Решение по дело №382/2019 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 ноември 2020 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20192320100382
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр.Тополовград, 27.11.2020 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и девети октомври през  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Х.

 

при секретаря: А.А.

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 382  по описа за 2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, *******,  със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.И. – Изпълнителен директор, чрез юрк.И.Н. срещу Т.Х.Д., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 от ГПК – иск за установяване на вземането.

         Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните права и предявения иск са следните:        

 Твърди се, че между страните по делото е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит в размер на 4500 лв. за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ /банкомат/ и ПОС. В договора е било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, ответникът е имал право на гратисен период в размер на 45 дни, през които не се начислява уговорената промоционална годишна лихва в размер на 12% при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Ответникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит или е бил длъжен да погасява минимална погасителна вноска съгласно т.10.1 от  Общите условия и т.6 от Договора. Кредитът не е бил обслужван редовно и навреме, като са допускани закъснения в погасяванията от падежа или изобщо вноски не са правени.

Поради което, ищецът моли съда да приеме за установено между страните, че е налице вземане от страна на „Д.К.Б.“АД г. по отношение на ответника Т.Х.Д., че дължи на ищеца „Дайнърс Клуб България“АД – София  обща сума в размер на 3844,40 лв., от които: главница дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т.10.1 от Раздел Х на Общите условия в размер на 3461,53 лв. и лихва дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Раздел ХI на Общите условия, считано от 01.12.2018 г. до 23.08.2019 г. в размер на 382,87 лв.

         Претендират се и направените по делото разноски, съгласно приложен по делото списък с разноски, както разноските от заповедното производство.

Ищецът „Д.К.Б.“ АД – г. редовно призовани не изпращат представител в съдебно заседание, като е постъпила молба от пълномощника им – юрк.И.Н. за гледане на делото в тяхно отсъствие.

Ответникът Т.Х.Д. не е намерен на постоянния и настоящ адрес и съответно е призован по реда на чл.47 ГПК, поради което му е назначен особен представител – адв.М.К. от АК – Ямбол. Същият в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, в който възразява както по допустимостта на иска, така и по неговата основателност. В съдебно заседание поддържа дадения отговор, моли съда да отхвърли предявения иск, тъй като е налице „неравноправна клауза“ по смисъла на чл.143 от ЗЗП , която е довела до неравноправие между страните. Твърди, че договорите са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне преди да бъдат изготвени.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:  

 На 28.05.2018 г. между страните е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит. На ответника е предоставена карта с кредитен лимит в размер на 4500 лв. за извършване на безналични плащания на стоки и услуги, и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ /банкомат/ или ПОС. Същият е подписал договора и е декларирал, че се е запознал с Общите условия и тарифа за таксите на „Дайнърс Клуб България“ АД.

В договора е било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, ответникът е имал право на гратисен период в размер на 45 дни, през които не се начислява уговорената промоционална годишна лихва в размер на 12% при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Ответникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т.10.1 от Общите условия или е бил длъжен да погасява минимална погасителна вноска съгласно т.1.б“и“ от Общите условия и т.6 от Договора, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си. Минималната погасителна вноска е сумата, която титуляра на картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5% от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисионни. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът на картата има задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта, посочено в т.7.2 от Договора, т.11.1. от Общите условия. На 04.06.2018 г. ответникът по делото е попълнил експресно искане за издаване на  кредитна карта DINERS CLUB и с протокол от същата дата му е предоставена кредитната карта и пин код.

В договора, в т.21 е записано, че кореспонденцията по договора ще се води в писмена форма на адресите на издателя и на адреса за кореспонденция на ответника, като е посочен адрес в гр.София. На този адрес ищецът е изпращал ежемесечно извлеченията по кредитната карта на ответника.

По делото е приложено и удостоверение на „Дайнърс Клуб България“ АД, в което е записано, че до момента на издаване на удостоверението, ответникът е изразходил частично сумите по договора за издаване на револвираща международна кредитна карта – общо в размер на 3461,53 лв. Дължимите и непогасени суми към дата 23.08.2019 г., съгласно договора са в размер на 3461,40 лв. – главница и лихва в размер на 382,87 лв., считано от 01.12.2018 г. до 23.08.2019 г.

Видно от приложените по делото извлечения, кредитът не е бил обслужван редовно и навреме и погасителни вноски изобщо не са правени.

За събиране на описаните задължения ищецът на 26.08.2019 г. е подал в Районен съд – Тополовград заявление по чл.410 от ГПК и е било образувано ч.гр.д. № 235/2019 г., с което се претендират описаните по-горе главница и лихва до договора за издаване на револвираща международна кредитна карта. Против против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на  3461,40 лв. – главница и лихва в размер на 382,87 лв., считано от 01.12.2018 г. до 23.08.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С определение на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск в едномесечен срок. В този срок е подаден настоящия иск.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма.  

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”.

         Искът е допустим, тъй като е предявен от лице имащо правен интерес от това и са спазени всички законни изисквания за неговото разглеждане. По същество същият се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

 Между страните на 28.05.2018 г. е сключен договор, за издаване на револвираща международна кредитна карта с кредитен лимит 4500 лв., който ответникът Т.Д. е подписал. След подаване на експресно искане за издаване на кредитна карта DINERS CLUB от 04.06.2018 г., с протокол от същата дата той е получил кредитната карта и пин, като в експресното искане и протокола за предоставяне на картата е декларирал, че е запознат с общите условия и тарифата на ищеца „Дайнърс клуб България“ АД и приема прилагането им при уреждане на правата и задълженията между страните. В т.21 на договора ответникът е посочил адрес в София, на който са му били изпращани извлеченията по картата.

Съгласно чл.13.2.1. от общите условия, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляра на картата, когато е налице забава в плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, целият кредитен лимит е бил изцяло и предсрочно изискуем, предвид настъпил падеж на 15.01.2019 г.

Съдът не приема възражението на ответната страна, относно необходимостта кредитополучателят /ответникът/ да бъде уведомен по надлежен начин  за настъпилата изискуемост. В Общите условия на „Дайнърс клуб България“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни карти  DINERS CLUB е записано, че същите притежават лиценз за извършване на дейност като платежна институция, предоставяща следните платежни услуги по чл.4, т.4 б“б“ и чл.4 т.5 от ЗПУПС, издадена на основание Решение № 58 от 03.06.2010 г. от Българска народна банка. Като такива за тях не съществува изискване по закон за изрична покана за плащане и уведомяване за предсрочна изискуемост, каквото задължение съществува за банките и банковите институции. Още повече, в т.13.2. на Общите условия е записано, че ползваният кредит става автоматично изискуем и издателят /ищецът/ предприема незабавно действие за принудително събиране на вземанията си в т.ч. по съдебен ред, без да уведомява титуляра /ответникът/ и без да дава допълнителен срок за изпълнение. Ответникът по делото, изрично с експресно искане е пожелал да получи кредитна карта и пин, след като е подписал договора и се е запознал с Общите условия на ищеца. С протокола, с който му е предоставена кредитната карта и пин, също е декларирал, че е запознат с общите условия на ищеца. Не са представени никакви доказателства ответникът да е извършвал някакви плащания по тези суми.

Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане в посочените по-горе размери. Законна лихва следва да се присъди само върху главницата.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски в настоящото производство в общ размер на 782,17 лв., от които 111,57 лв. държавна такса, 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 370,60 лв. за особен представител и от заповедното производство в общ размер на 227,95 лв. – 77,95 лв. за държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

          Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е   Ш   И :

 

УВАЖАВА  предявения иск от ищеца „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, *******,  със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.И. – Изпълнителен директор, чрез юрк.И.Н. срещу Т.Х.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че  по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB ответникът дължи на ищеца главница  в размер на 3461,53 лв./три хиляди четиристотин шестдесет и един лева и 53 ст./, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.08.2019 г., до окончателното изплащане на задължението и лихва в размер на 382,87 лв./триста осемдесет и два лева и 87 ст./, считано от 01.12.2018 г. до 23.08.2019 г.

 

ОСЪЖДА ответникът Т.Х.Д. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Д.к.Б.“ АД  – г. разноски в настоящото производство в общ размер на 782,17 лв./седемстотин осемдесет и два лева и 17 ст./, от които 111,57 лв. държавна такса, 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 370,60 лв. за особен представител и от заповедното производство в общ размер на 227,95 лв. /двеста двадесет и седем лева и 95 ст./, от които: 77,95 лв. за държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

  

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: