№ 15865
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.С.
при участието на секретаря С,К,
като разгледа докладваното от П.С. Гражданско дело № 20231110103797 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На девети май две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар С.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.С.
1
гражданско дело номер 3797 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.В.О.., с ЕГН **********, от гр.
София, бул. „............, против „..........“ АД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „............., представлявано от изпълнителния директор ...........
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че срещу него било образувано изп.д.
№ 20118410407151 по описа на ЧСИ ......., с рег. № 841, действащ в района на СГС,
производството по което било прекратено с постановление от 15.05.2019 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп.д. №
20198410402448 по описа на ЧСИ ......., с рег. № 841, действащ в района на СГС, което било
висящо към момента на предявяване на исковата претенция. Твърди, че първото
изпълнително дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.08.2011 г. по
гр.д. № 31272/2011 г. по описа на СРС, 119 състав, по силата на който ищецът бил осъден да
заплати на „......... АД сумата от 11 857,68 евро – главница по договор за банков ипотечен
кредит от 12.08.2008 г., сумата от 2 709,09 евро – договорна лихва за периода от 10.12.2009 г.
до 17.07.2011 г., сумата от 25,65 евро – такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 012,25
лв. – съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. След образуване на
изпълнителното дело, при ЧСИ постъпила молба от „..........“ АД с искане за конституирането
му като правоприемник на взискателя въз основа на сключен договор за цесия от 22.06.2015
г. Също така твърди, че ЧСИ извършил публична продан на ипотекирания в полза на „.........
АД недвижим имот за сумата от 16 021 лв. С оглед на извършено разпределение на
получената сума от проданта, задължението по изпълнителния лист било, както следва:
сумата от 6 113,41 евро за главница, сумата от 2 709,09 евро – договорна лихва за периода от
10.12.2009 г. до 17.07.2011 г., сумата от 25,65 евро – такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 1 012,25 лв. – съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Оспорва
дължимостта на остатъка, като се позовава на погасителна давност. Твърди, че след
извършване на публичната продан, завършила с постановление за възлагане от 12.10.2012 г.
и изпращане на запорни съобщения до банки от ЧСИ на 28.10.2013 г. не били извършвани
изпълнителни действия, които да доведат до прекъсване на давността. Към 28.10.2018 г.
вземането било погасено по давност. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „..........“ АД, че
А.В.О.. не дължи на „..........“ АД сумата от 6 113,41 евро за главница, сумата от 2 709,09 евро
– договорна лихва за периода от 10.12.2009 г. до 17.07.2011 г., сумата от 25,65 евро – такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 1 012,25 лв. – съдебни разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, по издаден изпълнителен лист на 30.08.2011 г. по гр.д. №
31272/2011 г. по описа на СРС, 119 състав, поради погасяване на вземането по давност,
2
претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „..........“ АД, с който исковата претенция се оспорва като
неоснователна. Не се оспорват твърденията за наличие на договор за банков ипотечен
кредит от 12.08.2008 г. между ищеца и „......... АД, както и сключен договор за цесия на
22.06.2015 г. между „......... АД и „..........“ АД. Не се оспорва и образуване на изп.д. №
20198410402448 по описа на ЧСИ ......., с рег. № 841, действащ в района на СГС въз основа
на издадения в полза на „......... АД изпълнителен лист, както и конституира на ответника в
качеството му на взискател и частен правоприемник. Не оспорва и образуване на п.д. №
20198410402448 по описа на ЧСИ ......., с рег. № 841, действащ в района на СГС, висящо към
момента на предявяване на иска от ищеца. Оспорва погасяване на вземането по давност,
като се позовава на извършвани действия по принудителното изпълнение, прекъсващи
давността, които действия са подробно описани в отговора на исковата молба. Твърди, че
давността и по двете образувани изпълнителни дела била прекъсвана многократно. Позовава
се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна,
претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира
направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения от ищеца заверен препис от изпълнителен лист от 30.08.2011 г. по
гр.д. № 31272/2011 г. по описа на СРС, 119 състав, се установява, че същият е издаден въз
основа на заповед за изпълнение от 29.08.2011 г. по силата на която А.В.О.. е осъден да
заплати на „......... АД сумата от 11 857,68 евро, представляваща главница по договор за
банков ипотечен кредит от 12.08.2008 г., сумата от 2 709,09 евро – договорна лихва от
10.12.2009 г. до 17.07.2011 г., сумата от 29,65 евро – такси, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 570,96 лв.
– разноски за държавна такса и сумата от 441,29 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение. От представените заверени преписи от покана за доброволно изпълнение и
запорно съобщение се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 30.08.2011 г.,
издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. №
31272/2011 г. по описа на СРС, 119 състав, е образувано изп.д. № 20198410402448 по описа
на ЧСИ ......., с рег. № 841, действащ в района на СГС.
3
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на
12.08.2008 г. между „......... АД и А.В.О.. е бил сключен договор за банков ипотечен кредит №
TR72582810, по силата на който банката е предоставила на ищеца кредит в размер на 13 000
евро със срок до 10.08.2018 г. при договорен лихвен процент, а от представения заверен
препис от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.06.2015 г. се установява, че
„......... АД е прехвърлило на „..........“ АД вземания, описани в Приложение № 1 към
договора, сред които и вземането към длъжника – ищец в настоящото производство. Видно
от представения заверен препис от известие за доставяне, до длъжника е било изпратено
уведомление за извършената цесия, което не е получено от длъжника, поради промяна на
адреса.
От приложеното гр.д. № 31272/2011 г. по описа на СРС, 119 състав, се установява, че
същото е образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, подадено на 18.07.2011 г. от „......... АД, като на 29.08.2011 г. съдът е издал заповед, а
видно от поставения върху заповедта печат, на 30.08.2011 г. в полза на кредитора е бил
издаден изпълнителен лист.
От приложения заверен препис от изп.д. № 20118410407151 по описа на ЧСИ ......., с
рег. № 841, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано на 19.09.2011
г. по повод молба от „......... АД с приложен изпълнителен лист, посочен по-горе, като на
19.09.2011 г. с разпореждане на ЧСИ е разпоредено да се изпрати покана за доброволно
изпълнение и са изискани справки. С разпореждане от 21.09.2011 г. ЧСИ е наложил възбрана
върху собствен на длъжника недвижим имот. С постановление от същата дата е възложена
оценка на недвижимия имот и е изпратена молба до Агенция по вписванията за вписване на
възбрана. На 31.10.2011 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до СДВП, Отдел „Пътна
полиция“ за налагане на запор върху собственото на длъжника МПС. С разпореждане от
30.11.2011 г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника, а с отделно
разпореждане от същата дата е насрочил опис на собствения на длъжника недвижим имот.
От приложения отрязък от покана за доброволно изпълнение се установява, че същата е
била връчена на длъжника на 12.12.2011 г., а с постановление от 14.12.2011 г. ЧСИ е
назначил особен представител на длъжника. На 20.12.2011 г. ЧСИ е изпратил съобщения за
насрочен опис на възбранения недвижим имот. В постановление от 16.01.2012 г. е описан
извършения опис на недвижимия имот на длъжника, за което е бил съставен протокол от
същата дата. На 20.01.2012 г. е бил съставен акт за разгласяване на публична продан. С
протокол от 24.02.2012 г. е била обявена насрочената публична продан на описания
недвижим имот на длъжника, която е била обявена за нестанала, поради неявяване на
купувачи. С молба от 06.03.2012 г. взискателят е поискал насрочване на нова публична
продан, по повод на което искане ЧСИ е постановил разпореждане от 09.03.2012 г., а на
22.03.2012 г. е бил съставен протокол за насрочването , на която дата е бил съставен и акт
за разгласяване на публичната продан. С протокол от 27.04.2012 г. е била обявена
насрочената публична продан на същия недвижим имот за нестанала, поради неявяване на
купувачи. През месец май 2012 г. по делото е подадена нова молба от взискателя с искане за
4
извършване на нова оценка и насрочване на нова публична продан на имота на длъжника, по
повод на което искане ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от 23.05.2012 г. С постановление
от 01.06.2012 г. е определена цената на недвижимия имот, като на същата дата е бил
съставен и протокол за описа му. С разпореждане от 14.06.2012 г. е насрочена публична
продан, в която връзка са били извършени надлежно действия по принудителното
изпълнение. С протокол от 27.07.2012 г. е била обявена насрочената публична продан на
същия недвижим имот за нестанала, поради неявяване на купувачи. На 20.08.201 г.
взискателя е подал нова молба за насрочване на нова публична продан, по повод на която
ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от 22.08.2012 г., за което са били извършени нужните
действия по принудителното изпълнение. С протокол за обявяване на направените
наддавателни предложения по насрочена публична продан на недвижим имот и купувач от
12.10.2012 г. ЧСИ е обявил трето лице за купувач на имота, като на същата дата е бил
съставен приемо-предавателен протокол, а с постановление от същата дата недвижимият
имот е бил възложен на купувача. На 16.11.2012 г. ЧСИ е съставил протокол за предявяване
на разпределение. С молба от месец март 2013 г. взискателят е посочил нов способ за
принудително изпълнение, по повод на която на 28.12.2013 г. ЧСИ е наложил запор върху
вземанията на длъжника в посочени в разпореждането банки. На 13.10.2014 г. взискателят е
подал молба до ЧСИ с искане за извършване на справки. На 17.09.2015 г. по делото е
подадена молба от „..........“ АД с искане за конституирането му по делото в качеството му на
частен правоприемник, по повод на което ЧСИ се е произнесъл с постановление на
13.10.2015 г. С разпореждане от 10.08.2016 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на
длъжника и е разпоредил да му се изпрати призовка за принудително изпълнение, за което
длъжникът е бил уведомен на 17.08.2016 г. С молба от 15.09.2016 г. взискателят е посочил
способ за принудително изпълнение, по повод на което искане ЧСИ се е произнесъл с
разпореждане на 21.11.2016 г. С постановление от 15.05.2019 г. ЧСИ е прекратил
производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а на 17.05.2019 г. е
изпратил съобщения за вдигане на наложените запори.
От приложения заверен препис от изп.д. № 20198410402448 по описа на ЧСИ ......., с
рег. № 841, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано на 17.07.2019
г. по повод молба от „..........“ АД с приложен изпълнителен лист, посочен по-горе, като
върху гърба на изпълнителния лист са посочени събраните от ЧСИ парични суми. С
разпореждане от 17.07.2019 г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати покана за доброволно
изпълнение и да се изискат справки. С молба от 08.12.2020 г. взискателят е посочил способ
за принудително изпълнение. С разпореждане от 21.03.2022 г. ЧСИ е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, за което е изпратил запорно съобщение до
работодателя.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
С оглед на направеното признание на иска от страна на ответника по делото и
приключване на съдебното дирене, както и с оглед на направеното от процесуалния
представител на ищеца искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК,
5
съдът намира следното:
По делото е безспорно установено, че по повод заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК на
„......... АД е било образувано гр.д. № 31272/2011 г. по описа на СРС, 119 състав, по което на
29.08.2011 г. е била издадена заповед по чл. 417 от ГПК, а на 30.08.2011 г. - изпълнителен
лист. Независимо, че указания за предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК са
били дадени след образуване на производството по настоящото дело, съдът приема, че по
делото е установено основанието, на което е бил издаден изпълнителният лист.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист представлява действие, което
прекъсва давностния срок по смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. С уважаването на молбата и
издаване на изпълнителния лист на 30.08.2011 г. започва да тече нова давност, също
тригодишна. Към момента на подава на молбата за образуване на изпълнително дело при
ЧСИ на 19.09.2011 г. не е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Следва да се
отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение
прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 115,
ал. 1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
изпълнително дело се установява, че по изпълнителното дело са били извършвани действия.
В конкретния случай макар да са били извършвани изпълнителни действия от ЧСИ, съгласно
ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото изпълнителното дело е образувано през
2010 г., давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. Видно от приложеното
изпълнително дело, с разпореждане от 10.08.2016 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи
на длъжника. С молба от 15.09.2016 г. взискателят е посочил способ за принудително
изпълнение, по повод на което искане ЧСИ се е произнесъл с разпореждане на 21.11.2016 г.
Това е и последното действие, извършено от ЧСИ след 26.06.2015 г., поради което на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК делото е било прекратено на 21.11.2018 г., независимо
от датата, на която ЧСИ е прекратил производството по делото. За съда се налага извод, че
двугодишния давностен срок е изтекъл на 21.11.2018 г. Ето защо и към момента на
предявяване на исковата претенция – 25.01.2023 г. изпълнителното производство е било
прекратено по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Погасителна давност за вземането тече от последното изпълнително действие, а не от
деня, когато изпълнителното производство е прекратено или е подлежало на прекратяване.
Съдът приема, че последното изпълнително действия от страна на ДСИ е било извършено на
21.11.2016 г.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на
6
„..........“ АД, частен правоприемник на „......... АД, е погасено по давност. По изложените
съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и изтеклите лихви върху главницата,
такси и разноски.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 733,26 лв., представляващи платена
държавна такса. На ищеца се дължат и разноски за адвокат, но доколкото по делото не е
представено доказателства нито за размера на договореното възнаграждение, нито за
плащането му, разноски за адвокат не следва да бъдат присъждани. Няма пречка при
представяне на доказателства да бъде изменено решението в частта за разноските.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявената искова претенция от А.В.О.., с ЕГН
**********, от гр. София, бул. „............, против „..........“ АД, с ЕИК ............., със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „............., представлявано от изпълнителния директор
........... че А.В.О.. не дължи на „..........“ АД 6 113,41 евро /шест хиляди сто и тринадесет евро
и четиридесет и един евроцента/ за главница, сумата от 2 709,09 евро /две хиляди
седемстотин и девет евра и девет евроцента/ – договорна лихва за периода от 10.12.2009 г. до
17.07.2011 г., сумата от 25,65 евро /двадесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ – такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 1012,25 лв. /хиляда и дванадесет лева и двадесет и
пет стотинки/ – съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, по
издаден изпълнителен лист на 30.08.2011 г. по гр.д. № 31272/2011 г. по описа на СРС, 119
състав, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „..........“ АД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „............., представлявано от изпълнителния директор ........... ДА ЗАПЛАТИ на
А.В.О.., с ЕГН **********, от гр. София, бул. „............, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 733,26 лв. /седемстотин тридесет и три лева и двадесет и шест стотинки/,
7
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8