гр. София, ........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.
при участието на
секретаря Елеонора Г., разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 15915 по описа на съда за
2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 470210
от 14.08.2018
г.,
постановено по гр.д. № 4277/2015 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, са
отхвърлени предявените от И.М.Г. срещу Б.А.Г. искове с правно основание чл. 45, ЗЗД за сумите от 376,39 лв., представляваща претърпени от нея имуществени
вреди, както и 500 лв., претендирана като неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян стрес, довел до хоспитализация и влошаване на здравословното й
състояние, ведно със законната лихва върху търсените обезщетения, за периода от
завеждане на делото до окончателното им изплащане.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищцата И.М.Г.. Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение и
допуснати процесуални нарушения във връзка с тълкуване на доказателствата. Твърди
се, че по делото са събрани писмени доказателства, от които се установява
основателността на иска, а съдът дава вяра на гласните такива – събраните по
делото свидетелски показания.
Ответникът по
жалбата в законоустановения срок не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима.
СРС е сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД.
За да възникне предявеното притезателно
право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки
(юридически факти): деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или
бездействие), противоправност (несъответствие между предписаното от уредените
нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от
дееца), причиняване на имуществени и неимуществени вреди, причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това
противонормено поведение да е виновно (в гражданското право вината като
субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал.
2 ЗЗД).
Не е спорно между страните видно от
исковата молба и отговора, а и се установява от доказателствата по делото, че
ищцата е била в трудово правоотношение с Прокуратурата на Република България –
Учебна база „Трендафила” като служител на длъжност „Барман/Бюфетчик“, както и
че ответницата е заемала длъжността „Управител” на същата учебна база. Безспорно
по делото е, че ищцата е била материалноотговорно лице (МОЛ) и е приемала и
заприхождала стоки от бара.
По делото са представени като писмени
доказателства фактури, подписани от ответницата в качеството на управител и
складови разписки, подписани от ищцата като приела стоката и МОЛ, като една от
складовите разписки № 430 от 17.09.2012 г. като приел са изписани имената на
ответницата и се съдържа подпис. Доколкото същата не е оспоренапо делото, то
съдът приема, че е подписана от управителката Г.. Складовата разписка № 431 от
17.09.2012 г., за която във въззивната жалба се твърди, че също е подписана от
ответницата, видно от материалите по делото не съдържа подпис. Въззивният съд
намира, че приемането на стоки в склада от управителката на 17.09.2012 г. не
установява нейно противоправно поведение, а дори да се приеме, че такова е
налице ищцата, чиято е доказателствената тежест, не установява
причинно-следствена връзка между приемането на складови стоки от управителката
и имуществена вреда – заплатена сума от Г. на работодателя за налични липси
след извършена ревизия.
Видно от приетата по делото като писмено
доказателство Заповед № ЛС-4188/21.12.2013 г. на ответницата е наложено от
работодателя дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за множество
нарушения, сред които и наличие на липси и излишъци в складовете за хранителни
стоки, напитки и гориво за отопление; приела бутилки вино от без сключен
договор и без въвеждане на стоката в счетоводната програма. Въззивният съд
споделя извода на първоинстанционния, че констатираните нарушения, за които
ответницата била наказана касаят липса на оказан контрол от нея в качеството й
на ръководител на учебния център и за
несъздадена добра организация на работа, а не за финансови нарушения, както
търди въззивницата. Не се установява по делото действията и бездействията на
ответницата, представляващи нарушения на трудовата дисциплина, за които й е
наложено дисциплинарно наказание, да са в пряка връзка с претърпените от ищцата
имуществени и неимуществени вреди, по повод установени липси в бара на учебния
център, в който ищцата е заемала длъжността „барман“. Няма доказателства по
делото установените липси в бара, които безспорно са заплатени от ищцата, да се
дължат на виновното поведение на ответницата и на извършени от нея
противоправни действия.
От приетата по делото и неоспорена от
страните Съдебно-медецинска експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена, се установява, че липсва причинно-следствена връзка между
твърдените за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на
здравословното състояние на ищцата в резултат на извършената финансова ревизия
на обекта, за който последната е МОЛ, и действие или бездействие на ответницата.
Вещото лице по изслушаната СМЕ е категорично в извода си, че не може да се
установи дали стресът от получаване на поканата за доброволно изпълнение за
заплащане на установените липси е довела до влошаване на здравословното
състояние на ищцата, доколкото няма констатации от специалист за това и
влошаването на здравословното състояние не е непосредствено след получаване на
поканата. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че вещото лице не
е отрича да е възможно, доколкото ищцата следва при условията на пълно и главно
доказване да установи причинно-следствената връзка и изводът за наличието й за
да е основателен искът следва да е категоричен, а не вероятно възможен.
Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до
които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни
изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба –
оставена без уважение.
По
разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за
въззивното производство има ответникът по въззивната жалба в размер на 300 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение с оглед основателно и
своевременно направено от насрещната страна възражение за прекомерност.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 470210 от
14.08.2018 г., постановено по гр.д. № 4277/2015
г. по описа на СРС, ГО, 30 състав.
ОСЪЖДА И.М.Г., ЕГН ********** да заплати на
Б.А.Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 300 лв.
(триста лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.