№ 1888
гр. Варна, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. ВА.а
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело №
20243110110428 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1
и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД твърди, че между „С. к.“ ООД и ответника А.
Л. А. е сключен Договор за потребителски кредит № 285921 от 14.03.2019 г.,
по силата на който последният е получил сума в размер на 450 лева. Същата
следвало да бъде върната чрез осем вноски в размер от по 117 лева с падеж на
последната вноска – 15.11.2019 г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в
размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
Съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора за кредит длъжникът
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава.
Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е съобразен
с повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Уточнява, че същият е
сключен по електронен път съобразно правилата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, като при сключването му на ответника е
представена изискуемата по закон информация. В случай че съдът не приеме,
че договорът е сключен по електронен път, поддържа, че същият следва да се
счита сключен с предоставяне на заемната сума.
Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по
договора за заем, като по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., „С. к.“ ООД е прехвърлило вземанията си на
„А. Б. Б.“ ЕООД. Заявява, че ответникът е уведомен за цесията на посочения
1
от него настоящ адрес, както и чрез СМС на посочения от него телефонен
номер. В условията на евентуалност поддържа, че същият следва да се счита
за редовно уведомен за прехвърлянето на вземанията с връчването на препис
от исковата молба.
Уточнява, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. законна лихва за
забава по договора за кредит не е била начислявана в съответствие с чл. 6 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че А. Л. А. дължи на
„А. Б. Б.“ ЕООД следните суми:
1) сумата от 450 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
285921 от 14.03.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД и ответника, вземанията
по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.05.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението;
2) сумата от 46.05 лева – договорна лихва, начислена по договора за
кредит за периода от 14.03.2019 г. до 15.11.2019 г.;
3) сумата от 117.42 лева – обезщетение за забава, начислено по договора
за кредит за периода от 15.11.2019 г. до 28.04.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 5387/2024 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове.
Поддържа, че договорът за потребителски кредит противоречи на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и не отговаря на изискванията на ЗПФУР.
Навежда доводи за неравноправност на клаузата от договора,
определяща размера на дължимия годишен лихвен процент. Счита същия за
необосновано висок предвид малкия размер на заема и краткия срок на
ползване на сумата. Поддържа, че реалният размер на договорната лихва е по-
висок от посочения поради скритото увеличаване печалбата на кредитора чрез
включената неустойка.
Излага, че неустоечната клауза по чл. 6, ал. 2 от договора е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, чрез нея се заобикаля
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и същата противоречи на добрите нрави.
Намира, че клаузата на чл. 31 от Общите условия, предвиждаща
заплащането на такса за експресно разглеждане, противоречи на чл. 10а, ал. 2
ЗПК.
По отношение на чл. 32 от ОУ, предвиждащ заплащането на такса за
удължаване на заема, поддържа, че се касае за неравноправна клауза,
2
нарушаваща чл. 10, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Като неравноправни и противоречащи на закона и добрите нрави
оспорва и клаузите на чл. 37, ал. 3 и 4 от ОУ.
Наред с изложеното счита, че липсват доказателства ответникът да е
уведомен за извършената цесия.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч. гр. д. № 5387 по описа за 2024 г. на ВРС се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу ответника за гореописаните вземания, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни
искове за вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил
правен интерес от предявяване на исковете и същите са допустими.
За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на
валидно възникнало облигационно отношение между А. Л. А. и „С. к.“ ООД
по Договор за потребителски кредит № 285921 от 14.03.2019 г.; 2) реалното
предоставяне на заемната сума от 450 лева; 3) наличието на валидно сключен
договор за цесия между „С. к.“ ООД и ищеца, предмет на който са вземанията
по процесния договор за потребителски кредит; 4) съобщаването на цесията
на ответника; 5) настъпването на крайния срок за изпълнение на договора за
потребителски кредит.
По делото не се установяват първата и втората от горепосочените
материалноправни предпоставки. Наведените с исковата молба твърдения за
сключване на договора по електронен път не са подкрепени с доказателства –
в рамките и на заповедното, и на исковото производство са представени
екземпляри от договора за кредит и анекса към него в обикновена писмена
форма, без положени подписи. Същевременно, приложеният лог файл /л. 9-10
от делото/ съставлява едностранно съставен от кредитодателя документ,
поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
и сам по себе си не е достатъчен, за да се установи спазването на предвидения
в закона и общите условия на кредитната институция ред за дистанционно
сключване на договора и усвояването на заемната сума. Що се отнася до
представената разписка за извършено плащане /л. 30/, от нейното съдържание
се установява единствено, че претендираната главница е преведена в полза на
отвеника чрез EasyPay, но не и че реално е получена от последния, респ. че
заемът е усвоен. Ответникът, въпреки разпределената му доказателствена
тежест, не е ангажирал други доказателства в тази връзка, в т. ч. изготвянето
на съдебно-техническа или съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид така изложените съображения настоящият съдебен състав
3
намира предявените искове за неоснователни, поради което и същите следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като
не е отправено подобно искане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. *********, срещу А. Л. А., ЕГН
**********, от гр. *********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, както
следва: с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева – главница по Договор за
потребителски кредит № 285921 от 14.03.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД
и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 06.05.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; с правно
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 46.05
лева /четиридесет и шест лева и пет стотинки/ – договорна лихва,
начислена по договора за кредит за периода от 14.03.2019 г. до 15.11.2019 г.; с
правно основание чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от
117.42 лева /сто и седемнадесет лева и четиридесет и две стотинки/ –
обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от
15.11.2019 г. до 28.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 5387/2024 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4