднал в средата на предната част на автомобила.
Св.К. посрещнал удара с ръка в капака, от което се образувала и вдлъбнатина, след което
бил прехвърлен през капака на автомобила. След като се изправил установил, че ръката му е
5
мека в областта на китката и изпитва болка. В този момент св.К. К., виждайки станалото,
грабнал от земята желязо и се втурнал да гони автомобила на подсъдимия. На портала,
където било изровено и автомобилът намалил скоростта си, успял да го застигне и нанесъл
удар с желязото по купето в задната част на автомобила. Подс.П. К. не спрял, а напуснал
базата и се насочил по посока на селото.
Пострадалият Д. К. се обадил на тел. 112 и дошла жандармерия.
Св.Д. К. бил откаран в болница, където шинирали счупената ръка и го насочили към
специализирано заведение в гр.София. По-късно бил настанен във ВМА, където претърпял
операция и му били поставени шина и пет пирона.
След пристигане на разследващ полицай бил извършен оглед на местопроизшествието и
на основание чл.212, ал.2 от НПК започнало досъдебно производство, като бил установен и
издирен и подс.П. П..
От назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза е видно, че
на пострадалия Д. К. е причинено многофрагментарно вътрешно счупване на лява лъчева
кост в далечния край, довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник и
представляващо средна телесна повреда съгласно чл.129, ал.2 от НК.
Въз основа на назначената на досъдебното производство автотехническа експертиза
първостепенният съд е приел за установено, че произшествието е протекло в светлата част
на деня, при ясно слънчево време и нормална видимост. Автомобилът в момента на удара се
е движел с около 32 км/ч и при тази скорост опасната зона за спиране на автомобила е около
17 метра. Експертизата е приела, че водачът - подс.П. К., е имал възможност да заобиколи
пешеходеца от ляво, като осигури безопасна странична дистанция с него, при напускане на
стопанския двор и дори и при тази скорост да предотврати настъпването на ПТП.
Във връзка с доказателствената дейност на първоинстанционния съд следва да се посочи,
че в мотивите на присъдата си единствено се е задоволил да посочи /изброи/ въз основа на
които доказателства е приел за установена описаната фактология, без да извършил техен по-
подробен анализ, с изключение на няколко изречения относно обясненията на подсъдимия,
които не са кредитирани като изолирани и некореспондиращи на други доказателства. По-
подробно обсъждане и съпоставяне на изхождащите от различни гласни доказателствени
средства източници в случая е било необходимо, поради което и САС счита, че МОС при
обосноваване на изводите си не е изпълнил докрай задължението си по чл.305, ал.1, пр.2 от
НПК, задължаващ го при противоречия да изложи съображения защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят. Доколкото все пак волята на съдебния състав е ясна, и макар
и лаконично, все пак убедително е отхвърлена развиваната от подсъдимия и неговата
защита версия на събитието, въззивната инстанция счете, че в случая не се касае за
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
подсъдимия и налагащо отмяна на присъдата поради липса на мотиви. В качеството си на
втора инстанция по фактите САС извърши собствен анализ на надлежно приобщените по
делото гласни доказателствени източници и достигна до следните изводи:
6
Показанията на свидетелите К. К. /брат на подсъдимия/ и Д. К. /племенник на подсъдимия/
се явяват особено важни гласни доказателства / преки по своята природа/ относно
настъпилото произшествие. При преценка на тяхната достоверност САС отчете
обстоятелството, че отношенията между подсъдимия и неговия брат – св.К.К., респ.
племенникът му – св.Д.К., към момента на инцидента са били влошени, а последният е и
пострадал от деянието. Това обстоятелство налага по-внимателна преценка за тяхната
обективност и истинност. Преди всичко прави впечатление, че разказът и на двамата
свидетели е подробен, хронологично подреден и взаимно кореспондиращ си относно тези
факти, които двамата едновременно и непосредствено са възприели. В показанията на К.К.
се съдържат повече подробности за историята и причините за влошаване на отношенията с
брат му, както и за началото на конфликта между тях на инкриминираната дата, започнал
като разговор и ескалирал в скандал, с опасност от физическа саморазправа. Еднозначни са
показанията на двамата свидетели К.и относно връщането им в базата, точното им
местоположение и взаимно разположение спрямо портала и намиращо се там ремарке, както
и относно действията на подсъдимия с управлявания от него л.а. Извършеното от тях
описание на мястото на произшествието кореспондира на отразеното в протоколите за оглед
и за следствен експеримент, както и на снимките от изготвените към тях албуми. Тук следва
да се посочи, че при описание на двора с намиращи се там машини и съоръжения,
свидетелите са се ангажирали с размери /метри/ съобразно собствените им възприятия и
преценка. Евентуалното несъществено несъответствие в тези данни, вкл. с установеното от
експертите в изготвените от тях скици, не следва да разколебава обективността на цялостния
им разказ, тъй като се касае за субективна преценка, изводима от тяхната представа за
разстояние. Еднозначни са показанията им относно тяхното местоположението и това на
автомобила при потеглянето му и непосредствено преди настъпилия удар. И двамата
свидетели съобщават за маневра, с която подсъдимият е насочил автомобила към тях, както
и че те не са били „на логичния път на автомобила“, който иска да излезе от портала.
Св.К.К. описва това движение по следния начин: “Няма рязко, бавно, леко извиване на
волана.“. В показанията на тези свидетели се съдържат данни и относно самия удар на
пострадалия. Св.Д.К. е по-обстоятелствен относно самия механизъм, по който е бил ударен
от автомобила, точното място на съприкосновение с тялото му, начина на падане на терена
и усещането за причинените му телесни увреждания. По еднозначен начин двамата
свидетели описват обстоятелствата, при които К.К. е догонил автомобила до портала и го е
ударил с намерено на място желязо /лост/ в задната част на капака. За да направи извод за
достоверност на показанията на тези свидетели, САС отчете, че описаното от тях относно
мястото на удара между автомобила и пострадалия и нанесената в резултат на това повреда
на МПС, напълно кореспондира на данните от протокола за оглед на лек автомобил „Дачия
Логан“ с ДК № ***. Освен това, показанията на св.Д.К. в частта им относно получените от
него наранявания, респ. счупване на ръката, напълно кореспондират на констатираното и
отразено в медицинската документация от прегледа и лечението му, както и на
заключението на изготвената по отношение на него съдебномедицинска експертиза.
След така извършения съвкупен анализ, САС намери че показанията на свидетелите К.К.
7
и Д.К. следва да бъдат кредитирани изцяло като достоверни. В този смисъл правилно и
законосъобразно първият съд ги е възприел и поставил в основата на фактологията си.
Показанията на свидетелите Т. Т. и К. К. /син на подсъдимия/ не допринасят за
изясняване ПТП, тъй като те не са присъствали на мястото в момента на настъпването му,
поради което и не е необходимо обсъждането им.
Първостепенният съд е отделил специално внимание на обясненията на подсъдимия П.К.
и не ги е кредитирал в частта им относно причините да не забележи свидетелите К., относно
предположението му, че пострадалият сам е изскочил внезапно пред автомобила, както и че
ударът по неговия автомобил е бил нанесен преди ППТ, респ. преди, а не след и на портала.
Отчитайки двойствения им характер – като доказателствено средство и като средство за
защита на лице, срещу което се води производството по повдигнато обвинение, въззивният
състав също не възприе описания от подсъдимия механизъм на ПТП. Обясненията му са
опровергани от показанията на К., за чиято добросъвестност не възникват съмнения.
Описанието, което същите дават на произшествието е било подложено на експертна
проверка от изготвените по делото АТЕ и КМАТЕ, експертите от които са се ангажирали със
заключение относно механизма на ПТП. Тук следва да се посочи, че основно значение за
решаването на делата по транспорта имат експертните заключения на медицинските и
автотехнически експертизи, респ. комплексните такива, изготвени от вещи лица лекари и
инженери. Във връзка с обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и неговия механизъм,
МОС напълно е кредитирал и съобразил фактическите си изводи с изготвената на
досъдебното производство двойна съдебна автотехническа експертиза /л.86-99 от д.п./.
Заключението по тази експертиза дава отговор на въпросите относно мястото на удара,
скоростта на автомобила към момента на удара, опасната зона за спиране, разстоянието, от
което водачът е възприел опасността, условията за предотвратимост на ПТП, техническата
причина за настъпването и неговия механизъм. Така, вещите лица са определили като място
на удара района на двора на МТС-то близо до входа му. Като са взели предвид, че при
огледа не са установени спирачни следи от л.а. „Дачия Логан“ преди мястото на удара с
пешеходеца, че ударът върху пешеходеца е настъпил в предната дясна част на л.а. / предна
броня близо до десния фар /, че след удара л.а. е носил тялото на пешеходеца, след което го е
отхвърлил на асфалта, като са използвали мeтода Appel за автомобили с ниска предна част,
при извършени изчисления със съответните формули със заместване на разстоянието на
отхвърляне на тялото на пешеходеца след удара съобразно данните от следствения
експеримент, изходящи от участвалите в него лица Д.К. и П. К., вещите лица са заключили,
че скоростта на движение на л.а. преди ПТП и в момента на удара е била около 32 км/ч.
При тази скорост, дължината на опасната зона за спиране според тях е била около 17 м.
Вещите лица са се ангажирали и с извод, че през цялото време, в което се е намирал в
движение, от мястото, където е обърнал посоката си на движение от двора към порталната
врата, подсъдимият е имал пряка видимост към двамата пешеходци. Освен това, според тях
пострадалият пешеходец не е бил в движение преди и в момента на удара, като е бил
обърнат с лице към приближаващия се към него л.а. Експертите са приели, че от техническа
8
гледна точка моментът на възникване на опасността за водача на лекия автомобил е
настъпил, когато е предприел придвижване на автомобила от средата на двора към изхода –
отворените портални врати, което разстояние е около 30 м. При определената от тях
скорост, водачът на л.а. е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП
като заобиколи пешеходеца от ляво и осигури безопасна дистанция с него. Според тях
причина за настъпване на произшествието са субективните действия на подсъдимия с
органите за управление на автомобила, което е довело до блъскане на пешеходеца поради
липса на странична дистанция.
Първостепенният съд е възприел като компетентни и обосновани заключенията на
посочената по-горе автотехническа експертиза и на съдебномедицинска експертиза, чиито
изводи са залегнали във фактологията на събитието относно причинената на пострадалия Д.
К. средна телесна повреда, намираща се в пряка причинно следствена връзка с ПТП.
Във връзка с релевираните в жалбата на защитата против присъдата доводи
относно механизма на ПТП, САС след като извърши повторен разпит на вещите лица И. Т.
и В. П., изготвили автотехническата експертиза по делото, допусна нова комплексна
медико-автотехническа експертиза, възложена на вещите лица проф.С. К., Х. У. и д. Г. –
водещи специалисти в областта на съдебната медицина, физиката и динамиката на движещи
се тела. Посредством тази експертиза в пълна степен са изяснени обстоятелствата по
настъпването на ПТП и неговия механизъм. В констативно-съобразителната част на
заключението като данни от значение за експертизата вещите лица са взели предвид
показанията на свидетелите К. К., Д. К., вкл. тези, които същият е давал на досъдебното
производство, обясненията на П. К. от досъдебното и съдебното производство и епикриза на
ИЗ № 18469 на Катедра ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия - ВМА. За
онагледяване на заключението си, въз основа на данните от извършените оглед на мястото
на ПТП и на л.а. „Дачия“ с рег № *** и от проведения следствен експеримент, вещите лица
са изготвили мащабна скица на местопроизшествието – стопански двор. Според експертите
мястото на удара между автомобила и пешеходеца е на 8,4 м преди нивото на портала и на
1,4 м вляво от нивото на десния стълб на порталната врата, а скоростта на автомобила към
момента на удара е била около 20 км/ч. Отговорите си вещите лица са обосновали с
наличните по делото данни за деформация в предната част на автомобила. Увреждането е с
начало дясната част на регистрационната табела, а след това - на предното стъкло, което
според тях определя относително движение на пешеходеца отляво на дясно спрямо
автомобила. Възприетият от вещите лица ударен процес съответства и на уврежданията на
пострадалия. Липсата на такива в областта на долните крайници се обяснява с отсъствието
на масивно опорен крак при контакта, т.е. във фаза на отскок, с възможно отскачане назад и
нагоре спрямо предварителното си разположение, при движение минимално напречно на
коридора за движение на автомобила. Вещите лица са заключили, че максималната скорост,
която автомобилът е развил е около 23 км/ч при изминат след тръгването път около 19,2 м, а
скоростта към момента на удара е била при ускорителен режим на движение за участък от
около 11 м. Вещите лица са определили и опасната зона за спиране на МПС-то, която при
9
установената скорост около 23 км/ч, е около 11 м. Като са отчели ускорителния режим на
движение на автомобила и съответните разстояния - до и след мястото на удара, експертите
са заключили, че възприемането на опасността от удар от водача е било на около 3,1 м преди
мястото на удара. Експертите са отговорили, че видимостта пред автомобила е била
достатъчно добра в съответствие с метеорологичните условия и значително по-голяма от 11
м /опасната зона за спиране на автомобила/, което означава, че водачът е имал техническата
възможност през цялото време да съобрази скоростта си на движение, да възприеме
положението на пешеходеца, неговото направление на движение и скорост. На въпроса за
предотвратимостта на ПТП вещите лица за отговорили, че водачът още при потегляне на
автомобила е имал техническата възможност да възприеме движещия се срещу него
пострадал пешеходец. Той е могъл да намали скоростта по-рано или да предприеме действия
с предварително насочване на автомобила извън обсега на разположение на пешеходеца.
Водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати ПТП, при
определената скорост на движение от около 23 км/ч техническата причина за настъпилото
ПТП е технически неправилното поведение на водача на автомобила, който с предприетите
действие, възприемайки положението на пешеходеца, е предизвикал удар с челната част на
автомобила.
В съдебно заседание пред въззивния съд вещите лица, изготвили новата комплексна
медико-автотехническа експертиза, са отговорили на всички поставени им от страните
въпроси и по убедителен начин са защитили заключението си, вкл. относно главния спорен
въпрос - за положението на пешеходеца при удара. Направени са допълнителни разяснения
във връзка с оспорвания от защитата механизъм на ПТП и точното местоположение на
пострадалия към момента на удара. Вещите лица разясняват, че за да отиде надясно и
напред, тялото на пострадалия е било или в покой, или с много ниска скорост преди удара -
отдръпнал се е назад и е усвоил движението на автомобила, за да се предпази, което е
изводимо от липсата на травма в бедрото и счупване на крайник, съответно от травмата на
дланта на лявата ръка, която е била протегната, и счупеното предно дясно стъкло.
Впоследствие тялото се е приплъзнало покрай дясната предна колонка и е деформирало
огледалото. Експертите сочат, че основната сила на удара е била в дланта на ръката, като
след това съгласно законите на физиката тялото се е завъртяло и паднало на дясната си
страна. Вещите лица сочат, че не са използвани данни за масата на тялото, тъй като не са
правени количествени, а само качествени изследвания на удара.
САС констатира несъответствия между двете приобщени по делото експертни
заключения - относно скоростта на движение на автомобила преди ПТП и в момента на
удара и максимално достигнатата такава, общо изминатото разстояние в границите на двора
и това до удара, относно дължината на опасната зона за спиране и положението на
пострадалия пешеходец към момента на удара. Отчитайки комплексния й характер, от една
страна, а от друга – задълбочената експертна оценка, която вещите лица са дали на ПТП,
независимо от обстоятелството, че същото не е било запазено и липсват обективни находки
извън данните за причинените повреди на автомобила и телесните увреждания на
10
пострадалия, във връзка с посочените по-горе елементите, касаещи настъпилото ПТП, САС
се доверява на заключението на допусната в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие КМАТЕ, вкл. на разясненията на вещите лица при разпита им пред въззивния
състав. Заявеното от вещите лица, че приетият механизъм на ПТП е един вариант, тъй като
няма фиксирани данни относно движението на автомобила, както и че отговорите им са
дадени по данните от следствения експеримент и геометрията на участъка, не разколебава
категоричността на изводите им. В съдебно заседание в.л. проф.К. е заявил, че ако приемат
други данни, някъде ще се получат противоречия, или повече травми, или че водачът е
закъснял с реакцията си, или други неестествени действия, за които също няма данни.
Въззивният състав съобрази, че изводите на експертите от тази експертиза кореспондират
на приобщените по делото гласни доказателствени източници, а именно - показанията на
К.К. и Д.К.. За въззивния състав не възникват никакви съмнения относно добросъвестността
на тези свидетелите, независимо от влошените отношения с подсъдимия и специалното
качество на пострадалия в процеса като частен обвинител. Заявеното от тях е напълно
потвърдено от вещите лица като технически възможен вариант, какъвто извод не може да се
направи за поддържания в обясненията на подсъдимия механизъм на произшествието.
По правото:
След този анализ на доказателствените източници, въз основа на така изложените
по-горе и възприети и от въззивната инстанция като установени фактически положения, се
налага правният извод, че подсъдимият П. К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.342, ал.3, б.„б“, пр.1, вр. с ал.1, пр.3 от НК, в
какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първостепенния съд.
Изводите на първоинстанционния съд относно извършването на деянието,
авторството му в лицето на подсъдимия К., квалификацията и приложението на материалния
наказателен закон, са обосновани и почиват на една правилна и вярна интерпретация на
събраните по делото доказателства. Допълнителните доказателствени усилия на въззивната
инстанция не доведоха до необходимост от промяна на правните изводи на МОС.
От обективна страна, подсъдимият П. К. е управлявал моторно превозно средство,
като е боравил с лостовете и системите за привеждане в работен режим на автомобила.
Изпълнителното деяние на водача на МПС при осъществяването на състава на
престъпление по чл.342, ал.3, б.“б“, пр.1, вр.ал.1, пр.3 от НК от НК се изразява в конкретно
нарушение на правилата за движение по пътищата. Нормата, определяща съставите на
престъпленията по чл.342 от НК, е бланкетна и се запълва от съответните правила, които
уреждат движението по пътищата. В конкретния случай обвинението е повдигнато и
първостепенният съд е приел, че подсъдимият е нарушил нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие / изр.1/ и да намалят скоростта и в случай на
11
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението /изр.2/. При обосноваване
на правните си изводи, МОС не е конкретизирал коя точно хипотеза на посочената
специална норма от ЗДвП е нарушил подсъдимият, респ. изобщо не е извършено
разграничение между двете. Такова разграничение не е направено и в обвинителния акт, а
обвинението е формулирано от правна страна общо за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В
пледоарията на защитата на подсъдимия са релевирани конкретни възражения за така
допуснатия порок /пропуск/ при обосноваване на присъдата, респ. при изготвяне на
обвинителния акт, на които въззивната инстанция дължи отговор. Нормата на чл.20, ал.2 от
ЗДвП съдържа два варианта на движение с несъобразена с пътната обстановка скорост,
която е в рамките на максимално допустимите граници. В изр.1 се урежда т.нар.
„предвидимата опасност”, при която има обективни затруднения в пътната обстановка и
шофьорът следва да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на
изискването за безопасност. В нормата са изброени различни фактори, представляващи по
правило пътни препятствия - атмосферни условия, видимост, състояние на пътя и
превозното средство, превозван товар, характера и интензивността на движението и т.н. В
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е уредена „непредвидимата опасност”, въвеждаща задължение
водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. В
настоящото производство е установено, че подсъдимият е имал възможност да предотврати
ПТП, стига да е предприел технически правилното управление на автомобила и да изпълни
задължението си съгласно първата алтернатива на посочената разпоредба. Вместо да
намали скоростта и да спре пред опасността на пътя, каквато са представлявали двамата
пешеходци, подсъдимият е продължил движението си ускорително, нанасяйки удар в
единия от тях. Именно това негово поведение обосновава вмененото му нарушение по чл.20,
ал.2, пр.1 от ЗДвП. „ характера на движението“, каквото обстоятелство съставлява
наличието на двама пешеходци на пътя на автомобила, във всички случаи съставлява
„предвидима опасност“, която деецът е бил длъжен да обгрижи и неосъществявайки това, не
само се е поставил в невъзможност, но и съзнателно е осъществил настъпилия
противоправен резултат. Еднозначен е отговорът на техническите експертизи, занимавали
се с въпроса относно предотвратимостта на произшествието, респ. причините за
настъпването му, в смисъл, че ако подсъдимият беше изпълнил задълженията си, вменени
му от посочената по-горе специална норма на ЗДвП, в хипотезата й на изр.1,
произшествието не би настъпило. Независимо от липсата на обсъденото по-горе
разграничение между двете диспозиции на чл.20, ал.2 от ЗДвП, първата инстанция все пак
внимателно е описала и преценила ситуацията на мястото на произшествието, начина на
движение на автомобила и пострадалия, възможността последният да бъде забелязан/видян
от подс.К., при това още от момента на потеглянето му, след извършената маневра, и
предотвратимостта на ПТП при съблюдаване на правилото, визирано в пр.1 на пасочената
норма. Същата изисква от водачите да спрат пред всяко предвидимо препятствие и опасност
за движението. По делото е установено точно обратното поведение на подсъдимия, който е
ускорявал движението на автомобила, вкл. към момента на самия удар, достигайки до
максималните 23 км/ч за изминатите от него 19,2 м, до мястото на намаляването й, в
12
областта на портала / според заключението на КМАТЕ/.
Като е признал подсъдимия за виновен и по двете вменени му с обвинителния акт
диспозиции на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, без да извърши посочената по-горе
конкретизация относно нарушената правна норма от ЗДвП, МОС е нарушил закона, тъй като
е допуснал смесване относно причината за настъпване на ПТП. В случая по безспорен начин
е установено, че такава е единствено несъобразяването на скоростта с характера на
движението, съгласно чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП, именно поради което той сам се поставя в
положение да не предотврати произшествието. Ето защо въззивният съд намери, че
първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в тази част, като подсъдимият К.
бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението му да е нарушил чл.20, ал.2, пр.2 от
ЗДвП.
Правилен е изводът на МОС, че настъпилият удар се намира в пряка причинно-
следствена връзка с получената средна телесна повреда на пострадалия Д.К., изразяваща се
в многофрагментно вътрешно счупване на лява лъчева кост в далечния край, довело до
трайно затруднение движението на горен ляв крайник.
Споделят се и изводите на първата инстанция относно точната правна
квалификация на деянието, а именно, че в случая се касае за умишлено престъпление по
транспорта - по чл.342 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината евентуален
умисъл. По делото са налице, както фактическите обстоятелства, така и правните критерии,
за да се приеме, че деянието е извършено от подсъдимия при тази форма на вината.
Съгласно нормата на чл.11 от НК евентуалният умисъл като хипотеза предполага деецът да
допуска възможното и вероятно настъпване на общественоопасните последици, но да се
отнасял към тях с безразличие и да ги е допускал, преследвайки друга своя цел, която може
да е правомерна или неправомерна. В обвинителния акт не е посочено каква е преследваната
от подсъдимия цел с неговото поведение, в името на която същият да е допускал и приемал
така настъпилите последици. САС посочва това обстоятелство не с оглед евентуално
допуснато процесуално нарушение, а с оглед преценката за това дали са налице всички
елементи от състава на вмененото на подсъдимия К. обвинение, както от обективна, така и
от субективна страна. Първостепенният съд е приел, че подсъдимият е искал да изплаши
двамата свидетели К., насочвайки автомобила към тях и разчитайки, че те ще отскочат и ще
се предпазят. Подобно на първата инстанция, становището на въззивния съд е, че от
доказателствата по делото се установява наличието на цел, в името на която подсъдимият е
извършил инкриминираното му нарушение на правилата за движение по пътищата, и е
причинил такива предвидими и логични последици от деянието, каквото е телесното
увреждане на едното от намиращите се на пътя на автомобила му лица. Доколкото по делото
е безспорно, както самото извършване на деянието, така и настъпването на обществено
опасните последици, изразяващи се в средна телесна повреда на пострадалия Д.К., за да
бъде извършена правилна преценка за психическото отношение на дееца към деянието и
обществено опасните последици, САС обсъди и прецени всички релевантни за субективната
13
страна обстоятелства. В тази насока, съществено значение има поведението на подсъдимия
преди и след деянието. Установено е, че преди ПТП К. е имал сериозен вербален конфликт
със св.К.К.. След като последният се е оттеглил и така преустановил конфликта, опасявайки
се от неговото ескалиране, подсъдимият е предприел управление на автомобила.
Последвалото видимо и агресивно неглижиране на правилата за движение по пътищата, с
безцеремонно поставяне на двамата пешеходци К. в опасност, респ. демонстриране на
безразличие към евентуалното им нараняване, обективира субективното отношение на дееца
към извършеното от него и е несъмнено доказателство за това, че подс.К. е допускал
възможното и вероятно настъпване на общественоопасните последици, но се е отнасял към
тях с безразличие. Установено е от комплексната медикоавтотехническа експертиза, че
подсъдимият не е предприел никакви действия за предотвратяване на пътнотранспортното
произшествие. Тъкмо обратното, след като е възприел опасността от удара, той не само не е
намалил скоростта, но и е продължил ускорителното движение на автомобила, вкл. към
момента на удара в тялото на пострадалия. Именно тук се открива и отсъствието на
самонадеяност като форма на вина в конкретния случай, при която трябва да има
категорична увереност, че няма да настъпи престъпният резултат, и мерките, които се вземат
за предотвратяването му, са ефикасни, макар и оказали се недостатъчни. Разграничението
между съзнаваната непредпазливост и евентуалния умисъл се състои в наличието или
отсъствието на почиваща на конкретни обстоятелства увереност в предотвратяването на
общественоопасните последици. Подсъдимият К. съзнателно е нарушил правилото на чл.20,
ал.2, пр.1 от ЗДвП, гарантиращо безопасността на движението и е създал такава пътна
ситуация, при която настъпването на пътнотранспортното произшествие е било неизбежно.
Навлизайки в опасната зона за спиране, К. е продължил да управлява моторно превозно
средство по същия начин, без да предприема каквито и да било мерки за предотвратяването
на опасността на пътя и без да разчита на някакви други обстоятелства (обективни или
субективни), които да създават у него увереност, че ще я избегне. Аргумент относно
субективната страна на престъплението се открива и в действията на подсъдимия след
извършване на деянието. Същият е напуснал местопроизшествието с автомобила си,
демонстрирайки пълно безразличие към положението на току-що ударения от него Д.К..
Настоящият състав на САС намери, че атакуваната присъда е правилна и в частта
относно наложените на подсъдимия наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право
да управлява МПС“.
Като релевантни за отговорността на подсъдимия обстоятелства първостепенният съд е
отчел чистото му съдебно минало, образованието, липсата на досегашни
противообществени прояви, близката родствена връзка с пострадалия, предходните
влошени отношения и самата конкретна обстановка, при която е извършено деянието. При
констатирания значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива, МОС му е определил наказание от три години лишаване от свобода.
Като относими към отговорността на подс.К. МОС е пропуснал да отчете обясненията,
които същият е давал в двете фази на наказателното производство, с които несъмнено е
14
допринесъл за изясняване на обективната истина, независимо, че относно механизма на
ПТП твърденията му не са кредитирани. Също така, по делото е налична и справка за
нарушител/водач, видно от която П. К. е бил санкциониран общо 13 пъти с наказателни
постановления и 6 пъти с фишове за различни нарушения на ЗДвП. Вярно е, че за повечето
от нарушенията е изтекла предвидената в ЗАНН давност, но все пак тази справка е
доказателство за една недобра характеристика на лицето като водач на МПС.
С оглед на изложените съображения, и с уговорката, че направеното допълнение от
въззивния състав, касаещо поведението на подсъдимия в наказателното производство и това
на водач, не налага корекция на крайния извод на първия съд относно необходимите по вид
и размер наказания за поправянето и превъзпитанието му, САС прие, че отмереното такова
от три години лишаване от свобода в пълна степен отговаря на критерия за справедливост на
санкцията.
САС счете, че присъдата на МОС е обоснована и законосъобразна и в частта относно
приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. В случая безспорно са налице
условията на посочената разпоредба за отлагане изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода спрямо подсъдимия К. не само от формална страна. Той е лице с ниска
степен на обществена опасност. САС намира за правилен изводът на първия съд, че за
поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи така наложеното му наказание
лишаване от свобода. Предвид конкретния характер на деянието и личността на дееца,
определеният размер на изпитателния срок от четири години, е обоснован и достатъчен, за
да се въздейства за поправянето на подсъдимия при избор на поведение занапред.
На основание чл.342, ал.4 НК първостепенният съд правилно е наложил на подсъдимия
К. и наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Срокът на това наказание от четири
години е съобразен с императива на чл.49, ал.3 от НК и е в съгласие със задължителната
тълкувателна практика по този въпрос /ТР № 61/80г. на ОСНК на ВС/. Освен това,
въззивният съд се съгласява и с извода на решаващия съд, че лишаването от право да
управлява МПС за този срок е съобразено с всички гореизброени релевантни за
отговорността обстоятелства.
Така определените по вид и размер наказания за извършеното от подсъдимия
престъпление по транспорта, според този състав на САС безспорно ще допринесат за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Тук следва да бъдат отхвърлени като неоснователни претенциите на адв.Х. Х., повереник
на частния обвинител Д. К. К., за увеличаване на наложеното наказание на четири години
лишаване от свобода, чието изтърпяване да е ефективно. Такъв размер на наказанието не би
бил съответен на обществената опасност на деянието и неговите противоправни последици.
Както правилно е приел и първия съд, съществено значение за настъпването на
произшествието имат влошените отношения между подсъдимия и неговите роднини –
съответно брат и племенник. Съществуващите спорове между тях и възникналият
непосредствено преди произшествието скандал между братята, неминуемо са се отразили
върху преценката на подсъдимия и са го мотивирали да предприеме рисковото управление
15
на МПС, довело до престъпния резултат. В този смисъл, правилно първият съд е отчел
„конкретната обстановка, при която е извършено деянието“ като смекчаващо отговорността
му обстоятелство. Генералната превенция, за чието постигане чрез налагането на по-високо
по размер наказание се настоява от жалбоподателя, не може да е приоритет пред личната
такава, чието въздействие в конкретния случай е обезпечено посредством наложеното от
първия съд наказание от три години лишаване от свобода.
По възраженията на защитата:
При обсъждане на доказателствата, САС посочи и изложи съображенията си защо
не приема за доказан механизъм на произшествието, така както същият е описан в
обясненията на подсъдимия от съдебната фаза и поддържан от защитата. Въз основа на
допусната от въззивния съд КМАТЕ посоката на движение и местоположението на св.Д. К.
непосредствено преди удара с автомобила, управляван от подсъдимия, са несъмнено
установени по делото. Претенцията на защитата за недоимък в съдържанието на
протоколите за оглед и следствен експеримент, поради неотразяване на постоянен ориентир
за измерванията, намира известна опора в доказателствата. Независимо от това, за въззивния
съд не възникват съмнения относно изчислената на възприетата КМАТЕ относно скоростта
на движение на автомобила.
Обосновано, в съгласие с доказателствата по делото, първостепенният съд е приел,
че след като е потеглил, подсъдимият се е насочил с управлявания от него автомобил към
двамата пешеходци. Заключението на новоприетата КМАТЕ дава категоричен отговор на
въпросите относно мястото на удара, скоростта на движение на автомобила и точното
местоположение на пострадалия непосредствено преди и по време на удара. Правилно е
прието от МОС, че ударът отзад по автомобила на подсъдимия е бил нанесен от св.К.К. след
ПТП, което обстоятелство е установено от показанията на свидетелите К., за чиято
достоверност подробни съображения са изложени по-горе. Липсват основания да се приеме
допуснато от пострадалия Д.К. някакво нарушение на правилата за движение. Движението и
местонахождението му към момента на произшествието не са нелогични, доколкото в
случая се касае за стопански двор, поради което и не може да се приеме, че той сам се е
поставил в условията на опасност вън от задълженията на подсъдимия. Нещо повече,
доказателствата сочат, че същият се е движил така, че автомобилът е имал възможност
безпрепятствено да напусне портала на двора. Отделно от това, посредством заключението
на КМАТЕ по делото е отхвърлен механизъм на произшествието, при който пострадалият да
се е „хвърлил“ пред автомобила на подсъдимия, а лансирана в подобен смисъл версия
следва да бъде възприета като изцяло защитна.
САС намери за неоснователни възраженията, с които се оспорва приетата от
първия съд форма на вина на подсъдимия – евентуален умисъл, в каквато насока по-горе са
изложени подробни съображения.
Във връзка с механизма на ПТП по делото е установено, че в случая не се касае за
извършена от подсъдимия маневра „завой на дясно“, а насочване на управлявания от него
16
автомобил надясно, в каквато посока спрямо движението му са се намирали двамата
пешеходци. САС приема, че терминологично неточно в обвинителния акт прокурорът е
използвал израза „рязко завил в дясно“, очевидно имайки предвид насочване на дясно,
изводимо от предходното описание на нормалното, очаквано движение на автомобила за
напускане на двора през портала. Ето защо, както първият съд, така и въззивната инстанция
приемат във фактологията си, че подсъдимият „се е насочил напред … към двамата мъже.“,
които са се намирали в дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Касае се за
несъществена речникова неиздържаност, което е по-скоро въпрос на конкретен изказ и стил,
а не на смислово разминаване между описаната от прокурора и приета от съда фактология
на събитието. Следователно, не се касае за приемането на друг механизъм на ПТП, различен
от описаните факти в обвинителния акт, както се поддържа от защитата.
При обсъждане на доказателствата въззивната инстанция даде отговор на
възраженията на защитата относно доказателствената стойност на протоколите за оглед и
следствен експеримент, както и защо заключението на КМАТЕ се възприема напълно като
обосновано и компетентно, независимо от заявеното от вещите лица, че се касае за вариант
на настъпване на ПТП. Този вариант е технически възможен и кореспондиращ на
установеното посредством гласните доказателствени източници по делото, обективирани в
разпитите на Д.К. и К.К., за чиято безпристрастност и достоверност съображения са
изложени по-горе. Местоположението на контейнера за смет в случая не се отразява на
изчисленията и твърденията на вещите лица, които в противен случай не биха поддържали
заключението си при така поставения им въпрос от защитата и направена констатация по
изготвената от тях скица на двора. Описаната в обясненията на подсъдимия фактическа
обстановка е опровергана не само от показанията на свидетелите К., но и от възприетата от
въззивния съд КМАТЕ.
При извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на атакуваната
присъдата САС не намери други основания за изменението или отмяната й.
Подсъдимият следва да бъде осъден с въззивното решение да заплати в полза на
държавата по сметка на САС направените допълнително разноски по делото за повторен
разпит на вещи лица и за изготвяне на нова КМАТЕ, които са общо в размер на 3 527,20
лева.
Подсъдимият следва да бъде осъден с решението на въззивния съд за заплати на
частния обвинител Д. К. К. направени от него разноски за повереник - адвокат в настоящата
инстанция, които са в размер на 1 500 лева /договор за правна защита и съдействие на л.119
от възз.д./.
Присъдата е обжалвана от частния обвинител и в частта относно разноските, като
претендира да му бъдат присъдени и тези, които той е направил на досъдебното
производство. Внимателната проверка на приложените по д.п. №185/2020г. по описа на РУ
МВР-гр.Берковица материали показва, че действително е налично пълномощно от 10.03.21г.
/л.133/, подписано от пострадалия Д. К.. На гърба на пълномощното се намира бланка на
договор за правна защита и съдействие с фабричен № 721670, който обаче не е попълнен,
17
вкл. относно претендираната от К. сума от 1 500 лева - разноски за адвокатска помощ. При
това положение, не може да се направи извод, че разноски на досъдебното производство са
направени, респ. такива не могат да бъдат присъдени.
Воден от горното и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр.чл.336, ал.1, т.3 и чл.338 от
НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 7-ми с-в
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 23.09.2021г. по НОХД № 79/2021г. на Окръжен съд Монтана, като
признава подсъдимия П. К. К. за невинен и го ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил
нарушение на чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия П. К. К. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати в полза на
държавата, платими по сметка САС, разноски за вещи лица в размер на 3 527,20 лева, както
и да заплати на Д. К. К. сумата от 1 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК да заплати по 5 лева държавна
такса за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в петнадесет дневен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18