Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260032
02.03.2023 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14426 по описа на съда
за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове с правна
квалификация чл. 109 ЗС и чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен от Н. и Н. Ш.срещу Е.К..
Ищците твърдят, че са собственици на СОС с
идентификатор ***** по КК, ведно с 1/2 ид.ч. от избения етаж на сградата и
общите части в режим на СИО. Ответницата притежавала един от самостоятелните
обекти на долния етаж на сградата, заедно с две избени помещения. Твърдят, че
ответницата препятствала достъпа им до избения етаж, който се осъществявал от
самостоятелен вход от дворното място. Наред с това след закупуването на
жилището установили, че покривът на сградата е в изключително лошо състояние.
Поради това предприели ремонт през есента на 2019г. Твърдят, че ремонтът е бил
необходим предвид състоянието на покрив, като за извършването му заплатили
сумата от 14677 лева. Твърдят, че ответницата е била уведомена за ремонта,
който бил осъществен с нейното знание и съгласие. Предвид правата й в сградата
твърдят, че следва да им заплати сумата от 4893 лева, представляваща припадаща
й се част от стойността за необходимите разноски за ремонта. Искат ответницата
да бъде осъдена да им осигури достъп до избения етаж като им предаде ключ за
входа и да им заплати посочената сума. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответницата, с който се оспорват претенциите. Твърди, че
избените помещения са били неизползваеми до 1977-1978г., когато прадядото на
ответницата, със съгласието на собствениците отворил вход към двора през
външната стена на едно от избените помещения. Твърди, че нито тя, нито майка й
знаят как се е осъществявал достъпа до общите избени помещения, като излагат
предположение, че е ставало през съседния обект на етажа, защото в миналото
къщата е била еднофамилна. Изтъкват, че ката формулирано искането на ищците се
отнася за осигуряването на достъп до избения етаж, през едно от нейните
собствени избени помещения.
Относно ремонта, посочва че към момента на извършването му не е била
собственика на обекта, като е придобила правата си след това. Освен това,
оспорва твърденията за състоянието на покрива, защото през месец май 2019г.
била констатирана необходимостта от ремонт, били събрани необходимите средства
и такъв бил извършен. Ремонтът бил извършен съобразно съществуващата
архитектура на сградата. Ищците след това премахнали цялата покривна
конструкция и повдигнали нивото на подпокривното пространство с 1 метър.
Ответницата се противопоставила на тези дейности и поискала предоставянето на
строителни книжа. Иска се отхвърляне на претенциите.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от
фактическа и правна страна следното:
Относно претенцията
за плащане на обезщетение:
С доклада на
делото, изменен в първото о.с.з. от 19.03.2021 г. е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата притежава 1/3 ид.ч.
от общите части на сградата.
От представения по
делото нотариален акт от 16.08.2019 г. се установява, че ищците да придобили
правото на собственост върху СОС с идентификатор ***** по КК на гр. П., ведно с
1/2 ид.ч. от избения етаж с декларирана площ от 38 кв.м. и 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата.
Ответницата се
легитимира като собственик на СОС с идентификатор ***** по КК, ведно с
прилежащи към апартамента две изби с площ от 16.70 кв.м. и 19.56 кв.м. с вход
за същите през килера на жилището с право на ползване на санитарен възел на
същия етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата включително от тавана
и общо избено помещение.
Между страните по
делото не е спорно, че наред с тези два апартамента в сградата съществува още
един самостоятелен обект на първия етаж. Отношенията между етажните собственици
във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на
сградата, се уреждат от разпоредбата на чл. 41 ЗС,
регламентираща задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите
части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание. По делото се установява наличието единствено на 3
самостоятелни обекта в сградата и съгласно чл. 3 ЗУЕС приложение следва да
намери регулацията в ЗС. При тази обстановка, уредбата на отношенията следва да
се извърши по правилата за съсобствеността- чл. 30, ал. 3 ЗС (когато се твърди съгласие
на другата страна), тъй като на практика не може да се образува мнозинство за
начина на поддържане на общата сграда.
Не може да се приеме,
че е имало съгласие на другия собственик по отношение на ремонта на покрива.
Такова не се установява от показанията на свидетелите, нито от останалите
събрани доказателства. Поради това отношенията във връзка с извършения ремонт
на покрива следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без
пълномощия, съответно по правила на неоснователното обогатяване- в този смисъл
ТР № 85/02.12.1986г. на ОСГК на ВС и както и Решение № 1 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1131/2018 г., II г. о.
Тук следва да се
отбележи, че основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност от
извършени СМР в чужд или съсобствен имот е забраната за неоснователно
обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда
принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72
и чл. 74 ЗС,
чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията
между подобрителя и собственика, но определянето на действителното правно
основание на облигационните отношения, които са възникнали, е дейност на съда
по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на
фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с
установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за
качеството, в което ищецът е извършил СМР (владелец, гестор или държател) или зададеният
в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното
вземане ("увеличената стойност на вещта", "по-малката от двете
суми", "до размера на обедняването", "до размера на
обогатяването") не ограничават съдът да
даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях
ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но
представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е
обвързваща за съда. Изложеното представлява обобщение на практиката, формирана
с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, а именно: Решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 415/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, Решение №
131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, Решение №
159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО, Решение №
180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО, Решение №
820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО, Решение №
912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО и Решение №
134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г.
В случаите, когато
е предявен иск за заплащане на разноски по извършени строително монтажни работи
в съсобствен имот, следва да се изложат твърдения на ищеца за това в какво са
се състояли тези работи, без да е необходимо ищецът да посочва изрично всяка
отделна позиция за работа, разбирана като отделните действия, необходими за
извършване на работата. Ищецът следва да посочи стойността, която претендира за
заплащане от страна на ответника за извършените СМР като обща стойност. В този смисъл Решение № 121 от 24.04.2013 г.
по гр. д. 272 от 2012 г. на ВКС. Не е необходимо да бъде посочена и
конкретна дата на всяко от отделните въздействия върху вещта, а и такова точно
разграничаване не винаги е възможно. За редовността на исковата молба е
достатъчно да се посочи отрязъкът от време, в който са осъществени търсените ремонти.
В този смисъл Решение № 158 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 615/2019 г., II г. о. Подробно разграничение може да бъде
направено по преценка на ищеца и с оглед възраженията на ответника, в първото
о.с.з. на основание чл. 143, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай,
в исковата молба се твърди, че ремонтът на покрива е бил извършен през есента
на 2019 г. в продължение на няколко месеца. Тези твърдения се потвърждават от
приложените към исковата молба фактури и фискални бонове за строителни
материали, издадени през периода от края на месец август до края на месец
октомври 2019 г. В тази насока са показанията на свидетеля Д.Д., от които се
доказва, че ремонтът е бил през 2019 г. и е продължил не повече от месец и на свидетеля
К., който заявява, че ищецът е започнал ремонта през месец септември- октомври
2019 г. При така събраните доказателства съдът намира, че ремонтите дейности за
били започнати и приключени в периода месец септември- ноември 2019 г., преди
придобиването на правото на собственост от ответницата с договор за дарение от
12.12.2019 г.
Тъй като не се
установява ремонтът или част от работите да са извършени след 12.12.2019 г. ответницата
не е материалноправно легитимирана да отговаря по иска. Принципното положение
е, че при извършване на ремонт в чужд или съсобствен имот, за неучаствалия
собственик възниква задължение, ако направените разноски за били необходими или
ако от извършеното се е увеличила стойността на вещта. Задълженията за
заплащане на обезщетение възникват в тежест на лицето, което притежава
собствеността по времето, когато са били извършени ремонтите, и не следват
имота в лицето на следващ собственик, който придобие същия след това. В този
смисъл Решение № 79 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5723/2007 г., III г. о.
и Решение № 61 от 27.03.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3406/2016 г., IV г. о.
Плащането на възнаграждението на строителя след придобиването на имота не
обосновава отговорност на ответницата. Срокът за извършването му е предмет на договаря
между ищците и строителя и не се отразява на отговорността на съсобственика, която
произтича от осъществяването на самия ремонт.
Поради изложеното претенцията
за плащане на обезщетение се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно иска по чл.
109 ЗС:
Ищците са
материалноправно легитимирани по предявения иск предвид установеното право на
собственост на обект в сградата, ведно с част от избения етаж.
Според дадените с
ТР № 4/6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК разяснения, за уважаване на иска
с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само, че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействия, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.
50 ЗС). В исковото производство по чл.
109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице в т.
ч. и съсобственика, което лице макар и да не оспорва правото му на собственик,
чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на
правомощията на собственика т. е. препятства или ограничават възможността на
собственика/другия съсобственик да упражнява правото на собственост в опредЕ.степен.
Според установената
съдебна практика материално правната легитимация на ответника, по иск по чл.
109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна /или поддържане на състояние/,
надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения
правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия
собственик, без единствено фактът на извършване на незаконно строителство или
преустройство да предполага уважаване на иска. Следва да бъдат установени
всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС, а именно, че неоснователните
действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца- Решение
№ 33 от 6.04.2010 г. по гр. д. Nо 27/2009 г. на ВКС - II г. о.
От приетата по
делото СТЕ се установява фактическото разположение на помещенията на избения
етаж. Според заключението към момента достъпът към избения етаж е от юг през
врата към двора. В източната част, в частта на изпълнените санитарни помещения,
на тавана се забелязвала изпълнена бетонова плоча, като по данни на ответника
на това място имало вътрешно стълбище, което поради амортизация било
премахнато, а отворът затворен с плоча. Входът за избените помещения бил от юг
в чупка на сградата към двора. През вратата се влизало в две избени помещения обединени
в общо пространство. В североизточна посока, под външното и част от вътрешното
стълбище била разположена ниша. На изток през врата се влизало в санитарен
възел от две части, разположен под вътрешно стълбище. Санитарният възел бил
преходен като на юг имало врата към избено помещение, от което се влизало в
друго избено помещение с прозорец на запад към двора. За двете избени
помещение, описани като преддверие и изба, нямало самостоятелен вход от общо
стълбище на сградата или от двора. При изслушването си в о.с.з. вещото лице
конкретизира, кой са двете избени помещение на ответницата, в момента обединени
в едно, с директен достъп до тях от двора. В синьо била отразена застроената
площ на първия жилищен етаж, а в жълто- общото стълбище. Изтъква, че в момента единственият
достъп до общата изба е през входа от двора и през отразения санитарен възел. От
първия етаж нямало достъп. Заключението е обосновано и следва да бъде
кредитирано.
Относно достъпът до
избения етаж са събрани и гласни доказателствени средства (свид. К.), които
описват същата обстановка като посочената от вещото лице. От показанията се
установява, че първоначално достъпът до избения етаж е бил от апартамента на
ответницата (свидетелят казва „нашия апартамент“), но стълбата се компрометирала
и бил отворен входът от двора, който съществува и в момента.
От така събраните
доказателства съдът намира, че достъпът до избените помещения в миналото се е
осъществявал от стълбище в частта, отразена в жълто на скицата към
заключението. Точно над това пространство е разположено вътрешното стълбище,
като самата обособена част от избения етаж представлява общо помещение, от
което през две врати се осигурява достъп, както до избените помещения на
ответницата (в момента обединени в едно общо пространство), така и до общото
избено помещение, разположено в южната част от сградата. В неустановен момент
след изграждането на сградата това стълбище е било премахнато и отворът за него
затворен с бетонова плоча.
При така
установената обстановка следва извод, че пречките за ищците да достигат до
избения етаж, от който притежават права върху общо избено помещение, не се
дължат на неосигурен достъп от ответницата до входа откъм двора, а на
затварянето на съществувалото в миналото стълбище. Именно то е водело до общото
пространство (отразено на скицата като санитарен възел), през което е възможно
да се осъществи достъп, както да избените помещение на ответницата, така и до
общата изба, от което притежават права ищците. От събраните доказателства
следва да се приеме, че статутът на премахнатото
стълбище, осигурявало достъп до отразения в момента санитарен възел на избения
етаж, е било обща част по естеството си и не може да бъде изключено ползването
му от всички етажни собственици. Отвореният след това вход за избения етаж от
двора води директно до избените помещения на ответницата и липсата на достъп до
него само по себе си не пречи на ищците да упражняват правата си.
С Решение №
243/23.10.2012 г. гр. д. № 197/2012 г. II гр. о. е разяснено, че трябва да има
причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и
поведението на ответника. В настоящия случай между поведението на ответницата,
изразяващо се в несъгласие да осигури достъп до входа към нейните лични избени
помещение, разположен към двора, и пречките за ищците, изразяващи се в липса на
достъп до избения етаж, няма причинна връзка. Липсата на достъп се поражда от
други обстоятелства, а именно- премахването на стълбище и затваряне на отвора с
плоча.
Ето защо
предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 1050 лева разноски по
делото.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Н.К.Ш., ЕГН ******** и Н.Т. Ш., ЕГН ********** *** срещу Е.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***
иск за ОСЪЖДАНЕТО на Е.С.К. да заплати на Н.К.Ш. и Н.Т. Ш., сумата от 4893.00 лева, представляваща
1/3 от разноски за основен ремонт на покрив на сграда с идентификатор *****по
КК на *****.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.К.Ш., ЕГН ********
и Н.Т. Ш., ЕГН ********** *** срещу Е.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***
иск за ОСЪЖДАНЕТО на Е.С.К. да преустанови неоснователните си действия, с който пречи на Н. К.Ш.
и Н.Т. Ш., да упражняват правото си
на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КК
на гр. П., ведно с 1/2 ид.ч. от избения
етаж на сградата, като предаде ключ
за входа към избения етаж на сграда
с идентификатор ***** по КК на гр. П.,
намиращ се към дворното място.
ОСЪЖДА Н.К.Ш., ЕГН
******** и Н.Т. Ш., ЕГН **********, да заплатят на Елена С.К., ЕГН **********,
сумата от 1050.00 лева- разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.