Р Е Ш Е
Н И Е № 79
Гр.
Сливен, 26.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора
Христо Куков
и при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иглика Жекова КАНД № 49 по описа за 2021 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1128 по описа на
Районен съд Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С
Решение № 381/21.12.2020 г. по АНД № 1128/2020 г. на Районен съд Сливен е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № 3469399, издаден от ОД на МВР
Сливен, с който на Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 21
ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182
ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Г.Д.С., която
го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения за материална и
процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Твърди, че съдът неправилно е приел
неприложимост на чл. 34 от ЗАНН по отношение на електронния фиш. Пропуснал и да
обсъди, че несвоевременното връчване на първоначалния електронен фиш и
провеждането на нормативно предвидената процедура по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП за
анулиране на електронния фиш повече от две години след неговото издаване е
довело до издаването на процесния електронен фиш след изтичане на едногодишния
срок от извършване на санкционираното нарушение, съставляващо основание за
неговата отмяна. Съдът не установил и дали лицето, извършило проверката на
техническата изправност на измервателното средство отговаря на изискванията на
чл. 46 и чл. 47 от ЗИ. Неправилно съдът отхвърлил и възражението на
жалбоподателя за липса на снимков материал, който е следвало да бъде приложен
по преписката. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и потвърдения
с него електронен фиш.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. В молба по делото поддържа жалбата и моли съда да я уважи, без
претенция за разноски.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба и моли съда да я
отхвърли, като остави в сила първоинстанционното решение, с претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и
гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
На 24.12.2017
г. в 11:29 часа в гр. Сливен по бул. „Банско шосе“ до бензиностанция „Лукойл“ в
посока центъра при движение с лек автомобил Ситроен С4 с рег. № *******било
извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „TFR1-M 519“, като водачът на
лекия автомобил управлявал същия със скорост от 86 км/ч при разрешена за населеното
място от 50 км/ч. На основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от
Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 1871041 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство в размер на 400,00 (четиристотин)
лева на Д. К. К.(посочен във фиша като собственик, на когото е регистрирано МПС)
за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Фишът бил връчен на К.на 28.02.2020 г.,
като на 10.03.2020 г. същият депозирал пред РУ на МВР – С.Декларация по чл. 189
ал. 5 от ЗДвП, в която завил, че на посочената дата автомобилът е бил във
владение на Г.Д. К.. Въз основа на данните в декларацията бил издаден
процесният Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № 3469399, издаден от ОД на МВР
Сливен, с който на Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 21
ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182
ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00
(четиристотин) лева. Видно от отбелязване, първият от гореописаните електронни
фишове бил анулиран.
Към
преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред
първата съдебна инстанция снимков материал с отразени в същия локация, скорост
на движение на заснетия и идентифициран автомобил, лимит на скоростта, дата и
час (клип № 405), Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 със срок на валидност 24.02.2020 г., Протокол № 9-45-17 от проверка
на мобилната система за видеоконтрол TFR1-1M № 4835
с идент. № 519, Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система рег. № 804р-4655 с дата на
приемане 24.12.2017 г., Справка в Централна база – КАТ по регистрационен номер,
Тестов клип № 389/24.12.2017 г. от 08:34:48 часа.
За да
потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е
всички представени по делото доказателства и всички възражения на
жалбоподателя, в която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел законосъобразност
на санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка,
като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От
доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен
и категоричен начин, че на 24.12.2017 г. в 11:29 часа в гр. Сливен на бул.
„Банско шосе“ до бензиностанция „Лукойл“ в посока центъра на града при движение
с лек автомобил Ситроен С4 с рег. № ****настоящият касационен жалбоподател е
извършил административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТС
„TFR1-M 519“, като е управлявал автомобила със скорост от 86 км/ч при разрешена
за населеното място от 50 км/ч. Скоростта на движение на процесния автомобил е
отчетена в рамките на населеното място с ограничение на скоростта от 50 км/ч., което
налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в
нарушаване на императива, въведен с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по
пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при
управление на автомобила да превишават строго фиксирани стойности на скоростта,
като допустимата максимална стойност на скоростта на движение в населено място
е 50 км/ч. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал лекия си
автомобил със скорост над допустимата за населеното място, установено по
безспорен и категоричен начин от събраните доказателства, в т.ч. и от
приобщения по доказателствата снимков материал.
В
касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на електронния
фиш, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя доводите в касационната жалба за допуснато от
наказващия орган процесуално нарушение по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Този довод е обсъден обстойно от първоинстанционния съд,
чиито изводи са напълно съответни на относимите
процесуални норми на ЗАНН, напълно се споделят от касационния състав и не
следва да бъдат приповтаряни. Редът за съставяне на електронни фишове е
специален и нарочно уреден в закона, като самият фиш съвместява правните
характеристики както на установителния в производството акт (АУАН), така и на
санкционния такъв (НП), поради което и установения от законодателят ред за
съставяне на АУАН е неприложим по отношение на електронния фиш като особен вид
санкционен акт. На следващо място не се споделя и довода на касационният
жалбоподател за допуснато процесуално нарушение, доколкото с електронния фиш не
бил връчен и снимков материал. Видно от представената по делото и приобщена по
доказателствата административнонаказателна преписка,
такъв е наличен – Клип № 405/24.12.2017 г. и същият потвърждава по несъмнен
начин извършеното нарушение за скорост с процесния автомобил. Изложените от
Районния съд и в тази насока мотиви са подробни и съответни на приложимите
(подробно посочени от съда) материалноправни норми и
като обосновани напълно се споделят от касационния състав.
Обжалваното
пред настоящата съдебна инстанция решение е подробно, обосновано и съответно
като изводи на всички събрани по делото доказателства. Мотивите на Районния съд
напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо
да бъдат приповтаряни.
Гореизложеното
мотивира настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е
обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е
приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от
Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд Сливен е направил обоснован извод за
законосъобразност на Електронен фиш сер. К № 3469399
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство в размер на 400,00 (четиристотин) лева на Г.Д.С. за нарушение по чл.
21 ал. 1 от ЗДвП.
По
изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
изхода на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касационната
жалба за присъждане на разноски в производството във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същите следва да се определят в размер на 100,00 (сто) лева на
основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН и се възложат в тежест на касационния
жалбоподател.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 381/21.12.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1128/2020
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР – Сливен разноски в размер
на 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.