Решение по дело №15297/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1078
Дата: 28 февруари 2024 г.
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20231110215297
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1078
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110215297 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на **********, ЕИК ******** срещу наказателно
постановление (НП) № 23-2300411 от 14.09.2023 г., издадено от Директор на
Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което на основание чл.
416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 вр. чл. 416, ал. 8 вр. чл. 414, ал. 4 ит КТ на
жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 15 000. 00 (петнадесет хиляди) лева за нарушение по чл.
63, ал. 2 от КТ.
В жалбата са изложени съображения за неправилно и
незаконосъобразност на атакувания акт. Твърди се, че АНО е посочил като
санкционни взаимоизключващи се разпоредби. Отделно се твърди, че НП е
издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Тъй като
не са представени доказателства жалбоподателят да е строител по смисъла на
§ 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява
от адв. Стоянов, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно призована,
се представлява от надлежен процесуален представител, който излага доводи
за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба.
Претендират се разноски.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
1
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 22.07.2019 г. бил сключен трудов договор № 424 между ***********,
като работодател и Б. Ц. Б., ЕГН ********** като работник/служител, с
длъжност работник, строителство и месторабота гр. София.
На 12.06.2023 г. бил сключен договор АБМ_2023_И_018_А за извършване
на СМР между **********, като възложител и *********, като изпълнител, с
предмет СМР по част „Архитектурна“ – монтаж на битумна хидроизолация
два пласта, вкл. грундиране с битумен грунд на обект: Еднофамилна жилищна
сграда, подземен гараж и подземна изгребна яма в УПИ I – 53003, км. 29,
район „******“, местност с. ******, гр. София. Срокът на договора бил до
31.12.2023 г.
На 03.07.2023 г., около 15.00 часа, свидетеля ********, на длъжност
„главен инспектор“ при ДИТ, съвместно с ********, също главен инспектор,
извършили проверка на строеж на строителен обект "Еднофамилна жилищна
сграда с подземен гараж и подземна изгребна яма" с УПИ I – 53003, км. 29,
район „******“, местност с. ******, гр. София. На обекта св. ********
заварила служители на няколко дружества осъществяващи СМР. Св.
********а била заведена от технически ръководител на обекта на 2-ро или 3-
то ниво на обекта, като там се извършвала хидроизолация на външна тераса.
На място бил установен св. Б. Ц. Б., на който била предоставена декларация,
във връзка с проверка. В декларацията св. Б. посочил, че работи в ******** от
3 години и има сключен трудов договор. Проверката продължила по
документи и към 14.07.2023 г. Били представени трудов договор № 284 от
30.06.2023 г. за свидетеля Б. Б., с посочена дата на постъпване на работа
03.07.2023 г., място на работа: обект на **********, работно време: 4 часа,
както и писмено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистрацията на
трудовия договор на свидетеля Б. на 03.07.2023 г. в 17.57 часа, след
проверката на ДИТ. Св. ********а преценила, че жалбоподателят е извършил
нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ и съставила АУАН № 23-
2300411/14.07.2023 г. Въз основна на посочения АУАН е издадено
атакуваното НП, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 вр.
чл. 416, ал. 8 вр. чл. 414, ал. 4 ит КТ, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 15 000. 00 (петнадесет хиляди) лева на
жалбоподателя за административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ вр. § 1,
т. 1 от ДР на КТ вр. § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
Изложената фактическа обстановка се установява от следния
доказателствен материал: гласни доказателствени средства: показанията на
св. Б. Б. и ******* ********а; писмени доказателства: трудов договор № 424
между ***********, като работодател и Б. Ц. Б., сключен договор
АБМ_2023_И_018_А за извършване на СМР между **********, като
възложител и *********, протокол за извършена проверка от 14.07.2023 г.;
декларация от Б. Б., трудов договор № 284 от 30.06.2023 г., справка –
декларация от 03.07.2023 г.
2
Съдът кредитира показанията на св. Б. относно правнозначимите факти, а
именно в какво качество е полагал труд на процесния обект и като служител
на кое дружество, тъй като изложеното от свидетеля не се опровергава от
останалия доказателствен материал. Намира опора изложеното от свидетеля,
че е полагал труд на посочения обект, като работник на дружеството
********, като същото се подкрепя от трудов договор № 424 между
*********, като работодател и Б. Ц. Б., сключен договор АБМ_2023_И_018_А
за извършване на СМР между **********, като възложител и *********,
както и от самата декларация попълнена от свидетеля. В тази връзка съдът
намира, че попълнената декларация опровергава изложеното от св.
********а, че свидетелят е попълнил декларация, в която е посочил, че
работи в **********. В същото време се опровергава и изложеното в
обстоятелствената част на НП, че свидетелят е попълнил декларация, в която
е посочил, че работи в **********. Не се опровергава изложеното от
свидетеля и от представения трудов договор № 284 от 30.06.2023 г.,
доколкото в същия е посочено, че работи на 4 часов ражботен ден, като
действително е посочено място на работа: обект на ********** в с. ******, но
без да се конкретизира точно къде се намира и кой е обектът.
Съдът кредитира и показанията на св. ********, единствено в частта в
която споделя за извършената проверка, както и относно посоченото, че на
обекта е имало няколко дружества подизпълнители, доколкото се подкрепя от
останалия доказателствен материал. В останалата част показаният на св. не
следва да бъдат кредитира, доколкото се опровергават от изложеното от св. Б.
и от писмените доказателстева.
Съдът кредитира в цялост представените писмени доказателства,
доколкото същите позволяват в пълното да бъде възприета значимата
фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е депозирана в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт
подлежащ на съдебен контрол, а по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са
нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не са
допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН.
Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата
3
процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити,
нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена
съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение от обективна страна.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице
единство между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на
дружеството – въззивник административно нарушение е индивидуализирано в
достатъчна степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен.
Недвусмислено в АУАН и НП е посочено извършеното от дружеството
нарушение, като са изложени конкретни фактически данни, относно статута
на наказаното дружество – работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към КТ и
строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Наредба № 2, налице е и
достатъчна информация за времето на извършване на нарушението –
03.07.2023 г. и мястото на извършването му - строителен обект "Еднофамилна
жилищна сграда с подземен гараж и подземна изгребна яма" с УПИ I – 53003,
км. 29, район „******“, местност с. ******, гр. София, индивидуализирано е и
конкретното неправомерно поведение.
Независимо от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването
на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл.
63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. В конкретния
случай, не се доказа безспорно тезата на АНО за извършено нарушение на
горепосочената разпоредба, доколкото безспорно се установи, че към дата
03.07.2023 г. св. Б. е имал сключен трудов договор с дружеството ********,
като същото се подкрепя от трудов договор № 424 между ***********, като
работодател и Б. Ц. Б., а от друга страна е бил сключен договор
АБМ_2023_И_018_А за извършване на СМР между **********, като
възложител и ********* на процесния обект за монтаж на битумна
хидроизолация два пласта, вкл. грундиране с битумен грунд. Самият св. Б.
заявява, че се е намирал на обекта във връзка с посочения договор са
поставяне на хидроизолация, което се подкрепя от саморъчно изготвената от
него декларация. Изрично следва да се посочи, че в доказателствена тежест
на АНО е да установи по безспорен и категоричен начин съставомерните
факти в производството. В тази връзка следва да се посочи, че представеният
трудов договор № 284 от 30.06.2023 г. между ********** и Б. Б. не води до
единствен и категоричен извод за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ
от страна на жалбоподателя от една страна, тъй като същият е за 4 часов
работен ден и без да е посочен обект, на който св. Б. следва да полага труд.
В крайна сметка съдът намира, че не се установи безспорно в
4
производството, че св. Б. е полагал труд на процесния обект, изпълнявайки
трудовите си задължение по трудов договор № 284 от 30.06.2023 г., а не тези
по трудов договор № 424 от 22.07.2019 г.
При така изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на спора право на разноски има въззивника, който е
представляван в производството от защитник, който е направил искане за
присъждане на разноски в размер на 1800 лева, за които представя
доказателства, че са действително платени, поради което искането следва да
бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 23-2300411 от 14.09.2023
г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска
област", с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 вр. чл. 416,
ал. 8 вр. чл. 414, ал. 4 от КТ на **********, ЕИК ******** е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 000. 00
(петнадесет хиляди) лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – София да заплати на
**********, ЕИК ******** сумата от 1800 лева сторени по делото разноски
за адвокатска защита.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5