Р Е Ш Е Н И Е №
24.03.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №431 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І,
изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №260145 от 02.11.2020г.,
постановено по анд № 1315/2020г., РС Стара Загора отменил електронен фиш серия
К №35322882 на ОДМВР Стара Загора и ОСЪДИЛ ОД на МВР Стара Загора да заплати на
М.П.И. разноски в размер на 480 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от решението останал административно-наказаният, който чрез процесуален
представител, го обжалва в срок с твърдения, че същото било неправилно.
Според
касаторът, РС неправилно приел, че жалбоподателката движейки се по околовръстен
път била с убеждението, че се движи извън населено място, поради което счела,
че ограничението за скорост не важала. Сходни казуси били решавани пред АС
Стара Загора, като се цитират решения.
По
тези съображения се иска отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно и
потвърждаване на наказателното постановление. Алтернативно се сочи, че ако се
претендират разноски, се прави възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение и съдът да присъди минимално такова по чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В
подадена уточняваща молба, касаторът сочи, че обжалва изцяло решението на РС,
като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и при нарушение на материален закон.
Касаторът,
редовно призован за с.з., не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касация, редовно призован, се представлява от адв. К., който оспорва
жалбата. Излага в писмена защита доводи, като се твърди, че пред РС по
безспорен начин било доказано, че наказаната не извършила административно
нарушение, че липсвали елементи от фактическия състав на такова. Събраната
доказателствена съвкупност сочела, че наказаната не знаела, че навлиза в
населено място, а административното нарушение според чл.6 от ЗАНН било такова,
ако деянието е извършено виновно. Компетентните органи не били обозначили, че
участъкът посочен в ЕФ се намира в населено място и важи съотв. ограничение на
скоростта на движение. За съставомерността на деянието следвало да са налице
както обективните елементи, така и субективния. Липсата на който е да е от тях
обуславял извод за несъставомерност на извършеното.
ОП
Стара Загора се представлява от прокурор Димитрова, която дава заключение за
неоснователността на касационната жалба и за правилност на въззивното решение.
По
същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по
съществото си същата е неоснователна.
За да отмени процесния ЕФ, състав на РС
Стара Загора приел за безспорно от фактическа страна, че наказаната била
санкционирана на осн. чл.189, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
тъй като на 13.04.2020г. в 16.20 часа в град Стара Загора управлявала по главен
път I-5,
км.236+100 до разклона на фирма Мегатрон в посока юг собствено МПС със скорост
от 89 км./ч. при ограничение за движение в населено място от 50 км./ч., т.е. с
превишение от 39 км./ч., което било заснето АТТС ARH CAM S1 №1743с8.
РС посочил, че наказаната не оспорвала, че
на посоченото място и време управлявала автомобила си, но твърдяла, че се
движела по околовръстния път в посока запад-изток, от който с десен завой се
включила в главен път I-5
и продължила движението си в посока гр. Димитровград в посока юг без да знаела,
че се движи в населено място,т.е. че пътният участък е включен в рамките на
населеното място, тъй като липсвала указателна табела. Поради това описаното
нарушение не можело да й се вмени във вина. РС посочил, че от изискани справки
и схеми от ОПУ Стара Загора установявал, че нямало поставен знак Д 11- начало
на населено място, указващ навлизане в населено място на движещите се по
околовръстния път в посока запад-изток за влизане в десен завой за включване в
главен път I-5 за
движение по него в посока юг /км.235+500/, т.е.преди мястото на нарушението –
км.236+100, а пътният знак В 26, който въвеждал ограничението на скоростта от
50 км.ч. бил поставен едва на 04.05.2020г., което било след датата на
претендираното нарушение –13.04.2020г.
Позовавайки се на тези писмени
доказателства, РС извел извод, че вменяваното на жалбоподателката нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП не можело да й се вмени във вина, тъй като тя не е знаела,
че се движи в населено място и да съобразявала поведението си на водач със
съотв. нормативно установено ограничение на скоростта. В заключение съдът
посочил, че не се доказвало по несъмнен начин повдигнатото административно
обвинение, тъй като не се доказвало знание у дееца, че се движи в населено
място, а вината не можела да се предполага до доказване на противното. Така
мотивиран приел извод и за незаконосъобразност на ЕФ, като с оглед на него
приел за основателно искането на жалбоподателката да присъди в нейна полза
направените разноски за един адвокат и присъдил такива в размер на 480 лв.
Решението е правилно.
С оглед събрания доказателствен материал
пред РС се установява, че наказаната първоначално се движи в посока запад-изток
по околовръстен път, като прави завой на дясно, за да се включи в главен път I-5 и продължава движението си на юг в
посока град Димитровград. Установява се пред РС обаче, че на движещите по
околовръстното шосе в посока запад-изток за десен завой по пътя няма поставен
знак Д11, а такъв има поставен на главен път I-5 при километър 236+655, както и, че на
същия главен път има поставен знак В 26 от дясно на км. 235+700 /вж. писмото на
л. 42 от делото/, който обаче е поставен на 04.05.2020г. Нарушението установено
на 13.04.2020г., т.е. преди това.
При тези установявания касационната
инстанция възприема за правилно изградени изводите на РС, че липсва безспорна
установеност на знание у водачката, че след слизане от околовръстния път и
включване в главен път I-5,
за да продължи на юг в посока град Димитровград, тя е в участък, който е част
от населено място и за него поради това важи ограничение на скоростта от 50
км./ч. Регулирането на движението по пътищата става с пътни знаци, т.е. само
при наличието на такива е възможно, ако водачът не съобразява своето поведение
с тяхното предписание, същият да бъде административно наказан. При безспорна
установеност пред РС, че към датата на установяване и извършване на нарушението
чрез заснемането му със АТТС, на контролирания пътен участък няма поставени
съотв. пътни знаци, които или да указват, че същият е част от населено място,
съотв. за него важи изрично установено ограничение от 50 км.ч., чрез
обозначаването му със знак В26, то недопустимо е да са претендира наличие на виновно
поведение у водача, още по-малко да се презумира неговата вина. Административно
нарушение е това деяние, което е извършено виновно, предвижда чл.6 от ЗАНН. В
конкретния случай не се удостоверява от АНО по безспорен начин, че водачът има
знанието /съзнава/, че навлиза в такъв регулируем участък, за който се
предвижда движение със скорост от 50 км./ч. или е част от населено място и това
го задължава да съобразява скоростта си на движение на МПС именно с такава
максимална скорост. Ето защо претендираното от органа, че наказаната извършва
виновно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП не се доказва от субективна страна,
т.е. липсва съставомерен елемент от състава на същото и ангажирането на
отговорността на конкретния деец при това положение следва да се приеме, че е
извършено в нарушение на закона.
Самият касатор в своята жалба не сочи
никакви доводи, което да променят фактическите изводи на РС. Позоваването на
друга съдебна практика на този съд по принцип не означава, че фактите са напълно
идентични, дори и да касаят едно и също нарушение по ЗДвП. Нищо не опровергава
обаче установяванията пред РС, а те са важни за решаващата воля на тази
инстанция, която намира жаленото решение за съответно на закона и поради това
правилно. Решението е правилно и в частта на присъдените разноски, тъй като
такива са поискани още с жалбата и се доказват до присъдения от въззивния съд
размер от 480 лева.
При извод за неоснователност на
касационната жалба настоящата инстанция намира за основателна претенцията на ответника
по касация за разноски. Възражението за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение от 360 лв. с ДДС не се приема за основателно, защото от страна
на пълномощника на ответника има извършени процесуални действия, вкл. и явяване
в откритото с.з. и са съобразени с минимумите, предвидени в Наредба №1/2004,
която е приложимата нормативна база.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът:
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА изцяло Решение №260145 от 02.11.2020г., постановено
по анд № 1315/2020г. на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА
ОДМВР СТАРА ЗАГОРА да заплати на М.П.И. ***, ЕГН ********** разноски пред
касационната инстанция в размер на 360 лв. /триста и шестдесет/ с ДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.