Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Габрово, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1697 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. №
907287/03.11.2020 г. предявена от „Електроразпределение север” АД, ЕИК
********* срещу П.Н.П., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата
481.93 лв. – главница – цена за използвана и незаплатена електроенергия за
абонаментен № ********** за периода от
20.02.2019 г. до 20.05.2019 г., съгласно издадена фактура от 26.07.2019 г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2020 г. до изплащане на вземането,
сумата 38.02 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода от датата на падежа на задължението до 11.06.2020 г., както и за направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По
предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 1065/2020 год. по описа на
РС Габрово и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл.414 ГПК
ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените
суми.
Ищецът сочи, че между „Енерго - Про
Продажби" АД, ЕИК ********* и ответника съществува валидно облигационно
отношение по договор за покупко - продажба на електрическа енергия, по силата
на който "Електроразпределение Север" АД доставя на ответника
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи в недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „********" № 37, офис 2, с клиентски №
********** и абонатен № **********. Излага, че при извършване на проверката е
констатирано промяна на схемата на свързване на електромера, като било
установено че СТЕ измерва с
грешка от –52.52 %.
Служителите на „Електроразпределение Север” АД демонтирали СТИ и го подменили с
ново, за което съставили констативен протокол № 1105589/20.05.2019 г., подписан
от един свидетел. Демонтираното СТИ било изпратено за експертиза в БИМ, където
била констатирано, че е осъществена външна намеса и електромерът не съответства
на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическата енергия. Излага, че за електроразпределителното дружество е възникнало
право да преизчисли на основание чл. 50, ал. 5 вр. ал. 1, т.
„а” ПИКЕЕ потреблението на
абоната за период от три месеца, считано от датата на констатиране на
неизмерването. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница
и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2020 год.
– датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, до окончателното и изплащане.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е
депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва да има качеството потребител на електрическа енергия
в недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „********" № 37, офис 2.
Посочената сума счита за недължима – не била доставена и потребена
електроенергия на такава стойност. Излага, че неправомерно е извършена проверка
на средството за измерване на ел. енергия и е изчислена и коригирана
електрическа енергия в неоправдан размер. Към момента на извършването на
корекцията на сметка били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ и липсвала установена
процедура, въз основа на която да се извърши корекция, като не можели да
намерят приложение и ОУ на ищцовото дружество.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори и с определение от 10.03.2021 г., за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че помежду им е сключен договор за
присъединяване към електроразпределителната мрежа за недвижим имот, находящ се
на адрес: гр. Варна, ул. „********" № 37, офис 2, абонатен №
********** и клиентски № **********,
като по партидата на потребителя за периода от 20.02.2019 г. до 20.05.2019 г. е начислена сумата 481.93 лева - корекция на електроенергия по констативен протокол № 1105589/20.05.2019
г., за което е издадена фактура №
********** от 26.07.2019 г..
По делото е приет констативен протокол № 1105589/20.05.2019 г., съставен от служители
на „Електроразпределение Север" АД – К.А.С. и М.В.Т., в присъствието на един свидетел. В констативния
протокол е посочено, че при извършено измерване на СТИ на абоната е отчетена
грешка - 52.52 %.
Отразено е, че СТИ е подменено с ново и изправно, като демонтираното СТИ е
изпратено за проверка в БИМ за експертиза.
Представен е изготвен от БИМ, ГД МИУ,
регионален отдел Русе констативен протокол от метрологична експертиза за
процесното средството за измерване, от който се установява, че при проверката е
констатирана осъществена външна намеса, като през клеми 1 и 3 е промушен меден
проводник. Електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не
отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия.
По делото е представена справка изготвена от
„Електроразпределение Север" АД, с която е одобрено начисляването на допълнително
общо количество ел. енергия в общ размер на 2437.5 kBTч за период от 20.02.2019
г. до 20.05.2019 г. Посочено е, че корекцията е извършена на основание чл. 50,
ал. 1, т. „а” ПИКЕЕ. По делото е представено писмо, изх. №
54212–КП1105589–2/26.07.2019 г. на „Електроразпределение Север" АД, с
което ищецът е уведомен, че на 20.05.2019 г., служители на дружеството са
извършили проверка на точността на измерване на обслужващите ищеца измервателна
система и свързващите ги електрически инсталации за обект в гр. Варна, ул. „********"
№ 37, офис 2 за клиентски № ********** и
абонатен № **********, за което е съставен констативен протокол № 1105589,
копие от който му изпраща. В тази връзка е издадена фактура № **********/26.07.2019 г. на стойност 481.93 лева
със срок на плащане 05.08.2019 г.. Видно от известието за доставяне писмото не
е получено от потребителя.
По делото е
прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно
изготвено и съответно на събраните в производството доказателства. Съгласно
заключението при установеното в констативния протокол състояние на процесния
електромер не е възможно да бъде измерена цялата консумира от абоната електрическа енергия за
периода от 20.02.2019 г. до 20.05.2019 г.. Вещото
лице е посочило, че съгласно отразеното в констативния протокол са монтирани 3
шунта меден проводник със сечение 10 mm2 паралелно
на токовата измервателна намотка. Електромерът
не съответства на изискванията за измерване на електрическа енергия.
Вещото
лице е отразило, че съгласно констативния протокол към момента на проверката е
установена моментна грешка в размер на минус 52,52%, тоест налице е неотчитане
на преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия. Съгласно
заключението размерът на неизмерена
електроенергия за периода 20.02.2019 г. до 20.05.2019 г. (90 дни) при грешка 63% и клас точност 0,5 е равен
на 2438kWh. С тази стойност на тока изчисленията са математически
коректни. Усредната грешка оценена по утвърдена методика в метрологична
лаборатория възлиза на минус 66,082 % съгласно протокол от метрологичната експертиза Nrl 379/16.07.2019 г. Електромерът е с клас на съответствие А - грешката
в този случай е 2,0%. С тези данни консумираната електроенергия се получава
4254 kWh, а неотчетената електроенергия възлиза на 2726 кВтч.
Използвайки данните за утвърдените цени на електроенергия, задължения към
обществото, акциз, мрежови услуги и ДДС (средно сумарно 0,197674 лв/kWh) се
получава, че дължимата сума е равна на 538.86 лв. Съгласно
заключението начислената електроенергия
е възможно да бъде консумирана. Процесното СТИ AMS В1В е произведено през 2017 г., следователно към момента на проверката е било в
срока си на метрологична годност.
В производството са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К.А.С. и М.В.Т., показанията на които са основани на личните им
впечатления и непротиворечиви. От същите се установява, че на посочената в
протокола дата е извършена проверка на процесното СТИ с помощта на специализиран уред, при която е установено, че
електромерът измерва с грешка. Свидетелите предприели съответните технически действия
по сваляне на електромера и поставянето му в безшевен чувал, след което бил поставен нов електромер.
С определение от 10.03.2021 г. на основание
чл. 155 ГПК е обявен за служебноизвестен фактът, че общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби” АД и общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение север” АД са обявени на
адрес: https://www.energo-pro.bg/bg/Obshti-usloviya-Bitovi-klienti.
Останалите събрани в производството
доказателства, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са или неотносими или не
са необходими за установяване на фактите и обстоятелствата от предмета на
доказване, с оглед релевираната искова претенция.
По
отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД .
На първо място следва да се посочи, че
предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по
чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за посочените суми,
поради което разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да
предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на
съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен.
Основателността на предявения установителен
иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното
субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско отношение
между страните, приложена корекция в съответствие с нормативните правила при
констатирано измерване с грешка извън допустимата възлизаща на претендираната стойност
481.93 лева и факта, че коригиращата сума е определена математически вярно.
Съгласно действащата за процесния период нормативна уредба на ЗЕ и в съответствие с
разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗЕ, според която дейностите, свързани с
разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на
разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването
с електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества
до 31 декември
Именно между „крайния снабдител” и битовия
потребител се сключва договора по чл. 98а ЗЕ, който е договор за продажба на
електрическа енергия. Ответникът не оспорва, че има качеството потребител на
електроенергия. Няма спор между страните, че недвижимият имот, на който
ответникът твърди да е ползвател, е електроснабден и в същия се доставя и
потребява електрическа енергия. Следователно, между ответника и „Енерго - Про
Продажби" АД е сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които
съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, без изрично писмено
приемане.
Ищцовото дружество "Електроразпределение
Север" АД основава правото си на вземане въз основа на едностранна
корекция на задълженията на ищеца за минал период, съгласно чл. 50, ал. 5 вр.
ал. 1, т. „а” от Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г, за което е издадена фактура № **********/ 26.07.2019 г..
В изпълнение на разпоредба на чл. 83, ал. 1,
т. 6 вр. с ал. 2, изр. 2 ЗЕ, ДКЕВР е приела Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., в
раздел ІХ /чл. 49 - 58/ в които са регламентирани случаите и начините за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи, т. е. регламентирани са т. нар. "корекции на сметки
на потребителите" в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Тези правила са
влезли в сила на 03.05.2019 г..
Съгласно чл. 56, ал. 1 - 5 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация
за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
"задължения към обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на
съответната мрежа по реда на ал. 1. Преизчислените количества електрическа енергия по ал.
1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна
цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи,
определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови
оператор. В случаите по чл. 53, ал. 1 операторът на съответната мрежа
предоставя на доставчика данни за количествата електрическа енергия,
разпределени/преизчислени по тарифи. На база на предоставените данни
доставчикът издава фактура на ползвателя по действащите в периода на
преизчислението цени на електрическата енергия по тарифи.
При установено неизмерване,
непълно или неточно измерване по реда на тези правила, което води до
необходимост от преизчисление на суми по издадени фактури за изминал отчетен
период и приключен месечен сетълмент, не се прави преизчисление на текущия
сетълмент с количества електрическа енергия от минали периоди.
Съгласно трайно установената практика на
Окръжен съд Габрово /решение от 17.03.2021 г. по в.гр. дело № 429/2020 г. на ОС-
Габрово, решение № 17 от 25.03.2021 г. по в.гр. дело № 36/2021 г. на ОС- Габрово, решение № 34 от 16.04.2021 г. по в.гр.
дело № 29/2021 г. на ОС- Габрово, решение № 39 от 27.04.2021
г. по в.гр. дело № 62/2021
г. на ОС- Габрово/, страни по облигационното правоотношение за доставка и продажба на електроенергия
са крайният снабдител и крайният битов клиент. Поради това „Енерго
– Про Продажби” АД се явява
титулярът на вземането, както за цената на електрическата енергия редовно
доставена и отчитана месечно, така и в случаите на преизчисляване поради
неправилното й измерване. Този извод се
налага и от нормата на чл. 98а ЗЕ, че крайният снабдител - доставчик на
електроенергия, следва да уведоми клиента за коригираната сметка и последният
му дължи посочената сума. В
посочените решения е обосновано категорично становище, че в ЗЕ не е предвидено на оператора на
електроразпределителни мрежи да са делегирани правомощия по събирането на
дължимата от крайния клиент сума, получена при корекция на сметка, което по
своята същност се явява разновидност на начина на определяне крайната продажна
цена на доставената от крайния снабдител и потребена ел. енергия от крайния
битов клиент ел. енергия. Като краен извод е прието, че нормата на чл. 56 ПИКЕЕ, като по-ниска по ранг и в
противоречие с установеното със ЗЕ, не следва да бъде прилагана. Дадените
в този смисъл разрешения са относими и към разглеждания правен спор и следва да
бъдат съобразени от настоящия съдебен състав с оглед необходимостта от
предвидимо правосъдие и избягване извършването на допълнителни съдебни разноски
от страните.
Доколкото възприетото от въззивния съд води
до извод, че за „Електроразпределение Север” АД липсва право да претендира
задължение на потребителя П.Н.П. по
извършена корекция на сметките за електрическа енергия, то е безпредметно
обсъждането на въпроса дали при проверката действително е установено, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата потребената електрическа енергия.
Ето защо, настоящият състав следва да
съобрази възприетото разрешение за несъществуване на право на ищцовото
дружество да претендира суми за корекция на сметки за минал период, което
означава, че следва да възприеме извод за невъзникване на правото на вземане в
полза на ищеца за сумата 481.93
лева, което обуславя извода, че предявеният установителен иск, е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за мораторна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение, което по
необходимост следва да е с настъпил падеж. Липсата на главно задължение
обуславя отхвърляне на акцесорния иск, тъй като при несъществуване на главно
вземане не се поражда отговорност за обезщетяване вредите от забавеното му
изпълнение.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР
№4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. При този изход на спора право на разноски се пораждат за
ответника по иска, който доказва извършени
за исковото производство разноски в размер на 600 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с
адвокат В.Д.. Възражението на ищеца уговореното от ответника адвокатско
възнаграждение да е прекомерно, съдът намира неоснователно. Намаляването на
заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения
размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, като определеното по правилата на чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредбата минимално възнаграждение
е 600 лева, поради което уговореното възнаграждение не е прекомерно.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Електроразпределение
Север" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, район Владислав Варненчик,
Варна Тауърс – Е, бул. Владислав Варненчик № 258, искове, с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено, че П.Н.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, му дължи сумата 481.93 лв. (четиристотин осемдесет и един
лева и деветдесет и три стотинки) - главница, представляваща цена на начислено
количество електрическа енергия за
периода от 20.02.2019 г. до 20.05.2019 г. по извършена корекция, за което е издадена фактура № ********** от 26.07.2019 г.
за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „********"
№ 37, офис 2, обект с клиентски № **********, аб. № **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 02.07.2020 г. до окончателното й плащане и сумата 38.02 лв. (тридесет и осем лева и две стотинки)
– обезщетение за забава върху главницата за периода от дата на падежа на задължението
– 05.08.2019 г. до 11.06.2020 г.,
за които суми в производството по ч. гр. д. № 1065/2020 год. по описа на РС
Габрово, е издадена заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север" АД,
ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Е,
бул. Владислав Варненчик № 258, да заплати на П.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: