О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 87 10.01.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на десети януари през две
хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 2010 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба подадена от Общинско предприятие ”Социално
обслужване” гр. Поморие със седалище и адрес на управление в гр. Поморие, ул. „Солна”
№ 15, БУЛСТАТ 0000571790202, представлявано от директора Илко Илчев (пълнм. л. 22 – до приключване пред всички
инстанции) против Решение № 210 от 25.10.2019г. по гр.д. № 240/2019 година по
описа на РС Поморие.
С
посоченото решение РС Поморие е признал за незаконно и е отменил уволнението на
ищеца Г.Д.Л., ЕГН ********** от заеманата от него длъжност „психолог” в
„Преходно жилище за деца и лица” село Бата, извършено със заповед № 7/14.02.209
г. на директора на Общинско предприятие ”Социално обслужване” гр. Поморие.
Възстановен е Г.Д.Л. на предишната работа на заеманата от него длъжност
„психолог” в „Преходно жилище за деца и лица” село Бата и е осъдено Общинско
предприятие ”Социално обслужване” гр. Поморие да заплати на ищеца сумата
3662,40 лв. представляващи обезщетение за шест месеца, през които ищецът е останал без работа поради
уволнението.
Жалбоподателят
счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон
и съдопроизводствените правила, а така също и за необосновано като излага
своите съображения. Намира, че неправилно РС е приел, че ищецът се ползва със
закрилата по чл. 333, ал 1, т. 4 КТ и че уволнението може да се извърши само
след предварително разрешение на Инспекция по труда като този извод бил в
противоречие с доказателствата по делото. На 14.02.2019г., около 7,30 часа,
ищецът се явил на работа като бил уведомен от прекия си ръководител, че този
ден няма да е на работа и следва да се яви при Директора на ОП „СО” в гр. Поморие
като разговора бил документиран с протокол. Към 8,20 часа Л. се явил при
Директора, където отказал да получи заповед за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение, който отказ бил удостоверен от свидетеля А. И. Разговорът
бил документиран с протокол като на въпроса защо предния ден не си е вдигал
телефона ищецът посочил, че имал здравословни проблеми и бил на лекар, където
му правили манипулации на врата, но към момента на връчване на заповедта и при
проведения разговор с Директора ищецът не го уведомил, че не се чувства добре,
нито че е в отпуск поради временна неработоспособност. Няколко часа след
връчването на заповедта Л. отново дошъл в предприятието и представил болничен
лист с дата 13.02.2019г. за разрешен
отпуск от 13.02.2019г. Установило се, че ищецът отишъл в кабинета на личния
лекар с искане да му се издаде болничен лист от 13.02.2019г., личния лекар
издал болничния лист, но пропуснал да отбележи, че е за минало време, поради
което на следващия ден – 15.02.2019г. личният лекар анулирал болничния лист с
дата на издаване 13.02.2019г. и предоставил нов екземпляр с дата на издаване
14.02.2019г. Счита, че отпускът е разрешен след 13.30 часа на 14.02.2019г.,
което се установявало от доказателствата по делото, а закрилата се отнасяла към
момента да връчване на заповедта съгласно чл. 333, ал. 7 КТ и затова счита, че
предвид по-късното представяне на болничния лист, след връчването на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, ищецът не се ползва от
предварителната закрила на чл. 333 КТ. Сочи на съдебна практика. На второ място
намира за неправилни изводите на РС Поморие, че не са налице сочените в
заповедта дисциплинарни нарушения. Поддържа, че са налице системни нарушения на
трудовата дисциплина. Нарушени били задълженията му т. 2 и т. 7 от длъжностната
характеристика. Не били изпълнени и задълженията по т. 6 от Заповед № 27/04.10.2017г.
на ръководителя на ПЖДЛ с. Бата. Л. не изпълнил задълженията си като на
21.01.2019г. не забелязал влошено здравословно състояние на потребителката С. и
не предприел мерки за нейното лечение. На 21.01.2019г. Л. по време на дневното
си дежурство не изпълнил задълженията си на ментор относно същата потребителка
като не проверил и не забелязал, че изтича срока за заверка на рецептурната
книжка за закупуване на лекарства „*******” и „*******”, които били изписани
като постоянна терапия на потребителката във връзка с поставената й диагноза „********”.
Последната заверка била на 20.12.2018г. като било задължение на ищеца да следи
за своевременното изписване на лекарствата. Липсата на заверка било установено
на 28.01.2019г. от друг служител. Друго нарушение било, че след като на
29.10.2018г. му било възложено от прекия ръководител да предприеме мерки и да
работи с потребителката Р. за преодоляване на *********** й ******* към него в
продължение на следващите няколко месеца ищецът не предприел мерки, липсвало и
каквато и да било документация за обследване на проблема, което било също в
нарушение на длъжностната характеристика. Поведението на Л. спрямо този
потребител било неприемливо и надхвърлящо границите на професионалните
отношения и подход. Била проведена екипна среща и за допуснатите нарушение били
изготвени докладни записки. Допуснатите нарушения в работата били тежки, тъй
като се касаело за физическото и психичното здраве на настанените в жилището
потребители с увреждания. В дадените обяснения проличавало отношението на безкритичност
и отсъствие на намерение занапред да се коригира и подобри начина на изпълнение
на работата на ищеца. Ето защо работодателят наложил най-тежкото дисциплинарно
наказание уволнение, а неправилно първоинстанционният съд приел, че уволнението
е незаконосъобразно и отменил издадената заповед. Предвид законността на
уволнението неправилно били уважени и исковете за възстановяване на работа и
оставане без работа. По делото не били представени доказателства, че Л. е
останал без работа за период от 6 месеца, още повече, че към датата на
приключване на съдебното дирене 02.05.2019г. не бил изтекъл шестмесечния период
от датата на уволнението 14.02.2019г. Моли да се отмени обжалваното решение и
вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Претендира
разноски.
Представя
и моли да се приемат като доказателства по делото постановление изх. № 5868/19 от 07.08.2019г.
на РП Бургас по преписка вх. № 199/19г. на РП Поморие, постановено след
приключване на съдебното дирене пред РС.
В
срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от Л. чрез адв. Живко Йорданов (пълнм.
л. 77 всички инстанции), с който решението на РС Поморие се намира за правилно
и законосъобразно. Счита, че правилно е установено, че ищецът се ползва от
защитата по чл. 333 КТ. Отделно счита, че нарушенията посочени в заповедта не
могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 187 КТ. Сочи, че
заболяването на ищеца било хронично и това било известно на ръководството. Моли
да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното първоинстанционно
съдебно решение. Не взема становище по направеното искане по доказателствата,
от своя страна няма доказателствени искания към съда.
На
08.01.2020г. по делото е постъпила писмена молба от адв. Йорданов, че е
възпрепятстван да се яви на датата на съдебното заседание поради по-ранно
насрочване на друго дело пред АдмС Бургас, представя призовка. Моли делото да бъде пренасрочено.
Съдът
при проверка за редовност и допустимост на въззивната жалба констатира, че
налице очевидна фактическа грешка при изписване от РС на номера на заповедта, с
която е наложено процесното дисциплинарно наказание. В мотивите на решението е
посочено, че ищецът твърди, че със заповед
№7/14.02.2019 г. ответникът уволнил дисциплинарно ищеца от заеманата от него
длъжност „психолог” в предприятието на ответника- ПЖДЛ с.Бата,общ.Поморие, но в
диспозитива на решението е посочено, че се признава за незаконно и се отменя
уволнението на ищеца, извършено със заповед №7/14.02.209 г. на директора на
Общинско предприятие ”Социално обслужване” гр.Поморие. Въззивният състав на
съда намира, че действително формираната в мотивите воля на съда е ясна, но
обективираното в диспозитива на съдебния акт изписване на заповедта не
съответства на обжалваната, поради което следва да се допусне поправка на
очевидна фактическа грешка, което е от компетентността на съда, постановил
решението. Преди произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК от първоинстанционния
съд, въззивната инстанция не може да постанови решение по съществото на спора.
Това
налага да се прекрати образуваното пред ОС Бургас производство и делото да бъде
върнато на РС Поморие за произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК.
След приключването на това производство РС следва да изпрати делото отново на
Окръжен съд Бургас за произнасяне по въззивната жалба.
Така
мотивиран, Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото в. гр.д. № 2010/2019г. по описа на Окръжен съд
Бургас.
ВРЪЩА
делото на Районен съд Поморие за провеждане на производство реда на чл. 247 от ГПК,
след приключване на което делото ДА СЕ ВЪРНЕ на ОС Бургас за произнасяне по
въззивната жалба.
Определението
не подлежи на обжалване.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.