Решение по дело №4/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                                         06.08.2020г.                                    гр. С.З.СТАРОЗАГОРСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД             ТЪРГОВСКО  ОТДЕЛЕНИЕ

На 07.07.                                                                                             2020 година

В закрито заседание в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА БОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: Стойка Иванова

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

т.д. № 4 по описа за 2020 година

за да се произнесе, съобрази:

 

         Предявен e иск с правно основание чл. 327 ТЗ във вр. с чл.79 ЗЗД.

 

Ищецът „К.“ ООД  твърди в исковата си молба, че по силата на договорни отношения с “М.“ ЕООД и по негова заявка ищцовото дружество е извършило на 04.07.2019г. доставка на стока, представляваща монокалциев фосфат - 22 тона, на единична цена 990 лева, на обща стойност 26 136 лева. Издадена била и фактура №**********/05.07.2019г., на стойност 26 136 лева. Твърди, че доставката е извършена, ответното дружество е получило стоката, видно от приложената товарителница № **********/04.07.2019г. В последната под т.6 е записано товар, наименование - мкф - монокалциев фосфат, посочено е теглото - 22 тона. Посочена е фирмата получател - MIXXA LTD гр.Стара Загора. В графа получател е положен подпис и печат на дружеството. Сочи, че задължението на ответното дружество възлиза в размер на 26 136лв. и до датата на предявяване на исковата молба в съда не е изплатена на продавача.

Ищецът посочва, че с определение № 4044/06.12.2019г., постановено по ч.гр.д. № 5911/2019г. С. апелативен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка - запор на банкови сметки на дружеството - длъжник до размер от 26 136 лева, както и е определен едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „М.“ ЕООД да заплати на „К.“ ООД сумата от 26 136лв., дължима за доставка на монокалциев фосфат по фактура №**********/05.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и направените по делото съдебно - деловодни разноски, както и направените в обезпечителното производство разноски общо в размер на 1240 лева, от които 40 лева заплатена държавна такса и 1 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът не оспорва, че вземането на ищеца по исковата молба е съществувало на посоченото от него основание. Сочи, че в резултат на технически пропуск на счетоводството сумата не е платена от ответника навреме, но плащането е извършено незабавно след получаване на исковата молба. Твърди, че според неговите изчисления, законната лихва от завеждането на исковата молба в съда до датата на плащането - 15.01.2020 г. е 65,35 лв., които също е заплатил. Не възразява да заплати и разноските, които ищецът е направил поради пропуска на ответника, но до размера, в който те са разумно направени и оправдани, предизвикани от неволното неизпълнение на ответника, тъй като се касае за вземане по една доставка и съответно - по една фактура, за чието събиране на практика не е било необходимо нито обезпечително, нито исково производство. Доколкото исковото производство все пак формално е провокирано от ответника, разноски за него се дължали, но в минимален размер, съответстващ на минималната сложност на казуса, по който наетият от ищеца адвокат е работил.

Оспорва дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси, свързани с обезпечително производство, каквото не е било необходимо и в каквото не е участвал, още повече, че обезпечителна мярка срещу него не е налагана и очевидно не е била необходима. Твърди, че сумата на разноските била необосновано завишена над размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г, за минималните размери на адвокатските възнаграждения - при размер 922,04 лв., изчислен съобразно чл.7 ал. 7 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата е договорено и платено възнаграждение от 1200,00 лева при минимална фактическа и правна сложност на делото.

Моли съда да отхвърли искането за присъждане на разноски във връзка допускането на обезпечителни мерки каквито не били налагани, а ако не намери основание за това - да намали разноските до възможния минимум, поради тяхната прекомерност.

Оспорва дължимостта на разноски за адвокатска защита за настоящото дело в размера, който е представен пред съда, тъй като е прекомерен и необоснован, несъобразен с фактическата и правна сложност на делото. Отделно от това сумата на разноските била необосновано завишена над размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - при размер 1314,08 лв., изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, е договорено и платено възнаграждение от 2000,00 лева при минимална фактическа и правна сложност на делото. Моли съда да намали разноските до възможния минимум, поради тяхната прекомерност.

 

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че действително след завеждане на исковата молба ответното дружество по банков път на 15.01.2020г. е превело главницата в размер на 26 136 лева и законна лихва в размер на 65.35 лева.

Счита за несъстоятелни твърденията на ответната страна, че поради пропуск дължимата сума не е била преведена своевременно, както и че не е бил необходимо провеждане нито на обезпечително, нито на исково производство, като счита, че обстоятелството, че след получаване на исковата молба процесната сума е изплатена, е доказателство, че така предприетите действия от страна на ищеца са били необходими. Сочи, че разноските в обезпечителното производство се дължат, т.к. същото е било необходимо за защита правата и интересите на ищцовото дружество.

Ищецът посочва, че при предявяване на молбата за допускане на обезпечението, С. градски съд с определение № 25635/04.11.2019г., постановено по ч.гр.д. № 14353/2019г. оставил молбата му без уважение. Срещу същото е подадена от негова страна частна жалба и с определение № 4044 от 06.12.2019г., постановено по ч.гр.д. № 5911/2019г. С. апелативен съд допуснал обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка - запор на банкови сметки на дружеството - длъжник до размер от 26 136 лева. Определен бил едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск. Определена била и парична гаранция в размер на 3 000 лева, която своевременно е внесена от страна на ищеца на 13.12.2019г. Посочва, че това забавило обезпечителното производство и докато била изготвена обезпечителната заповед следвало да се спази срока за предявяване на исковата молба. След образуване на исковото производство процесната сума е преведена, поради което и не се наложило да образува изпълнително производство пред ЧСИ въз основа на обезпечителната заповед. Счита, че направените от ищеца разноски в обезпечителното производство се дължат от страна на ответника и същият следва да бъде осъден да ги заплати.

Моли съда да присъди в полза на ищцовото дружество направените по делото съдебно - деловодни разноски, а именно 1 045,44 лева - заплатена държавна такса и 2 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, както и направените в обезпечителното производство разноски общо в размер на 1 240 лева, от които 40 лева заплатена държавна такса и 1 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение, като моли в тази част настоящата молба да се счита за списък на разноските по чл.80 от ГПК.

 

В допълнителният отговор ответникът поддържа изложеното в подадения по-рано отговор на искова молба, като предвид уточненията в допълнителната искова молба, пояснява и допълва становището си по основателността на направените с отговора искания.

 

         Съдът обсъди доводите и становищата на страните, както и представените по делото доказателства, при което намира за установено следното:

        

         Съдът приема за безспорно установено по делото, че страните са имали търговски правоотношения по силата на които ищецът е доставил на ответника на 04.07.2019г.  заявената от последния стока - монокалциев фосфат - 22 тона, на единична цена 990 лева, на обща стойност 26 136 лева. Във връзка с това ищецът издал на ответника фактура №**********/05.07.2019г. на стойност 26 136 лева.

Не се оспорва обстоятелството, че доставката е извършена и ответното дружество е получило стоката, видно от приложената товарителница № **********/04.07.2019г.  С това ищецът, в качеството си на продавач е изпълнил задълженията си по договора.

Видно от данните по делото, след предявяване на настоящия иск и в хода на производството ответникът е заплатил дължимата сума по горепосочената фактура в размер на 26 136 лева, както и сумата 65,35 лв., представляваща дължима законна лихва от завеждането на исковата молба в съда до датата на плащането - 15.01.2020 г. Тези обстоятелства не не оспорват от ищеца. С направените плащания ответникът също е изпълнил задълженията си по договора – да заплати цената на закупената стока.

С оглед на направеното в хода на производството плащане, съдът намира предявения иск за неоснователен, като погасен чрез плащане, поради което следва да го отхвърли.

 

В случая спорен е въпросът относно дължимите разноски по делото в настоящото производство, както и в производството по обезпечение на бъдещ иск, което ищецът е провел преди  предявяване на настоящата искова молба.

 

По отношение на дължимите разноски в настоящото производство, съдът приема следното:

Съгл. чл. 78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Безспорно е установено по делото, че към датата на предявяване на иска, ответникът дължи на ищеца сумата по горепосочената фактура в размер на 26 136 лева, която купувачът е заплатил в хода на съдебното производство, след получаване на исковата молба. Видно от съобщението до ответника, преписа от исковата молба с доказателствата е връчен на ответника на 15.01.2020г. /л.16 от книжата по делото/ и в същия ден е превел  претендираната сума на ищеца /л.21 от книжата по делото/. При тези данни е безспорно, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което и съгл. чл. 78, ал.1 ГПК дължи на ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Видно от договора за правна защита и съдействие,  ищецът е договорил адвокатско възнаграждение за предявяване на настоящия иск в размер на 2000лв.,платимо по  сметка, а също е заплатил ДТ за предявяване на иска в размер на 1045.44лв.

По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. Изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.4, във вр. с параграф 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е в размер на 1576.82лв. Следователно договореното от ищеца възнаграждение за адвокатска защита в размер на 2000 лв.не е прекомерно, поради което съдът намира за неоснователно това възражение на ответника.

Съдът счита, обаче, искането на ответника за неоснователно, тъй като липсват доказателства възнаграждението да е заплатено. В договора за правна защита и съдействие ищецът е договорил адвокатско възнаграждение за предявяване на настоящия иск в размер на 2000лв., платимо по  сметка, но не е представил доказателства за заплащането на това възнаграждение, поради което и искането за присъждането му се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

С оглед на изложените съображения, съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в настоящото исково производство в размер на 1045.44лв. заплатена ДТ за предявяване на иска.

 

По отношение на дължимите разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск, т.е. настоящия иск, съдът приема следното:

 

Видно от данните по делото- Определение №25635/04.11.2019г., постановено по ч.гр.д.№14353/2019г. по описа на СГС, Определение №4044/06.12.2019г., постановено по ч.гр.д.№5911/2019г. по описа на Апелативен съд София, договор за правна защита и съдействие за образуване на обезпечителното производство /л.21 от книжата по делото/, преводно нареждане за заплащане на определена гаранция по в.ч.гр.д.№5911/2019г., обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д.№5911/2019г. по описа на Апелативен съд София, ищецът е предявил искане за обезпечаване на бъдещ иск, т.е настоящия иск, пред СГС. Същият е оставил без уважение искането, поради което определението на съда е било обжалвано и е постановено ново определение на Апелативен съд София, с което искането е уважено. Дъзът е допуснал обезпечение на бъдещия иск, определил е гаранция и срок за предявяване на иска. Видно от данните по делото, гаранцията е внесена от ищеца и е издадена обезпечителна заповед.

Съдът счита, че искането за присъждане на разноски по обезпечителното производство е основателно. Безспорно е установено, че ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение, както и разноски за заплатената  ДТ във връзка с обезпечителното производство.

Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и  Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

По отношение на възражението за прекомерност на тези разноски, направено от ответника, съдът намира искането за неоснователно. Изчислено съгласно чл.7, ал.7, във вр. с параграф 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е в размер на 922лв. Следователно заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокатска защита в размер на 1200лв. не е прекомерно, поради което съдът намира за неоснователно това възражение на ответника.

С оглед на изложените съображения, съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищеца изцяло направените разноски в обезпечителното производство в размер на 1240 лв., от които 1200лв.  адвокатско възнаграждение и 40лв. заплатена ДТ за образуване на обезпечителното производство.

 

Водим от горното, Окръжен съд – гр. С.З.Р    Е       Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане в хода на съдебното производство предявения от “К.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** против „М.“ ЕООД, с ЕИК: ***със седалище и адрес на управление гр.С З.***, иск за сумата  26 136 лв., представляваща дължима сума за доставка  на монокалциев фосфат по фактура №**********/05.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 07.01.2020г. до окончателното й заплащане.

 

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК: ***със седалище и адрес на управление гр. .С З.***, да заплати на “К.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.*** сумата 1045.44лв. /хиляда четиридесет и пет лв. и 44ст./, представляваща направените разноски в настоящото производство за заплатена ДТ за предявяване на иска.

 

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК: ***със седалище и адрес на управление гр. С З.***, да заплати на “К.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.*** сумата 1240 лв. /хиляда двеста и четиридесет лв./, от които 1200лв.  адвокатско възнаграждение и 40лв. заплатена ДТ за образуване на обезпечителното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПАС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

        

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: