Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 31.08.2023
г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пенка Братановаа
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. №
592 по описа за 2015 г.на КнОС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
251 от ГПК.
Депозирана е молба с
вх. № 7188/17.10.2019 г. на Г.К.К., чрез пълномощника му адв.
В.И.от САК, с която се иска тълкуване на постановеното Решение № 154 от
29.06.2020 г. по в.гр.д. № 592/2015 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с
което въззивната инстанция е потвърдила решение № 269/27.05.2015 г. по гр. д. №
2000/2014 г. по описа на РС – Дупница.
Молителят сочи, че от мотивите на
решението не ставало ясно дали стая - мазе под първия етаж и пералнята в
сутеренните помещения са част от делбения имот, или представляват самостоятелен
отделен и напълно обособен обект от каквито и да е други етажи или жилища в
сградата, или пък са неразделна част от други жилищни етажи или апартаменти
извън делбения, но също в сградата.
В законоустановения срок по чл. 251, ал. 3 от ГПК не е депозиран
отговор на молбата
за тълкуване от насрещните
страни.
Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.
Молбата с правно основание чл. 251 от ГПК е подадена от
надлежна страна, решението, чието тълкуване се иска, е влязло в сила, искането
за тълкуване не е ограничено със срок, като единственото условие за
допустимостта му е съдебният акт да не е изпълнен, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество молбата е неоснователна.
Съображенията
за това са следните:
С решение № 269/27.05.2015 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д.№ 2000/2014 г. по описа на същия съд, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между И.И.К. – Старейшинска, ЕГН ********** с адрес: ***, А.К.К., ЕГН ********** с адрес: ***, Г.К.К., ЕГН **********, адрес: *** и К.В.К., ЕГН **********, адрес: *** на следния имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.607.85.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Христо Грънчаров“ № 1, ет. 1, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.607.85, предназначение на самостоятелният обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма данни, прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, стар идентификатор: няма, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта : няма, над обекта: 68789.607.85.1.2, при права: 1/4 ид.ч. за И.И.К. – Старейшинска, 1/4 идеална част за А.К.К., 1/4 идеална част за Г.К.К. и 1/4 идеална част за К.В.К. и при условията на чл. 345 ГПК е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите на недвижим имот, от който наследниците на Кочо Накев К. – страни в производството притежават 195/505 идеални части, а именно: поземлен имот с идентификатор 68789.607.85 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Христо Грънчаров“ № 1, площ 577 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 959, квартал 61, парцел VII, при съседи: 68789.607.145, 68789.607.122, 68789.607.86, 68789.607.94, 68789.607.126, при права 1/4 ид.ч. за И.И.К. – Старейшинска, 1/4 идеална част за А.К.К., 1/4 идеална част за Г.К.К., и 1/4 идеална част за К.В.К./.
С решение № 154 от 29.06.2016 г., постановено от ОС – Кюстендил по в.гр.д. № 592/2016 г. по описа на съда е потвърдено решение № 269/27.05.2015 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. № 2000/2014 г. по описа на същия съд. В мотивите на въззивното решение е изложено, че допуснатата от въззивната инстанция съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. А.А. е категорична за това, че процесният недвижим имот представлява самостоятелен обект със следното съдържание: входно антре, проходен хол, от който има достъп до три жилищни помещения и до коридор. От коридора се осъществявал достъп до още едно жилищно помещение, кухня, баня с тоалетна и килер. С допълнително заключение, изготвено от в.л. арх. А., е установено, че въпросното помещение, отразено като килер в основното заключение, всъщност представлява помещение, в което има пет стъпала надолу и врата към двора. Въззивният съд е отчел, че обстоятелството, че складовото помещение не се намира в самия обект, не променя характера му на самостоятелен обект, доколкото складовото помещение, което принадлежи към дадено жилище, не е задължително да бъде в обема на жилището. Позовал се е на чл. 110 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, където е установено, че всяко жилище, за да има характера на самостоятелен обект, следва да има най-малко жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. КнОС е отчел, че самостоятелният характер на процесния имот и наличието на съсобственост върху него, доказана с оглед събраните в първоинстанционното производство доказателства, са предпоставка за допускане на съдебна делба върху него, което именно е сторено с обжалваното решение при което въззивният съд го е потвърдил.
Нуждата от тълкуване на решение възниква във всички случаи, когато съдебният акт, чието тълкуване се иска, е неясен. От тълкуване се нуждае съдебно решение, което съдържа неяснота относно вложения в него смисъл, която води до затруднение или невъзможност да се изведе действителната воля на съда и същата да бъде разбрана и респективно решението да бъде изпълнено. Тълкуването на решение по чл. 251 от ГПК е форма за официално, авторитетно тълкуване, което има всеобща важимост. То цели да отстрани неяснотата на решението спрямо всички и завинаги. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението. Тълкуването не обхваща доказателствата, нови факти и приложимия закон. Ето защо, при извършването му е недопустимо да се правят нови правни изводи, различни от вече изложените в решението.
В конкретния случай обаче подобна неяснота отсъства, като решението не страда от подобен порок. В мотивите съдът ясно е отразил позовавайки се на становището на в.л. от о.с.з, че обстоятелството, че складовото помещение не се намира в самия обект, не променя характера му на самостоятелен обект, доколкото складовото помещение, което принадлежи към дадено жилище, не е задължително да бъде в обема на жилището.
Молителят не сочи нито един аспект или елемент или част от решението, който да е неясен, да е абсолютно или относително неразбираем или да създава двусмислие, неяснота, неопределеност или непонятност, необясним или неразгадаем по своя смисъл и естество, които пороци да водят до необходимостта от тълкуването му. Постановеното въззивно решение е пределно ясно и разбираемо, поради което която и да е страна по него, както и всяко трето лице, без особени усилия и при нормалните логически и правни съждения може да разбере каква е формираната и изразената воля на въззивната инстанция, в която връзка въззивният съд е изложил ясни и обстойни доводи.
Освен това, както бе посочено вече, в случая се иска тълкуване на въззивно решение, с което първоинстанционното решение е потвърдено, в който смисъл е диспозитива на въззивното решение. Т.е. с постановения от въззивната инстанция съъдебен акт не се описва предмета на делба в сисъл на неговото индивидуализиране. Нещо повече недвижимият имот предмет на делба е индивидуализиран с всичките негови задължителни характеристики, така както е заявено искането с исковата молба, както и по начина, по който е индивидуализиран в приетите по делото писмени доказателства, включително и скица за същия.
Нещо повече въпросът относно принадлежността на сочените в молбата за тълкуване помещения към процесния обект, респективно въпрос относно тези конкщретни помещения в първатафэаза на делбата не е повдиган, включително доводи във връзка с тях не са въвеждани с въззивната жалба, което следва да е известно на молителите.
Недопустимо е в производство по тълкуване на влязло в сила въззивно решенине да се въвеждат нови спорни въпроси относно предмета на делба.
В този смисъл искането за тълкуване на решението е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Кюстендилския окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 251 от ГПК с вх. № 7188/17.10.2019 г. на Г.К.К., чрез пълномощника му адв. В.И.от САК, за тълкуване на Решение № 154 от 29.06.2020г. по в.гр.д. № 592/2015 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: