Присъда по дело №46/2023 на Военен съд - Сливен

МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно
заседание доказателствен материал по делото, съдът прие за установено
следното:
Подсъдимият ** И. С. Д. постъпил на служба в Българската армия на
*** г. и заемал длъжността „***“ във в. ф. *** - В., като бил взет в
разпореждане по специален щат № ** - до издаване или отказ от издаване на
разрешение за достъп до класифицирана информация. Проявявал
безотговорност и недисциплинираност, като закъснявал за явяване на работа.
Показвал липса на мотивация за изпълнение на служебните си задължения. Не
спазвал етичните норми и правила за поведение на военнослужещите при
комуникация с по-старши по звание. Поради неявяване на служебното си
място без уважителни причини, на ***г. му било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ от командира на в. ф. *** – В. Не е бил поощряван. По
народност българин, с българско гражданство, със средно образование.
Неженен. Осъждан с Присъда № 97/08.12.2004 г.на РС – Т., в сила от
24.12.2004 г. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 20, ал.
3 и ал. 4 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б „б“ от НК, с наложено
наказание „обществено порицание“, изпълнено чрез публикация във вестник
„Знаме“. Реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК към
14.01.2006 г. Не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
На ***г. *** И. Д. бил назначен във в. ф. **** –В. Непосредствен
началник на *** бил ****П.С. Г. След назначението, *** Д. започнал
обучение по устройството на кораба, на който следвало да служи за срок от
три месеца. През този период от време на военнослужещите им били
възлагани най-основните задачи - да научат устройството на кораба, да
участват в извършването на оборки и поддръжка на реда, и чистотата на
зачисления му район. Съгласно Заповед № РД –**** от *** г. на Командира
на военно формирование ****- В. служебното време в.ф *** - В. за
календарната *** г., е от *** часа до *** часа и обедна почивка от ***часа до
* ***часа.
На **** г. подсъдимият **** Д. не се явил на работа в *** във военното
формирование. Непосредственият му началник **** П. Г. многократно се
обаждал на личния телефон на военнослужещия, но мобилният оператор го
информирал, че телефонът на абоната е извън обхват или е изключен. Същият
ден около *** ч., *** Д. се обадил на**** Г. и заявил, че нямал желание да
служи на кораба, поради битови причини. *** Г. уведомил военнослужещия,
че трябвало да дойде до формированието и да подпише документните за
напускане.
На следващия ден ... г. ***отново не се явил на работа в***** часа във
военното формирование, като същият не си вдигал мобилния телефон при
опитите на *** Г. да се свърже с него и до края на работния ден отсъствал от
1

военното формирование.
Поради това, че военнослужещият не се явил 48 часа без основателна
причина на служба, със заповед на командира на военното формирование ***
- В.№ РД-*****., била извършена служебна проверка, която приключи
на***** г. с предложение на военнослужещия да бъде наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
На *** г.****Д. отново не се явил на работното си място в ***часа,
поради което, ****Г. му изпратил съобщение на мобилния телефон, да се яви
във формированието. Военнослужещия *** Д. отговорил със съобщение, че
нямало как да дойде на работа, тъй като се намирал „на Балкана“. До края на
работния ден подсъдимият не се явил във военното формирование.
На ****** г., в *** часа подсъдимият Д. отново не се явил на работа във
военното формирование. *** Г. получил разпореждане от командира на
дивизиона***Б. В., да връчи за запознаване протокол от служебната проверка
на ***. Д.. До края на работния ден подсъдимият не се явил във
формированието. През деня ****Г., се свързал по мобилния телефон с****Д.,
който му заявил, че се намирал извън града. Командира на дивизиона
разпоредил ******Г., заедно с *** С.А. и ***С. Д. да посетят адреса на
бившия военнослужещ, находящ се в гр. В., на ул. „***“ № **, ет. **, ап. **.
На адреса била установена възрастна жена, която се представила за баба на **
Д.. Тя заявила, че военнослужещият не живеел там от 13 години и се е
преместил в ж-к „***“ в гр.В., но не знаела точния адрес.
На *** г. в първия работен ден на седмицата, командирът на в.ф. *** -
В. издал заповед, с която наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на
** И. С. Д.. На същата дата ****. Д. се явил във формированието около ***
часа, като се запознал с протокола от извършената служебната проверка и се
запознал със заповедта на командира на в. ф. **** - В., с която му било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Подсъдимият Д. нямал
възражения, като отново заявил, че искал да служи в охранителен взвод и че
битовите условия на кораба не отговаряли на очакванията му - било мръсно,
мизерно, нямало вода, сапун и храна.
Съгласно заповед на командира на в. ф. -**** - В. № РД-***** г. на
основание чл. 244, т. 7, чл. 245, ал. 1, т. 5 - „неявяване на работа без
уважителни причини в два последователни работни дни“ било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ****И. Д., като бил определен
тридневен срок за сдаване на длъжността. Военнослужещият бил отчислен от
списъчния състав на в. ф. ***- В. считано от *** г., съгласно заповед на
командира на в. ф. **** -В. № ЛС-*** г.
С деянието си ****. И. С. Д. от обективна и субективна страна е
осъществил състав на умишлен военно престъпление по чл. 385 пр. 1 вр. чл.
26 ал.1 от НК, тъй като за периода от*** ч.,до ** ч., на *** г., от ****ч. до
***ч., на ****г., от ****ч. до *****ч., на *** г., и от 07.30 ч., до ***ч., на
**** г. при условията на продължавано престъпление отказал да изпълнява
2

задълженията си по военна служба във военно формирование -**** гр. В..
В разпоредително заседание по делото подсъдимият ***Д. и неговия
защитник изразиха желание делото да се разгледа по реда на глава двадесет и
седма от НПК. При предварителното изслушване подсъдимият призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Разпит на подсъдимият
не беше проведен, като на основание чл. 373, ал.3 от НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, въз основа на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които го подкрепят. В показанията си свидетелите
*** Г., *** П. И.,**** Ц., са категорични, че *** Д. не се явявал на работа,
като пред тях е заявил, че не желае да служи. Отсъствието на подсъдимия от
военното формирование и отказа му да изпълнява задълженията си по военна
служба във военното формирование на посочените по горе дати се установява
както от показанията на тези свидетели така и от извършената служебна
проверка.
Срещу подсъдимият Д. в хода на досъдебното производство е
повдигнато и предявено обвинение по чл. 381 от НК, като в съда е внесен
обвинителен акт със същата правна квалификация, за това че подсъдимият за
периода от 07.30 ч. на *** г. до 16.00 ч. на *** г. включително, се отклонил от
военна служба във в. ф. *** – В.за повече от три денонощия, общо за четири
денонощия.
Съдът, счита че в конкретния случай се касае не за отклонение от военна
служба, а за отказ от изпълнение на задължения по военна служба. Това е
така, тъй като в конкретния случай подсъдимия ***Д. е кадрови
военнослужещ и изпълнява задълженията си по определено със заповед
служебно време от 07.30 ч. до 16.00 ч., а не в рамките на денонощия.
Установено е безспорно, че подсъдимият е заявил пред свидетелите по делото,
че не желае да изпълнява служебните си задължения, които му налага
военната служба поради, което и не се явявал на работа във военното
формирование. По този начин подсъдимият е демонстрирал нежеланието си
да служи и е отказал да изпълнява задълженията си по военна служба. По
изложените съображения при така установената фактическа обстановка,
съдът преквалифицира деянието в такова по чл. 385 пр. 1 вр. чл. 26 от НК,
като съдът призна подсъдимият за невинен по чл. 381 пр. 1 от НК и го
оправда по това обвинение.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът прецени,
че в конкретния случай не са налице предпоставките предвидени в чл. 55 от
НК, с оглед съдебното минало на подсъдимия, характеристичните му данни и
продължителния период на неизпълнение на служебните задължения, поради
което и на основание чл. 385 пр.1 вр. чл. 26 и чл. 54 от НК, наложи на
подсъдимия наказание една година „Лишаване от свобода“.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 58 а от НК вр. чл. 373, ал.2 НПК,
3

съдът намали така определеното наказание „ Лишаване от свобода„ с 1/3, като
наложи на подсъдимия б. м-с Д. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
осем месеца. По този начин ще бъдат изпълнени целите на чл. 36 от НК.
Имайки предвид младата възраст на подсъдимия и направеното
самопризнание, съдът на основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложи изпълнението
на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три
години, считано от влизането на присъдата в сила.
Причини за извършване на деянието - занижено чувство за отговорност,
недостатъчната лична дисциплина и неразбиране на основните войнски
задължения на военнослужещите от редовия състав на Българската армия.

Мотивите се написаха днес 11.07.2023 година.

ВОЕНЕН СЪДИЯ: полк.

4

Номер на акта:	5
Дата:	5 юли 2023 г. (в сила от 21 юли 2023 г.)
Съдия:	Полк. Георги Панев Георгиев

Дело:	20236500200046
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 юни 2023 г.

Присъда по дело №46/2023 на Военен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите