Присъда по НОХД №2528/2025 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда №119/13.08.2025 г.по НОХД №2528/2025 г. по описа на БРС.
Б.ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 434ЗМ-
927/2023 г. по описа на 02 РУ Б., Пор. № 3201/2023 г. по описа на БРП, с който е повдигнато
обвинение срещу ДЖ.И.Р. ЕГН: **********, за ТОВА, ЧЕ на **.**.****год. в гр. Б., в
условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ — 1бр. златна халка с тегло 5,90гр.,
18 карата на стойност 1090евро или 2132лв., съгласно фиксирания курс на БНБ, от
владението на Р.С.Ц. (собственост на „Г.“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ш.А.Г.),
без тяхното съгласие с намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият и защитникът направиха искане производството
по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл.
371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт. Акцентира върху високата степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, изводима от данните за осъжданията му извън
формиращите квалификацията при опасен рецидив. В аспекта на изложените съображения
прокурорът настоява за индивидуализиране като съответстващо на тежестта на извършеното
и личността на дееца Р. на наказание в размер на 3 години и 4 месеца „лишаване от
свобода“ след редукцията по чл.58а,ал.1 НК, което на основание чл.57,ал.1, т.2,б.б ЗИНЗС
да се изтърпява при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия адв.Зл. Зл. от БАК, настоява спрямо подзащитния му да се
определи наказание в минимален размер, като аргументира тезата си с фактически
твърдения и обстоятелства,относими към влошен здравословен статус, претърпян инсулт и
същевременно акцентирайки върху смекчаващата стойност на оказаното от подсъдимия
съдействие и направените самопризнания.
В своята лична защита подс. Р. твърди,че кражбата е извършена поради липса на работа и
препитание и поради необходимост от набавяне на лекарства, вследствие на претърпян
десностранен инсулт.
При дадената му последна дума, подсъдимият заявява,че съжалява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият ДЖ.И.Р. е роден на **********************************, ЕГН:
**********.
„Г.“ЕООД, ЕИК ********* стопанисвало магазин за изделия от злато, който се
намирал в гр. Б., МОЛ Г.. Св. Ш.Г. заемала длъжността „мениджър покупко-продажби“ в
посоченото дружество. Магазинът бил оборудван с видеокамери.
На **.**.****г. на работа в магазина били св. Н.П., св. Т.И. и св. Р.Ц.. На посочената
дата подс. Р. посетил МОЛ Г. - Б. и решил да извърши кражба на златни накити от магазина,
собственост на „Г.“ЕООД. Р. влязъл в магазина и разговарял със св. Т.И.. Интересувал се от
1

пръстен и обеци, след което напуснал магазина. В изпълнение на своето решение да
извърши кражба от магазина на „Г.“ЕООД, малко по-късно Р. отново влязъл в магазина. Този
път той разговарял със св. Р.Ц.. Искал от същата да му покаже различни стоки. Докато св.Цв.
вадила, желаните от Р. накити, той отворил една от витрините, където били подредени
златните накити и взел от там 1бр. златна халка с тегло 5,90гр., 18 карата, която от
вътрешната страна имала надпис „CARRERA Y CARRERA“. След това, задно с взетата
халка, Р. напуснал магазина. Вечерта в края на работния ден св. Н.П., св. Т.И. и св. Р.Ц.
разбрали, че горепосочената златна халка липсвала, за което уведомили св. Г.. Последната
предоставила достъп на св. И. до записите от охранителните камери. И. прегледала записи и
тогава установила, че халката е открадната, като на записа се виждали действията на
извършителя, а именно подсъдимия Р.. Служител на „Г.“ЕООД предал на полицейски орган
записи от камерите за видеонаблюдение, на които били записани действията на Р..
По делото била назначена и изготвена комплексна видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза. В своето заключение вещото лице сочи, че не се изключва
възможността заснетото лице да е подсъдимият Р..
За установяване на стойността на отнетата вещ, а именно - 1бр. златна халка с тегло
5,90гр., 18 карата от ощетеното юридическо лице е изискана фактура за закупуването й. От
предоставеният документ се установява, че стойността на процесната вещ е 1090евро или
2132лв., съгласно фиксирания курс на БНБ.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи
самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: Проформа фактура л.19-21 от ДП ,
справка от ТРРЮЛНЦ –л.7 от СП; показания на св.Н.П., л.77 от ДП, св.Т.И. – л.79 от ДП;
показания на св.Р.Ц. – л.80 и л.85, св.Ш.Г. –л.81 от ДП; Протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбум –л.86 –л.92; Протокол №244 за извършена съдебно-
техническа и лицево-идентификационна експертиза –л.96-л..100 от ДП; Протокол №428 за
извършена съдебно-техническа и лицево-идентификационна експертиза –л.106-л..109 от ДП;
съдебно-оценъчна експертиза –л.113-л.114 съдебно-ювелирна експертиза- л.118-л.120 от
ДП; комплексна съдебно –оценъчна и ювелирна експерттиза -л.125-л.127 ДП. Протокол за
доброволно предаване – л.179 от ДП;Разписка –л.181 от ДП;вещественото доказателство –
СД диск на л.180 от ДП; Докладни записки и др. писмени доказателства; справка за
съдимост на подсъдимия;справка от ГД "ИН" вх.№35505/13.08.2025 г. и други писмени
доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание
чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на предявеното на подсъдимия инкриминирано деяние, неговото авторство, и
вината на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не дължи подробен
анализ на доказателствата, но следва да маркира в систематизиран вид основните
доказателствени направления, ръководни за изградените фактически изводи.
В сферата на доказателствената относимост към обвинителната фактическа теза попадат
фактическите данни в свидетелските показания на служителите на „Г.“ ЕООД Н.С.П., Т.Т. И.
и Р.С.Ц., присъствали в търговския обект магазин на „Г.“ ЕООД в мол „Г.“ гр.Б. по време на
инкриминираното събитие. Техните показания точно,последователно и информативно
2

пресъздават значимите фактически фрагменти от поведението на подсъдимия Р. на
**.**.****г. Съдът кредитира и убедителните, описателни и детайлни показания на св.
Ш.А.Г.- мениджър покупко-продажби в «Г.» ЕООД, които могат да се ценят като източник
на косвени, производни доказателствени факти. Нейните показания са в отношение на
хармонично единство с показанията на свидетелките П., И. и Цв., свързани са с основните
факти от предмета на доказване, и обосновават стройна система от факти, свързани помежду
си с основния факт. Обсъжданите гласни доказателствени средства водят до изводи, които са
сигурни и лишени от възможности за вариативно комбиниране и предположително
разминаване на гледни точки при проявление на стандарта за доказване съгласно чл.303,ал.2
НПК.
Интерпретирани в аспекта на процесуалното им качество предвид отношението им към
основния факт, показанията на св.П., И. и Цв. притежават смесено процесуално
предназначение, като в една своя част техните показания са източник на преки
доказателствени факти,а в друга- на опосредствано придобити зрителни впечатления след
преглед на видеозапис от охранителна камера в магазина, филмиращ конкретно престъпното
поведение на подсъдимия около 13.30 ч. на **.**.****г.
Показанията на свидетелките П.,И. и Цв. заслужават кредит на доверие,т.к. съдържат
логически издържана последователност от фактология относно точния момент на
осъществяване на деянието около 13.30 ч. на **.**.**** г., както и точна и конкретна
детайлизация на отнетото бижу – мъжка златна халка, която според тях възлиза на стойност
4 800 лв.
И трите свидетелки имат напълно еднопосочно възприятие, от гледище на последователно
излагане на факти за събитието на инцидента от **.**.**** г. Трите свидетелки очертават в
еднородна процесуална перспектива обстоятелствата, при които са наблюдавали действията
на подсъдимия. Действията на Р. поради тяхната комбинативност, бързина и субективно
възползване от занижената бдителност на св. Цв., със своята динамична траектория на
движение, не са били зрително пряко уловени от свидетелките към момента на изпълнение
на присвоителния акт.И трите свидетелки П.,И. и Цв. еднопосочно отстояват в своята
правдива и субективно необременена гледна точка,че липсата на инкриминираната ценност
била констатирана от св.Цв. едва около 20.45 ч. на **.**.**** г.,когато последната прибирала
изложените на витрината бижута. По отношение на трите свидетелки П.,И. и Цв. е
идентичен етапът, от който зрително са възприели за пръв път престъпното присвоително
поведение на подсъдимия,чрез детайлно опосредствано наблюдение на случилото се на
**.**.**** г.около 13.30 ч. -чрез преглед на видеозапис от охранителна камера в магазина.
В показанията на тези три свидетелки, а също и на св.Г., последната изцяло
възприоизвеждаща само косвено придобита информация във вр. с преглед на видеозаписа,
липсва изкуствен подбор на фактите, основаващ се на индивидуална мотивация,
независимо от тяхната трудово-правна връзка с ощетено юридическо лице „Г.“ ЕООД.
Напротив, показанията им са устойчиви, представящи в строга хронология цялото изобилие
от интересуващи процеса фактически подробности, предвид което не е възможно да се
приеме, че показанията на тези свидетелки предават неистинна картина на
инкриминираното по делото събитие, свързано с осъщественото от подсъдимия
присвоително деяние.
По-важното в случая, е че възприятията на св.И., П. и Цв. са потвърдени от собствения им
зрителен и ситуационен опит с Дж. Р., който посетил на **.**.** г. магазина под предлог на
проявяван потребителски интерес към бижутерските изделия. Поради тази тяхна обективна
стойност настоящата първа инстанция се доверява на показанията им,за да приеме,че
обвинителната теза, основана на тези показания, при контролна тяхна съпоставка и
констатирано логично равновесие с останалите проверени факти, не е недоказана, а
напротив.
Следва да се има предвид, че степента на конкретност, до която достигат възприятията на
определени служители в рамките на динамичната и мащабна търговска дейност,включваща
3

11-часово обслужване на неограничен кръг клиенти и непознати лица, не би могла да бъде с
математическа точност съответстваща на момента на осъществяване на събитието в
обективната реалност,в т.ч. да бъдат запаметени индивидуални лицево-анатомични
подробности за подсъдимия и детайли относими към неговото облекло. Ето защо при оценка
достоверността на гласните доказателствени средства съдът се ръководи от преценката за
общата тяхна информативност и логична приемственост в контекста на писмената
доказателствена съвкупност, в т.ч. материализираните фактически данни в Протокол за
оглед на веществени доказателства /л.86-л.93/ и изводите на съдебно-техническите и
лицево-идентификационни експертизи.
Показанията на свидетеля Ш.Г. са базирани не само на житейската и формална логика, но
бележат логическа корелация с изводите на видеотехническите и лицево-идентификационни
експертизи и са лишени от противоречия при съпоставката им с други проверени факти, в
т.ч.в писмени доказателства и изложението на трите служителки в обекта на „Г.“ЕООД в
мол „Г.“ Б.. Действително, в една тяхна част показанията на св.Г. се основават на
деривативни /производни/нейни впечатления, формирани чрез преглед на видеосъдържание
от запис на монтирана в магазина охранителна камера- в т.ч. възприетите зрително кадри за
телосложението на подсъдимия –около *.** см ,индивидуални лицево-анатомични и
физически особености –г., на възраст в диапазона **-** г., външните детайли относно
облеклото – спортен черен екип с лилави ивици,с яке в едната ръка. Свидетелката Г.
индивидуализира в детайли присвоената от подсъдимия движима вещ –пръстен от жълто
злато, 18 карата, 63 размер, 6,05 гр., представляващ мъжка халка, с надпис от вътрешната й
страна “Carrera y Carrera” със сериен номер 0126.1. и с 3Д илюстрация ит външната страна,
изобразяваща образ на мъж и жена, които се целуват. Преценката на структурата и
съдържанието на съобщеното от нея в досъдебна фаза позволява да се приеме,че
показанията й в процесуален аспект логично и точно моделират необходимата пълна
картина на действителното събитие, като правдиво очертават ясно възприетите отделни
фрагменти в целенасоченото поведение на извършителя на кражбата около 13.30 ч. на
**.**.** г.- протягане към предна витрина на магазина, откъдето подсъдимият взима
инкриминираната вещ и я скрива под якето си.
Доказателствената информация в показанията на св.Г., св.П., И. и св.Цв. съдът изрично
посочва като доказателствени средства, придаващи аргументирана основа за качествено
обосноваване на връзката на подсъдимия Р. с авторството на присвоителното престъпление
и неговата виновност.
Очертаните обстоятелства, включени в лимитирания от чл. 102 на НПК предмет се
подкрепят и от фактическите данни, инкорпорирани чрез писмената документация -протокол
за оглед на веществени доказателства –л.86-л.92 от ДП, вещественото доказателство - 1 бр.
оптичен носител, съдържащ видеозапис от магазин “Goto” в гр.Б., бул. „Я.К.“ № *, предаден
с протокол за доброволно предаване от 27.12.2023 г.-л.179 от ДП , разписка от 23.01.2024 г.,
т.к. същите са в корелация с обективираните в изготвената видеотехнически и лицево-
идентификационни експертизи мнения.
В случая съдът съобрази информативността в изводите на първоначалната и допълнителна
комплексни технически и лицево-идентификационни експертизи,имащи за предмет
изследване на автентичното съдържание на 1 бр.ДВД, предаден с протокол за доброволно
предаване от 27.12.2023 г. и инкорпориращ видеофайлове,заснети от монтираната камера за
видеонблюдение, обхващаща магазин „Goto”, находящ се в гр. Б., бул. „Я.К.“ № *. Според
извлечените кадри и аналитичното и описателно тяхно изследване отделните изображения
визуализират последователна и целенасочена система от телодвижения на лице от мъжки
пол, което в момент на „безнадзорност“ при субективно разсейване на служителките в
магазина, взима червен на цвят малък предмет и го поставя в облеклото си,след което след
кратък престой напуска обекта,без да оповести и да заплати цената на взетия предмет.
Според вещото лице,изготвило първоначалната комплексна лицево-идентификационна
експертиза вкопаният в кадровото поле на видеозаписа период на създаването му 14.03.*.**
г. вероятно не е реален,което се удостоверява и потвърждава от надеждните показания на
4

св.Р.Ц.,според които изследваният видеозапис е създаден от камерата за видеонаблюдение
именно в деня на кражбата- **.**.**** г. Според изводите на първоначалната лицево-
идентификационна експертиза, в хронологията на събитията, обхващаща подредената
целенасочена траектория на действие на заснетото лице от мъжки пол се установява
частично годен кадър за лицево-идентификационно изследване при положение на
представен съизмерим сравнителен образец. При извършената допълнителна техническа и
лицево-идентификационна експертиза е проведено сравнително лицево-идентификационно
изследване на база предоставен от Дирекция „Комуникационни и информационни системи“
от АИС снимков материал на подсъдимия Дж. Р..След привеждане на кадрите от
видеозаписа в общ мащаб със снимковия материал и визуално –сравнително аналитично
изследване на индивидуални образно-лицеви признаци и анатомични лицеви черти в тяхната
специфична образна конфигурация се установяват устойчиви,индивидуални и достатъчни по
обем образно-лицеви сходства, научно мотивиращи извода,че не се изключва възможността
във видеозаписа, заснет на **.**.**** г. в магазин „Г.“ да е заснет именно подсъдимият Дж.
Р.. Съдът преценява като безусловна и сигурна способността на двете лицево-
идентификационни експертизи да подпомогнат процеса на формиране на обективни съдебни
изводи с оглед качественото съобразяване на заключението с поставените задачи;
използваните признати от науката методи; професионалната компетентност на експерта и
степента на обоснованост и категоричност на изводите. Тези изводи несъмнено разкриват
една допълнителна корективна в доказателствен план перспектива за съпоставка на
съобщеното от св.Г., П., И. и Цв. и позволяват извличане на оргинерни и с гарантирана
автентичност детайли, допринасящи за сигурно установяване връзката на подс.Р. с
авторството на вмененото му престъпление.
Чрез приложената от ощетеното юридическо лице „Г.“ ЕООД проформа фактура /л.20-л.21
ДП/ съдът формира сигурен и максимално обоснован извод относно индивидуалната за
инкриминирания предмет – пръстен от жълто злато, 18 карата, 63 размер, 5,90 гр. с гравиран
надпис от вътрешна страна “Carrera y Carrera” със сериен номер 0126.1, с 3 D илюстрация от
външната страна, парична стойност, -1090 евро или 2132 лв. съгласно фиксиран курс на
БНБ към инкриминираната дата **.**.**** г.
По делото в досъдебна фаза са били назначавани съдебно-оценъчна експертиза и съдебна
ювелирна експертиза. Предмет на първото експертно заключение е определянето на
пазарната стойност към **.**.**** г. на 1 бр. унисекс халка от жълт метал с изходни данни -
18 карата жълто злато, 63 размер, 6,05 гр. на стойност 4800 лв. /нова/, като според научното
мнение на вещото лице в това заключение, средната стойност на ювелирното изделие без
негов оглед, възлиза на 853,05 лв.Съгласно изготвената съдебна ювелирна експертиза,
посоченият пръстен 1 бр. унисекс халка от жълт метал с изходни данни -18 карата жълто
злато, 63 размер, 6,05 гр. с надпис от вътрешната страна “CARERRA Y CARRERA”, а от
външната страна с 3д изображение на мъж и жена,които се целуват, със сериен номер 0126.1
към периода на извършеното престъпление -**.**.**** г. възлиза на стойност 537,17 лв.
Вещото лице в ювелирната експертиза изрично е конкретизирало,че е определило само
цената на златото съотнесена към тегловото измерение на пръстена, но не се е ангажирало с
оценка на автентичната ювелирна специфика на бижуто като оригинален продукт от
съответния производител.
Следва да се отбележи,че в основата на избрания съдебен подход, съдът да не основе
изводите си относно пазарната /парична/ оценка на бижуто на изготвените съдебно
оценъчна и ювелирна експертизи е допуснатото изначално разминаване в предоставените
изходни данни относно теглото на пръстена 6,05 гр., които се разминават с посочената
теглова стойност 5,90 гр. по отношение на пръстена със същия сериен номер 0126.1 във
фактурата, предоставена от ощетеното юридическо лице. На следващо място, изводите в
двете експертизи са напълно схематични и обхващащи формална изчислителна
техника,ползваща като изходен ориентир цената на 1 гр.злато 18 карата,без да се отчитат
оригиналните ювелирни качества на бижуто, 3д гравюрата, която му придава допълнителна
художествена стойност и ювелирна ценност,респ. изводите са формални, непълни и
5

неточни. Назначената комплексна съдебно-оценъчна и ювелирна експертиза практически
възрпоизвежда и формално възприема и системитизира изводите на двете съдебно-оценъчна
и ювелирна експертизи, формирайки крайния извод,че борсовата цена на златната халка,
отново по отношение на приетото за несъответстващо теголо 6.05 гр. възлиза на сума в
размер на 537,18 лв.,а пазарната й цена в търговската мрежа е в размер на 853 лв.
Съдебната преценка дали следва да бъде възприет един експертен извод или не зависи от
обективни критерии, като неговата обоснованост, пълнотата и яснотата му, от логическата
му стойност, която произтича не само по подразбиране, предвид притежаваната
професионалната компетентност на съответното вещо лице, но и с оглед преценката, дали
обхваща всички, поставени въпроси, което в случая не е изпълнено. А на следващо място,се
открояват и допълнителни вътрешни противоречия между изводите на двете експертизи и
обективните данни по делото за допълнителни ювелирни и художествени качества,присъщи
на оригиналната изработка на съответния производител.
Изброените гласни доказателствени източници, в съчетание с писмените доказателства и
съдебно-техническите и идентификацинни експертизи формират стройна логически
последователна доказателствена система, набавяща в достатъчна степен пълна осведоменост
относно механизма на изпълнение на неправомерното престъпно деяние-кражба от подс.Р..
От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване
на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на съответното
престъпление.
Съдът установи, че от обективна и субективна страна подсъдимият ДЖ.И.Р. ЕГН:
********** е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК,като на **.**.****год. в гр. Б., в условията на опасен
рецидив, отнел чужда движима вещ — 1бр. златна халка с тегло 5,90гр., 18 карата на
стойност 1090евро или 2132лв., съгласно фиксирания курс на БНБ, от владението на Р.С.Ц.,
собственост на „Г.“ЕООД, ЕИК *********, без тяхното съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
От обективна страна е налице деяние, извършено от подсъдимия с насоченост на
противоправно интервериране срещу обществените отношения, свързани със собствеността
на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата се осъществява чрез отнемане на вещта,
което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа
власт върху вещта от страна на дееца.
В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали
несъмнено се установява, че подсъдимият Р. е осъществил както първата фаза на
изпълнителното деяние - прекъснал е владението на правоимащото лице върху процесната
вещ, така и втората фаза - трайното установяване на свое владение върху нея, поради което
престъплението е довършено.
Изнесената от търговския обект, стопанисван от собственика „Г.“ЕООД в мол „Г.“гр.Б., 1бр.
златна халка с тегло 5,90гр., 18 карата и установяването на трайно и безпрепятствано
владение върху този предмет, практически финализира осъществяването на основния състав
на престъплението кражба по чл.194, ал.1 НК. Своенето и свързаните с него разпоредителни
/фактически или юридически/ действия остават по-нататък изцяло в спектъра на свободното
изборно усмотрение на подсъдимия, което е и израз на присвоителното намерение.
Отнетата 1бр. златна халка с тегло 5,90гр., 18 карата от фактическата власт на изпълнявалата
към **.**.**** г. длъжността продавач-консултант Р.Ц. в посочения търговски обект,
стопанисван от собственика „Г.“ЕООД притежава парична /пазарна стойност/, възлизаща на
1090 евро или 2132 лв., съгласно фиксирания курс на БНБ, предвид което е годен предмет на
престъпелението кражба.
6

Посочената инкриминирана вещ, от една страна е била елемент от диференцираната, чужда
за подсъдимия Р. имуществена сфера – тази на дружеството “Г.“ЕООД, със законен
представител И.Г.К., а от друга страна, посочената златна халка е движима вещ,която е
включена в гражданския оборот, тъй като има пазарна /парична/ стойност.
Подсъдимият Р. не е имал разрешение от владелеца Р.Ц. и едноличния собственик на
капитала и законен представител на „Г.“ЕООД, за нейното отнемане, поради което се налага
изводът, че това е станало без знанието и съгласието на правоимащото лице.
Основание за субсумиране престъпната проява на подсъдимия Дж. Р. по по-тежката
квалификация на чл.196,ал.1,т.1, вр. чл.29,ал.1,б.“а“ НК дават следните му осъждания:
-С Определение, в сила от 22.07.2021 г. по ЧНД 15408/2020 г.на РС-Б. на ДЖ.И.Р. е
определено и наложено едно общо и увеличено на осн.чл.24,ал.1 НК най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 10 месеца измежду осъжданията му по НОХД
19537/2019 г.на СРС, НОХД 2452/2019г., НОХД 1515/2019 г., НОХД 712/2019 г., НОХД
1689/2019 г., НОХД 13363/2019 г. и НОХД 4515/2020 г., всички по описа н РС-С.. Това
увеличено общо най-тежко наказание е изтърпяно в периода 03.07.2019 г.-29.07.2024г. и към
датата на извършване на настоящата деятелност **.**.**** г. не е изтекъл предвиденият в
чл.30,ал.1 НК 5-годишен срок.
Следвателно по-тежката квалификация на опасен рецидив по см. на чл.196,ал.1,т.1, вр.
чл.29,ал.1,б.“а“ НК по отношение на разглежданото престъпление на Р. се аргументира
предвид извършване на настоящото деяние на **.**.**** г., след като подсъдимият е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл по см.
чл.11, ал.2 НК, като е знаел, че отнема вещ, принадлежаща към чужда имуществена сфера. В
интелектуалните представи на Р. са намерили отражение елементите от фактическото
съдържание на изпълнителното деяние, и неговото социално значение –той е съзнавал
обстоятелството, че отнемането на чужди движими вещи е забранена от закона дейност и е
извършена без съгласието на техния собственик /владелец. В представната дейност се
обхващат всички елементи- отнемането на инкриминираната материална ценност,
механизма на това отнемане, включващ афиширан претекст пред продавач-консултанта,че се
нуждае от консултация, за да провокира разсейване, протягането и отнемането на бижуто и
скриването му в дрехите с цел установяване на своя фактическа власт върху него,чрез което
се прекъсва връзката му с търговския обект, от който е отнето.
Подсъдимият Р. е съзнавал,че в предходен момент спрямо личността му е оказвано
въздействие със средствата на наказателната репресия, че е осъждан на наказание „лишаване
от свобода“ за срок над 1 година и от изтъпряването му, до извършване на деянието на
**.**.**** г. не са изтекли 5 години. Подсъдимият предвид достигнатия от него правно
регламентиран праг на възрастова, житейска и психосоциална зрялост е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от това деяние и е искал настъпването на неговите
последици - да присвои и да се разпореди с имуществените елементи, относими към
предмета на извършеното престъпление.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.196,ал.1,т.1, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ НК, в
което подсъдимият Дж. Р. бе признат за виновен законът предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от 2 до 10 години.
При индивидуализация наказанието, заслужено с престъплението на подсъдимия Р., съдът
съобрази ръководните правила на чл.36,ал.1 НК и чл.35,ал.3 НК. Цел на наказанието е
постигане на специална превенция чрез оказване на поправително и възпиращо въздействие
и формиране на механизми за самоконтрол срещу извършването на нови
противообществени деяния. Специално-превантивната цел се основава и ръководи от
7

прогнозата за бъдещо позитивно целево реинтегриране на дееца в обществото. От друга
страна, не следва да бъде подценявано мястото на общата превенция сред целите на
чл.36,ал.1 НК,която е насочена към укрепване на представата у останалите членове на
обществото за неотвратимост и справедливост на наказанието, чрез което се насърчава у
обществеността превенцията и възпитанието към зачитане на закона и действащия
правопорядък.
Обстойната съпоставка на обстоятелствата с действителна значимост за отмерването на
адекватната санкция при справедливо отчитане на обществената опасност на извършеното,
на личността на подсъдимия, следва да бъдат обобщени в следните направления:
В случая няма как да бъде подценена негативната стойност на фактите относно начина на
извършване на кражбата, придаващи й безцеремонност и арогантност- обстоятелствата, че за
отнемане на златното бижу, подсъдимият е афиширал потребителски интерес и е
провокирал „разсейване“, респ. „безнадзорност“ на вещта, предвид което св.Цв.е е
ангажирала вниманието си в осигуряване на достъп до други бижута, с цел да бъдат
изложени на показ на клиента Р., който възползвайки се от този именно отправен момент е
извършил кражбата. Тези особености завишават както персоналната опасност на
подсъдимия,а така също и индивидуалната обществена опасност на престъпното поведение,
тъй като указват на комбинативност,съобразителност, съчетани с бързина в организацията
на дейностите и злоупотреба с вниманието и добросъвестността,характерни и свойствени за
нормалните потребителски и търговски взаимоотношения.
Следва да се има предвид,че деянието на подсъдимия е било осъществено без задръжки на
публично място –чрез непроследима и ловка траектория на действие, възползваща се от
ситуативните дадености на случая –провокираната от самия подсъдим безнадзорност на
вещта. Така установеното своеобразие на деянието разкрива тотана загуба на светоусещане,
свързано с морала и принадлежността към цивилизационните норми, регулиращи
фундамента на съвременното общество. Своеобразните материални действия при
изпълнение на престъплението афишират тотално незачитане на системата от
цивилизационни норми и общоприети правила за поведение, свързани не само с охраната
правото на собственост, но и с общия правопорядък, гарантиращ спокойното съществуване
на гражданите в обществото. Тези престъпни действия с оглед явната им социална
несъвместимост с устоите, реда и общественото спокойствие в правовата държава,
свидетелстват не само за инцидентно погазване на действащите правните забрани, но
свидетелстват и за отсъствие на действени волеви механизми за самоконтрол и
самоограничение в името правата на останалите членове на обществото. Предвид
изложеното престъпната проява на подсъдимия изисква по-строго санкциониране.
В отегчаващ отговорността аспект, съдът отчита и обремененото съдебно минало на
подсъдимия Р..
Данните от справката за съдимост на Дж. Р., показват, че въпреки натрупания житейски и
социален опит към датата на деянието – на ** г., същият,макар и инертен, по осъзнато свое
предпочитание следва процеса на противообществената си личностова деградация. За
това свидетелстват не само отразените в справката за съдимост 7 броя осъждания / НОХД
19537/2019 г., НОХД 2452/2019г., НОХД 1515/2019 г., НОХД 712/2019 г., НОХД 1689/2019 г.,
НОХД 13363/2019 г. и НОХД 4515/2020 г.,всички по описа на СРС /, участващи при
формиране на по-тежката квалификация на чл.29,ал.1, б. „а“ НК, но и многобройните му
осъждания 12 /независимо от основанията за групиране на част от тях по ЧНД 6352/2013 г.
на РС-В./ извън обуславящите квалификацията „опасен рецидив“. Обремененото съдебно
минало, с осъждания за престъпления изключително и изцяло засягащи неприкосновеността
на собствеността, обосновават извод за устойчивост на този подсъдим спрямо упражненото
до момента наказателноправно въздействие от страна на държавата, като прилаганите
наказания ефективно лишаване от свобода,/който процес е започнал още през 2005 г./, са се
8

оказали слаб и неефективен механизъм за регулиране на поведението му.
Обстоятелството,че настоящото престъпление на подсъдимия Р. е извършено в периода
между 11.10.2021 г. и 02.07.2024 г.,в който подсъдимият се е отклонявал от изтърпяване на
наложеното му и увеличено общо най-тежко наказание 2 г. и 10 м. „лишаване от свобода“ с
Определение по ЧНД 15408/2020 г. на СРС, подкрепя извода за липса на конструктивна
промяна у Р. и за обхванато от свободния му социален избор устойчиво криминогенно
поведение. Изложеното провокира необходимост от акцентиране върху сплашващото и
предупредително-възпиращо измерение на наказанието.
За да се въздейства върху подсъдимия възпиращо и да бъде ефективно насочен към
социално и правно приемливо поведение е нужна реакция, чрез която да му бъде указан
респект към абсолютно обвързващото действие на правните норми и забрани, с равноценна
приложимост спрямо всички граждани на обществото.
Все в групата на отегчаващите отговорността обстоятелства факта на относително високия
размер на паричната равностойност на отнетото имущество- 2132 лв., който размер се
доближава до трикратния размера на МРЗ, установена за 2023 г. с ПМС № 497/29.12.2022 г.
В групата на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът оцени данните за влошено
здравословно състояние, като прие по твърдения на подсъдимия и неговия защитник,че
подс. Р. е с преживян десностранен инсулт. Целевата действена тенденция в поведението му
към **.**.**** г. е била провокирана от житейски обясним ситуационен стимул –да си
набави средства за ежедневно екзситенциално оцеляване,предвид лишаване на битовото му
съществуване от условия за текущо оцеляване. Присвоителното престъпление е
провокирано от влошено материално положение на подсъдимия и остър недоимък,
предизвикали криминогенната тенденция в поведението му на **.**.****г.
При тези съображения, настоящият състав намира,че наказанието в окончателен размер от 2
години лишаване от свобода, определено по правилата на чл.58а,ал.1,вр.чл.54,ал.1 НК, е
пропорционално спрямо извършеното престъпление на подсъдимия Дж. Р.. /с приложена
редукция с 1/3 на определеното над минимума съгл. чл.196, ал.1,т.1 НК наказание 3 години
лишаване от свобода и конкретно цифрово измерение на редукцията 1 година/.
Съдът намери,че не са налице материалноправните основания за приложение на чл.66,ал.1
НК спрямо подсъдимия чрез отлагане с изпитателен срок на наложеното наказание
лишаване от свобода.
И това е така, т.к. подсъдимият Дж. Р. е осъществил настоящата квалифицирана престъпна
дейност,след като е бил осъждан на наказание лишаване от свобода по всяко от групираните
осъждания - НОХД 19537/2019 г., НОХД 2452/2019г., НОХД 1515/2019 г., НОХД 712/2019 г.,
НОХД 1689/2019 г., НОХД 13363/2019 г. и НОХД 4515/2020 г.,всички по описа на СРС, за
които му е било определено едно увеличено общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ с Определение, в сила от 22.07.2021 г. по ЧНД 15408/2020 г. на СРС. Следователно
към инкриминираната дата **.**.**** г., подсъдимият Р. е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, т.к. не е изтекъл предвиденият в чл.88а,ал.2 НК
реабилитационен срок , считано от изтърпяване на 29.07.2024 г. определеното и наложено
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по ЧНД 15408/2020 г. на СРС.
Предвид горните съображения и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът
определи първоначален "строг“ режим на изтърпяване на така наложеното наказание
"лишаване от свобода" за срок от 2 години по отношение на подсъдимия Дж. Р..
По разноските:
Накрая съдът се произнесе и по направените в досъдебна фаза на наказателното
производство разноски в следния смисъл:
-осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия ДЖ.И.Р. ЕГН: ********** да заплати
9

направените по делото в хода на досъдебното производство разноски, в размер на 1019, 49
лева в полза на бюджета на ОД на МВР – град Б..
По веществените доказателства:
Съдът постанови вещественото доказателство - 1 бр. СД-диск, находящ се на л. 180 от ДП, да
остане приложено по делото, за срока на съхраняването му в архив, след което да бъде
УНИЩОЖЕНО, по реда на Правилник за администрацията в съдилищата
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	119
Дата:	13 август 2025 г. (в сила от 29 август 2025 г.)
Съдия:	Анита Христова Велева

Дело:	20252120202528
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 юли 2025 г.

Присъда по НОХД №2528/2025 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите