Решение по дело №667/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 182
Дата: 23 юли 2019 г. (в сила от 16 август 2019 г.)
Съдия: Петранка Панайотова Кирова
Дело: 20192330200667
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №182/23.7.2019г.

 

гр. Ямбол, 23.07.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:                       

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при  секретаря М. М., разгледа докладваното от съдия ПАНАЙОТОВА АНД №  667 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

       

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на З.Й.Л. *** против Наказателно постановление № ***., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Я., с  което  на  основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и Наредба № Iз-2539 на МВР, на жалбоподателката са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и е постановено отнемане на 10 к.т. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП (т.1 от НП), и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП (т.2 от НП).

          Жалбоподателката претендира за отмяна на НП по съображения за субективна несъставомерност на деянието. Излага, че управлявания автомобил й е бил присъден след развода, че не е знаела, че следва да го пререгистрира, както и че не е била уведомена за служебно прекратената регистрация на превозното средсво и към момента на проверката автомобилът е бил с регистрационни табели.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

          Въззиваемата страна, също редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.09.2018 г. в гр. Я. жалбоподателката управлявала л.а. „***“, с рег. № РВ 4342 СВ, който бил с регистрационни табели, поставени на определените за това места. Около 11:05 часа, при движението си по *** в посока към ул. „***“, била спряна за рутинна проверка от екип на РУ – Я., в чийто състав бил св. Д.. За извършване на проверката св. Д. поискал съдействие от служители на сектор Пътна полиция, сред които и св. Д.. След пристигане на място св. Д. установил, че управлявания от жалбоподателката автомобил е със служебно прекратена регистрация. Поради това, и тъй като същата не представила свидетелство за регистрация на автомобила, й бил съставен АУАН с ***. за нарушения по чл.11, ал.1 от Наредба I- 45 на МВР и по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В последователност, след издаване постановление на ЯРП от 02.01.2019г. за отказ да се образува наказателно производство, на 16.01.2019г., при идентично на посоченото в акта фактическо и прецизирано юридическо описание на нарушенията, като такива по чл.100, ал.1, т.2 и по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е издадено атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Д. и Д., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

          При  така  установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Жалбата  е  допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо право и интерес да обжалва един неблагоприятен за него акт.

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

НП в частта му по т.1 следва да се отмени, поради недоказаност на нарушението. Съгласно чл.84 ЗАНН, в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалбата срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма особени правила в ЗАНН. Съгласно НПК, АУАН и НП нямат обвързваща доказателствена сила и АНО следва да установи при условията на пълно доказване тяхната законосъобразност.

В конкретния случай страните не спорят, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че към момента на проверката управлявания от жалбоподателката автомобил е бил със служебно прекратена регистрация. При това положение, релевантно за спора е да се установи дали към този момент същата е била известена за прекратената регистрация - обстоятелство, относимо към субективната съставомерност на извършеното. В рамките на съдебното оспорване въззиваемата страна не ангажира доказателства в тази насока. Нещо повече, и актосъставителят, и свидетелят по акта дават показания, кореспондиращи с оплакванията в жалбата, като сочат, че изобщо не са изследвали този въпрос, въпреки че автомобилът е бил с регистрационни табели. Затова, не може да се приеме за доказан с необходимата категоричност т.нар. интелектуален момент, характерен за умишлените форми на вината и за престъпната самонадеяност. А доколкото в случая незнанието на обстоятелството, че автомобилът е с прекратена регистрация не е резултат от неполагане необходимите усилия или от неизпълнение на нормативно установено задължение, не може да се приеме, че е налице и престъпна небрежност. А след като това е така, се налага извод, че деянието не е извършено виновно, и респ. не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Като е приел противното, АНО е издал несъобразен с материалния закон акт, който подлежи на отмяна на това основание.

Наказателното постановление подлежи на отмяна и в останалата му част – по т.2. Вмененото с тази част от НП нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението за носене на свидетелство за регистрация на управляваното МПС, се поглъща от нарушението по чл.140, ал.1 от същия закон – управление на нерегистрирано МПС, като тези нарушения са възможни само в условията на алтернативност. След като от показанията на разпитаните по делото свидетели е безспорно установено, че към момента на проверката управлявания от жалбоподателката автомобил е бил с прекратена регистрация, същата не може да се държи отговорна и за това, че не е носила свидетелството за регистрация на автомобила. По тези съображения съдът счита, че НП и в частта му по т.2 не е съобразено с материалния закон и като такова също следва да бъде отменено.

          Водим от изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № ***., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Я., с  което  на  основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и Наредба № Iз-2539 на МВР, на З.Й.Л. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, и е постановено отнемане на 10 (десет) контролни точки за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП (т.1 от НП), и с което, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, на З.Й.Л., с посочени по-горе данни, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП (т.2 от НП).

         

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: