Присъда по дело №336/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 16
Дата: 26 ноември 2021 г.
Съдия: Наташа Иванова Даскалова
Дело: 20215210200336
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

М о т и в и към Присъда № 16 ,постановено на 26.11.2021
година,постановена по н.о.х.дело № 336 по описа за 2021 година на
Районен съд Велинград.
Обвинение против Д. БЛ. П. - роден на 18.02.1974 година в град
Велинград, живущ в село Варвара, общ.Септември, ул.“Четиридесет и осма“
№ 3 , български гражданин, с основно образование, работи в Заводски
сторежи Пазарджик , неженен, осъждан, с ЕГН **********, в това че на
02.08.2020г. в гр.Велинград, обл.Пазарджик при извършена полицейска
проверка от Тодор Николаев Мавродиев-младши автоконтрольор в РУ-
Велинград, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ-
свидетелство за управление на моторно превозно средство с бланков номер
GZ67197002,нa което е придаден вид,че е издадено на 07.08.2019г. на негово
име от властите във Великобритания,като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност - престъпление чл. 316 от НК ,
във връзка с чл.308,ал.2 и чл.308,ал.1 от НК
Подсъдимият се признава за виновен,не оспорва
обстоятелствата,изложени в обвинителния акт,поради което производството
по делото е проведено по реда на гл.27 от НПК „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция“.
От самопризнанието на подсъдимия и събраните доказателства, по време
на досъдебното производство,съдът приема за установена следната
фактическа обстановка :
На 13.02.2021г. екип на КАТ при РУ-Септември в състав мл.
автоконтрольор Георги Малчев и мл.автоконтрольор Николай Пеев е повикан
от колегата си Георги Юруков /ППД към РУ-Септември/ за оказване на
съдействие в с.Варвара,където на ул."27-ма" е спрян за проверка л.а.
„Ситроен",мод."Саксо" с ДК№РА2В92ВН,собственост и управляван от
подс.Д.П..Последният заявил пред полицейските служители,че не би могъл да
представи СУ на МПС,тъй същото му е отнето за предходно нарушение па
ЗДвП.След направена справка в полицейската система е установено,че
действително подс. П. е лишен от правото да управлява МПС по
административен ред със ЗППАМ №20-0367-000130/03.08.2020г. ,издадена от
Началника на РУ-Велинград,връчена му на 12.10.2020г. и влязла в законна
сила на 26.10.2020г.Не са направени допълнителни справки по отношение СУ
на МПС.На обвиняемия е съставен АУАН за нарушение чл.150а ал.1 от
ЗДП,който той подписал без възражения.
В хода на разследването в качеството на свидетел е разпитан Тодор
Мавродиев- мл.автоконтрольор при РУ-Велинград.Същият е потвърдил,че на
02.08.2020г.,в около 22ч. ,в гр.Велинград на кръстовището на улиците
„Никола Вапцаров" и „Ленища" е спрял за проверка подс. П.,който
управлявал посоченото по-горе МПС,след употреба на алкохол. Последното
е установено,след тестване с техническо средство “Алкотесг Дретер" ,при
което е отчетена концентрация на алкохол в издишания от него въздух 1.00
1
на хиляда.Мавродиев съставил АУАН №АА524978/02.08.2020г.,с който отнел
представеното от водача П. пред него свидетелство за управление на моторно
превозно средство с бланков номер GZ62197002,нa което е придаден вид,че е
издадено на 07.08.2019г. на негово име от властите във Великобритания.
По делото е изготвената техническа експертиза ,от заключение на която
е видно ,че представеното и иззето при извършената проверка от
свид.МАВРОДИЕВ СУ на МПС е неистинско, като същото не е издадено от
официален орган.Полученият отговор чрез ДМОС Интерпол-Манчестър
сочи,че от извършената справка в базата данни за СУ на МПС на Кралство
Великобритания не са установени данни представеното СУ на МПС да е
издадено на подс.П..
Няма данни по делото подс. П. да е напускал пределите на Република
България. Същият обяснява в ОСЗ,че е управлявал МПС с фалшиво СУ на
МПС – купил си е книжката от лице от с.Симеоновец,като не е карал
шофьорски курсове.
Д.П. е осъждан девет пъти за периода от 09.03.1995 година до
09.02.2021 година за различни тежки умишлени престъпления от общ
характер,като последното му осъждане е за извършено престъпление против
собствеността на гражданите-Споразумение от 09.02.2021г.,одобрено по
НОХД№1779/20г. по описа на PC-Пазарджик с наложено наказание лишаване
от свобода,чието изпълнение е отложено на основание чл. 66,ал.1 от НК.
Деянието,предмет на този съдебен акт е извършено на 01.10.2018 год.
Подсъдимият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ ,вкл. и общо
определено такова по четири съдебни акта .Д.П. не е правоспособен водач на
МПС.Налагани са му наказания за извършени нарушения на ЗДП и
ППЗДП.От представената Характеристична справка е видно,че подс. П. е
роден във Велинград,има постоянен и настоящ адрес в с.Варвара,с начално
образование,няма постоянна работа,криминално проявен е ,като се ползва с
противоречиво мнение сред жителите на с.Варвара.Декларирал е,че
семейството му се състои от него,лицето,с което живее на семейни начала и
нейния син,няма доходи,притежава лек автомобил,не притежава МПС.
От изложеното до тук е видно,че Д. БЛ. П. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 316 от НК във вр. с чл.
308,ал.2 и ал.1 от НК:
- на 02.08.2020г. в гр.Велинград, обл. Пазарджик при извършена
полицейска проверка от ТОДОР НИКОЛАЕВ МАВРОДИЕВ-младши
автоконтрольор в РУ-Велинград ,съзнателно се е ползвал от неистински
официален документ- свидетелство за управление на моторно превозно
средство с бланков номер GZ62197002, на което е придаден вид,че е издадено
на 07.08.2019г. на негово име от властите във Великобритания,като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.Тези
обстоятелства се установяват от самопризнанието на
подсъдимия,свидетелските показания,писмените доказателства и
2
заключението на експертизата,събрани по време на досъдебното п-во.
- деянието е извършено при пряк умисъл,тъй като подс. П. е съзнавал
неговия общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това. Тези обстоятелства се
установяват не само от самопризнанието на подсъдимия,че е управлявал
МПС с „фалшива книжка“,която е закупил,без да изкара съотв. курсове ,но и
от обстоятелствата,при които е осъществено деянието.
При определяне на наказанието , съдът се съобрази с високата степен
на обществена опасност на деянието,обусловена от характера на неистинския
официален документи – СУ на МПС; високата степен на обществена
опасност на дееца,причините за извършване на престъплението –
възможността за лесен начин за снабдяване с неистинско СУ на МПС
;подбудите за извършване на престъплението - незачитане на установения
правен порядък за придобиване на право на управление на МПС;
отегчаващите вината обстоятелства – предишните осъждания и
смекчаващите такива – самопризнание и тежко материално положение .
Поради изложеното ,съдът определи наказанието при смекчаващи
обстоятелства в близост до минималния размер на санкцията -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за с р о к от ЕДНА ГОДИНА . След
определяне размера на наказанието лишаване от свобода ,на основание чл.
58а,ал.1 от НК, във вр. с чл. 373,ал.2 от НПК,съдът намали същото с 1/3 - с
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ,т.е осъди подсъдимия на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за с р о к от ОСЕМ МЕСЕЦА, при първоначален режим на
изтърпяване на наказанието „общ” на основание чл. 57,ал.1т.3 от ЗИНЗС.
Съдът,за да приеме посоченото относно размера на наказанието и преди
всичко за неговото ефективно изтърпяване,счита че:
- не са налице предпоставките за приложение на чл. 66,ал.1 от НК,т.е за
отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с
определяне на изпитателен срок,тъй като подсъдимият е осъждан девет пъти
и не е реабилитиран. Несъмнено е,че с оглед броя на осъжданията и момента
на осъществяване на деянието по втората присъда , е неприложима
реабилитацията по право,на основание чл. 86 от НК. Но съдът счита,че не са
налице и предпоставки за реабилитация на подсъдимия на основание чл. 88а
от НК,която настъпва без да е необходим нарочен съдебен акт.Действително
законодателят е приел в разпоредбата на чл. 88,ал.4 от НК,че когато лицето е
извършило две или повече престъпления,за които не е
реабилитирано,осъжданията и последиците се заличават ,след изтичане на
предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания,т.е следва
да е изтекъл не само срока,предвиден в чл. 82,ал.1 от НК за всяко
осъждане,но и преди всичко да е налице основната предпоставка за тази
реабилитация,предвидена в чл. 88а,ал.1 от НК – осъденият да не е извършил
ново умишлено престъпление от общ характер,за което се предвижда
наказание лишаване от свобода по време на този срок.Именно тази
3
предпоставка не е налице в процесния случай,тъй като Д. БЛ. П. е осъден с
Присъда № 53 от 09.03.1995 година,постановена по н.о.х.дело № 169/95
година на РС Пазарджик,влязла в сила на 16.03.2995 година ,за престъпление
по чл. 194,ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 2 години,като
изпълнението е отложено на основание чл. 66,ал.1 от НК за срок от 3
години,като по време на изпитателния срок – осъденият е осъществил част от
деянията,предмет на Присъда № 90 от 08.12.1997 година,постановена по
н.о.х.дело № 62/97 г. на РС Велинград,влязла в сила на 22.05.1997
година,поради което с този съдебен акт е постановено изтърпяване и на
първата присъда. Следователно подсъдимият П. е извършил ново
престъпление,преди да започне да тече срока,предвиден в чл. 82,ал.1 от НК
същият не е започнал да тече,тъй като чл. 88а,ал.3 от НК предвижда при
условно осъждане този срок да започне да тече след изтичане на изпитателния
срок. Тези съображения се отнасят и относно Присъда № 334/02.06.2005
година,постановена по н.о.х.дело № 2389 на РС Пазарджик,влязла в сила на
09.03.2006 година,наказанието по която е изтърпяно от 11.04.2006 година до
08.08.2006 година и Присъда № 232 от 29.03.2006 година,постановена по
н.о.х.дело № 667/2006 г. на РС Пазарджик,деянието предмет на която е
осъществено на 25.03.2006 година т.е преди изтърпяване на наказанието по
предходната присъда;
- дори и да не бъде възприето посоченото по-горе становище на съда,че
не са налице предпоставки за реабилитация на подсъдимия,на основание чл.
88а от НК,то съдът отново счита,че наказанието лишаване от свобода следва
да бъде изтърпяно ефективно. За приложение на института на условното
осъждане е необходим и извода,че целите на наказанието и преди всичко
специалната превенция ,т.е поправянето на подсъдимия,могат да бъдат
постигнати и без неговото ефективно изтърпяване. В процесния случай не
може да се направи посочения извод с оглед установените обстоятелства по
делото – множество осъждания; управление на МПС без необходимата
правоспособност,вкл. и след употреба на алкохол с висока концентрация;
- не възприе тезата на защитата на подсъдимия,че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК,т.е да замени
наказанието лишаване от свобода с наказание пробация.В процесния случай
не се установи както наличие на изключително смекчаващо
обстоятелство,така и на многобройни такива,за да се направи извода,че дори
и най-лекото наказание,предвидено в санкцията на чл. 308,ал.2 от Нк,към
която препраща чл. 316 от НК,е несъразмерно тежка. Касае се за криминално
проявено лице,с множество осъждания,на което е иззето СУ на МПС,предмет
на настоящето обвинение,поради управление на МПС след употреба на
алкохол и е констатирано и след това отново управление на МПС,въпреки
липсата на правоспособност за това.
На осн. чл.53,ал.2,б.“а“ от НК ,съдът отне в полза на държавата
предмета на престъплението – Свидетелство за управление на моторно
4
превозно средство с бланков номер GZ67197002 , като същото следва да бъде
унищожено.
На осн. чл.25, ал.1 от НК ,във връзка с чл.23,ал.1 от НК ,СЪДЪТ
определи общо наказание по настоящата присъда и по Споразумение № 22 от
09.02.2021 година, одобрено по НОХД № 20205220201779/2020 г. на Районен
съд - Пазарджик, влязло в сила на 09.02.2021 година, като наложи на Д. БЛ.
П. – с посочена по-горе самоличност, най-тежкото от определените наказания
– ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА
при първоначален режим „общ“на осн. чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.Налице са
предпоставки за определяне на общо наказание по двата съдебни акт ,тъй
като деянието по настоящето дело е извършено на 02.08.2020 година,а
посоченото Споразумение е одобрено и съотв. влязло в сила на 09.02.2021
година т.е двете престъпления са извършени преди да е имало влязло в
сила,за което и да е от тях. Съдът счете,че определеното общо наказание
следва да бъде изтърпяно при първоначален режим „общ“на осн.
чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС,а не да бъде отложено на основание чл. 66,ал.1 от
НК,тъй като:
- не са налице предпоставките за приложение на чл. 66,ал.1 от НК,т.е за
отлагане на изпълнението на наложеното общо наказание лишаване от
свобода с определяне на изпитателен срок,тъй като подсъдимият е осъждан
девет пъти и не е реабилитиран. Несъмнено е,че с оглед броя на осъжданията
и момента на осъществяване на деянието по втората присъда , е
неприложима реабилитацията по право,на основание чл. 86 от НК. Но съдът
счита,че не са налице и предпоставки за реабилитация на подсъдимия на
основание чл. 88а от НК,която настъпва без да е необходим нарочен съдебен
акт,като съображенията за това са изложени по-горе;
- дори и да не бъде възприето посоченото по-горе становище на съда,че
не са налице предпоставки за реабилитация на подсъдимия,на основание чл.
88а от НК,то съдът отново счита,че общото наказанието лишаване от свобода
следва да бъде изтърпяно ефективно. За приложение на института на
условното осъждане е необходим и извода,че целите на наказанието и преди
всичко специалната превенция ,т.е поправянето на подсъдимия,могат да
бъдат постигнати и без неговото ефективно изтърпяване. В процесния случай
не може да се направи посочения извод ,не само поради изложените
обстоятелства във връзка с процесното деяние,но и за това,че предмет на
Споразумението,одобрено от РС Пазарджик е квалифицирана кражба.
Д. БЛ. П. - с посочена по-горе самоличност, следва да бъде осъден да
заплати разноски по делото , както следва :
По сметка на ОДМВР – Пазарджик 190.64 лева /сто и деветдесет лева и
шестдесет и четири стотинки / –плюс пет лева за служебното издаване
на изпълнителния лист;
По горните съображения бе постановено настоящето решение.
5

ПРЕДСЕДАТЕЛ:




6