Р Е Ш
Е Н И Е №
260035
гр.
Шумен, 23.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Кавърджикова,
като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №467 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №260015 от 23.09.2020г. по гр.д.№653/2019г. ВПРС е отхвърлил предявените от Д.Й.С. срещу К.Й.К. искове с
правно основание чл.26, ал.2, предл.трето и четвърто от ЗЗД и чл.26, ал.2,
предл. трето от ЗЗД вр. с чл.576 вр. с чл.580, т.1 от ГПК, за прогласяване
нищожността на договор за прехвърляне на 4/6 ид.ч от недвижими имот находящ се
в гр.В.П., обл.Ш., представляващ първи жилищен етаж от двуетажна сграда,
състоящ се от две спални, дневна, трапезария, антре и сервизни помещения, по
кадастралната карта на гр.В.П. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
58222.495.493.1.1 с площ 109 кв.м, с предназначение жилище, апартамент, при
съседи: на същия етаж-няма; под обекта имот с идентификатор 58222.495.493.1.3 и
с идентификатор 58222.495.493.1.4; над обекта имот с идентификатор
58222.495.493.1.2, ведно 4/6 ид.ч от гараж с площ 18.00 кв.м, представляващ
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 58222.495.493.1.4 при съседи: на същия етаж имот с
идентификатор 58222.495.493.1.3; под обекта имот-няма; над обекта имот с идентификатор
58222.495.493.1.1 с предназначения гараж в сграда, ведно с 4/12 ид.ч от дворно
място, в което e построена
сградата с идентификатор 58222.495.493,
цялото с площ 542 кв.м, трайно предназначение на територията-урбанизирана,
начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м/, при съседи: имоти с
идетификатор: 58222.495.503, 58222.495.502, 58222.495.2116, 58222.495.494,
58222.495.492, от Й.К.Й.на К.Й.К. срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №141 от 31.05.2019 г., т., рег.№,
н.д.№397/2019 г., по описа на Нотариус с рег.№*на НК с район на действие ВПРС,
поради липса на основание и поради липса на предписаната от закона форма –
съдържание на нотариалния акт – посочване на погрешна дата на сделката, като
неоснователни. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволна от така постановеното
решение останала ищцата, която го обжалва изцяло. Твърди, че решението било неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните правила и
материалния закон, по подробно изложени съображения. Съдът направил избирателен
и непълен анализ на събраните доказателства по делото, кредитирал ги
едностранчиво и не ги ценил в тяхната
съвкупност. Неправилно било кредитирано и заключението на съдебно-медицинската
експертиза., което било в противоречие с изискванията на Наредба
№2/26.10.2011г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските,
съдебно психиатричните и съдебнопсихологичните експертизи. Съдът не кредитирал
всички гласни доказателства на ищцовата страна. Липсвали и мотиви защо е приел,
че при неправилното изписване датата в нотариалния акт, се касаело до
техническа грешка, което се явявало самостоятелно основание за
незаконосъобрзаност на съдебния акт. Не можело да се приеме и че била налице
техническа грешка, тъй като не било ясно коя е действителната дата на сделката.
Моли, съдът да отмени решението и върне
делото за ново разглеждане от друг съсътав, алтернативно, ако съдът счете че не
са налице основания за връщане на делото, да постанви решение, с което
предявените искове бъдат уважени.
Въззиваемата вземат становище по неоснователността на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства,
достигна до следните изводи:
Страните са наследници по закон, низходящи от първа
степен на Т.В.Й., поч. на 06.05.2016г. /удостоверение за наследници
№300/16.07.2019г./ и Й.К.Й., поч. на 02.07.2019г./удостоверение за наследници №279/04.07.2019г./
Приживе наследодателите придобили,
съгласно отразеното в договор за доброволна делба, правото на собственост върху
недвижими имот находящ се в гр.В.П., обл.Ш.,
представляващ първи жилищен етаж от двуетажна сграда, състоящ се от две спални,
дневна, трапезария, антре и сервизни помещения, с обща площ 199кв.м., заедно с
гараж и 1/2ид.ч. от общите части на сградата и дворното място от 470кв.м.,
представляващо УПИ ІІ-168 по плана на гр.В.П..
Съгласно отразеното в нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №141 от
31.05.2019 г., т., рег.№, н.д.№397/2019 г.,
на нотариус с рег.№*, Й.К.Й., след
смъртта на съпругата си, прехвърлил на ответницата по делото К.Й.К.
собствените си идеални части от гореописания имот /4/12ид.ч. от дворното място
и 4/6ид.ч. от жилището и гаража, които към датата на съставяне на нотариалния
акт са описани като: първи жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две спални, дневна, трапезария, антре и
сервизни помещения, представляващ по кадастралната карта на гр. В. П.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 58222.495.493.1.1 с площ
109,00кв.м., с предназначение: жилище,
апартамент, гараж с площ 18.00 кв.м,
представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 58222.495.493.1.4 при съседи: на същия етаж имот с
идентификатор 58222.495.493.1.3; под обекта имот-няма; над обекта имот с
идентификатор 58222.495.493.1.1 с предназначения гараж в сграда, ведно с дворно място, в което е построена сградата, с идентификатор 58222.495.493, цялото с площ 542 кв.м, трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско
застрояване /до 10 м/, при съседи: имоти с идетификатор: 58222.495.503, 58222.495.502, 58222.495.2116, 58222.495.494,
58222.495.492,
срещу задължението за гледане и издръжка на прехвърлителя, което се изразява в
осигуряване на отопление, осветление, храна, лекарства, ползване и обитаване на
имота, който се прехвърля, грижи при болест, старост и немощ, така както е било
досега до края на живота му, като Й. си запазвал правото да ползва и обитава
имота пожизнено и безвъзмездно.
До месец март 2019г. гореописаният имот се обитавнал единствено от бащата на страните, като
след тази дата ответницата К.Й.
отишла да живее при него, след раздяла със съпруга си.
Видно от представения по делото болничен лист
№Е20190011162/21.05.2019г., Й.К.Й.е бил в
отпуск, поради временна нетрудоспособност в периода 14.05.2019 г. – 20.06.2019
г. с диагноза атеросклероза на артериите и крайниците, като в този период е бил
лекуван стационарно в МБАЛ „Света Анна -В." АД и амбулаторно.
Съгласно епикриза от 21.05.2019г., на
14.05.2019г., бащата на страните постъпил по спешност в МБАЛ „Света Анна -В."АД-гр.В.,
където му били извършени оперативни интервенции- имплантиране на стент,
тромбектомия, евакуацио хематомс, хемостазис. От тази болница бил изписан на
21.05.2019г.. В този смисъл е и отразеното в катетеризационен протокол от
15.05.2019 г., издаден от СБАЛ по кардиология гр.В., съгласно който на Й.Й.е инплантиран ВМ стенд, вследствие на
поставена диагноза ХАНК/хронична артериална недостатъчност на крайниците/.
На 28.05.2019г. постъпил за изследвания в „Комплексен
онкологичен център- Ш.'* ЕООД, поради датиращи от месец оплаквания от
отпадналост, болки в епигастриума, безапетитие и отслабване на тегло. В
резултат на извършените на 28 и 29.05.2019г. изследвания му била поставена
диагноза „Вторично злокачествено новообразование на черен дроб, наред с
придружаващи заболявания- вторично злокачествено заболяване на бял дроб, на
лимфните възли, хипертонична сърдечна болест, стенокардия, камък в десния
бъбрек. При изследванията било установено и леко задебелена стена в областта на
сигмата, заради което е препоръчано извършване на ФКС с биопсия за хистологична
верификация на установената при изследванията туморна формация на сигмата. Й.отказал
да се подложи на това изследване, след което бил изписан от болницата на
31.05.2019г. без медицински риск от приключване на болничното лечение и бил
насочен към онкокомисия на 05.06.2019г. за преченка на по-нататъшно поведение.
Дадена е препоръка към общопрактикуващия му лекар за проследаване на общото му
състояние.
На 05.06.2019г., Обща клинична онкологична комисия е взела решение №2080
на Й.да бъда проведено оперативно лечение.
На 07.06.2019г. на Й.е извършена
иригроскопия и иригрография, съгласно които налице е нормално изпълване на
колона, не се намират стестнения и дефекти в изпълването, запазена хаустрация,
малки дивертикули на колон асцеденс.
На 28.06.2019 г. бил приет в Оделение по гастроентерология към
„Комплексен онкологичен център-Ш.“ЕООД-гр.Ш. с напреднало онкологично
заболяване в стадий на метастазиране, като на 02.07.2019г. починал. Като
причина за настъпилата смърт е посочено
аметастазиралото онкологично заболяване и развилата се впоследствие дихателна
недостатъчност от белодробните метастази.
Съгласно заключението на СМЕ, на 28.05.2019 г. Й.Й.е бил приет в Онкологично
гастроентерологично отделение на КОЦ-Ш.с напреднало онкологично заболяване в
стадий на метастазиране. При направено
изследване - компютърна томография - КАТ (скенер) се установили местастази в
долните белодробни полета, чернодробни метастази, метастази в коремната област
и съмнение за тумор на дебелото черво/сигма/. На 31.05.2091 г. Й.бил изписан от
отделението и насочен към онкологична комисия, проведена на 05.06.2019 г.. След онкологичната комисия е отхвърлен неопластичен
процес на дебелото черво. На 31.05.2019 г. е направено онкологично досие в КОЦ-Ш.с
диагноза на пациента Й.Й.– метастази на черен дроб и бял дроб от неуточнено
първично огнище. На 24.06.2019 г. поради влошаване на състоянието му е
проведена нова онкологична комисия, на която е взето решение, че болният
подлежи на палиативни грижи. Вещото лице е посочило, че не може да даде отговор на въпроса за преживяемост на
бащата на страните с оглед установеното заболяване, както и че към 31.05.2019г. категорично не е било възможно да се прецени, че Й.ще почине след един месец. На 02.07.2019 г. Й.е починал вследствие на
местастазиралото онкологично заболяване и развилата се дихателна недостатъчност
от белодробни метастази. Състоянието на пациента от самото начало изисквало
полагане на грижи поради изразената астено-адинамия, билкив синдром,
безапетитие и консумация на тегло. В съдбно заседание вещото лице е добавя във
връзка с преживяемостта, че е имала пациенти със същата диагноза преживели
четири години, други по-кратко.
Съгласно допълнителното заключение на СМЕ,
депозирано пред въззивната инстанция, при идентични и подобни на Й.случаи,
периодът на живот е кратък, като по-категорични данни като преживяемост не
могат да се дадат. По данни на Канцер регистъра за 2019г. за регион Ш.,
регистрираните за година подобни случаи са 35, като са починали 32, като
най-малкият период, за който се събират данни е година. С оглед увреденото общо
състояние на пациента при хоспитализацията му на 28.05.2019г. нормално било да
се мисли за кратка преживяемост. Поради влошаване на състоянието пациентът е
хоспитализиран на 24.06.2019г. в сектора за палиативни грижи, който е за
лечение на онкологично болни в термален стадий на онкологичното заболяване,
където и почива на 02.07.2019г..
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявени са претенции
с право основание чл.26, ал.2, пр. 3 и 4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №141 от 31.05.2019 г., т.,
рег.№, н.д.№397/2019 г., на нотариус с
рег.№*, поради липса на основание и на форма/нищожност на нотариалното
удостоверяване-посочване на грешна дата при изповядване на сделката/.
Съгласно
разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск , за да установи
съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право,
като има интерес от това, а съгласно чл.26, ал.2 от ГПК, освен в изрично
предвидените в закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди
права пред съда. Така само ако един от съсобствениците предяви иск за нищожност
на целия договор, този иск се явява недопустим поради липса на правен интерес в
частта, с която нищожността се претендира относно идеалните части на другите
съсобственици. В случая, с оглед търсената последица-да се отрече
облигационното действие на договора между страните и вещнопрехвърлителния му
ефект, правен интерес да се позове на недействителността му има прехвърлителя,
респ. неговите наследници. Доколкото искът е предявен само от едната наследница,
/ втората се явява и ответник по иска/, то ищцата има правен интерес за
обявяване нищожността на договора само по отношение на нейната идеална част от
имота. Ето защо и исковете се явяват недопустими в частта, с която се
претендира недействителност на договора относно половината от прехвърлените
идеални части от процесния имот/решение №170/18.12.2017г. по гр.д.№950/2017г.,
ІІІг.о./.
Когато искът
е за прогласяване недействителност на договор, а в обстоятелствената част на
исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за
недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество
обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване
недействителността на сделката. Независимо от поредността и съотношението,
посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако
сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е
безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Разглеждането
на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или
заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните
сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие с
морала или липса на форма.
Предвид
заявените от ищците основания за нищожност на процесния договор, на първо място, следва да бъде разгледан
предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.четвърто от ЗЗД (липса на
основание).
Основанието на сделката представлява типичната и
непосредствена правна цел, която се преследва от договора и се презюмира до доказване на противното.
В случая се претендира нищожност на договорът
за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължение за издръжка и гледане,
като прехвърлянето не е и за минали грижи. Този вид договори са алеаторни и към момента на сключването им не е
известно какво ще следва да престира проибретателят. Такъв договор има
основание, като основание липсва, ако на приобретателя отнапред е било
известно, че няма да се наложи да престира нищо или почти нищо. По принцип нормално
е прехвърлителят, който е в тежко състояние и има нужда от най-интензивна грижа
да си я осигури чрез прехвърлянето на имот, но следва близката перспектива за смъртта му да не е
известна на приобретателя..
Съгласно трайната съдебна практика /решение
№420 от 11.01.2012 г. по гр. д. № 99/2011 г., III г.о., решение № 569 от 8.03.2011 г. по гр. д. №
76/2009 г., ІVг.о. и решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009г., ІІІ
г.о./ изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за
нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване,
предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както
и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното
настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са както онкологичните,
така и мозъчносъдовите - инсулти, сърдечносъдови - инфаркти, напреднал стадий
на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий
/предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна
физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или
постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. като изискваният времеви период от
сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни, по-малко от месец.
Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е
равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава
уговорените насрещни престации от еквивалентност. Обратно, именно лошото
здравословно състояние и напредналата възраст на прехвърлителя, без видими
признаци на скорошна и неизбежна смърт, представляват основанието за сключване
на договор за издръжка и гледане. Всеки случая следва да се преценява
конкретно, съобразно събраните по делото доказателства.
Настоящата инстанция възприема
изводите на първоинстанционния съд, че договорът не се явява нищожен поради
липса на основание и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Както бе посочено по-горе, ищецът,
който оспорва основанието, носи тежестта да обори законовата презумпция по
чл.26, ал.2 от ЗЗД, като това може да се осъществи само чрез пълно и главно
доказване. В този смисъл се явява и неоснователно твърдението на
жалбоподателката, че такова доказаване не се изисквало за установяване липсата
или наличието на знание като субективен елемент.
Настоящият състав намира, че в случая пълно
иглавно доказване не бе осъществено.
Действително установи се, че към момента на
сключване на сделката прехвърлителят е
бил с онкологично заболяване, но не се установи да е бил в терминален стадий,
характерезиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за
елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание.
Самото вещо лице по назначената СМЕ е посочило, че не може да даде отговор на въпроса за преживяемост на
бащата на страните с оглед установеното заболяване, както и че към
31.05.2019г. категорично
не е било възможно да се прецени, че Й.ще почине след един месец, съответно в съдебно заседание д-р К. е добавила, че е имала пациенти със същата диагноза преживели четири години,
други по-кратко. При положение, че специалист не се
наема с поставяне дори на приблизителна диагноза за преживяемостта, не би могло
да се приеме, че самата ответница/която не е с медицинско образование/ е знаела
за скорошната смърт на баща си. Още повече, че в случая на 05.06.2019г./след датата на сключване на
сделката/, Общата клинична онкологична комисия е взела решение на Й.да бъда проведено оперативно лечение,
съответно на 07.06.2019г. му е извършена
иригроскопия и иригрография, резултатите от които сочат, че е налице нормално
изпълване на колона.
Действително съгласно соченото от
вещото лице в допълнителното заключение, по данни
на Канцер-регистъра
за 2019г. за регион Ш., регистрираните за година подобни случаи са 35, от които починали 32, но в случая се касае за преживяемост в рамките на
година, не на дни или месеци. Освен това и липсват доказателства ответницата
към датата на сключване на сделката да е била запозната с данните от този
регистър. Не се ангажираха и доказателства преди датата на сключване на сделката, някой от лекуващите
баща й медици да я е уведомил за непосредствената му и скорошна смърт. Съгласно допълнителното заключение на вещото
лице, Й.е бил хоспитализиран чак на 24.06.2019г. в сектора за палиативни грижи,
който е за лечение на онкологично болни в терминален стадий. Не се установи заключението на вещото лице да е в
противоречие в изискванията на Наредба №2/26.10.2011г.. Същото е компетентно и
обективно дадено , а и пълно-след назначената в хода на въззивното производство
допълнителна експертиза. Вещото лице е гастроентеролог, началник на Онкологично
гастроентерологично отделение при „Комплексен онкологичен център“ЕООД-гр.Ш.и
притежава нужното образование и опит.
Досежно гласните доказателства относно това знаела ли
е приобретателката към момента на сключване на сделката за скорошно настъпване
смъртта на прехвърлителя: На първо място
показанията на свид.Д.Ж./бивш съпруг на ответницата/, не следва да се
кредитират с оглед обтегнатите им отношения във връзка със скорошния им развод.
Освен това зявеното от него, че К.Й.К.
му се обадила на четвърти юни с молба да пусне синът им да види дядо си, тъй
като последният бил много зле и „си
заминавал“, е единствено в този смисъл, а и освен това касае период,след
сключване на сделката/макар и непосредствен/. Показанията му не са ясни и
категорични и кога детото е отишло точно
да види дядо си-преди, или след двадесети юни, когато състоянието на последния
се влошило.
Свид.З.П./леля на страните/ също е в
обтегнати отношения с ответницата по повод поръчителство по кредит. Освен това
същата свидетелства за трудности при придвижването на Й.и необходимост от
откарването му с кола до близката болница в гр.В.П., но същите касаят периода
след извършената му оперативна интеревенция в гр.В./имплантиране на стент,
тромбектомия, евакуацио хематомс, хемостазис/, в който период, предвид обстоятеството, че интервенцията
засяга крак, действително е била налице
нужда от помощ при придвижването до
болничното заведение с оглед изпълнение на предписаните процедури. Обстоятелството, че свидетелката
виждала Й.само когато се качва в автомобила, за да бъде закаран до болницата,
не сочи на извод, че същият към момента на изповядване на сделката е бил в
терминален стадий на болестта и че ответницата е знаела за близката му смърт.
Предвид ангажираните свидетелски
показания от ищцовата страна не би могло да се приеме, че същата е осъществила
пълно и главно доказване на изгодния за нея факт досежно знанието на насрещната
страна/не допускането/ за скорошната смърт на прехвърлителя.
Напротив съгласно показанията на свид.М.Г./съседка
на починалия/, след както изписали бащата на страните от болницата в гр.Ш., категорично
липсвали признаци за скорошната му кончина-движел се сам, ставал, обслужвал се,
ходел до тоалетна.Бил в добро състояние и не се бил предал. За Г. било
изненадващо като разбрала от ответницата, че пак го закарали в болницата. Свидетелката
не е в родствена връзка или в обтегнати отношения с някоя от страните.
Показанията й са непосредствени и последователни, поради което и не е налице
пречка за кредитирането им. Свид.Й.Д., въпреки че е съжител на ответницата,
дава показания в същия смисъл-че след като
изписали Й.от Онкодиспансера в Ш.ходел по улицата и си карал колата до
последно. Всичко било нормално, бил напълно в съзнание, говорел си с тях и
вечерта сядал с тях на масата. Към 20-юни състоянието му се влошило и се
наложоило да го откарат в гр.Ш.. Свидетелят сочи също, че при първото изписване
на Й.попитали лекарят с това заболяване
колко ще живее и какво да очакват, но лекарят им казал, че никой нищо не може
да каже-може да живее, една година, две години, пет години, т.е. ответницата не
е очаквала настъпване на смъртта на своя баща и то в кратък период от време
Показанията на свидетелите на
ответницата са категорични, а и не се опровергава от ищцовата страна, че от
март 2019г., когато се преместила да живее при баща си, до смъртта на
последния, грижи за него полагала единствено К..
Предвид
изложеното, съдът намира, че не са налице елементите на фактическия състав на
чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, поради което заявената претенция се явява неоснователна
и следва да се отхвърли.
Доколкото сделката не се явява нищожна поради липса на
основание, налице е условието за разглеждане на следващото сочено основание за
нищожност- липса на форма/основание за нищожност на нотариалното
удостоверяване/-твърди се, че при изповядване на сделката била изписана грешна
дата-нарушение разпоредбата на чл.580,
ал.1,т.1 от ГПК.
Действително
в случая е налице разминаване между сочената в нотариалния акт дата на
изповядване на сделката и действителната такава-03.06.2019г., но това не
рефлектира върху действителността на нотариалното удостоверяване, съответно не
води до нищожност на сделката. В нотариалният акт е отразена дата на издаване,
но е налице грешка в изписването й, която може да бъде поправена. Съгласно
правната теория/“Ръководство по нотариални действия във връзка със
собствеността“, Христо Омарбалиев/-, поправките могат да обхванат както
съдържанието на нотариалния акт-местоизвършване, дата, прочитане и др., така и
съдържанието на договора-страни, граници, местонахождение и пр., въобще предмет
на поправката могат да бъдат всички елемети от съдържанието на отделния акт,
ако с тях не се изменя характера на договора. Следва да се отбележи, че сама
ответната страна в отговора на исковата молба прави достояние наличието на
сочената грешка, сочейки реалната дата/03.06.2019г./, която е видна и от
отразяването в скицата на поземления имот и схемите на самостоятелните обекти в
сграда.
Предвид изложеното съдът намира, че не
е налице и второто основание за нищожност на процесната сделка.
Що се касае до твърдението, че
сделката се явявала нищожна и поради нарушение на предписаната от закона форма
относно съдържанието на нотариалния акт—сделката била за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане, а в нотариалния акт било посочено, че
от имота дарената притежавала по наследство 1/6ид.ч., то същото е релевирано за първи път с въззивната жалба,
поради което и не следва да бъде разгледано. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, сезираният съд има правомощието да разгледа и реши само от
предявения от ищеца иск, но не и различен такъв, който не е включен в предмета
на делото по надлежния законов ред/чрез първоначално предявената искова молба
или чрез изменението й на основание чл.214 от ГПК/. Само за пълнота следва да
се посочи, че поправка може да се извърши и в съдържанието на нотариалния акт,
а и в случая не е налице неяснота относно характера на договора, доколкото
изрично е посочен вида сделка, както и че Й.прехвърля на К. правото на
собственост върху съответните идеални части от имота срещу насрещното й
задължение да го гледа и издържа.
Доколкото предавените искове се явяват
процесуално недопустими в частта, с която нищожността се претендира по
отношение на договора, с който се прехвърля половината от 4/12ид.ч. от дворното място и по 4/6ид.ч. от
жилището и от гаража /2/12ид.ч. от дворното място и по 2/6ид.ч. от жилището и от
гаража/, то първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и
производството в тази част прекрати. В останалата обжалвана част, решението се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат направените от въззиваевмата разноски пред
настоящата инстанция в размер на 1000лв..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №260015 от 23.09.2020г. по
гр.д.№653/2019г. на ВПРС в частта, с която са отхвърлени предявените от Д.Й.С. с
ЕГН********** ***, чрез адв.Б.Д. при РАК, съдебен адрес: ***, офис № срещу К.Й.К.
с ЕГН**********, адрес: ***, чрез адв.Г.Г. при ШАК, искове за прогласяване
нищожността на договор за прехвърляне на 2/6 ид.ч от недвижим имот находящ се в
гр.В.П., обл.Ш., представляващ първи жилищен етаж от двуетажна сграда, състоящ
се от две спални, дневна, трапезария, антре и сервизни помещения, по
кадастралната карта на гр.В.П. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
58222.495.493.1.1 с площ 109 кв.м, с предназначение жилище, апартамент, при
съседи: на същия етаж-няма; под обекта имот с идентификатор 58222.495.493.1.3 и
с идентификатор 58222.495.493.1.4; над обекта имот с идентификатор
58222.495.493.1.2, ведно 2/6 ид.ч от гараж с площ 18.00 кв.м, представляващ
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 58222.495.493.1.4 при съседи: на същия етаж имот с
идентификатор 58222.495.493.1.3; под обекта имот-няма; над обекта имот с
идентификатор 58222.495.493.1.1 с предназначения гараж в сграда, ведно с 2/12ид.ч
от дворно място, в което построена сградата с идентификатор с идентификатор
58222.495.493, цялото с площ 542 кв.м, трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м/,
при съседи: имоти с идетификатор:
58222.495.503, 58222.495.502,
58222.495.2116, 58222.495.494, 58222.495.492,
от Й.К.Й.на К.Й.К. срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
ноариален акт №141, т., рег.№,
н.д.№397/2019г. на нотариус с рег.№*, поради липса на основание и поради липса
на предписаната от закона форма – съдържание на нотариалния акт – посочване на
погрешна дата на сделката, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част- с която са отхвърлени исковете за
прогласяване нищожността на договора, обективиран в нотариален акт №141, т., рег.№, н.д.№397/2019г. на нотариус
с рег.№*, с който са прехвърлени другите 2/6 ид.ч от първия жилищен етаж, предназначение
жилище, 2/6 ид.ч от гаража, ведно с 2/12ид.ч от дворно място, в което е построена
сградата, с идентификатор 58222.495.493
по КК на гр.В.П., поради липса на основание и на
форма/нищожност на нотариалното удостоверяване-посочване на грешна дата при
изповядване на сделката/ и са присъдени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.Й.С. да заплати на К.Й. К., разноски
пред настоящата инстанция в размер на 1000лв..
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2