ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна
Варненският районен съд,
ХХI състав в
закрито заседание на 18.07.2016 год., в
състав:
Районен съдия: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 6068 по описа за 2016 год.
С разпореждане №
23576/20.06.2016г., постановено по гр. дело № 6068/2016г. на ВРС производството
по делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания да отстрани
нередовността на исковата си молба. Разпореждането е връчено на 29.06.2016г.,
като е депозирана молба от ищеца на 06.07.2016г., с която е направено искане за
продължаване на срока. С разпореждане от 07.07.2016г. срока е продължен с една
седмица, считано от изтичане на предходния срок, а т.е. от 06.07.2016г. В
продължения от съда срок, а и към настоящия момент не е отстранена
нередовността на исковата молба, съобразно дадените с цитираното разпореждане
указания.
В исковата си молба ищеца излага
твърдения, че същия въз основа на постановление за възлагане по изп. дело № 4043/2000г.
на СИС при ВРС е станал собственик на
1000 кв.м. идеални части от имот целия с площ от 2010кв.м., находящ се в
гр. Варна, м. „Акчелар” №514, с идентификатор
10135.2522.503 по КК на гр. Варна, ведно със стопанска постройка с площ от 8
кв.м. Твърди, че при съставяне на КК неправилно е отразено, че имот е в
съсобственост между ищеца и ответниците, както и че не е отразена границата
между имотите на страните, при твърдения, че по КП от 1977г. същите са
съставлявали два отделни имота №ХVІІІ-514
и ХІХ – 514.
С уточнителна молба от
06.06.2016г. формулира петитум, съобразно който желае от съда да приеме за
установено, че при изготвяне на КК е допусната грешка, като неправилно е била
заснета имотната граница между 1000 кв.м. ид. части
от лозе – овощна градина находяща се в гр. Варна, местност „Акчелар”,
изразяваща се в неотразяване
на границите в кадастралната карта
на имотите №ХVІІІ-514 и ХІХ – 514 по предходен план, цялото с площ от 2010
кв.м., както и стопанска постройка състояща се от веранда със ЗП от 8 кв.м. ,кладенец и насаждения. Формулирано е
и искане за осъждане на ответниците да преустановят ( прекратят)
неоснователните си действия по завземане на имота на ищеца и действия по
ограничаване достъпа до него.
Предмет на производството по чл.
54, ал.2 ЗКИР (предходна разпоредба на чл. 53, ал.2 ЗКИР) съобразно приетото с
ТР №8/2014г. на ОСГК на ВКС, може да бъде установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в
кадастралната карта /при непълнота
на кадастралната карта/, или установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот,
която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен
имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот /грешка в
кадастралната карта/. Когато се претендира установяване на собственост върху
имот, който не е бил нанесен като самостоятелен в кадастралната карта, а е
отразен като част от поземления имот на ответника /тоест, когато се твърди
непълнота на кадастралната карта/, предмет на делото е правото на собственост
върху имота на ищеца.
За да се изпълни хипотезата за
допустимост на разглеждане на иск с правно осн. чл.
54, ал.2 ЗКИР, в случая при твърдения за непълнота на КК, настоящия
първоинстанционен съд намира, че следва в исковата молба да се съдържат ясни и
непротиворечиви твърдения, че ищеца
е собственик на определен, конкретно
обособен имот с посочени граници (поне
три) и площ, който индивидуален имот
неправилно при изработване на КК въобще не е бил заснет като самостоятелен.
В случая липсват такива
твърдения, че ищеца въз основа на определено придобивно основание е собственик
на реално обособен имот. Напротив излагат се твърдения, че ищеца е собственик на 1000/2010кв.м. идеални части
от имот находящ се в гр. Варна, м. „Акчелар” №514, с идентификатор
10135.2522.503 по КК на гр. Варна, при което се иска да бъде отстранена
непълнотата при изработване на КК, като бъде поставена граница между
С разпореждане
№23576/20.06.2016г. на ищеца бе указано изрично, че искът с правно осн. чл. 109 ЗС е отделен способ за защита правото на
собственост. С молба от 06.07.2016г., макар и ищеца да заявява, че не предявява
иск с правно осн. чл. 109 ЗС, формулира петитум с
искане за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия в
имота на ищеца, както и действията си по ограничаване възможността му да
упражнява право на собственост в пълен обем. Това по своята същност съставлява
нарушение на чл. 127, ал.1, т.4 вр. т.5 ГПК,
доколкото е налице противоречие в обстоятелствената част на молбата и петитума,
която нередовност не е отстранена от страната въпреки ясно дадените й указания.
При тези съображения, съдът
намира че производството по делото следва да бъде прекратено, доколкото въпреки
дадените указания с разпореждане №23576/20.06.2016г., в определения срок,
последващо продължен с разпореждане от 06.07.2016г., нередовността на исковата
молба не бе отстранена, както за неблагоприятните последици от това ищеца е
изрично предупреден.
По изложените съображения, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело 6068/2016г. по описа на
ВРС – ХХІ състав, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: