Решение по дело №4710/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 882
Дата: 12 юни 2023 г.
Съдия: Татяна Тодорова Илиева
Дело: 20224520104710
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 882
гр. Русе, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520104710 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът "Енерго-Про Продажби" АД твърди, че ответникът И. Г. Д. е негов
клиент с кл.№ ********** във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с аб.№ **********, находящ се в гр.Р., ж.к.“Ч.“, бл.303, вх.Б, ет.4,
ап.10. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД,
приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.17, т.2 от ОУ,
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и пo начина, определени в тези Общи условия. В
чл.26, ал.6 от ОУ изрично било посочено, че потребителят се счита надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД
суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден".
На основание чл.410 ГПК, във връзка с чл.107 ЗЕ, на 01.02.2022 г. в РС-Русе
било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И. Г. Д., в
резултат на което било образувано ч.гр.д.№ 683/2022 г. Към момента на подаване на
1
заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия имал неизплатени
задължения в общ размер 254.96 лв., от които 237.44 лв., представляващи главница за
консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 22.07.2019 г. - 22.12.2021 г.,
както и мораторна лихва в общ размер 17.52 лв., представляващи сбора от мораторната
лихва по всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 20.01.2022 г., посочени подробно
в извлечение от сметка на ответника по кл.№ ********** към същата дата. Със
съобщение, получено от ищеца на 11.08.2022 г., съдът му указал, че може да предяви
иск за вземането си. В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК „Енерго-Про Продажби"
АД предявява настоящият иск, с който моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумите: 254.96 лв., представляваща главница за неплатена
стойност на ел.енергия по фактури, издадени в периода 22.07.2019 г. – 22.12.2021 г. за
обект на потребление с аб.№ **********, както и 17.52 лв. лихва за забава, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 683/2022 г. по описа на РС-
Русе. Претендира и присъждане на разноските, направени в двете производства.
Ответникът, чрез назначения му особен представител на основание чл.47, ал.6
ГПК, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска.
Позовава се на чл.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, според който „потребител“ може да бъде
собственик или ползвател на имот - обект на потреблеине, присьединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Продажби" АД. В чл.17 от същите
общи условия било записано, че потребителят се задължава да подаде заявление за
продажба на електрическа енергия, заедно с изискуемите от ищеца документи. В тази
връзка твърди, че такива данни по делото липсват. Не се установява по безспорен
начин, че именно ответникът е потребител на ел.енергия на посочения адрес. В
исковата молба бил посочен един адрес на обекта на потребление, а приложените към
исковата молба фактури били издадени за друг обект с адрес: гр.Русе, ж.к."Ч. 303“,
вх.Б, ет.4, ап.13.
Ответникът се позовава и на нормата на чл.14, ал.2 от ОУ, според която ищецът
има право да прекъсне снабдяването с ел. енергия в случай, че битовият потребител в
срок до 10 дни не изпълни което и да е свое задължение, включително при забава. Това
свое право ищецът не е упражнил, а продължил да доставя ел. енергия на ответника и
до момента на подаване на настоящия иск, което било видно от „Извлечение за
фактури и плащания за период", но начислил такси за прекъсване на 08.06.2021 г. и на
08.09.2021 г. въпреки, че електрозахранването не било преустановено, което било
видно от последващи фактури за потреблението на ел. енергия. Счита, че ищецът е бил
недобросъвестен в своите действия. Моли да бъде постановено решение, с което
предявеният иск като недоказан по основание и размер да бъде отхвърлен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
2
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д.№ 683/2022 г. по описа
на РС-Русе е издадена заповед № 406/03.02.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника И. Г. Д. за сумите: 237,44 лв.,
представляваща главница за доставена и консумирана ел.енергия по фактури, издадени
за периода 22.07.2019 г. – 22.12.2021 г. за обект с аб.№ **********, находящ се в гр.Р.,
ж.к.“Ч.“, бл.303, вх.Б, ет.4, ап.10, както и 17.52 лв. лихва за забава за периода
12.08.2019 г. – 20.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.02.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване вземането си срещу длъжника.
Във връзка с направените от назначения особен представител на ответника
възражения ищецът депозира молба-уточнение, с която заявява, че изписаното число
„13“ в приложените по делото писмени доказателства не отговаря за номер на
апартамент. Ответникът е техен клиент за ап.10, който е негова собственост.
Електрозахранването му е спирано многократно, но И. Д. се самовключва и
продължава да потребява енергия. Представя Справка от Служба по вписванията-Русе,
от която се установява, че ответникът действително е собственик на ап.10 в гр.Р,
ул.“О“ 18, бл.303, вх.Б, ет.4.
За исковия период са издадени 10 бр. фактури, приложени по делото, на обща
стойност 237.44 лв., за които няма данни да са заплатени от ответника.
По делото е изготвено и прието заключението по назначената съдебно-
техническа експертиза, неоспорено от страните. Според същото, при оглед на етажното
табло експертът констатира, че на 4 етаж има три апартамента с №№ 10, 11 и 12.
Електромерът, през който минава захранването на ап.10, разположен на запад, е с №
1115 0315 0079 1576. Същият е монтиран на 15.11.2021 г., а преди това е налице
подмяна и на 08.10.2020 г. Вещото лице посочва в табличен вид количеството
консумирана ел.енергия от абоната И. Д. за исковия период, като съобразно вида на
захранващия проводник заключава, че е технически възможно начислената енергия на
ответника да бъде доставена. За процесния период електроснабдяването в имота на
последния е прекъсвано три пъти, а до момента общо десет пъти /съгласно
приложеното писмо на „Електроразпределение Север“/, като начислената такса за
възстановяване не е заплатена, а е извършено недобросъвестно самовъзстановяване.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане по делото е дължимостта на суми, начислени за
3
реално доставена и потребена ел.енергия за обект на адрес: гр.Русе, ж.к.“Чародейка“,
бл.303, вх.Б, ет.4, ап.10, с абонатен № **********, както и акцесорната претенция за
мораторна лихва за забава върху тези суми.
Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се
съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия
от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. От своя страна §1, т. 27г
ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно клиент, който купува
ел. енергия за собствено ползване.
Не е спорно, че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, като краен снабдител, доставя
електрическа енергия при публично известни общи условия, като през процесния
период действащи са били Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби“АД, одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г.
на ДКЕВР. От доказателствата по делото е видно, че потребител на ел.енергията,
доставяна в имота на горепосочения адрес, се води И. Г. Д.. Между страните е налице
облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия при публично
известни Общи условия. Видно от справката от имотния регистър, именно ответникът
е и собственик на процесния обект на потребление.
Предвид всичко изложено съдът намира, че ответникът е материално
легитимиран да отговаря по предявените искове, респективно - за заплащане
стойността на доставена и потребена ел.енергия в процесния обект на потребление за
периода на издаване на приложените 10 фактури, а именно: 22.07.2019 г. – 22.12.2021
г. в размер на 237.44 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, както и за лихва за забава върху тази сума в общ размер 17.52 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ГПК ответникът дължи на
"Енерго-Про Продажби" АД, гр.Варна, 75 лв. деловодни разноски за заповедното
производство и 525 лв. разноски по настоящото дело.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Г. Д., с ЕГН **********, от
гр.Р, ул.“О“ 18, вх.2, ет.4, че дължи на "ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" 258, Варна тауърс Г, с
ЕИК *********, сумите: 237.44 лева, представляваща главница за консумирана и
незаплатена ел.енергия по 10 бр.фактури, издадени в периода 22.07.2019 г. – 22.12.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2022 г. до окончателното й изплащане и
мораторна лихва в общ размер 17.52 лв. за периода 12.08.2019 г. – 20.01.2022 г.,
4
предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 683/2022 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА И. Г. Д., с ЕГН **********, от гр.Р, ул.“О“ 18, вх.2, ет.4, да заплати
на "ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр.Варна, с ЕИК *********, 525 лв. разноски по
настоящото дело и 75 лв. разноски по ч.гр.дело № 683/2022 г. по описа на РС-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5