Р Е Ш Е Н
И Е
№262921/7.12.2021г.
гр. В., 07.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - В., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П.Т.
при участието на секретаря
Г.Н., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 16897 по описа за 2020 година на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск
от О.В., Булстат ***, срещу А.Е.Д., с адрес ***, с искане да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде признато, че О.В. е собственик на имот с
идентификатор ***по КККР на гр. В., с площ от 752 кв.м., находящ
се в СО „Б.Ю.“, както и ответникът да предаде владението върху имота на О.В..
Моли се да бъде отменен издаденият КНА в полза на ответника.
В исковата молба се поддържа
следното: С Решение по в.гр.д. номер 1569/2019г. по описа на ВОС е отменено
изцяло Решение по гр.д. с номер 15087/2018г. по описа на ВРС, като вместо него
е постановено друго, по силата на което е
отхвърлен предявеният от А.Д. отрицателен установителен
иск срещу О.В., че общината не е собственик на ПИ с идентификатор ***по КККР на
гр. В.. Решението не е допуснато до касационно обжалване. Въпреки така
постановеното решение ответникът се е снабдил с КНА за собственост на имота.
Излага се, че имотът, предмет на исковата претенция, попада в територията по пар. 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и е в границите на с.о. „Б. – Ю.“.
Съгласно КП към ПКП на местността НИ с номер 3730 попада в част от имот с номер
434, записан на В.С.С., като ползвател, по реда на пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, част от ПИ с номер ***, записан на В. Д.
А., като ползвател по реда на пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и част
от ПИ с номер ***, записан на К.С., отново като ползвател, поради което правото
им на собственост не е
трансформирано в право на ползване. ПИ
3730 е идентичен на част от стар имот с номер 384, като последният е записан на
Й.П.съобразно данни, представени от отдел „Земеделие“, а съгласно данните в
Район „А.“ нива с номер 384 с площ от 3996 кв.м. е записана като собственост на
неидентифициран собственик. С решение номер 322-4/29.05.2000г. на ОС – В. били
одобрени околовръстните полигони и били създадени нови селищни образувания – 25
на брой, сред които и с.о. „Б. – Ю.“. Решението било обнародвано в ДВ, бр.
59/21.07.2000г. След влизането му в сила територията загубила земеделския си
характер и станала урбанизирана. Именно
на това основание процесният имот не съставлява земя
по чл. 19 ЗСПЗЗ. Бил одобрен ПНИ. В ПНИ имот с номер 3730 с площ от 752,14
кв.м. бил вписан неидентифициран собственик. ПНИ е влязъл в сила за имота. След
влизане в сила на ПНИ на местност „Б. – Ю.“ няма данни за подадено нарочно
искане от правоимащо лице, относно откриване на
производство за издаване на заповед по реда на пар.
4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване или възстановяване правото на собственост.
След влизане в сила на ПНИ няма данни за подадено искане по реда на пар. 4к, ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ. По силата на Решение с номер
2134-8 на ОБС – В. бил одобрен ПУП – План за улична регулация на с.о. „Б.Ю.“. В
ползва на ответника било издадено удостоверение, в което е посочено, че за
имота е издаден АЧОС. АЧОС бил съставен на 08.10.2015г. на осн.
чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. По силата на НА с номер 70, дело 338 от 01.12.2016г.
ответникът бил признат за собственик по давностно
владение на процесния имот, ведно с всички приращения, трайни подобрения и насаждения. О.В. е придобила имота по реда на чл. 25,
ал. 1 ЗСПЗЗ. Имотът е станал общинска собственост по право. Сочи се, че
няма как ответникът да придобие имота по давност, с оглед на това, че не са
изтекли 10 години от неговото владение. С пар. 1 от
ЗД на ЗС бил наложен мораториум и давността за придобиване на държавни и
общински имоти спирала да тече.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника А.Д., в който се излага следното: Искът е допустим,
но неоснователен. О.В. не е станала собственик на имота на осн.
чл. 19 ЗСПЗЗ.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Акт с номер 8665 от
08.10.2015г. за частна общинска собственост същият е издаден на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС за ПИ с номер ***по КККР на гр.
В., с площ от 752 кв.м.
Установява се от писмо, изходящо от О.В.,
Район „А.“ до директора на дирекция „ОСИСД“, от 01.07.2015г., че няма данни за
постъпили искания за изменение на ПНИ, относно ПИ 3730 на м. „Б. – Ю.“,
кадастрален район 549, идентичен на ПИ с номер ***по КК на гр. В., както и че
няма данни за започната процедура по пар. 4к ЗСПЗЗ за
придобиване или възстановяване правото на собственост за ПИ с номер 3730 по ПНИ
на м. „Б.Ю.“.
Безспорно е между страните, а и от
приложения по делото НА за удостоверяване правото на собственост върху недвижим
имот, придобит по давност с номер 70, том 3, рег. номер 16508, дело 338 от
2016г. се установява, че на 01.12.2016г. А.Е.Д. е бил признал за собственик на процесния недвижим имот – ***по КККР на гр. В., придобит по
давностно владение.
По делото е приложено копие на разписен
лист към ПНИ от 1996г., видно от който имот с номер 434, лозе, е бил записан на
В.С.С., имот с номер ***, лозе, е бил записан на В.А.
и имот с номер ***, овощна градина, е бил записан на К.С..
Установява се от изготвеното
заключение по допуснатата СТЕ следното: Действалите КП и относими
към казуса са КП от 1996г., КП(пкп)/м.11.1997г.,
ПСИГ/м.09.1997г., ПНИ/2003г., КККР/2008г. и КККР/сегашен вид. Относимият по казуса имот с номер ***първоначално е бил
записан на В.С.С., без посочено основание, а
впоследствие е записан с неустановен собственик, като предназначението на
територията е било – земеделска земя, лозе. Относимият
по казуса имот с номер *** е бил със собственик по регистър – В.А., без
посочено основание, предназначение – земеделска земя, лозе. Относимият
имот с номер *** е бил записан със собственик по регистър – К.С., без посочено
основание, предназначение – земеделска земя, овощна градина. Установява се, че
след пренасяне границите на НИ 403.3730 по ПНИ/2003г. в КП от 1996г. там той
попада върху части от изложените по – горе имоти. Следователно предназначението на територията, в която попадат и трите
имота по КП 1996г. е имала земеделски характер. По ПНИ/2003г. НИ 3730 е с
площ от 752 кв.м., собственик по регистъра – неустановен, предназначение –
урбанизирана територия.
По КККР в сегашен вид имотът с номер
3730, с площ от 752 кв.м., се води собственост на О.В. на осн.
АОС и на А.Д. на осн. КНА. Предназначението на
територията е урбанизирана за ниско застрояване.
Между имотите, обект на АОС и КНА,
представени по делото, е налице пълна идентичност. Земята в територията на сегашното с.о. „Б.Ю.“, преди 29.05.2000г. е
била със земеделски характер. След тази дата земята вече е с урбанизиран
характер.
От справка в Държавен архив – В. се
установи, че няма графични данни процесната земя да е
била обработвана от ТКЗС и ДЗС. Няма данни някой от обследваните в експертизата
имоти да е бил внасян в ТКЗС и ДЗС. Няма данни земята да е била одържавявана с
конкретен акт и да е била отчуждавана/възстановявана по реда на ЗВСВНОИ, ЗПИНМ,
ЗТСУ и др.
От справка в Държавен архив се
установи, че В.С.фигурира в списъците като ползвател на имот ***по КП от
1997г., но без надлежен документ, респективно без права за придобиване на
имота, поради което за него няма отреден НПИ. Лицето В.А. липсва в списъците
като ползвател, следователно няма надлежни документи и права за придобиване на
собственост и за него няма НПИ. Лицето К.С. фигурира в списъците като
ползвател, като за него са били издадени надлежни документи, но същият явно не
е заплатил предоставената му земя, следователно е без права за придобиване
собствеността на имот ***. За него няма НПИ. Следователно никой от тримата ползватели на земята, предмет на
настоящия иск, не е трансформирал правото си на ползване в право на
собственост, тъй като и тримата не са имали такива права по реда на пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. От справка в ОСЗ – В. се установи, че
за стар имот 384 по ПСИГ 1997г. на с.о. „Б.Ю.“ няма заявяване и респективно
няма възстановяване на бивша собственост. Следователно за този имот не е
провеждана реституционна процедура. Няма данни да е започвала процедура по
издаване на заповед по реда на пар. 4к, ал. 7 ПЗР
ЗСПЗЗ за НИ 3730. За НИ 3730 няма данни за проведена процедура по изменение на
ПНИ/2003г.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
С оглед на разпределената доказателствена тежест ищецът следваше да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния
имот на посоченото в исковата молба правно основание, както и обстоятелството,
че ответникът владее имота към този момент. Следователно ищецът следваше да
установи, че процесният
имот е имал земеделски характер, не е бил реституиран, не е бил изкупен от
ползватели по някои от предвидените в пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ
начини, както и че не е държавен. Чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ урежда, че земеделска
земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата е общинска
собственост.
Във връзка със спорните моменти по
делото съдът допусна извършването на СТЕ, като представеното по делото
заключение следва да се кредитира изцяло, като професионално дадено, отговарящо
на поставените въпроси и допълващо останалия по делото доказателствен
материал. Установи се, че действалите КП и относими
към казуса са КП от 1996г., КП(пкп)/м.11.1997г.,
ПСИГ/м.09.1997г., ПНИ/2003г., КККР/2008г. и КККР/сегашен вид. Относимият по казуса имот с номер ***първоначално е бил
записан на В.С.С., без посочено основание, а
впоследствие е записан с неустановен собственик, като предназначението на
територията е било – земеделска земя, лозе. Относимият
по казуса имот с номер *** е бил със собственик по регистър – В.А., без
посочено основание, предназначение – земеделска земя, лозе. Относимият
имот с номер *** е бил записан със собственик по регистър – К.С., без посочено
основание, предназначение – земеделска земя, овощна градина. Установява се, че
след пренасяне границите на НИ 403.3730 по ПНИ/2003г. в КП от 1996г. там той
попада върху части от изложените по – горе имоти. Следователно предназначението
на територията, в която попадат и трите имота по КП 1996г. има земеделски характер. По ПНИ/2003г. НИ 3730 е с площ от 752
кв.м., собственик по регистъра – неустановен, предназначение – урбанизирана
територия.
От справка в Държавен архив – В. се
установи, че няма графични данни процесната земя да е
била обработвана от ТКЗС и ДЗС. Няма данни някой от обследваните в експертизата
имоти да е бил внасян в ТКЗС и ДЗС. Няма
данни земята да е била одържавявана с конкретен акт и да е била
отчуждавана/възстановявана по реда на ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др.
От справка в Държавен архив се
установи, че В.С.фигурира в списъците като ползвател на имот ***по КП от
1997г., но без надлежен документ, респективно без права за придобиване на
имота, поради което за него няма отреден НПИ. Лицето В.А. липсва в списъците
като ползвател, следователно няма надлежни документи и права за придобиване на
собственост и за него няма НПИ. Лицето К.С. фигурира в списъците като
ползвател, като за него са били издадени надлежни документи, но същият явно не
е заплатил предоставената му земя, следователно е без права за придобиване
собствеността на имот ***. За него няма НПИ. Следователно никой от тримата ползватели на земята, предмет на
настоящия иск, не е трансформирал правото си на ползване в право на
собственост, тъй като и тримата не са имали такива права по реда на пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. От справка в ОСЗ – В. се установи, че за
стар имот 384 по ПСИГ 1997г. на с.о. „Б.Ю.“ няма заявяване и респективно няма
възстановяване на бивша собственост. Следователно за този имот не е провеждана
реституционна процедура. Няма данни да е започвала процедура по издаване на
заповед по реда на пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за НИ
3730. За НИ 3730 няма данни за проведена процедура по изменение на ПНИ/2003г.
Предвид изложеното съдът намира, че процесният имот не е бил засегнат от реституционните
решения и заповеди по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, не е
бил изкупен по реда на пар. 4а или пар. 4б от ПЗР ЗСПЗЗ от ползвателите, на които е бил
предоставен за ползване (доколкото е бил част от три имота по стар КП), нито е
имал характер на държавен такъв. Затова
по силата на императивната разпоредба на чл. 25 ЗСПЗЗ е станал общинска
собственост. До 2000г. имотът е представлявал земеделска земя, подлежаща на
възстановяване, която не е била заявена за възстановяване.
Доколкото процесният
имот е бил със статут на общинска собственост спрямо него не тече придобивна давност, тъй като съгласно Закона за допълнение
на ЗС, обн. ДВ, бр. 7 от 2018г., в сила от
31.12.2017г., давността за придобиване
на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022г. Следователно
ответникът няма как да придобие имота по давност. Издаденият в негова полза КНА
следва да бъде отменен.
Искът се явява основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 1111,31
лв., представляваща сбор от сторените разноски в настоящото производство,
предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между О.В., булстат ***, с административен адрес в гр. В., бул. „О.п.п.“ **, и А.Е.Д., ЕГН **********, с адрес *** е собственик на имот с идентификатор ***по
КККР на гр. В., с площ от *** кв.м., находящ се в СО
„Б.Ю.“, като ОСЪЖДА А.Е.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да предаде владението върху
имота с идентификатор ***по КККР на гр. В., с площ от 752 кв.м., находящ се в СО „Б.Ю.“, на О.В., булстат
***.
ОТМЕНЯ
издадения в полза на А.Е.Д., ЕГН **********, с адрес ***, КНА за удостоверяване правото на
собственост върху недвижим имот, придобит по давност с номер 70, том 3, рег. номер
16508, дело 338 от 2016г., с който на 01.12.2016г. А.Е.Д. е бил признал за
собственик на процесния недвижим имот – ***по КККР на
гр. В..
ОСЪЖДА А.Е.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати в полза на О.В., булстат ***, сторените
разноски в производството в размер на общо 1111,31 лв., на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна
жалба пред
Окръжен съд – В., подадена в двуседмичен срок
от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: