№ 2
гр. Велико Търново, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000233 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №33 от 05.05.2021г., постановено по т.д. №179/2020г.,
Окръжен съд-Велико Търново е обявил на основание чл.216 ал.1 т.6 от
Данъчно осигурителния процесуален кодекс за недействителен по отношение
на Държавата договор за покупко продажба на недвижим имот от
23.05.2018г., оформен с нотариален акт №111, т.3 от 2018г. на нотариус от
района на Свищовския районен съд, с който Камелия Груп ЕООД-гр.Варна
понастоящем, а към деня на сделката гр.Свищов, с управител към онзи
момент Ч. А. И., продава на Гепард Спийд Интернешънъл Сървиз ЕООД – с
Царевец, Община Свищов, с управител към онзи момент К. Ч. И., следния
недвижим имот, а именно: УПИ ХІ в кв.82 по ПУП на с.Царевец, Община-
Свищов, с площ от 2005 кв.м., урбанизирана територия, заедно със завършен
в груб строеж склад за авто и селскостопанска техника, с издадено
разрешение за строеж №96/16.11.2009г. от Община Свищов, по предявения
иск от Главен публичен изпълнител при Териториална дирекция Варна на
Националната агенция за приходите София против Камелия Груп ЕООД-
1
гр.Варна и Гепард Спийд Интернешънъл Сървиз ЕООД-с.Царевец. Със
същото решение Великотърновският окръжен съд е осъдил Камелия Груп
ЕООД и Гепард Спийд Интернешънъл Сървиз да заплатят държавна такса по
сметката на съда общо в размер на сумата 501,94 лева или по 250,97 лева
всеки един от тях.
Постъпила е въззивна жалба от Камелия Груп ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, представлявано от Ч. А. И., с постоянен адрес в
гр.Свищов.
Въззивникът не е доволен от първоинстанционното решение в неговата
цялост. Счита същото за неправилно. Излага подробни съображения във
връзка със становището си.
Твърди, че с нотариален акт №55/11.07.2019г. на Свищовски нотариус
Гепард Спийд Интернешънъл Сървиз ЕООД е продало процесния недвижим
имот на ПИК 2003 ЕООД и от датата на вписване същият е породил действие
по отношение на 3-тите лица преди вписване на исковата молба в съда.
Следователно спорното право по делото принадлежи на трето лице и
участието на същото по делото е било задължително. Поради това
предявеният иск бил недопустим. По същество предявеният иск бил
неоснователен. Не било доказано, че ревизионният акт е влязъл в сила.
Вземането на Държавата е било обезпечено, тъй като са били наложени
предварителни обезпечителни мерки.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното
първоинстанционно решение на Окръжен съд-Велико Търново и вместо него
да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли
предявените искове, като недопустими и да върне делото на
Великотърновския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Прилага към жалбата нотариален акт №55/2019г. на нотариус от района
на СвРС и постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико
Търново.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника Гепард Спийд
Интернешънъл Сървиз ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Царевец,
Община-Свищов, представлявано от Ч. А. И., с постоянен адрес в гр.Свищов.
2
Предмет на жалбата е първоинстанционното решение на
Великотърновския окръжен съд в неговата цялост.
Въззивникът заявява, че не е доволен от същото, както и прави
оплакване за неговата неправилност. Становището му е подробно
мотивирано.
Тази жалба е аналогична на подадената такава от Камелия груп ЕООД.
Съдържа същото искане.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени изцяло обжалваното
решение на Окръжен съд-Велико Търново и вместо него да постанови друго
решение, с което да отхвърли предявените искове,, като недопустими или да
върне делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав.
Прилага към жалбата нотариален акт №55/2019г. на нотариус от района
на Свищовския районен съд и постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново.
В писмен отговор, въззиваемият Главен публичен изпълнител при
НАП-ТД-Варна, заявява че обжалваното решение е правилно, а въззивната
жалба е неоснователна и недоказана, поради което моли Апелативният съд да
потвърди първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд.
Предявеният иск бил допустим.
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими. Подадени са от страни по делото,
които имат интерес да обжалват, насочени са против подлежащ на обжалване
съдебен акт и са подадени в срок.
При обсъждане на основателността им приема за установено следното.
Ищецът Главен публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна твърди
в исковата молба и по делото, че на 23.05.2018г. е оформена с нотариален акт
покупко продажба на недвижим имот в с.Царевец, представляващ УПИ с
построен в него в груб строеж склад за авто и селскостопанска техника за
3
сумата 50 200 лева, с продавач Камелия груп ЕООД-гр.Варна, с тогавашен
управител Ч. А. И. и купувач Гепард Спийд Интернешънъл Сървиз ЕООД-
с.Царевец, Община Свищов, с тогавашен управител К. Ч. И.. Ищецът твърди,
че към датата на продажбата управителите на двете дружества са баща и
дъщеря и следователно са свързани лица по смисъла на §1 т.3 б.А от ДР на
ДОПК. Заровед за ревизия за установяване на неплатени публични
задължения за корпоративен данък от 30.01.2018г. на Директора на ТД НАП-
Велико Търново е връчена на Камелия Груп ЕООД електронно, както и за
проверка неплатени задължения за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на физически лица. Издаден е ревизионен акт от
25.07.2018г., връчен на 01.08.2018г., от който се установяват публични
вземания на Държавата за данък на основание чл.38 ал.2 от ЗДДФЛ в размер
на 45 275,51 лева и мораторна лихва от 3868,14 лева. Издаден е и ревизионен
акт от 12.12.2017г., връчен по електронен път на 18.12.2017г., с който са
установени публични вземания за ДДС в общ размер на 10736,02 лева и
мораторна лихва 1196,21 лева Образувано било изп.д. №*********/2018г. на
ТД НАП-Варна. Общият размер на задълженията на дружеството възлизал на
109911,81 лева. С процесната продажба длъжникът-ответник е намалил
имуществото си и Държавата не би могла да се удовлетвори за вземанията си.
Предвид изложеното Главен публичен изпълнител при ТД НАП-
гр.Варна моли на основание чл.216 ал.2 ДОПК съдът да обяви за
недействителен по отношение на Държавата на договора за покупко продажба
от 23.05.2018г., оформен с нотариален акт на Свищовски нотариус, с който
Камелия груп ЕООД-гр.Варна е продала на Гепард Спийд Интернешънъл
Сървиз ЕООД-с.Царевец, за сумата 50200 лева следния недвижим имот, а
именно УПИ Х1 в кв.82 по ПУП на с.Царевец, заедно с построения в него в
груб строеж склад за авто и селскостопанска техника.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците Камелия Груп ЕООД-гр.Варна и Гепрад Спийд
Интернешънъл Сървиз ЕООД-с.Царевец, редовно призовани по реда на чл.50
ал.4 от ГПК, не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат
становище по иска.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
4
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
В първоинстанционното решение са съобразени всички събрани по
делото доказателства. Окръжният съд е изяснил всестранно и правилно
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил правилни
изводи относно установените по делото факти и обстоятелства.
Поради това Апелативният съд възприема така изяснената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и не намира за необходимо
да я възпроизвежда отново в настоящото въззивно решение.
Правните изводи на Първоинстанционния съд, формулирани в
обжалваното решение, са направени въз основата на установената от същия
съд фактическа обстановка и са правилни. Апелативният съд, с оглед
разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема изцяло мотивите на Окръжния съд.
Намира, че същите са в съответствие със закона и съдебната практика.
Приложените към въззивните жалби нотариален акт и постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки не налагат промяна във
фактическите и правните изводи, направени от Окръжния съд.
Правилни и обосновани са изводите на Първоинстанционния съд, че
дружеството продавач към момента на продажбата има непогасени публични
данъчни задължения към Държавата, установени с влязъл в сила ревизионен
акт от 12.12.2017г. и ревизионен акт от 25.07.2018г.. Били са му връчени
заповед за възлагане на ревизия от 30.01.2018г. за неплатени публични
задължения за корпоративен данък, данък върху дивидентите и
ликвидационни дялове на физически лица; покупко продажбата уврежда
Държавата, тъй като се намалява имуществото на длъжника продавач, от
което Държавата да се удовлетвори; купувачът по сделката е свързано лице с
5
продавача и връзката е следната продавачът е баща, а купувачът е негова
дъщеря.
Според Апелативния съд не е задължително участието като страна по
делото на 3-тото лице ПИК 2003 ЕООД, придобило процесния недвижим
имот с нотариален акт от 25.07.2019г. Няма пречка да се заведат 2-отделни
иска, тъй като стрните по тях са различни. Различни са и предпоствките за
уважаване на 2-та иска.
За да бъде уважен искът по чл.216 от ДОПК е необходимо взискателят
да устанви, че е кредитор на установено публично задължение и сделката е
сключена след заповед за възлагане на ревизия, при която са установени
публични задължения, както и че сделката е между свързани лица.
За да бъде уважен искът по чл.135 ЗЗД, насочен срещу последваща
сделка между съконтрахента на длъжника и третото лице, трябва първо
Държавата да е доказала основателността на иска по първата сделка, както и
публичният взискател трябва да е доказал че 3-тото лице е недобросъвестно.
Поради това от изхода на делото по иска по чл.216 ал.1 от ДОПК
зависят следващите процесуални действия на Държавата.
Предявеният иск е с правно основание чл.216 ал.1 т.6 от ДОПК, и е
основателен и доказан.
Апелативният съд споделя този основен правен извод, до който е
стигнал Окръжният съд в обжалваното решение.
Съгласно съдебната практика, за да бъде обявена дадена сделка за
относително недействителна първо трябва да е извършена след датата на
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, второ при извършената
ревизия трябва да са установени с ревизионен акт публични задължения, като
съгласно чл.153 ал.1 от ДОПК обжалването на ревизионния акт не спира
изпълнението, което означава че е без значение дали ревизионният акт е
влязъл в сила или не; трето по делото няма твърдения и данни за налично
друго имущество или вземане на длъжника, от което да се удовлетвори
Държавата. С постановлението, на което се позовават ответниците, е наложен
запор на товарно ремарке и полуремарке на стойност 13 250 лева, поради
което обезпечението е много по-малко от публичното вземане и не може да
се приеме, че същото е обезпечено.
6
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивниците
ответници относно пороци на обжалваното решение, направени в двете
аналогични като съдържание и искания въззивни жалби, се явяват
неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда от
такива пороци.
На основание чл.272 от ГПК Апелативният съд препраща към мотивите
на Първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на
предявения иск, които мотиви счита, че са в съответствие със закона и
съдебната практика.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му част.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивниците
ответници следва да заплатят на въззиваемия направените от него разноски в
тази инстанция в размер на сумата 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №33 от 05.05.2021г., постановено по т.д.
№179/2020г., на Окръжен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА Камелия груп ЕООД-гр.Варна и Гепард Спийд
Интернешънъл Сървиз ЕООД – с Царевец, Община Свищов да заплатят на
Национална агенция за приходите – Териториална дирекция-гр.Варна сумата
200 лева юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8