Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 275
гр.Свищов, 3.12.2019 г.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 14.11.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 349 по описа за 2019г., за да се
произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 вр. чл. 86 от ЗЗД и в условия на евентуалност искове по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и по
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ЕАД *** твърди, че на 21.05.2018г. бил
подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с
Приложение № 1 от същата дата , сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. , сключени между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и „А.з.с.н.в.“ЕАД, по силата на които вземането
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД срещу А.Х.С., произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 2722880 от
05.05.2017г. било прехвърлено в полза на ищеца, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително лихви, такси, комисионни и други
разноски, което вземане било индивидуализирано в Приложение № 1 от 21.05.2018г.
към индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания от 1.05.2018г..
На ответника било изпратено уведомление за извършената цесия от 28.05.2018г. с
известие за доставяне. От „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД било изпратено
второ уведомление за цесията с изх. № от 24.08.2018г., получено лично от
ответника на 13.09.2018г.. Заявява, че по силата на одобрен и подписан на
05.05.2017г. договор за потребителски паричен кредит № 2722880 между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и ответника, на последния бил отпуснат паричен кредит с
общ размер на кредита - 3675,00 лева,
който представлявал сбор от чистата стойност на кредита – 3500,00 лева и еднократна
такса за разглеждане на кредита от 175,00 лева. Чистата стойност на кредита била преведена на
05.05.2017г. на посочената от кредитополучателя банкова сметка, ***о си по
договора. Съгласно чл. 7 ал. 1 от ОУ към договора, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва,
месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на отпускане на кредита, като страните договорили годишен
лихвен процент в размер на 12,99 %. Подписвайки договора за кредит, страните
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ
размер на 749,76 лева. Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви иразноски в сроковете и при
условията указани в договора, на вноски, чийто брой, размер и падежи били
посочени в погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Или общата
сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора
била в размер на 4424,66 лева, която съгласно договора била платима на 36
анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 122,91 лева. Първата
погасителна вноска била дължима на 07.05.2017г. , а последната с падеж
07.04.2020г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
Кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към
дружеството. Сумата, която била погасена до момента била 773,30 лева, с която
са погасени възнаградителна лихва 208,25 лева, главница 547,85 лева и лихва за
забава 17,20 лева. Съгласно чл. 13 ал. 1 от ОУ към договора, при забава в
плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на
кредитодателя освен всички просрочени и неплатени месечни суми и обезщетение за
забава в размер на годишната законна лихва разделена на 360 дни, за всеки ден
забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание,
на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ
размер на121,36 лева за периода от
07.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда. Крайният срок за
издължаване на задълженията по кредита е 07.04.2020г. Кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем на основание чл. 13 ал. 2 б. а от ОУ, като ответникът бил уведомен за цесията и за обявяване на
предсрочната изискуемост с писмо,
получено лично на 13.09.2018. чрез ЧСИ Ц.. Предявили претенцията си по реда на
чл. 410 от ГПК, като заповедта по ч.гр.
дело 1107/2018г. на РС Свищов, била
връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 3127,15 лева– главница – неплатени месечни погасителни вноски за периода
от 07.11.2017г. до 07.04.2020г.., по отношение на които била обявена предсрочна
изискуемост на основание чл. 13 ал. 2 б. а от ОУ към договора, договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 212,57 лева за периода от 07.11.2017г. до
21.05.2018г.., 104,16 лева лихва за
забава за периода от 07.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателно плащане. Претендира
разноски, включително и за заповедно производство. В условията на евентуалност,
предявява осъдителни искове срещу ответника за сумата 3127,15 лева –главница,
представляваща неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от
07.11.2017г. до 07.04.2020г., 212,57 лева – договорна /възнаградителна / лихва
за периода от 07.11.2017г. до 21.05.2018г., 104,16 лева – лихва за забава за
периода от 07.11.2017г. до датата на подаване на исковата молба ,ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
плащане. В исковата молба прави искане, в случай, че са налице предпоставките
за това, съдът да постанови неприсъствено решение.
Ответникът А.Х.С. не е представил в едномесечен срок отговор на
исковата молба, не се
явява в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез
процесуалният си представител юрисконсулт И.Н.в писмена молба по делото преди
съдебно заседание на 14.11.2019г. е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът счита направеното искане за
постановяване на неприсъствено решение за основателно. Видно от книжата по
делото/съобщение, връчено на 13.08.2019г. и призовка връчена на 29.10.2019г./ на ответника
са указани последиците от неподаването на писмен отговор в едномесечния
срок и от неявяването му в съдебно заседание без уважителни причини и без да е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това,
редовно призован не се явява в съдебното
заседание по делото.
Представен е договор за потребителски
паричен кредит № 2722880 от 05.05.2017г. между Уникредит
Кънсюмър Файненсинг и ответника по делото, с погасителен план към договора, с
посочена чиста стойност на кредита 3500,00 лева, такса за разглеждане на кредит
175,00 лева, общ размер на кредита 3675,00 лева, обща дължима сума от
потребителя – 4424,66 лева, платима на 36 месечни вноски, всяка в размер
на 122,91 лева. Съгласно погасителния план , последната падежна дата е
07.04.2020г.. Приложени са Общи условия
за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от Уникредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД. В чл. 7 от ОУ е
предвидено, че за предоставения му кредит потребителят дължи лихва ,месечния
размер на която е включен в погасителния план, а в чл. 13 ал. 1 е посочено, че
в случай на забава в плащането на
дължимите погасителни вноски, дължи и лихва за забава. В чл. 13 ал. 2 б. а от
ОУ е предвидена възможност за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, при
допуснато просрочие на две последователни
погасителни вноски по кредита. Приложен по делото е Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. между УниКредит Кънсюмър Файненсинг
ЕАД и А.з.с.н.в. ЕАД, пълномощно за упълномощаване н.А.з.с.н.в. ЕАД да
уведоми длъжниците на основание чл. 99
от ЗЗД, индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.05.2018г. между УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и А.з.с.н.в. ЕАД, ведно с
Приложение № 1 към него, в което фигурира вземане от ответника на стойност
3443,88 лева по договор № 2722880 от 05.05.2017г. . Представени от ищеца са и
потвърждение за извършената цесия и
пълномощно за уведомяване на длъжниците,
като са приложени и уведомително писмо от 28.05.2018г. до ответника за цесията , непотърсено от получателя,
съгласно известието за доставяне, както и уведомително писмо от 24.08.2018г. , с което ответникът бил уведомен за
прехвърлянето на вземането, както и за обявяването на предсрочната изискуемост
, получено на 13.09.2018г. от ответника.
С оглед изложените в исковата молба
фактически обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – договор
за потребителски паричен кредит № 2722880 от 05.05.2017г. , Общи условия за отпускане на потребителски
кредит в евро или лева от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, , Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. между УниКредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД и А.з.с.н.в. ЕАД, пълномощно, индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 21.05.2018г. между УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД
и А.з.с.н.в. ЕАД, ведно с Приложение № 1 към него, потвърждение за извършената цесия и пълномощно за уведомяване на длъжниците, уведомително писмо от 28.05.2018г. , известието за доставяне, както и уведомително
писмо от 24.08.2018г. , които писмени доказателства не са оспорени
от ответника, съдът
счита, че исковете са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, тоест
налице са предпоставките съдът да се произнесе с неприсъствено решение.
С оглед на гореизложеното
съдът постановява
неприсъствено решение по предявените от ищеца искове чл.422 от ГПК за установяване
на вземането му за главница, договорна/възнаградителна/ лихва, мораторна лихва , законна лихва, които следва да се уважат изцяло и признава за
установено по отношение на ответника, че ищецът „А.з.с.н.в.“ЕАД *** има
вземане в размер на 3127,15 лева– главница – неплатени месечни
погасителни вноски за периода от 07.11.2017г. до 07.04.2020г.., по отношение на
които била обявена предсрочна изискуемост на основание чл. 13 ал. 2 б. а от ОУ
към договора, договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 212,57 лева за
периода от 07.11.2017г. до 21.05.2018г.., 104,16 лева лихва за забава за периода от
07.11.2017г. до 31.10.2018 г. , ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
1.11.2018г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед № 665 от
2.11.2018г. по ч.гр.дело № 1107/2018г. по описа на РС Свищов.
С оглед уважаване на предявените
установителни искове , съдът не следва да се произнася по предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове.
Съдът, който разглежда предявен иск по
чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство
разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство,
както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед уважаване исковете за
установяване вземане за главница, договорна лихва и мораторна лихва в
претендираните размери,
ответникът дължи на ищеца сторените
разноски за заповедното и исково производство. По тези съображения ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 468,83 лева
–разноски за настоящото производство, от които 137,76 лева – ДТ и 331,07 лева – юрисконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът следва да заплати на ищеца и направените
разноски в заповедното производство, възлизащи на 118,88 лева, от които 68,88 лева
– ДТ и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.Х.С. с ЕГН ********** *** , че А.Х.С. с ЕГН **********
*** дължи н. „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***,
офис сграда Лабиринт , ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителните директори
Н.Т.С.и М.Д.Д.сумата 3127,15 лева/три
хиляди сто двадесет и седем лева и петнадесет стотинки/– главница – неплатени
месечни погасителни вноски за периода от 07.11.2017г. до 07.04.2020г.., по
отношение на които била обявена предсрочна изискуемост на основание чл. 13 ал.
2 б. а от ОУ към договора, договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 212,57
лева/двеста и дванадесет лева и петдесет и седем стотинки/ за периода от
07.11.2017г. до 21.05.2018г.., 104,16
лева/сто и четири лева и шестнадесет стотинки/ лихва за забава за
периода от 07.11.2017г. до 31.10.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 1.11.2018г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед
№ 665 от 2.11.2018г. по ч.гр.дело № 1107/2018 г. по описа на РС Свищов.
ОСЪЖДА А.Х.С.
с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт , ет. 2,
офис 4 направените по делото
разноски в размер на 468,83 лева/четиристотин шестдесет и осем
лева и осемдесет и три стотинки/
–разноски за настоящото производство, от които 137,76 лева – ДТ и 331,07 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Х.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт , ет. 2, офис 4 направените в заповедното производство
разноски в размер на 118,88 лева/сто и осемнадесет лева и
осемдесет и осем стотинки/, от
които 68,88 лева – ДТ и 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде
връчен на ответника, който при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК
има право да търси неговата отмяна.
Препис от решението след влизането му в сила да
се докладва по ч.гр.дело № 1107/2018г. по описа на РС
Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: