О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./....... 06.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на
18.06.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Д. Томова
въззивно частно
търговско дело № 764 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх. №26782/11.04.2019г. на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д. А., срещу
разпореждане №13473 от 27.03.2019г. на Варненски
районен съд, 7 състав, постановено по ч.гр.д. №4658/2019г. по описа на същия
съд, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК, за
издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за изпълнение срещу
длъжника Д.М.Д., ЕГН **********, за сумите 19,28 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, начислена
за периода от 06.09.2017г. до 07.03.2018г., и 195 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране.
Жалбоподателят
твърди, че отказът да се издаде заповед за изпълнение за претендираните
вземания за неустойка и разходи
и такси е неправилен и необоснован, като заповедният съд е превишил
правомощията си, дадени в заповедното производство. В тази връзка са обосновани
подробно твърдения за целта на заповедното производство по чл.410 ГПК и неговия
едностранен характер, при което заявителят не дължи представяне на
доказателства, а съдът не проверява дали вземането съществува, не може и да се
основава на извод за наличието на неравноправни клаузи в договора, сочен от
заявителя като източник на вземанията му. Като твърди, че претендираното вземане за неустойка е
точно индивидуализирано по основание и размер, същото има обезщетителна функция
и е валидно възникнало, липсва и нарушение по чл.33 от ЗПК, тъй като не се
претендира обезщетение за забава, от друга страна, че претендираните разходи и
такси за извънсъдебно събиране нямат характера на неустойка, самия ЗПК
предвижда възможност за тяхното начисляване като ги е изключил при изчисляване на годишния процент
на разходите по кредита (чл.19, ал.3, т.1 ЗПК), жалбоподателят
счита, че липсва пречка за издаване на исканата заповед за изпълнение. При тези
основни оплакванията и твърдения жалбоподателят счита, че неправилно районният
съд е постановил частичен отказ по искането и моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване
на претендираната заповед за изпълнение.
За да се произнесе по частната жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване
е разпореждане на районния съд, с което е оставено без уважение заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Частната жалба
е подадена в срок от молител в заповедното производство, съдържа необходимите
приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за
разглеждане.
От данните по
ч.гр.д. №4658/2019г. по описа на ВРС, 7 състав, се установява, че районният съд
е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по
образец - приложение №1 към НАРЕДБА №6 от
20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за
издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство, за парични вземания на заявителя – кредитор „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, гр. София, спрямо длъжника Д.М.Д.,
ЕГН **********,***, в размер на 96,42 лева
– главница; 8,14 лева – договорна лихва за периода 05.08.2017г. - 07.03.2018г.; 19,28 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение; 195 лева – разходи за извънсъдебно събиране на
задължението; 10,53 лева – законна лихва върху непогасената главница за периода
08.03.2018г. - 13.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане на главницата, произтичащи от
неизпълнение по договор за кредит „Бяла карта“ №512632/02.08.2017г. (т.9 от
заявлението), придобити от него по силата на Приложение №1 от 13.08.2018г. към
рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г.,
сключен с предходния кредитор – цедент „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК *********.
Допълнително в
т.12 на заявлението е пояснено, че поради неизпълнение на договорни задължения
за предоставяне на обезпечение за периода от 06.09.2017г. до 07.03.2018г. на
длъжника е била начислена неустойка в размер на 20 лева. Посочено е, че при
неизпълнение на текущо задължение на падежа, съгласно условията на договора, в
тридневен срок след падежа кредитополучателят следва да представи обезпечение
чрез поръчителство, за което между кредитора и поръчителя се подписва договор
за поръчителство със срок от 30 дни. Това задължение възниква при всеки отделен
случай на забава в плащането на текущо задължение на падежа като при неговото
неизпълнение се начислява неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която се включва в текущото задължение за настоящия месец.
Въз основа на
тези твърдения и като се има предвид начина на уговаряне на неустойката
обосновано би могло да се приеме, че претендираната неустойка не се отнася до
вредите от неизпълнението на главното задължение на заемателя, а съставлява
уговорено отнапред заместване на обещанието за предоставяне на поръчителство
или банкова гаранция с оскъпяване на заема, т.е. компенсира се риска за
кредитора от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова
договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца - доставчик на
финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК)
и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.
Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй
като по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено
плащане и то в размер, който може да е съизмерим със самия кредит, без това
оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията
на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско
кредитиране (чл.19 ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на
действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на
кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий,
ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.
При тези
фактически и правни констатации съдът заключава, че искането в частта му относно
сумата 19,28 лева, съставляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на закона, поради което
и на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповед за изпълнение на това парично
задължение не може да бъде издадена.
Отделно от
това, в конкретния случай това вземане не е и индивидуализирано в достатъчна
степен. Нито са посочени конкретните неизпълнени текущи задължения в периода от
06.09.2017г. до 07.03.2018г. (по основание, размер и падеж), нито е посочена
усвоената и непогасена главница, на чиято база е начислена неустойката от 10%,
поради което и това вземане не може да се приеме за ликвидно и изискуемо.
По отношение на
другото вземане, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение – за
дължими разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Възможността
кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, е регламентирана в чл.10а от
Закона за потребителския кредит. Видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Изрично в чл.10а, ал.2 от ЗПК законодателят
забранява да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. В случая със заявлението е заявена и претенция за
сумата от 195 лева - начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране. Това
вземане обаче не е индивидуализирано по изискуемия начин – нито са посочени
конкретните, извършени от кредитора действия, нито е
уточнен начина на формирането й, в т.ч. каква част от нея са действително
направени разходи и каква част – такси. Освен това и доколкото търсеното
допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на длъжника, би могло да се
приеме, че със същото се заобикаля забраната, установена в чл.33 от ЗПК, при
забава на дължимите от потребителя плащания кредиторът да получи единствено
обезщетението за забава в размер не по-висок от законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
Доводите на
жалбоподателят, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на
проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, се
преценяват за неоснователни. Целта на заповедното производство е
кредиторът, чието безспорно, ликвидно и изискуемо вземане длъжникът не погасява
доброволно, да бъде снабден по облекчен ред с изпълнително основание (заповед
за изпълнение) и изпълнителен лист, въз основа на който да предприеме действия
за принудително изпълнение. Именно с оглед на това още на фаза издаване на
исканата заповед за изпълнение сезираният заповеден съд е длъжен да извърши
проверка както за надлежната индивидуализация на вземанията (по основание и
размер), така и за липсата на противоречие със закона или добрите нрави. Това е
от особена важност в случаите, когато вземанията се основават на договор за
потребителски кредит, какъвто е настоящия случай, тъй като само по този начин
се осигурява ефективна защита на потребителя като
по-слаба страна в договорното правоотношение. Принципно е вярно твърдението на
жалбоподателя, че преди да се произнесе по евентуална неравноправност на договорна клауза, съдът следва да
уведоми за това страните и да им даде възможност да обсъдят този въпрос при
условията на състезателност по предвидения в процесуалния закон ред. Същото
касае обаче случаите, когато съдът се произнася по същество на искането и
становището му за неравноправния характер на договорна клауза се ползва със
сила на пресъдено нещо. В рамките на заповедното производство последица от
евентуалната констатацията на заповедния съд, че искането противоречи на закона
или добрите нрави е постановяването на отказ да се
издаде заповед за изпълнение. От една страна, разпореждането, с
което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, не се ползва със сила на
пресъдено нещо. От друга страна, правата на кредитора не са нарушени, тъй като
същият разполага с процесуална възможност да продължи с воденето на осъдителен
иск за вземането
си, запазвайки внесената държавна такса по заявлението (чл.415, ал.1 т.3 от ГПК).
По тези
съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. Предявената срещу него
частна жалба е неоснователна и като такава следва се оставя без уважение.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №26782/11.04.2019г. на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д. А., срещу
разпореждане №13473 от 27.03.2019г. на Варненски
районен съд, 7 състав, постановено по ч.гр.д. №4658/2019г. по описа на същия
съд, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК, за
издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за изпълнение срещу
длъжника Д.М.Д., ЕГН **********, за сумите 19,28 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, начислена
за периода от 06.09.2017г. до 07.03.2018г., и 195 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.