Решение по дело №274/2020 на Районен съд - Троян

Р Е Ш Е Н И Е 

 

                                                           №  260098                                                  

Гр.Троян, 27.11.2020г.                                  

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Троянски  районен съд , II  граждански състав, в проведеното на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета година публично съдебно заседание в следния състав:

                                         

                                                                           Председател: Светла Иванова                                        

                                                                                                                                

При секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 274  по описа за 2020 година,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ГПК и чл.537 ГПК от М.М.Ч. и А.Н.Л.-Х., чрез адвокат В.А., против Б.С.Г. ***, с който се претендира от съда да постанови решение, по силата на което да приема за установено по отношение на ответника, че са собственици на описания в ИМ недвижим имот.  

Ищците основават правото си на собственост  върху процесния недвижим имот на наследствено правоприемство и давностно владение, като оспорват легитимиращото действие на представените от ответника констативни нотариални актове, по отношение на признатото с тях право на собственост на Б.Г..

Ответникът, в писмения си отговор, по реда на чл. 131 от ГПК  излага твърдения  за това, че имота е придобит от него  по давност.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищците се легитимират като собственици, на основание наследствено правоприемство от своите наследодатели - М.П. и Д.П..

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищците са собственици на поземлен имот в с. Д., заснет по КККР с идентификатор 20300.350.20 с площ от 817 кв.м., който по  предходния кадастрален и регулационен план на селото е бил заснет като имот с кадастрален номер 20, парцел I, квартал 68.

            Видно от  представения  към исковата молба разписен лист към кадастралния план, одобрен със заповед № 669 от 14.06.1976 г., имот с кадастрален номер 20, парцел I, квартал 68 е записан като „двор на н-ци на М.Н.П.".

            В кадастралната карта, поземлен имот с идентификатор 20300.350.20 е бил записан на М.Н.П., което обстоятелство се установява от приложената скица на поземлен имот № 15-596998/03.07.2019 г. на СГКК - Ловеч, към нотариално дело № 243/2019 г. на М.Г. - нотариус с район ТРС /л.55/, по което ответникът се е снабдил с нот. акт за собственост на 1/2 от имота по обстоятелствена проверка.      

            В посочената скица  към дата 03.07.2019г. е отразен като единствен собственик М.Н.П..

Приложено е  нот.дело №№ 408/2019 г. на М.Г. - нотариус с район ТРС, от което се установява, че на 01.11.2019г. ответникът се е снабдил с нот. акт за собственост на останалата ½ ид.ч.  от имота по обстоятелствена проверка.

Представен е предварителен договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2011г., сключен между ищците и М.Т.Й., видно от който, ищците са предали владението върху имота от датата на сключването му.

Приложена е служебна справка от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на ответника Б.С.Г., извършена на 29.09.2020 г.,

Приложени са 6 броя приходни квитанции за платени данъци от Д.П. както следва: №0028439 от 23.08.2018г., №0028438 23.08.2018г.; №0011348 и №0011348  от 23.06.2014г., №00603528  и  №00603528 от 23.11.2012г. /л.118-120/.

Представено е писмо вх.№ 260700/13.10.2020 г. от Община Троян, от което се установява, че процесния имот е деклариран от Д.Н.П. с Декларация вх.№25395/27.04.1998г., в която е декларирана собственост на 1/1 ид.ч. от имота.

От приложения по делото НА за собственост на недвижим имот придобит по давност № 97, том ІІ, рег.№ 2739, дело № 243 от 17.07.2019 г. на нотариус М.Г. с район на действие РС-Троян, се установява, че ответника е признат за собственик по давност на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 20300.350.20 по КККР на с.Д., община Троян, одобрен със Заповед №РД-18-113 от 29.12.2008г. на ИД АГКК, целият с площ от 817кв.м., номер по предходен план 20, кв.68, парцел І.

От приложения по делото НА за собственост на недвижим имот придобит по давност № 115, т ом ІІІ, рег.№ 4055, дело № 408/01.11.2019 г. на нотариус М.Г. с район на действие РС-Троян, се установява, че ответника е признат за собственик по давност на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 20300.350.20 по КККР на с.Д., община Троян, одобрен със Заповед №РД-18-113 от 29.12.2008г. на ИД АГКК, целият с площ от 817кв.м., номер по предходен план 20, кв.68, парцел І.

По реда на чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване на представения на л.13 като доказателство Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2011г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели от страна на ищците се установява, че ответникът е правил многократни опити до момента на снабдяването му с нотариален акт за собственост на процесния имот по обстоятелствена проверка да се свърже с ищците и да закупи имота от тях. Свидетелката Г.К.– понастоящем ***на с.Д., община Троян заявява, че „преди около година…..може би началото на лятото“ ответникът Б.Г. я е посетил с молба да проведе телефонен разговор от негово име във връзка със закупуване на недв.имот, тъй като той не чувал добре, като се обади на предоставен от него телефонен номер на лице, за което и обяснил, че е от Варна. Заявява, че не познава лицето на което се е обадила, но след като му се представила и предала информацията от Б., че той /Б./ ще подготви документите за земята, а от него се иска само да си дойде и да подпише, като ще му бъдат заплатени и пътните разноски  от В.до с.Д., от отсрещната страна получила категоричен отговор „…„Госпожо, не Ви познавам, много Ви уважавам, само да Ви кажа, че той много добре знае, че няма да има сделка!...“. Свидетелката удостоверява с показанията си, че с това си обаждане попаднала в неловка ситуация, поради което „…Опитах да оправдая себе си, че аз всъщност върша добрина на човек, който е на години,  не чува добре и да предам това на лицето. Отговорът беше буквално същия, повтори думите си: „Той знае прекрасно, че сделка няма да има!”. След като предала отговора на Б., че няма да има сделка, същият заявил: „…. „Как да не знае! Аз съм уредил всичко”. От показанията на К. се установява, че същият ден, след проведения разговор по телефона с непознатото за нея лице, около час по-късно при нея отишла М. Й., тъй като лицето с което свидетелката провела разговор и се обадил обезпокоен, че „…кмета на с. Д.го притеснявал….“. Твърди, че не познава М.Н.П., тъй като е починал преди нейното раждане, но заявява, че лицето е жител ***, „…тъй като  фамилиите са много определени и няма как да не се помнят…“, а в качеството си на длъжностно лице  „….През 2015 г., при първия ми мандат като  Кмет, трябваше да сверявам картони на починали лица, издирвахме техни близки и  наследници. От там името на лицето  ми е познато…“.

От показанията на св.Р.И.В.се установява, че е братовчедка на  ищцата М.Ч., знае имота, за който се води делото, няколко години 4-5 „… майка, аз и моят съпруг сме сеяли картофи…..Баба Д.ни разреши да го ползваме имота. Тя е съпруга на М.Н.П., на леля М. е майка, а на моята майка - леля….“. Свидетелката твърди, че след тях  „ …..Н. М. го е владяла….. като Б. когато дойде в селото…“, имота се ползвал то Н. М.. Твърди, че преди около година и половина „….лятото или пролетта…“ Б. отишъл в дома и, за да поиска телефон на „….Н., който е син на леля М.…..Поиска да се обадим на А.и да му кажем, че Б. иска да купува това селище….“. Заявява, че нейната снаха се обадила на А.в присъствието на Б. и му обяснила какво иска Б.. „…А.каза, че мястото няма да го продава и да не се занимава с него…“ Твърди, че Б. в момента на разговора и заявил:“…. „Н. да дойде до село, ще му платя пътя и да се разберем за мястото.“ Излага в показанията си, че А.е отказал категорично да му го продаде и „… не иска да се занимава….“. Свидетелката твърди, че Б. се е интересувал кой е М.Н.П., като е ходил лично при нея да я разпитва  и тя му обяснила, че е съпруг на Д.Н.П., която е тяхна роднина.

От показанията на св. А.Л.Ч.- син на ищцата М.Ч., се установява, че Б.Г. е искал много пъти да купува този имот, като е осъществявал лични срещи „…В дома на д-р К. сме се виждали с Б. и пак е искал  да го купи, но съм бил категоричен, че няма да го продам, защото съм го обещал на М.…“ Твърди, че “…По телефона ме е търсил два пъти.. След това е говорил с кмета на селото  и на нея й казах, че не искам повече да говорим по този въпрос….“. Свидетелят твърди, че е разбрал случайно, че Б. се е снабдил с нот.акт. Твърди, че имота е на неговите дядо и баба – М.Н.П. и Д.Н.П., която е починала преди 11 години, като приживе „… Този имот 2-3 или 4-5 години тя го е давала на нейни приятели – на Р., те са го работили 4-5 години. След това една нейна комшийка – Македонката мисля, че се казваше. На М. баба ми Д.П. го е дала за ползване. Сигурно не е плащала наем, нивата не е нещо атрактивно, може да е давала от продукцията, но за пари мисля, че не е го давала….“. Свидетелят твърди, че баба му Д.е живяла последните две години от живота си във В., където е починала. Заявява, че „….Преди много години, наследниците се събрахме и решихме да направим такъв Предварителен договор….. Всички наследници искахме да дадем имота на М. Й..  Пълномощно сме й давали, но не знам дали го пази, на нейно име да се разпорежда с този имот….“.          

От показанията на св. М. Й. се установява, че с ищците има сключен Предварителен договор преди години. „….Подписахме го, за да сме сигурни, че те имат сигурен купувач, а аз да мога да разчитам на този имот. Имам пълномощно…“. Твърди, че „….Този имот е обработван първо от Радка Витанова, която беше свидетелка преди мен, а след това е обработван от една съседка, която живее  близо до собствениците – баба Н. М.. След нея част от имота се е обработвал от една друга жена – П. Ч., която до момента, в който аз закупих дръвчетата и аз я помолих да се оттегли…“. От представени по делото доказателства / Фирмен документ за стандартен овощен посадъчен материал, бланков № 12 от 24.10.2017 г. / се установява, че тя е закупила дръвчета, една част от които е засяла веднага в  процесния имот. Твърди, че през 2019г. закупила други дръвчета, които да засади в процесния имот, като при снабдяване с документи за прехвърлянето на имота установила, че ответникът има издаден нот.акт, за което уведомила св.А.Ч.. Свидетелката заявява, че „…Съседните имоти на този имот са моя собственост, като първите два ги закупих в рамките на два последователни сезона през 2002 г., а третия имот  1 или 2 години  по-късно. Междувременно съм закупила и други съседни имоти, тъй като съм регистрирана като земеделски производител и закупувам имоти, за да  изпълнявам дейността си. Й. е категорична, че „….Никой не ми е спорил на това, че засаждам фиданки….“., с изключение на последната зима, „… Б. дойде пред къщи и ми каза да отида и да си махна дръвчетата. Аз го попитах защо,…а той каза:  „Защото мястото е мое!“.                                                                       

Втората група свидетели, тези на ответника твърдят, че ответника владее  имота от преди 15-20 години.

Свидетелят И. Д. заявява, че ответникът повече от 25 години е в селото, а над  20 години е жител *** и там си живее. Свидетелят е категоричен, че „…От преди 15-20 години Б. е започнал да го владее…“. Твърди, че „….в имота Б. засади дръвчета, зася и къпини. Станаха дървета големи, раждат сливи….. Много пъти съм го виждал Б. да работи имота, ежедневно. Отива на имота си, стопанисва си го, старателно….“, като по-късно в показанията си свидетелят заяви, че февруари месец 2020г. е посетил за първи път имота, като е останал очарован от начина по който се поддържа от „… възрастен човек на 92 години…. Дръвчетата в западния край, той като ме заведе, неговите бяха идеални,  не знам на колко години са, но  бяха едри дървета. В източната част видях границата и два реда, че са засети в неговия имот….Някаква Госпожа, която била в съседство, решила да си разшири парцела и засяга неговия имот, като е засяла тези дръвчета …..“. Свидетелят е категоричен: „….Аз видях и имам впечатления, че повече от 15-16 години го владее този имот.  Идеален стопанин….“, като в последствие удостоверява, че „….Аз не съм родом от с. Д., но от 40 години живея в селото. Сега последните 10 години живея в селото. Преди това съм живял в П.. Почти всеки месец съм в селото, защото имам близки. В месеца 2-3 пъти си ходя на село. Регулярно си ходя в Д.….“.

От показанията на св. М.М.Ч.се установява, че знае имота, за който се води делото, ежедневно минава от там, знае че  Б. го работи 20 години и други хора не е виждал. „…..В имота Б. засади дръвчета, зася и къпини. Станаха дървета големи, раждат сливи….“. Твърди, че познава М.Н.П. , жена му Д.П. и дъщеря им М., която е „негов набор“. Твърди, че не е виждал Д.да работи имота. Заявява, че Б. е купил имота от М.Н.П. и има документ за това.                                                                      

От показанията на свид.Г.Л.П.се установява, че познава Б. от момента, когато се е установил в с.Д.„….Година не мога да кажа, но има 15-20 години…..“. Твърди, че „… Този имот над 18-20 г. има да го владее. Той си го работи този имот, откакто си е дошъл в с.Д.. В този имот най-напред сееше домати, краставици, картофи, а след това пося дръвчета. Дръвчетата са на около 15-16 години.        Свидетелят твърди, че познава М.Н.П. „… Даже той ме е викал да му кося мястото между неговото и стопанския двор…“, познава Д.П., но заявява, че тя не е владяла имота. Твърди, че „…Всички дръвчета тази година февруари месец ги отрязахме, ….Малки дръвчета има в другия имот - отдолу, тях не сме пипали да ги режем…“.

При така възприетото за установено в процеса съдът приема, че предявения иск с правно основание чл.124,ал.І от ГПК е основателен, при следните съображения, обосноваващи този извод:

С предявяването на положителен установителен иск се цели защита на спорно право, като се твърди и иска установяване със сила на присъдено нещо,че ищецът притежава това право. За предявяването на положителен установителен иск закона въвежда като абсолютна процесуална предпоставка наличието на правен интерес, а за да е налице правен интерес от предявяването на такъв иск следва, чрез него ищецът да защити свое право. При уважаването на иска правните последици следва да рефлектират в правната сфера на ищеца като запазят имуществото му. Предпоставка за основателността на положителния установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК е ищецът да установи чрез главно и пълно доказване правото си на собственост на твърдяното придобивно основание. 

Ищците обосновават правото си на собственост върху процесния  недвижим имот, находящ се в с. Д., заснет по КККР с идентификатор 20300.350.20 с площ от 817 кв.м., който по  предходния кадастрален и регулационен план на селото е бил заснет като имот с кадастрален номер 20, парцел I, квартал 68, с наследствено правоприемство и давностно владение. Доказателства в тази насока са представените към исковата молба разписен лист към кадастралния план, одобрен със заповед № 669 от 14.06.1976 г., в който имот с кадастрален номер 20, парцел I, квартал 68 е записан като „двор на н-ци на М.Н.П." и отразяването на имота в кадастралната карта на името на М.Н.П., което обстоятелство се установява от приложената скица на поземлен имот № 15-596998/03.07.2019 г. на СГКК - Ловеч, в която е отразен като единствен собственик М.Н.П..

Настоящият състав споделя  становището залегнало в практиката, че записването в разписния лист няма конститутивно действие, нито удостоверява надлежно възникнало право на собственост в полза на лицето, вписано в него като стопанин, но наред с други доказателства- писмени и гласни, същото е доказателство за притежавано право на собственост.

В отговора на ИМ ответника твърди, че е придобил имота чрез давностно владение, установено от „15-20г.“, т.е. от  2000-2005 г., което владение е придобито от Н. М..

По делото не се спори, че ищците не владеят лично имота. Действащото обективно право – чл. 77 ЗС обаче  не позволява правото на собственост да се загуби поради бездействие на титуляра , освен ако вещта не е погинала, не е преработена или присъединена към друга главна вещ или собственикът- титуляр не е изразил изрично волеизявление за това.                                                         Спорен е факта владял ли е ответника процесния имот от 2000/2005г., с оглед възражението му ,че го е придобил по давност.

За да се признае правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбите на закона  - чл. 79, ал. 1 ЗС постановяват, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по - дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи че упражнява собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си. Този който се основава на придобивна давност  трябва да докаже не само ползването на имота, но и промяната на намерението си и завладяване на имота. Тази промяна, както бе посочено, трябва да бъде демонстрирана в отношенията със собственика, а не спрямо трети лица, тъй като правнозначимо е именно това противопоставяне. Съобразно посоченото, от значение е поведението на този, който твърди, че има промяна на намерението му.

Ответникът се позовава на гласни доказателства, в подкрепа на твърдението си.Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответната страна, като намира същите за противоречиви и заинтересовани, поради следните съображения:                                                            

От показанията на св.К. – ***на с. Д.се установява, че „….Погрижих се да направя справка за себе си и установих, че  до преди 2003г. Б. и неговата жена М. Г. не са имали никаква връзка със с. Д.. Закупуват си къща в с. Д.през 2003 година и правят регистрация по настоящ адрес, а през 2006 г. по постоянен адрес. „.               

Тези показания безспорно се потвърждават от изисканата служебна справка по реда на Наредба 14/18.11.2009г. /л.124/, т.е. първите данни за ответникът като жител *** са от преди 17г.                Свидетелят на ответника Г.Л.П.в с.з. сочи, че Б. владее„… Този имот над 18-20 г…“ В представеното като доказателство по делото нот.дело №408/2019г. на нотариус  М.Г., от приложения  Протокол от 01.11.2019г. същият свидетел е заявил „….Той /Б./ работи цялото място и вече повече от 30 години е така….Имотът разбрах, че се води на М.П.. Доколкото знам в селото е имало такъв човек, но е починал много отдавна и няма наследници в селото….“.  В с.з. свидетелят заявява: „…М.Н.П. го познавам. Даже той ме е викал да му кося мястото между неговото и стопанския двор….“. В същото заседание, свидетелят твърди : „…При нотариус съм ходил като свидетел на Б. да си вади нотариален акт, но не помня кога беше…..Пред нотариуса съм казал, че аз съм над 30 години в с. Д., а не, че Б. е владял имота 30 години….“.

От показанията на св. М.М.Ч.дадени в с.з. по настоящото дело се установява, че „…  Б. го работи 20 години и други хора не е виждал..“.  Съмнение в достоверността на показанията на цитираният свидетел навежда и следното обстоятелство.

 В Протокол от 17.07.2019г. на нотариус М.Г.,  по нот.дело №243/2019г. свидетелят Чулев е заявил  „Човек на име М.П. няма в с.Д./л.57/, като в с.з. заявява „…..М.Н.П. го познавам. Той умря много млад. Неговата дъщеря М. ***, там се ожени. Д.П. я познавам, жена е на М.П.….“. По нататък свидетелят продължава с обясненията си, от които се установява, че „ … Б. владее целия имот. Той го е купил, май от М.Н.П.. Той има и документ….“, а от представеното по делото у-ние за наследници /л.12/ се установява, че М.Н.П. е починал на 16.12.1964г., т.е. 39г. преди Б.Г. ***.                                                        

Противоречие съдът намира и в показанията на свид. И. Х., който заявява, че :“…. Б. повече от 25 години е в селото. Над 20 години е жител ***, там си живее, има си къща….“, а както беше установено по-горе, първоначалната регистрация по настоящ адрес на ответника е от 2003г., т.е. преди 17г. , като малко по-късно в обясненията си, същият удостоверява, че „….Сега последните 10 години живея в селото. Преди това съм живял в П.….“, като прави уточнението, че „почти всеки месец“ е в селото, след това заявява, че „..в месеца 2-3 пъти си ходя на село….“, като последното уточнение на тези посещения се изчерпва с израза „…Регулярно си ходя в Д.….“.              

Свидетелите на ищцовата страна установяват, че имотът е бил собственост на  М.П., след неговата смърт го е владяла съпругата му Д.П., която към края на жизнения си път е  упражнявала владение върху имота като го е предоставяла за ползване на трети лица – Р. В., Н. М. и П. Ч..

От представените по делото писмени и събрани в хода на процеса гласни доказателства, които съдът кредитира с доверие като логични, последователни и подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал се установи, че след смъртта на Д.П. ищците са сключили предварителен договор със св. М.Й.за продажба на процесния имот.                                                                         По отношение на откритото производство по оспорване на предварителен Договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2011г.

В разпоредбата на чл.193, ал.1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл.193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване на истинността на документа в резултат на оспорването по чл.193 ГПК се решава със сила на присъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл.193 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване на истинността на документ. В посочения смисъл т.1 от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС.                При разпределена доказ.тежест на ищцовата страна, същата по реда на пълно и главно доказване установи по безспорен и категоричен начин, че ищците, в качеството си на наследници на своя наследодател М.Н.П. – собственик на имота многократно са отказвали на ответникът да продадат имота с аргумент, че същият е  обещан на трето лице – М. Й.. Тези изводи на съда са подкрепени от събраните в хода на производството гласни доказателства: Установи се от показанията на св.К., че по настояване на ответникът Г. е провела разговор с непознато за нея лице досежно продажба на недв.имот, което лице в последствие се установило, че е един от наследниците на М.П. – А.Ч., който разговор е бил от името на Б.Г. с молба лицето да си дойде от В.до с.Д., за което ответникът ще му заплати разноските, за да подпише документите за продажба, при което е получен категоричен отказ от страна на наследника.

Установи се от показанията на свидетелката В., че Б.Г. е посетил домът и с молба да се свърже със своя роднина – св. А.Ч., на когото отново да бъде отправено предложение да си дойде от гр.В.до с.Д., отново с обещание за заплащане на пътни разноски, за да подпише документите за продажба на недв.имот, при което отново е последвал категоричен отказ.

Това безспорно се установява и от показанията на самия св. А.Ч., който категорично заявява, че е имал две срещи  с ответникът и няколко телефонни обаждания от негово име, за продажба на процесния имот, но категорично му е било отказвано, с аргумент, че имотът е обещан на М. Й..

При изложените аргументи, настоящият състав счита, че оспорването не е доказано.

Изложените по-горе съображения мотивират съда да приеме, че от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин, че ответника е упражнявал факт.власт върху имота с намерението да го държи като свой и че това е демонстрирано пред невладеещия собственик, т.е. не се установи наличието на субективния елемент на владението, осъществявано от последниия, а напротив, установи се, че ответникът е правил многократни опити до пролетта на 2019г., до момента на снабдяването му с нотариален акт за собственост на процесния имот по обстоятелствена проверка през лятото на 2019 г., да се свърже с ищците и да закупи имота от тях.

С оглед гореизложеното правоизключващите възражения на ответника, чрез което същият противопоставя на ищците свое право на собственост върху имота, съдът приема за неоснователни.

 Единствената несъмнена индиция за своене на имота е снабдяването на ответника с констативни нотариални актове за собственост  /л.8 и л.9 от делото/. Тези нотариални актове за собственост върху имот, придобит по давност, са съставени на 17.07.2019г. и 01.11.2019г. и същите предхождат завеждането на настоящата искова молба. При това положение, дори да се приеме, че цитираните нотариални актове обозначава началото на владение за себе си от страна на ответника върху целия имот и съответно начален момент на давностния срок по чл.79, ал.1 от ЗС /10 години/, то очевидно е, че този срок не е могъл да изтече до датата на предявяването на иска-15.04.2020г.

 Това налага предявеният установителен иск за собственост да се уважи като основателен и доказан.

На основание  чл. 537, ал.ІІ от ГПК следва да се отменят констативните нотариални актове, с които ответникът е признат за собственик на процесния имот.

Съобразно изхода на спора в полза на ищците  следва да се присъдят сторените от тях съдебно-деловодни разноски в размер на 728.40 лева.

 

Воден от горното, съдът

 

Р     Е      Ш      И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.  С.Г., ЕГН ********** ***, че М.М.Ч., ЕГН ********** *** и А.Н.Л.-Х.с ЕГН ********** с адрес ***, са собственици по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20300.350.20 /двадесет хиляди и триста, точка, триста и петдесет, точка, двадесет/ в с. Д., община Троян, област Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-113/29.12.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър; Последно изменение със заповед: Няма издадена заповед за изменение в КККР; Адрес на поземления имот: с. Д., п.к. 5657, ул. „Осми март" № 4; Площ: 817 /осемстотин и седемнадесет/ квадратни метра; Трайно предназначение на територията:Урбанизирана;Начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди; Предходен идентификатор: Няма; Номер по предходен план: 20 /двадесет/, квартал: 68/шестдесет и осем/, парцел: I /първи/; Съседи: имот с № 20300.350.4032; имот с №20300.350.21;имот с № 20300.350.19 и имот № 20300.350.904.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищците М.М.Ч., ЕГН ********** и А.Н.Л.-Х.с ЕГН ********** и ответникът Б.С.Г., ЕГН ********** по заявеното оспорване от ответника, на основание чл. 194, ал.1 ГПК на Договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2011г. , че оспорването не е доказано.

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 97, том ІІ, рег.№ 2739, дело № 243 от 17.07.2019 г. на нотариус М.Г. с район на действие РС-Троян  и нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 115, т ом ІІІ, рег.№ 4055, дело № 408/01.11.2019 г. на нотариус М.Г. с район на действие РС-Троян.

  ОСЪЖДА Б.  С.Г., ЕГН ********** *** да заплати на М.М.Ч., ЕГН ********** и А.Н.Л.-Х.с ЕГН ********** сумата в размер на 728.40 /седемстотин двадесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – Ловеч.

 

 

 

                                                                 Районен съдия :