№ 1503
гр. Пловдив , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
Секретар:Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20205330205404 по описа за 2020 година
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000467 от 13.08.2020г.,
издадено от Т. Т. Н., на длъжност *** на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на „ЕМ ВИ АДВЕНС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Стамболийски, ул.
„Тракия“ 59, представлявано от И. Т. П., на основание чл.178а, ал.6 от Закона
за автомобилните превози е наложено административно наказание - глоба в
размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл.42, т.1, предл.1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Оспорва описаната в АУАН
и наказателното постановено фактическа обстановка, като сочи, че
въпросният преглед на МПС е бил извършен от комисия в състав Т. В. и А.
М., както и че не са събрани всички доказателства. Още се посочва, че АУАН
е нечетлив и неразбираем, което ограничава правото на защита, а също и че са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените
1
разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат М.
поддържа жалбата на изложените основания, като допълва, че като нарушена
разпоредба е посочена чл.42, т.1, предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.,
която регламентира общо задължение, цитираните в обстоятелствената част
чл.12, ал.1 и чл.15, ал.1 са неотносими. Още посочва, че приложения
видеозапис на диск не е годно доказателствено средство, необходимо е да
бъде визуализиран по реда на НПК. Също предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените
разноски.
Ответната страна – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив не изпраща представител, в писмено становище
предлага жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи, че от прегледа на
видеозаписа се установява, че прегледа на автомобил „Хюндай Санта Фе“ с
рег.№ „***“ е извършен от лице, което не е в регистъра по чл.15, ал.1 и
списъка на техническите специалисти. Още посочва, че са спазени
процесуалните срокове, наказателното постановление и АУАН са издадени от
компетентни лица, както и при спазване правилата на чл.42 от ЗАНН и чл.57
от ЗАНН, подробно е описано нарушението, както и се взема становище, че
не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 21.08.2020г. видно от приложеното известие за доставяне, а
жалбата е подадена до РС – Пловдив, чрез Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Пловдив на 28.08.2020г., съгласно
отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
2
От фактическа страна съдът установи следното:
На неустановена по делото дата, свидетелят Х. Й. Ч. – в качеството му
на *** в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив,
получил видеозапис от техническия отдел на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ - София, който видеозапис бил на периодичен
преглед за техническа изправност на МПС – автомобил „Хюндай Санта Фе“ с
рег.№ „***“, извършен на 02.06.2020г., около 14:30 часа, в гр.Стамболийски,
ул.„Марица“ № 31, в КТП, притежаващ Разрешение № 1750 за извършване
периодични прегледи за техническа изправност, валидно до 16.04.2020г.,
стопанисвано от „ЕМ ВИ АДВЕНС“ ЕООД, ЕИК: *********. При прегледа
на същия видеозапис свидетелят Ч. счел, че гореописания преглед на МПС –
автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ „***“, е извършен от лице, което не е
вписано в регистъра по чл.15 от Наредбата, а вписания в протокола член на
комисията А. М. отсъства от видеозаписа.
С оглед на горното, на 30.07.2020г. свидетелят Ч. съставил АУАН с
бланков номер 275897 от 30.07.2020г. срещу дружеството жалбоподател „ЕМ
ВИ АДВЕНС“ ЕООД, ЕИК: ********* за нарушение на чл.42, т.1, предл.1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от *** на дружеството.
Въз основа на същият акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Х. Й. Ч. който помни случая, описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показания на свидетеля Ч. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че съдът не намери противоречие между
3
показанията на свидетеля Ч. и тези на разпитания свидетел Д. З. Д., който
описва, че А. М. присъствал на въпросния преглед. Това е така, доколкото
свидетелят Ч. описва обстоятелства, възприети от него от видеозапис, а
същевременно Д. твърди, че наблюдавал действията на М. лично.
Същевременно по делото не се доказа, че въпросният видеозапис има такъв
характер и е изготвен по такъв начин, че от него би могло по категоричен
начин да се установи присъствието на М. на мястото – който въпрос следва да
се коментира от съда по същество.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – Списък към Разрешение № 1750 за
извършване периодични прегледи за техническа изправност от който се
установяват техническите специалисти, които имат право да извършват
прегледа, Протокол от извършен периодичен преглед за техническа
изправност на ППС № 22443158 от 02.06.2020г., от който се установява факта
на последния извършен преглед както и лицата, посочени като извършили
същия.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени
от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия,
съгласно така представената Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и Заповед
№ 1320/10.08.2020г. на изпълнителния *** на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, а компетентността на актосъставителя следва
от разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, то се констатират съществени
процесуални нарушения при осъществяване процедурата по съставените
АУАН и съответно – издаване въз основа на последния на обжалваното
наказателно постановление, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничаване право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН – относно съставения АУАН, както
и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в същите два акта липсва описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В този смисъл, в обстоятелствената част както на АУАН, така и на
4
наказателното постановление липсва описание на нарушение на чл.42, т.1,
предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Тук следва да се посочи, че в
АУАН и наказателното постановление не съществува твърдение, че членът на
комисията А. М. не е присъствал и съответно – участвал в извършване на
описания технически преглед. Вместо това, актосъставителят и
административнонаказващият орган са се задоволили да посочат, че
„Вписаният в протокола член на комисията А. М. отсъства от
видеозаписа.“.
Горното, освен че не съставлява описание на нарушението, още поставя
и въпроса - може ли с категоричност да се твърди, че ако членът на комисията
А. М. не е попаднал в кадите на видеозаписа, то същият несъмнено не е
участвал в прегледа. Същевременно в АУАН и наказанието постановление
липсва посочване на факти, още по-малко – доказателства, които биха могли
да подкрепят един такъв извод – няма твърдение, че видеозаписът обхваща
всички места, помещения, съоръжения и т.н., на въпросния КТП, от/чрез
които А. М. би могъл да участва в извършването на прегледа и др. подобни.
Предвид това, в АУАН и наказателното постановление липсва
достатъчно фактология, посредством изследването на която в хода на
съденото следствие съдът да установи обективната истина относно спорното
между страните обстоятелство, а именно – присъствал ли е на описания
технически преглед членът на комисията А. М..
Отделно от горното, неясен остава и начина, по който свидетелят Ч. с
категоричност е разпознал самоличността на всички лица от видеозаписа, за
да заключи с необходимата сигурност, че на същия запис не може да бъде
установено лицето А. М.. В този смисъл, свидетелят Ч. дори не твърди, че
познава М..
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата на
чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се преценят
като такива от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото
липсата на посочване всички съставомерни по твърдяното деяние факти
лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и
съответно - от възможността да организира защитата си. Същото не позволява
5
и на съда да изследва по същество въпроса дали са налице достатъчно данни
за извършено нарушение на чл.42, т.1, предл.1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. Последното мотивира отмяната на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие с посочено като уговорено и платено
възнаграждение в размер на 444 лева /л.18 от делото/. Следва да се посочи, че
от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на
разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен
документ за тяхното извършване – договор за правна помощ.
Същевременно налице е възражение и искане на въззиваемата страна
(обективирано в становището на наказващия орган на л.1 по делото) за
намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Следва да се
съобрази, че съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба,
минималния размер е именно 300 лева. В този смисъл искането на
въззиваемата страна се явява основателно, доколкото настоящото дело не
съставлява фактическа и правна сложност, протекло е в едно съдебно
заседание с кратка продължителност, с разпит на двама свидетели, по
административно обвинение за едно нарушение. Ето защо и съобразно
направеното възражение, на жалбоподателят следва да бъде присъдени
разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него
адвокат до посочения в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от горепосочената
Наредба размер, а именно – такъв от 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000467 от 13.08.2020г.,
издадено от Т. Т. Н., на длъжност *** на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на „ЕМ ВИ АДВЕНС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Стамболийски, ул.
„Тракия“ 59, представлявано от И. Т. П., на основание чл.178а, ал.6 от Закона
за автомобилните превози е наложено административно наказание - глоба в
размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл.42, т.1, предл.1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на „ЕМ ВИ АДВЕНС“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата в размер на 300
/триста/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7