Решение по дело №1226/2019 на Окръжен съд - Бургас

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

Номер - 86                           13.04.2020 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

             Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение

На четвърти март, две хиляди и двадесетата година

В  публично  заседание в следния състав

                                                    Председател: Кирил Градев

               

 

Секретар: Жанета Граматикова                                                                

Прокурор:__________________

Като разгледа докладваното от   съдията  Кирил Градев

Гражданско дело № 1226 по описа за 2019  година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

    

      Делото е образувано по повод исковата молба на Ж.И.В. *** против П.Н.Ш. *** с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК  като претендира да се приеме за установено, че  ищцата не дължи на ответника  сумата от 65 615 лв., представляваща получена сума и неустойка по договор за заем от 31.01.2008 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2009 г. до окончателното й изплащане и сумата от 4 725 лв., представляваща съдебни разноски по гр.д.№334/2009 г. по описа на БОС, за които суми е издаден изпълнителен лист №88 по гр.д.№334/2009 г. по описа на ОС – Бургас като  погасени по давност както и да се  постанови решение, с което да се обезсили изпълнителен лист №88 по гр.д.№334/2009 г. Претендира се и заплащане на разноските по делото. Твърди се, че по гр.д.№334/2009 г. в полза на ответника Ш. е бил издаден изпълнителен лист на 08.03.2011 г. с №88 против ищцата В. за сумата от 65 615 лв. – представляваща получена сума и  неустойка по договор за заем. На основание изпълнителния лист е било образувано изп.д.№130/2011 г. по описа на ЧСИ Божилова. И по него са били изпълнени различни действия. Според ищцата по това дело не са били извършвани никакви  действия и по силата на закона през 2013 г. то е било переминирано. През м. юли 2014 г. е бил наложен запор върху трудово възнаграждение, но този запор е незаконосъобразен и няма правна стойност. С оглед на това през 2016 г. по делото е изтекла погасителната давност от 5 г. и вземането по изпълнителния лист е погасено. С постановление от февруари 2018 г. изп.д.№130 от 2011 г. е било прекратено. На 26.03.2018 г. по същия изпълнителен лист е било образувано ново изпълнително дело. Ищцата изразява становището си, че на основание ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК –  че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното дело е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно  изпълнително действие. Новата погасителна давност според ищцата в случая е започнала да тече от датата на последното валидно изпълнително действие и е изтекла преди съдебният изпълнител да констатира переминиране на изпълнителното производство с постановление от февруари 2018 г. Акцентира се върху това, че прекратяването на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК настъпва по силата на закона без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител и постановлението за прекратяване в този случай има само декларативен характер, а не конститутивен. С оглед на това се претендира да се приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 65 615 лв., представляваща получена сума и неустойка по договор за заем от 31.01.2008 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2009 г. до окончателното й изплащане и сумата от 4 725 лв., представляваща съдебни разноски по гр.д.№334/2009 г. по описа на БОС, за които суми е издаден изпълнителен лист №88 по гр.д.№334/2009 г. по описа на ОС – Бургас като погасени по давност както и да се постанови решение, с което да се обезсили изпълнителен лист №88 по гр.д.№334/2009 г. Прилагат се писмени доказателства по опис. Страната поддържа исковата си претенция пред съда чрез процесуалния си представител – адвокат.

      В  законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на П.Н.Ш. чрез процесуален представител – адвокат. На първо място исковата претенция се оспорва като недопустима. Въпроса с дължимостта на сумата е бил вече решен с влязло в сила решение и има сила на присъдено нещо по случая. В случая не може да се инициира производство по чл.439 от ГПК, тъй като няма посочени номер и година на изпълнително производство. Молбата за обезсилване на изпълнителния лист също е недопустима. Претенцията е и неоснователна. По изпълнително дело №130/2011 г.на ЧСИ Божилова са извършени редица действия:запори на банкови сметки , вписване на  искова молба по чл.135 от ЗЗД – 2013 г. , запор на трудово възнаграждение – 2014 г. – последното изпълнително действие е извършено на 08.07.2014 г. като след това производството е прекратено през 2018 г. и е образувано ново  изпълнително дело на 26.03.2018 г. В случая не е изтекла погасителната 5  - годишна  давност. Дори да се приеме, че последното действие по изп.д.№130 е било извършено на 27.06.2011 г., то  следва да се има предвид, че  към този момент е в сила ППВС №3/18.11.1980 г.: - погасителната давност не тече докато трае  изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. В този случай новата погасителна давност започва да тече от момента, в който изпълнителното производство бъде прекратено. В конкретния случай прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на 27.06.2013 г. и от тази дата следва да се счита, че започва да тече новия давностен срок. В случая обаче са извършени  и други изпълнителни действия – през 2014 г. – наложен е запор върху трудово възнаграждение – т.е. – няма изтекла петгодишна погасителна давност от 27.06.2013 г. Страната сочи, че следва да се  има предвид и от кой момент влиза в сила т.10 на  ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.е. – от кога ППВС №3/18.11.1980 г. е загубило действието си.То се прилага само по отношение на  висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди това. Страната заявява, че няма да ангажира доказателства. Моли се за отхвърляне като недопустим, респ. – като неоснователен предявения иск. Претендират се разноски. Становището страната поддържа пред съда чрез процесуалния си представител – адвокат.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Няма спор между страните, а и безспорно се установява от доказателствата по делото, че по  исково производство  по гр.д.№334/2009 г. е издаден изпълнителен лист № 88/08.03.2011 г., за вземане в размер на 65 615 лв.,  представляващо получена сума и неустойка по договор за заем от 31.01.2008 г., законната годишна лихва върху сумата от 55 000 лева, считано от 14.05.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4 725 лв. разноски. Посоченият изпълнителен лист е издаден в полза на ответника против ищцата. Въз основа на този изпълнителен титул, с молба на взискателя от 14.04.2011 г. е било образувано изпълнително дело №  130/2011 г. по описа на ЧСИ Божилова. На 27.06.2011 г., с постановление за налагане на възбрана, съдебният изпълнител е възбранил ½ ид.ч. от недвижим имот в режим на СИО, находящ се в гр. Бургас. На същата дата са изпратени и запорни съобщения на банкови сметки, както следва: изх. № 08383/27.06.2011 г. до „Уникредит Булбанк“ АД, изх. № изх. № 08385/27.06.2011 г. до „Банка ДСК“ ЕАД, изх. № 08386/27.06.2011 г. до „Юробанк и Еф Джи България“ АД и изх. № 08387/27.06.2011 г. до „Прокредит Банк“ АД. Със запорно съобщение изх. № 08388/27.06.2011 г. е наложен запор и върху три броя моторни превозни средства. Следващото изпълнително действие е предприето през 2014 г., когато със запорно съобщение изх. № 14692/08.07.2014 г. до „Давидов пласт – 93“ ЕООД е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Други изпълнителни действия по изпълнително дело №  130/2011 г. по описа на ЧСИ Божилова не са предприемани. На 05.02.2018 г., с постановление на съдебния изпълнител, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратено производството по изпълнителното дело. По молба на ответника – взискател от 26.03.2018 г., въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително производство при ЧСИ Божилова под № 298/2018 г. По новообразуваното производство са предприети изпълнителни действия по налагане на запори на банкови сметки и леки автомобили, както и налагане на възбрани върху недвижими имоти.

При така установеното като безспорна фактическа обствановка, спорен е по делото е въпроса - дали преди  образуването на изп.д.№298/18 г. е била изтекла 5 г. погасителна давност, довела до погасяване на вземането на ответника Ш. по изпълнителен лист № 88/08.03.2011 г.

Доводите за изтекла давност ищецът черпи от разрешението в т. 10 на  Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че в изпълнителния процес давността не спира, а нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Със същото е обявено за изгубило сила  Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 година, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес.

За правилното разрешаване на спора е необходимо да се даде отговор на  въпроса, как действат във времето постановените ППВС и ТР, с които се изяснява действителния смисъл и съдържание на дадена правна норма. В случай, че се касае за първоначално приети тълкувателни актове, следва да се приеме, че те имат обратно действие, тъй като още с влизането в сила на тълкуваната правна норма, тя е имала съдържанието, което е изяснено и разяснено с тълкувателния акт. В случаите когато се налага последяващо тълкуване, било поради промяна в правната норма, било поради промяна в обществено – икономическите условия, то новия тълкувателен акт започва да се прилага от момента, в който е постановен и обявен по съответния ред. Този извод се налага и поради факта, че последващите тълкувателни актове се състоят от две части – една, с която се дава ново тълкуване, и друга с която се обявяват за загубили сила предшестващи тълкувателни актове. Наред с това, не може да се изисква от правоприлагащите органи, да игнорират действащи тълкувателни актове и да съобразяват действията си с неприети/бъдещи такива. При това положение, ако преди постановяване на новия тълкувателен акт са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение и които факти са породили правните си последици, то тези последици следва да се преценят с оглед тълкувателния акт, действащ към момента на настъпване на последиците. В този смисъл е и решение № 170 от 17.09.2018 година, постановено по гражд. дело № 2382/2017 година на ВКС, IV г.о.

Основателни са твърденията на ищцата В., че изпълнителното производство по дело № 130/2011 г. на ЧСИ Божилова е прекратено на основание настъпила перемпция по него. Съгласно чл. 430, ал. 1 , т. 8, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В този случай прекратяване на производството пред съдебния – изпълнител настъпва по силата на закона, поради което и акта за прекратяване има декларативен, а не конститутивен ефект. Видно от доказателствата по делото последните валидни изпълнителни действия са предприети от съдебния изпълнител на 27.06.2011 г., когато са наложени запори на банкови сметки и автомобили, както и възбрана на недвижим имот. Поради изложеното, изпълнителното производство е било прекратено поради перемпция на 27.06.2013 г. Наложеният запор на трудовото възнаграждение на ищцата със запорно съобщение изх. № 14692/08.07.2014 г. до „Давидов пласт – 93“ ЕООД не е породил правно действие, тъй като изпълнителното действие не е предприето в рамките на висящо изпълнително производство.

Предвид гореизложено в настоящия случай, за определяне на началния момент, от който тече срока на погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист, следва да се  съобрази Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 година, действало към момента на прекратяване на изпълнително дело № 130/2011 г., поради перемпция. След прекратяване на изпълнителното производство е започнала да тече нова давност от датата на прекратяването. Настъпилите последици от прекратяването на изпълнителното производство, по – конкретно началния момент на погасителната давност на вземането по изпълнителния лист, не могат да бъдат изменени с приемането на новото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Ако се приложи тълкуването за факти, дадено с новия тълкувателен акт, които са се осъществили в периода преди неговото постановяване, както е и в процесния случай, това би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнително производство. В настоящия случай, ако тези факти се подведат под действието на настоящата постановка, дадена с тълкувателното решение ще се окаже, че давностния срок е по – малък от пет години, което от своя страна би довело до несъобразяване с действащото към момента на осъществяване на конкретните факти Постановление на Пленума на Върховния съд. В заключение следва да се посочи, че прилагането на новото тълкуване, въведено с ТР № 2 от 26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС относно факти, които са се осъществили назад във времето преди приемане на решението всъщност ще доведе до обратно действие на това тълкуване и като резултат от това би могло да се стигне до неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, които не биха настъпили в случай, че се прилага тълкуването, дадено с предшестващ тълкувателен акт.

При това положение, срокът на погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е започнал да тече от 27.06.2013 г. и изтича на 27.06.2018 г. От доказателствата по делото обаче се установява, че преди изтичането на този срок, на 26.03.2018 г. е образувано ново изпълнително производство при ЧСИ Божилова под № 298/2018 г. Предвид установеното, предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищцовата страна е отправила до съда и искане за обезсилване на изпълнителен лист № 88/08.03.2011 г., което е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на  чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.439 от ГПК. Изпълнителния лист се обезсилва „ex lege”, поради   уважаване на предявения от страна на ищцата отрицателен установителен иск. В тази връзка следва да се има предвид, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува, като естествено вземане и длъжникът да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с предявения отрицателен установителен иск съдебна защита - установяване на недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава, установяване, че е погасена възможността за принудително изпълнение, а не че вземането не съществува. Поради това искането се явява недопустимо и производството следва да бъде прекратено в тази му част.

Предвид изхода на делото, ищцата дължи заплащане на направените и претендирани в производството от ответника разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител е представил списък на разноските. Представени са също адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че ответникът  е заплатил на процесуалния си представител сумата от 4 000 лева, за защита в настоящото производство. Съгласно даденото разяснение в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, вписването в договора за правна помощ е достатъчно за доказване на плащането на възнаграждението, като в тази част договорът има характер на разписка. От горните данни се установява, че договорената сума от 4000 лв. в настоящото производство е реално заплатена, тъй като изявлението за заплащане на паричната сума в брой в  договора за правна защита и съдействие служи като разписка, с оглед доказване на извършеното плащане. Предвид изложеното в полза на ответника П.Ш.  следва да бъде присъдена посочената сума.

 

         Мотивиран от горното и на осн. чл. 439 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

 

                                       

                                           Р             Е           Ш            И:

 

 

       

        ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Ж.И.В., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, к-с „Славейков“, бл. 148, вх. А, ет. 1, ап. 4  против П.Н.Ш., ЕГН ********** *** за приемане за установено, че ищцата не дължи на ответника  сумата от 65 615 лв., представляваща получена сума и неустойка по договор за заем от 31.01.2008 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2009 г. до окончателното й изплащане и сумата от 4 725 лв., представляваща съдебни разноски по гр.д.№334/2009 г. по описа на БОС, за които суми е издаден изпълнителен лист №88 по гр.д.№334/2009 г. по описа на ОС – Бургас като  погасени по давност.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Ж.И.В., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, к-с „Славейков“, бл. 148, вх. А, ет. 1, ап. 4 за обезсилване на Изпълнителен лист № 88 от 08.03.2011 г., издаден по гр.д. № 334/2009 г. на БОС като НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

      ОСЪЖДА  Ж.И.В., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, к-с „Славейков“, бл. 148, вх. А, ет. 1, ап. 4 да заплати на П.Н.Ш., ЕГН ********** *** сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Настоящия съдебен акт в неговата прекратителна част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

В останалата част настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: