Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260535/03.12.2020 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI
наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 16.11.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 4223 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Л. 2” ЕООД,
ЕИК: …, представлявано от управителя
К. Ж. С., против Наказателно постановление № 496132-F537288/19.02.2020 г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл.
118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2 ЗДДС, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.
За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява ю.к. Ч., която излага съображения за потвърждаване на НП.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа
страна следното:
На 31.01.2020 г., в 15:05 ч., била извършена проверка в
търговски обект - аптека „Л. 2“, находяща се в гр. Б., ж.к. М. Р. …, стопанисван
от жалбоподателя. По време на проверката от фискалното устройство е отпечатан междинен дневен финансов отчет. Съгласно
данните на отчета разчетната касова наличност била в размер на 663.94 лв., в това число и 662.01 лв. служебно
въведени суми, а фактическата наличност в касата – 50.18 лв. Тоест, при проверката била установена разлика от 613.76 лв. Фискалното устройство в обекта модел – MF-TH-250 QR, с ИН на ФУ № BN011335 и ИН на ФП № 51012241,
притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, но в
случая промяната в касовата наличност не се отчитала с работещото в търговския
обект фискално устройство. За
направените констатации е съставен протокол за извършена проверка от 31.01.2020
г. и АУАН от 11.02.2020 г. Отразено
е, че промяната в касовата наличност в момента на извършването й не се отчита с
ФУ, като е нарушена разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ.
Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият
орган е издал атакуваното наказателно постановление от 19.02.2020 г. В него,
при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация и на основание
чл. 185, ал. 2,
изр. 2 ЗДДС, вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на
разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти. Като цяло
жалбоподателят не оспорва така възприетата фактическа обстановка, но твърди, че
в случая разликата се дължи на профилактика на ФУ.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка
и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на Отдел "Оперативни дейности" - Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин. Към датата на установяване на нарушението е действала Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите и обнародвана в ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. В акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление, като нарушена правна норма, е посочена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., съгласно която, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Сумата от 613.76 лева е представлявала разлика във фактическата касова наличност и е следвало да бъде отразена във фискалното устройство, доколкото ФУ е притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Нарушението е безспорно установено и за същото наказващият орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в минимален размер от 500 лева.
Съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата за извършвана профилактика, водеща до установената разлика. В Наредбата е разписана процедурата, която следва да се спазва при извършване на техническото обслужване на ФУ, която включва надлежно отразяване в съответните документи на устройството. В конкретния случай такива документи не са представени по делото, а видно и от разпита на актосъставителя сервизен протокол по време на проверката не е представен. От друга страна, извършването на профилактика не освобождава жалбоподателя от вменените му задължения да спазва останалите правила в Наредбата и в частност разпоредбата на чл. 33, ал. 1. В случая сочената причина за разликата не може да доведе до отпадане на отговорността на жалбоподателя, доколкото последният има задължението да организира дейността си по такъв търговски начин, че всеки път да е налице съвпадение между фактическата и фискалната наличност.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. А съгласно ал. 2, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди установеното административно нарушение да е довело до неотразяване на приходи, отсъстват доказателства за укриване на приходи, поради което и правилно е приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, както и за други отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което правилно санкцията е била определена в минималния възможен размер от 500 лв.
Наказващият
орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Преценката
за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. №
1/2007 г. по описа на ВКС. Нарушението е формално и с факта на неговото
установяване законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни
последици. При преценка липсата на маловажен случай настоящият състав взе
предвид размера на сумата, която не е отчетена чрез съответното отразяване във
фискалното устройство, както и че по делото не са установени данни за
обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид. От данните по делото не може да се
направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от
другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение,
поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Предвид изложеното съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно издадено, поради което следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 лв., което да се заплати от жалбоподателя, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
496132-F537288/19.02.2020 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя
„Л. 2” ЕООД, ЕИК: …, представлявано от управителя К. Ж. С., е наложена
„имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Л. 2”
ЕООД, ЕИК: …, да
заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.