Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Добрич, 22.06.*.*. година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Здравка Йорданова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова гражданско
дело № 4296 по описа на ДРС за *.19 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК:
Производството е образувано по искова молба на „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Д., представлявано от управителите Д.И.М. и И.М.И., чрез адв. Е.Т. /надлежно упълномощена/, с която срещу „ВАРНА СТРОЙ – *.11” ЕООД с ЕИК *.1726810, са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 327 от Търговския закон /ТЗ/ и по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 7159,26 лева – цена за доставени стоки /строителни материали/ по 8 бр. данъчни фактури, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /28.11.*.19г./ до окончателното плащане на вземането, и сумата от 496,02 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от сумите по фактурите, считано от изискуемостта до 11.02.*.19г.
Претендират се сторените по делото разноски.
В исковата молба са наведени следните обстоятелства:
Ищецът, считано от месец март *.19 година, е в трайни търговски с „ВАРНА СТРОЙ – *.11” ЕООД. В изпълнение на договореното между страните ищецът е доставил на ответника стоки на обща стойност 7159,26 лв. по фактури на стойност с вкл. ДДС, както следва:
№…./*..03.*.19г. на стойност *.5,31 лева;
№…./*..03.*.19г. на стойност 76,39 лева
№…./*..03.*.19г. на стойност 4478,64 лева;
№…./21.03.*.19г. на стойност 54,05 лева
№…./21.03.*.19г. на стойност 90,24 лева;
№…./22.03.*.19г. на стойност *.2,98 лева;
№…./22.03.*.19г. на стойност 78,85 лева
№…./29.03.*.19г. на стойност 1972,80 лева.
Към датата на подаване на исковата молба ответното дружество не е погасило задълженията си, падежът на които е настъпил. Поради изложеното ищецът претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава в размер на сумата от 496,02 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от сумите по фактурите, считано от изискуемостта до 11.02.*.19г.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание не взема участие.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 03.06.*.*.г., ищецът чрез своя процесуален представител адв. Е.Т. заявява, че поддържа предявените искове и прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответниците не са представили в срок отговори на исковата молба; 2. ответниците не са се явили в първото заседание по делото и не са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5. предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства /8 бр. двустранно подписани фактури; справки за изчисляване на законна лихва/.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да уважи исковете, така както са предявени.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото производство, както следва: 336,37 лв. - държавна такса и 7*. лева – адвокатско възнаграждение /за което има доказателства да е платено по банков път/.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл. 239 от ГПК, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ВАРНА СТРОЙ – *.11” ЕООД с ЕИК *.1726810, със седалище и адрес на управление: гр. В., представлявано от управителя Ц.С.С. да заплати на „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Д., представлявано от управителите Д.И.М. и И.М.И., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, следните суми: 7159,26 лева – цена за доставени стоки /строителни материали/ по 8 бр. данъчни фактури, а именно: №…/*..03.*.19г. на стойност *.5,31 лева; №…/*..03.*.19г. на стойност 76,39 лева; №…/*..03.*.19г. на стойност 4478,64 лева; №…/21.03.*.19г. на стойност 54,05 лева №…/21.03.*.19г. на стойност 90,24 лева; №…/22.03.*.19г. на стойност *.2,98 лева; №…/22.03.*.19г. на стойност 78,85 лева и №…/29.03.*.19г. на стойност 1972,80 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /28.11.*.19г./ до окончателното плащане на вземането, и сумата от 496,02 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от сумите по фактурите, считано от изискуемостта до 11.02.*.19г.
ОСЪЖДА „ВАРНА
СТРОЙ – *.11” ЕООД с ЕИК *.1726810, със
седалище и адрес на управление: гр. В., представлявано от управителя Ц.С.С. да заплати на „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Д., представлявано от
управителите Д.И.М. и И.М.И., направените
гражданско дело № 4296 по описа на ДРС за *.19 г. по съдебни разноски, както
следва: 336,37 лв. - държавна такса
и 7*. лева – адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :