Решение по дело №85/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 74

гр. Видин, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в открито заседание на

осми юли

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

85

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Н.Н.А. *** против Заповед № РД-02-11-2148 от 11.05.2021г. на Зам.кмета на Община Видин , с която е наредено да премахне незаконен строеж „навес“, изграден в ПИ с идентификатор 10971.501.149 по КК на гр.Видин. 

Твърди се от жалбоподателя в жалбата , че навесът  е неразделна част от павилион  или сграда с идентификатор 10971.501.149.1, за който също е издадена заповед за премахване , но който също не е незаконен , тъй като е изграден съобразно нормативите към момента на изграждането му през 1974г. Сочи се , че за него е издаден АДС №1257/1993г., като впоследствие е деактуван като държавна собственост като собственост на „Вида плод“АД. Сочи се , че този навес е бил там повече от 50 години, като е записан в публичните регистри като павилион „К.“ . Сочи се , че заповедта е издадена в нарушение на административно-производствените правила, като не са обсъдени всички направени от него възражения и не са изяснени факти , относими към правния спор. Сочи се в жалбата и че заповедта  е немотивирана.

При новото разглеждане на делото се подържа жалбата . Сочи се , че навесът е временна постройка , изградена в периода 1990-2000г. съгласно действащия тогава чл.120,ал.4 от ППЗТСУ/отм./. Сочи се , че представлява метална сглобяема конструкция , която е принадлежност към металния павилион , поради което следва собствеността на павилиона като принадлежност и правния му статут. Сочи се , че и двата обект са преместваеми , тъй като могат да бъдат преместени като се отрежат металните колони . Сочи се , че за навеса не следва да има издадено разрешение за строеж , а разрешение за поставяне , което прави заповедта незаконосъобразна , тъй като е издадена за незаконен строеж. Сочи се също така , че металният павилион , чиято принадлежност е навесът , е заварен строеж по смисъла на §.21 от ЗР на ЗУТ.

Иска се от съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството.   

Ответникът по делото-Зам.Кмет „Устройство на територията и развитие на инфраструктурата“ при община Видин, чрез процесуалния си представител , оспорва жалбата като неоснователна. Сочи , че процесният обект е строеж , за който следва да има издадено разрешение за строеж и същият да съответства на предвижданията на ПУП , което не е налице в случая . Сочи , че не е преместваем обект , а представлява строеж , закрепен със стоманобетонов фундамент към земята, именно поради което металният павилион и навесът са обект на кадастър. Иска се от съда да се отхвърли жалбата. Претендира се ю.к. възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото Н.А № 120,т.I,рег.№ 1227,н.д. № 108/2020г. на 15.09.2020г. жалбоподателят е придобил собствеността чрез договор за покупко-продажба , сключен с Виолета Ангелова Каменова и Красимир Христов Каменов , върху Сграда с идентификатор 10971.501.149.1 по КККР на гр.Видин , разположена в ПИ с идентификатор 10971.501.149, с адрес на сградата гр.Видин , ул.“Княз Борис“ №54 с предназначение сграда за търговия с площ от 82 кв.м. , ведно с прилежащия към сградата навес с площ от 92 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото, както и на сграда с идентификатор 10971.501.149.2, разположена в същия ПИ.  

Видно от Н.А № 132, т.VIII, рег.№ 2744, н.д. № 996/2004г. на 15.11.2004г. Виолета Ангелова Каменова е придобила собствеността чрез договор за покупко-продажба , сключен с „ВИДА ПЛОД“АД , върху павилион, находящ се в ПИ 222 в к.с К., със застроена площ от 79 кв.м., паянтов обект със застроена площ от 35 кв.м. и навес със застроена площ от 93,20 кв.м.

Въз основа на предложение на Кмета на Община Видин с решение № 25, взето с протокол № 3/27.02.2018г. , общински съвет Видин е дал съгласие за започване на процедура по отчуждаване и последващо премахване на сгради с идентификатор 10971.501.149.1 и 10971.501.149.2, находящи се в имот с идентификатор 10971.501.149-частна общинска собственост.

Във връзка с решението е извършена проверка на строеж „навес“ , приключила с издаването на Заповед № РД-02-11-178/19.02.2019г. по чл.225а от ЗУТ за премахване на навеса като незаконен строеж. Заповедта е отменена с влязло в сила решение №128/06.11.2019г. поради процесуални нарушения-установено е , че имотите са придобити от В.К.в режим на СИО с Красимир Христов Каменов,  и преписката  е върната  на административния орган.

Със заповед № РД-02-11-671 от 07.07.2020г. на Зам.Кмета на Община Видин е назначена работна група в състав ст.специалист „Контрол по строителството и техническо обслужване“, ст.специалист „Контрол по строителството , даване на строителна линия и ниво“ и мл.експерт „Контрол по строителството, жалби, молби  и сигнали“, всички в отдел „УТ“ при Община Видин, за обследване законосъобразността на обект „навес“ за установяване наличие или липса на обстоятелствата по чл.22,ал.14 от ЗОС, като са задължени собствениците към момента на издаване на заповедта да осигурят достъп до имота на 04.08.2020г. Работната група е извършила проверка по документи , а на посочената дата и проверка на място. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт № 23/04.08.2020г. Видно от същия, работната група е установила , че имот с идентификатор 10971.501.149 е собственост на Община Видин съгласно АОС № 3873/09.02.2018г. – частна общинска собственост, приложен по делото , а строежът „навес“ е собственост на В.К.и К.К.съобразно посочения по-горе Н.А. Установено е при проверката на място , че навесът е изпълнен от 6 бр. покривни ферми и столици , стъпващи върху метални греди и колони , с покритие от профилирана поцинкована ламарина , като фермите стъпват върху метални колони в единия си край , а в другия върху конструкцията на съществуващия метален павилион. Установена е липса на една от колоните , което е довело до компроментиране на конструкцията , както и корозирал и провиснал ламаринен борд . След съпоставяне на действащите през годините ПУП е установено , че навесът не е нанесен в действащите през годините ПУП до 2000г., но е нанесен в КП от 2000г. , поради което е прието , че е изграден към 2000г. и преди 31.03.2001г. , във връзка с което е обследван и за търпимост. Прието е , че строежът е недопустим по плановете, действали през годините, и по сега действащите планове : по действащия ПУП на гр.Видин от 1968г. попада в територия , предвидена за улица, и не е нанесен в плана ; по действащия ПУП на гр.Видин от 1981г. попада в територия , предвидена за пешеходна зона и озеленяване и не е нанесен в плана; по сега действащия ПУП-ЗП от 1991г. и РП от 1997г., попада в територия , предвидена за озеленяване, и частично в уличен тротоар и не е нанесен в плана.За строежа не е установено налично разрешение за строеж на инвеститора „Вида плод“ЕООД, не е установена и налична кварталнозастроителна разработка и одобрен индивидуален или типов архитектурен проект по чл.119 от ППЗТСУ/отм./. Установено е и че навесът е изграден на 0,75м от рег.линия на УПИ ХI „за паметник на културата“ без да покрива калканна стена на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот , или плътни огради , поради което е недопустим по чл.42,ал.2 и ал.3 от ЗУТ. При горните обстоятелства е посочено , че строежът не е търпим по смисъла на §.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което подлежи на премахване като незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.1,т.1 и т.2 от ЗУТ. Неразделна част от КА са извадки от действащите през годините регулационни и кадастрални планове за имота , в който е разположен процесният строеж. 

С оглед промяната на собствеността с договор за продажба от 15.09.2020г. , КА №23/04.08.2020г. , ведно с приложенията, е връчен на новия собственик-жалбоподателя Алекснадров , видно от приложеното по делото съобщение с изх.№ ТР-02-04-129/22.10.2020г. и обратна разписка за получаване на пратката лично от жалбоподателя на 26.10.2020г. От същия в указания срок е постъпило възражение срещу направените констатации в акта. С писмо изх.№ ТР-02-04-129/12.01.2021г. зам.кметът на Община Видин е уведомил жалбоподателя, че не е представил доказателства във връзка с твърденията си във възражението, като му е дал възможност да представи доказателства. Писмото е надлежно връчено на жалбоподателя на 18.01.2021г. , видно от приложената обратна разписка. От същия отново е депозирано възражение, като е посочено и че обектът представлява заварен обект съобразно Указание с изх.№ 70-00-373 от 15.04.2004г. на МРРБ.

По възлагане на Община Видин в административното производство след връщане на преписката за ново произнасяне е изготвено конструктивно становище от лице с проектантска правоспособност-строителен инженер ПГС, за установяване на обстоятелството дали строеж „навес“, обект на проверка по КА №23/04.2020г., е преместваем обект. Съобразно изготвеното в административното производство становище същият не е преместваем  по смисъла на §.5,т.80 от ДР на ЗУТ.  Изготвено е предходно конструктивно становище за обекта от 2018г. за установяване на фактическото му състояние , съобразно което във връзка с реализиране на предвижданията на ПУП „за озеленяване“ поправянето и заздравяването на обекта е нецелесъобразно. КС от 10.03.2021г. е връчено на жалбоподателя, като му е указана възможността при несъгласие със заключението в 14-дневн срок за представи заключение от избран от него инженер-конструктор. Съобщението е връчено лично на жалбоподателя на 23.03.2021г. В указания срок не е постъпило възражение или друго конструктивно становище, за което е съставен КП №46/12.04.2021г.   

Въз основа на Констативния акт и събраните в административното производство доказателства от Зам. кмета на Община Видин при изложените в КА фактически и правни съображения е издадена обжалваната заповед с която, като е приел, че „навесът“ представлява незаконен  строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.1 и т.2 от ЗУТ , извършен без разрешение за строеж в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП , на основание чл.225а от ЗУТ е наредено на жалбоподателя А. като възложител по смисъла на чл.161,ал.1 от ЗУТ и собственик на строежа да премахне същия. Обсъдено е и направеното възражение , че строежът е заварен  , тъй като има издаден АДС, като е прието , че навесът не е актуван , поради което становището на МРРБ е неприложимо. Обсъдени са и са приети за неоснователни и другите възражения на жалбоподателя.

По делото е назначена и изслушана строително-техническа експертиза, като фактическите констатации на същата изцяло се покриват с тези, направени в КА и приложените извадки от съответните застроителни и регулационни планове във времето и кадастрални такива. Установява се от заключението на вещото лице , че процесният обект „навес“ е отразен за пръв път в кадастралния план на к-с К. , одобрен 2000г., а металният павилион , към който навесът е прикрепен, е отразен за пръв път в кадастралния и регулационен план от 1981г. /без кадастрален номер/, без нанесен навес. Прието е в заключението , че процесният навес представлява строеж според законодателството от 1963г. до днес, като съобразно приложената към заключението снимка на гр.Видин от 1966г. павилионът , съществувал на място , не отговаря по вид и размер на съществуващия днес павилион. Посочено е в заключението , че металният павилион и навесът към него не са били елемент на застрояването по нито един от застроителните планове до днес и са попадали в терени за площадно пространство , улична регулация, строителство на обществен комплекс, паметник на културата и озеленяване. Ако навесът и павилионът са били нанесен в ЗРП-ове, то отреждането на имота би било за обществено обслужване, каквото предвиждане имотът не е имал. Установява се от заключението , че мероприятията , предвидени в плановете , не са реализирани. По отношение на металния павилион е посочено , че е построен през 1974г. по типов проект-павилион тип “Юндола“, от метална конструкция, а навесът , който е долепен до североизточната и северозападната фасада на павилиона , не фигурира в АДС № 1257/1993г. със съответната площ от 93,20 кв.м. Посочено е в заключението , че навесът не съответства на градоустройственото предвиждане на нито един от ЗРП на к.с“К.“, като може да е построен само като временен строеж до реализиране на предвижданията на плана. В съдебно заседание вещото лице подържа заключението си като дава допълнителни обяснения във връзка със същото. Описва навеса като изграден от метална конструкция , метални колони , които са стъпили върху терена, и метални ферми , които освен към колоните са захванати и за металния павилион и отгоре са покрити с ламарина, като навесът не може да съществува самостоятелно , тъй като няма втори ред колони , а металните ферми са захванати за конструкцията на павилиона. Вещото лице сочи , че би могъл да се разглоби и да се премести, което сочи и за металния павилион . Същевременно сочи , че и металният павилион е направен от метални колони и метални ферми , изцяло е със метална конструкция , облечена с ламарина, и метална дограма и е покрит с ламарина , като не би могъл да се премести цялостно, но може да се премести чрез разглобяване . Дава становище , че „хипотетично“ би могъл и да се премести цялостно–металният павилион и навесът , при наличие на нужната техника, но трябва да се разглоби , тъй като квадратурата му е много голяма . Уточнява , че преместването е възможно само чрез срязване на колоните , тъй като същият е със стоманобетонна основа. В съдебно заседание дава становище , че обектът може да бъде приет за преместваем , тъй като  не е открила разрешение за строеж, няма и вещно право, предоставено за собственост на терена или право на строеж, което означава , че най- вероятно е поставен по друг ред-най-вероятно с разрешение за поставяне като временен строеж по реда на чл.120,ал.4 от ППЗТСУ. Уточнява , че навесът най-вероятно е поставен между 1991г. и 2000г. , както и че не е отстъпено право на строеж през годините на собственика на навеса. Вещото лице уточнява в съдебно заседание , че навесът няма траен градоустройствен статут , както и че е разположен в терена за озеленяване, като частично може да попада и в тротоара съобразно предвижданията на действащия ПУП.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорвания административен акт и в законоустановения 14-дневен срок за оспорването му.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-Зам. кмет „УТРИ“ на Община Видин, с оглед разпоредбата на чл.225а от ЗУТ и представената заповед за оправомощаване №РД-02-11-1275/26.11.2019г. , издадена от Кмета на община Видин на основание §.1, ал.3 от ДР на ЗУТ .

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и целта на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.225а от ЗУТ. Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Съгласно ал.2 заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.

В случая нареденият за премахване обект „навес“ има характеристиките на строеж по смисъла на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ , пета  категория по смисъла на чл.139,ал.1,т.5,б.“в“ от ЗУТ с оглед предназначението си .

Съгласно §.5, т. 38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съобразно §.5, т. 80 от ДР на ЗУТ, "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

С оглед горните легални дефиниции процесният навес не представлява преместваем обект, доколкото същият е трайно свързан с конструкцията на павилиона и с оглед материалите , от които е изграден и начина на изграждане е невъзможно да бъде отделен от повърхността и от павилиона компактно, а само като бъде разглобен на съставните му елементи , като при демонтирането навесът ще загуби своята индивидуалност. Влагането на материалите , от които е изграден-метални профили и ламарина , за изграждането на друг подобен навес не прави обекта преместваем.

Ето защо в случая се касае за строеж по смисъла на §.5, т. 38 от ДР на ЗУТ . Същият се установява по делото , че е изграден в периода 1993г.-2000г. , тъй като не фигурира в АДС от 1993г. , а фигурира в КП от 2000г., поради което същият е изграден при действието на ЗТСУ /отм./.

Като строеж по смисъла на §.5, т. 38 от ДР на ЗУТ по отношение на него е била приложима разпоредбата на чл. 55 от ЗТСУ (отм.), аналогична на сега действащата разпоредба на чл.148,ал.1 от ЗУТ., а именно за изграждането му е било необходимо разрешение за строеж. В случая за строеж „навес“ не се установява издадено разрешение за строеж, поради което е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Според посочената разпоредба строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Съобразно чл.225,ал.2,т.1 от ЗУТ строежът е незаконен и когато се извършва в нарушение на предвижданията на действащия ПУП . Съобразно действащия ПУП-ЗП /от 1991г./ и РП/от 1997г/ , приложим и към приетия период на изграждане на навеса,  навесът попада в терен „за озеленяване“, поради което не съответства на предвижданията на ПУП и е незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.1 от ЗУТ.

Не са приложими и разпоредбите на §.16 и §.127 от ЗУТ, тъй като безспорно се установява по делото, че строежът не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно действащите правила и нормативи .

Не може да бъде споделено направеното възражение, че тъй като  павилионът, към който е изграден навесът, представлява временна постройка, изградена по реда на чл.120,ал.4 от ППЗТСУ, то и навесът следва същия правен статут, представлява временна постройка и като такава не подлежи на премахване. Съобразно легалната дефиниция на §.1,т.38 от ДР на ЗУТ самостоятелен строеж е всяка постройка, пристройка, надстройка и т.н., поради което и в случая навесът е самостоятелен строеж, чиято законност следва да бъде самостоятелно преценявана съобразно времето на изграждане, конструктивни особености, предназначение, действащи правила и нормативи, независимо от правния статут на павилиона. Освен това пристрояването към  преместваем обект или временна постройка на още по-голямо основание прави строежа незаконен.

В тази връзка може да бъде споделено възражението , че се касае за навес , изграден към временна постройка  по смисъла на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.)-павилион , изграден 1974г. Съобразно посочената разпоредба по изключение, във връзка с временни нужди главният архитект (инженер) на общината може да разрешава в незастроени терени да се изграждат необходими временни постройки-в държавни, в общински и в чужди имоти със съгласие на съответния собственик,но същите също се изграждат въз основа на разрешение за строеж. Едва с изм.  и доп. - ДВ, бр. 2 от 1996 г. е приета разпоредбата на ал.5 и от кръга на временните постройки са изключени съоръжения за търговия като маси, павилиони, кабини и др., които са преместваеми и за които не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред,установен от общината въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината, впоследствие отменена 1998г. и приета разпоредбата на чл120а от ППЗТСУ. Видно от горното, павилионът с оглед установеното по делото време на изграждане е строеж по смисъла на чл. чл.120, ал.4 от ППЗТСУ/отм./ , за който е било необходимо разрешение за строеж.

Видно от данните по делото е и че конструктивно павилионът, както и навесът, представляват строеж , като направените изводи от вещото лице в обратната насока не могат да бъдат възприети. Именно вещото лице установява конструктивните елементи , от които са направени-метална конструкция и ламарина , метална дограма , покриване с ламарина/идентично е изложеното в конструктивното становище/, както и установява , че отделянето на павилиона и навеса е възможно единствено чрез срязване на колоните , тъй като основата на павилиона е стоманобетонна , което категорично изключва квалифицирането на павилиона и навеса съответно като преместваеми обекти съобразно легалната дефиниция по §.1,т.80 от ДР на ЗУТ. За да е налице преместваем обект следва прикрепването към земната повърхност да се осъществява чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект. Не такъв е стоманобетоновата основа на павилиона , от която същият и навесът следва да бъдат отделени чрез срязване на колоните.   

Съобразно §.50, ал. 1 ЗТСУ ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.), в сила от 31.10.1998 г. , дори редовно издадените разрешения за строеж , каквото не установено като налично по делото, и одобрените проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да се предвидени по действащите градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 ППЗТСУ (отм.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичане на срока за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила на изменението и допълнението към ППЗТСУ /ДВ бр. 6/1998 г. /., т.е от 19.01.2001г., след което тези постройки подлежат на премахване по реда на чл. 160 ЗТСУ (отм.)-като незаконни строежи.  

Липсва и решение на компетентния орган – областния управител или общинския съвет по §.17 от ПЗР на ЗУТ, каквото се изисква за запазване на строежи с временен устройствен статут, изградени по реда на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ/отм./ върху земя - държавна или общинска собственост, до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план.

Категорично се установява по делото и че павилионът не е придобил траен градоустройствен статут , нито е учредено вещно право на строеж.

Видно от горното след като павилионът подлежи на премахване като незаконен строеж , навесът , който е построен към него и не може да съществува самостоятелно от павилиона, също подлежи на премахване , поради което развитите доводи от жалбоподателя в обратната насока и с оглед правния статут на павилиона изобщо не могат да бъдат споделени. съоръжения за търговия,

Неоснователно е и направеното възражение за приложение на §.21 от ЗР на ЗУТ , тъй като същото касае само законно изградени постройки във връзка с предвижданията на плановете , каквато хипотеза в случая не е налице-нито се установява законност на строежа , нито се касае за производство по приемане или изменение на ПУП, в което законно изградените постройки следва да бъдат съобразени с предвижданията.

 Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Заповедта  е законосъобразна като постановена в съответствие с изискването за форма, административно-производствените правила , материалния закон и целта на закона. Същата е подробно мотивирана и в административното производство са събрани всички необходими доказателства , вкл. е изготвена и необходимата експертиза за установяване на характеристиките на обекта-дали се касае за строеж или преместваем обект, поради което изцяло е изяснена фактическата обстановка , въз основа на която административният орган е изследвал приложимите правни разпоредби и е изградил законосъобразни изводи за незаконност на строежа. Неколкократно е давана възможност на жалбоподателя да посочи доказателства във връзка с направените от него възражения , същите са обсъдени , като доводите в обратната насока са изцяло неоснователни. В съответствие с приложимите правни норми в случая е определен и адресатът на задължението за премахване на незаконния строеж съгласно разпоредбите на чл. 225а, ал. 5, т. 5, вр. чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ЗУТ- собственикът на същия , чиито права са установени с приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, който собственик е конституиран като такъв в хода на административното производство предвид извършената промяна на собствеността , на същия е връчен КА съобразно чл.225а,ал.2 от ЗУТ и същият се е възползвал от предоставената му възможност да депозира възражение неколкократно.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Обжалваната заповед е законосъобразна като липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

С оглед изхода на спора и поисканите от ответника разноски, на основание чл.143,ал.4 от АПК на ответника следва да се присъдят направените за производството разноски в размер на 250 лв –заплатени за възнаграждение на вещото лице по назначената и изготвена по делото експертиза и поисканото ю.к.възнаграждение , което съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ следва да бъдат определено на 200 лева.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.1 АПК Съдът

                            РЕШИ:

ОТХЪРЛЯ жалбата на Н.Н.А. *** против Заповед № РД-02-11-2148 от 11.05.2021г. на Зам.кмет „УТРИ“ на Община Видин , с която е наредено да премахне незаконен строеж „навес“, изграден в ПИ с идентификатор 10971.501.149 по КК на гр.Видин, с административен адрес гр.Видин , ул.“Княз Борис I“ №54.

ОСЪЖДА Н.Н.А. *** да заплати на Община Видин разноски по делото в общ размер на 450 лв , от които 250 лв разноски, заплатени за възнаграждение за вещо лице , и 200 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

                                                             Съдия: