Р Е Ш Е Н И
Е
№……....………./……....……….2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
при секретаря
Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 943 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 20328/10.03.2020 г., депозирана от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Л.М., срещу
Решение № 731 от 17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 10251/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, XLVIII-ми съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че К.И.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, действаща чрез адв. Д.Я., не дължи на въззивника сумата в размер на 7023.83 лева, представляваща паричната
стойност на потребена електроенергия за периода от 20.03.2019г. до
17.06.2019г., за партида с клиентски № ********** и аб. № **********, изчислена в резултат на едностранна корекционна
процедура, за която сума има издадена
фактура № ********** от 19.06.2019г.
Въз
въззивната жалба
се навеждат доводи за това, че атакуваният
съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че
приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и
приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и
постановяване на ново решение, с което да се отхвърли предявеният отрицателен
установителен иск, както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Оспорват
се изводите на първоинстанционния съд досежно невъзможността да се възложи на
потребителя отговорността за неизмерване, неправилно/неточно измерване на ел.
енергия при изтекъл срок на последваща проверка на СТИ. Сочи се, че фактът на метрологичната годност на процесното
СТИ е ирелевантен в настоящия случай. Твърди се, че метрологичната годност на
електромера има значение единствено в случаите на претенция за заплащане на ел.
енергия, отчитана от СТИ с оглед установяване изправността на същото, но в
конкретния казус се касае за извършена корекция поради неотчитане на потребена
енергия вследствие на извършена манипулация, при която СТИ е изключено. За
установяване вида на манипулацията и отношението ѝ към неотчитането на
ел. енергия е обективирано доказателствено искане, а именно разпит на свидетеля
Олга Станева Колева, участвала в техническата проверка на процесния електромер.
Поддържа се още, че случаят касае потребяване на ел. енергия по захранващ
кабел, която обаче не се отчита от СТИ, тъй като вследствие на неправомерното
вмешателство – изключване на напреженовите трансформатори, СТИ е изключено от
системата и не отчита, като изключването на електромера от схемата на свързване
не води до прекъсване на захранването към обекта. Оспорват се и изводите на
РС-Варна, касателно липсата на доказателства, установяващи изправността на СТИ.
Въззивникът твърди, че претенцията му не почива на показанията на електромера,
а на фикционното изчисление на енергията, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. Навежда
доводи за това, че от представените писмени доказателства се установяват
техническата и метрологична годност на електромера, макар същият да е бил с
изтекъл срок на последваща проверка е бил годен за измерване техническо
средство. Сочи, че в процесния случай въпросът за метрологичната годност на СТИ
не е поставен, тъй като корекционната процедура е предприета не поради
техническо несъответсвтие на електромера, а поради извършена намеса в схемата
на измерване – СТИ е изключен, в резултат на което е налице неизмерване на
преминаващата през захранващия кабел ел. енергия.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба. В
отговора се твърди, че същата е
допустима, но неоснователна, доколкото обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Същото е постановено след задълбочен, последователен и обективен анализ на
събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Поддържа се, че
техническите стандарти, обезпечаването на сигурността на измервателния уред и
защитата му от външни интервенти, както и поддържането степента на годност на
неговото функциониране, са задължения на въззивното дружество, поради което е
недопустимо въззиваемият да понесе отговорността от неизправността на чуждата
вещ. Сочи се, че самият въззивник е прекъснал захранването на електромера на
абоната – при това двукратно, веднъж от монтирания автомат и централно – от
захранването. Твърди се, че не е доказано по несъмнен начин, че начисленото
количество електроенергия е доставено и реално потребено от абоната. Моли се за
оставянето на въззивната жалба без уважение, потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски в условията на чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА, като на основание § 2а от ДР към Наредба
№ 1, към определения хонорар да бъде начислен ДДС.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. Л.М. поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените
разноски в хода на производството. Изрично заявява, че не прави възражението за
прекомерност.
Въззиваемият, редовно призован за същото
съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от адв. Д.Я., който
поддържа отговора на въззивната жалба, моли съда да присъди сторените
съдебно-деловодни разноски съобразно представения по чл. 80 от ГПК списък, като
не прави възражение за прекомерност на уговореното в полза на процесуалния
представител на въззивника адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съставът на
Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството
по гр. д. № 10251 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от К.И.Г.
против „Електроразпределение
Север“
АД, за приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 7023.83
лева, начислена по фактура № **********/19.06.2019
г., представляваща стойността на ел. енергия, начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя за обект, находящ се в гр. Варна, бул. „Цар Борис III“, кв. „Виница“ № 60, хотел Ниагара, за
периода от 20.03.2019
г. до 17.06.2019 г.
по клиентски № ********** и абонатен № **********.
В
исковата молба ищецът твърди, че е страна по договор за доставка на ел.
енергия по партида с кл. № **********, като ответникът е монтирал
СТИ-електромер с аб. № **********. С писмо твърди, че е уведомена за извършена
корекция на сметка и издадена процесната
фактура със срок за плащане 01.07.2019г. Излага, че ответникът не го е
уведомявал за извършената проверка и констатираните нередности в средството за
търговско измерване. Счита, че претендираната от ответника сума е начислена
неправомерно. Липсват доказателства за реално потребление на начисленото
количество ел.енергия. Излага, че извършената едностранна корекция от ответника
е лишена от правна стойност и сумата по нея не се дължи. Сочи, че съдът е
длъжен на осн. чл. 15, ал. 3 от ЗНА да не прилага правилата на ПИКЕЕ, без да е
необходимо същите да бъдат отменени или прогласени за нищожни от ВАС. Счита
правилата за корекция за нищожни поради тяхната неравноправност по смисъла на
ЗЗП. Излага ,че ответникът не го е уведомил за извършената проверка. Твърди, че
през процесното СТИ почти липсва реално потребление на ел.енергия, като
сметките за такава са били заплащани редовно.
В
едномесечния срок за отговор ответникът е депозирал
писмен отговор, с който е изразил становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че в договорните отношения между страните, по силата на ОУ на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, както и от ПИКЕЕ. Твърди, че правото
на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената
електрическа енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа е уредено в ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.),
приети от КЕВР на основание чл. 21, ал.1, т. 9 от ЗЕ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ, в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. Сочи, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (изм. - ДВ,
бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., бр. 41 от 2019 г., в сила от
21.05.2019 г.) в ПИКЕЕ се регламентират принципите на измерване, начините и
местата за измерване, включително реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни. Ответникът излага, че неправомерното въздействие върху схемата на измерване не е необходимо да е
пряк резултат от поведение на самия потребител. За извършената
проверка е съставен Констативен протокол № 1105780, като при външен оглед на измервателната система на абоната е установена липсваща
пломба на щита на таблото, в което е монтиран СТИ, измерващ потреблението на
абоната. Монтираният електромер с фабричен № 1114 0910 3567 8330 е с
"неработещ броителен механизъм", т.е. при външен оглед е с тъмен
дисплей. Твърди, че след отваряне на таблото от служителите на
електроразпределителното дружество се установява наличието на извършено
неправомерно въздействие върху схемата на СТИ. Оперативните напреженови предпазители ЗхбА са
в изключено положение, вследствие на което СТИ е с неработещ броителен
механизъм и консумираната ел. енергия не се измерва от СТИ и съответно не се
заплаща. Измерен моментен товар - II - 32,59 А, 12 - 42,03 А и 13 -47,80 А. твърди, че по този начин
електромерът е изключен от измервателната система, но се потребява ел. енергия
която не се отчита. Ответникът излага, че в конкретния случай при проверката е установено въздействие върху
измервателната система, които не влияят на изправността на самото СТИ. Излага,
че на 19.06.2019г. „Електроразпределение Север“ АД издава фактура на ползвателя
за дължимите суми за мрежови услуги и за „задължения към обществото“. Счита ,че
е спазена е и разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ. С писмо от 19.06.2019 г.
„Електроразпределение Север" АД е уведомило абоната в посочения в разпоредбата
срок за извършената проверка като е изпратило на ползвателя с препоръчано писмо
с обратна разписка копие от съставения Констативен протокол. Писмото е получено
на 24.06.2019 г. лично от абоната. Сочи, че принципът за изготвяне на сметката
въз основа на реално енергийно потребление е приложим само при нормално
развитие на отношенията. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се
установява, че страните са в продажбено правоотношение по силата, на което
ответникът продава на ищеца
електрическа енергия, срещу
задължението на потребителя да заплати определена цена. На
17.06.2019 г.
служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114091035678330 на обект
на ищеца К.Г.,***, в присъствието на свидетеля Лъчезар
Нанов в отсъствието на потребителя-ищец.
Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в
БИМ при повреден
броителен механизъм. Тези обстоятелства са
обективирани в Констативен протокол № 1105780, който е подписан от
служителите и
свидетеля.
От Констативен протокол № 1505/07.08.2019 г. на Българския институт по метрология се установява, че електромерът е демонтиран на 06.08.2019 г., като видима
външна намеса в схемата на електромера не е установена. Показанията на дисплея
съответстват с показанията съхранени в енергонезависимата памет на електромера.
Електромерът съответсвта на метрологични и технически характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия. Установява
се обаче още, че е изтекъл срокът на последващата проверка за метрологична
годност.
На основание извършената проверка от
“ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД е изпратено уведомление до ищеца, с което го
уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на
количеството потребена електрическа енергия,
за което той е уведомен на 24.06.2019 г., видно от обратната разписка, находяща
се на л. 44 от първоинстанционното дело.
От
представената фактура № **********/19.06.2019 г. се
установява, че за периода от 20.03.2019 г. до 17.06.2019 г. натрупаното
количесвто ел. енергия е 35532 кВтч, чиято парична равностойност е 7023.83 лева.
От
заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от
страните, се установява, че е
налице неотчитане от измервателната система на СТИ на цялата – преминала по
захранващия кабел към абоната ел. енергия към електроконсуматорите на абоната –
електроенергия
вследствие на въздействие върху схемата на свързване на електромера. Установява
се неправеомерно вмешателство осъществено чрез изключване оперативните
напреженови предпазители към електромера. Процесното количество ел. енергия
може реално да бъде доставено до абоната, с оглед пропускателната способност на
захранващия обекта кабел и този на присъединителното съоражение. Констатирано е
още, че в системата „квази“ не са регистрирани данни за прекъсване на
електроподаването към 18.09.2019 г. Единствено през 2012 г. е прекъсвано ел.
захранването поради неплатени задължения, което обстоятелство не се оспорва и
от страните. Процесният СТИ е демонтиран от обекта на потребление на 06.08.2019
г. и именно тогава са снети показанията от инкасатора. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си..
При така установената
фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността
на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при
наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и
надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива,
поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума,
представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на
електрическа енергия. Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния
съд доказателствена тежест ответникът е следвало да установи по несъмнен начин
в условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера
на ищецът, при която е установено, че същият не отчита точно потребената
електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в
съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и
е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В
конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел.
енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като
корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената
електроенергия за релевирания период.
В
правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е
предвидена възможността за извършване на корекция за потребена електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал. 3
от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията
на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в
случая не се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на
отчитаната ел. енергия. Причината за установената липса на отчитане е резултат
от неизправност на СТИ – неработещ броителен механизъм – която предвид
характера ѝ препятства отчитане и визуализиране на показания на СТИ.
Служебното
начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на
въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019
г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1
от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т.
6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си
същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
В
тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 17.06.2019 г. – след влизане в сила на
новите ПИКЕЕ.
В конкретния случай от доказателствената съвкупност се установява по
несъмнен начин, че през 2012 г. е преустановено ел. захранването на процесния
електромер. През 2019 г. е извършена проверка, чийто резултат е обективиран в
представения протокол № 1105780, от който е видно, че оперативните напреженови
предпазители 3Х6А са в изключено положение в следствие, на което СТИ е с
неработещ броителен механизъм и консумираната ел. енергия не се измерва от СТИ.
От протокола на БИМ обаче по несъмнен начин се констатира, че електромерът е с
изтекъл срок на последваща проверка досежно метрологичната му годност.
Съгласно чл. 44, т. 3 и т. 4 от Закона за
измерванията, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да ги
заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по
метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, както и да
не използват средства за измерване без знак за последваща проверка. Тези
законови текстове са доразвити в Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Наредбата/. В
разпоредбата на чл. 670, ал. 3 от Наредбата изрично е посочено, че електромери
с оценено съответствие, използвани за битова и търговска употреба и за употреба
в леката промишленост се пускат на пазара и/или в действие след оценено и
удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания за оценяване на
съответствието на средствата за измерване, и подлежат
на последваща проверка.
Настоящият
съдебен състав приема, че доколкото СТИ е собственост на
електроразпределителното дружество, то негово задължение е и поддържането му в
изправност, с оглед на което и в негова тежест е вменено задължение по
извършване на последваща проверка през шест години относно метрологичната и
техническата му годност – арг. от 43, ал. 4 от ЗИ вр. с т. 27 от Заповед №
А-616 от 11.09.2018 г. за периодичност на последващите проверки на средствата
за измерване на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Обн. ДВ
бр. 82 от 05.10.2018 г. В конкретния случай не се доказа от ответника по несъмнен
начин в условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил вмененото му
задължение. Съдът счита, че въззивното дружество не е положил грижата на добрия
търговец, имайки предвид, че е професионалист и предмета му на дейност по
занятие е експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа,
представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със
средно, ниско и високо напрежение, чрез която въззивното дружество извършва
пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия.
Настоящият съдебен състав намира, че никой не може да черпи права от
собственото си противоправно бездействие.
За пълнота следва да бъде
отбелязано, че по делото липсват доказателства, които да обусловят по несъмнен
начин спазването на самата процедура, регламентирана в ПИКЕЕ от 30.04.2019 г. Съгласно
чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ, когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на
средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството
за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен
чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и
уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в
констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното
средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в
срок до 14 дни от датата на проверката. Видно от представения констативен
протокол № 1105780 от 17.06.2019 г., процесният електромер не е демонтиран,
пломбиран и изпратен за експертиза в БИМ, доколкото липсват данни за номера на
пломбата и индивидуалната опаковка. В заключението на вещото лице по СТЕ и в
протокола на БИМ от 07.08.2019 г. се съдържат данни за това, че същият е
демонтиран от обекта на потребление на 06.08.2019 г. и е проверен от БИМ почти
около 2 месеца след фактическата проверка на електроснабдения обект. Т.е.
същият е изпратен за метрологичен контрол извън 14-дневния срок, имайки
предвид, че процесната проверка е извършена на 17.06.2019 г., което е в разрез
с процедурните правила по извършване на едностранна корекция на
сметка за минал период.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен иск
за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по
същество, въззивният съд не може да ревизира произнасянето по отношение на
разноските.
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за
компенсация на разноските, направени за защита във въззивното производство по
неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уваженна. Същият претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА.
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото и като взе предвид
обема на оказаната правна помощ и съдействие на въззиваемия от адв. Д.Я. в хода
на въззивното производство намира, че при материален интерес от 7021.83 лева
справедливият размер на адвокатския хонорар е 637.04 лева с ДДС, изчислен на
основание чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. § 2а от ДР на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, изменена с Решение на ВАС в сила от 15.05.2020 г.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 731 от 17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 10251/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, XLVIII-ми съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА, „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Б.Я., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 637.04 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едносмесечен срок
от съобщението при условие, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.
2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: