Определение по дело №6068/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 7770
Дата: 18 юли 2016 г.
Съдия: Михаил Петков Михайлов
Дело: 20163110106068
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2016 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 гр. Варна

 

Варненският районен съд, ХХI състав в закрито заседание на 18.07.2016 год., в състав:

Районен съдия: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6068 по описа за 2016 год.

С разпореждане № 23576/20.06.2016г., постановено по гр. дело № 6068/2016г. на ВРС производството по делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания да отстрани нередовността на исковата си молба. Разпореждането е връчено на 29.06.2016г., като е депозирана молба от ищеца на 06.07.2016г., с която е направено искане за продължаване на срока. С разпореждане от 07.07.2016г. срока е продължен с една седмица, считано от изтичане на предходния срок, а т.е. от 06.07.2016г. В продължения от съда срок, а и към настоящия момент не е отстранена нередовността на исковата молба, съобразно дадените с цитираното разпореждане указания.

В исковата си молба ищеца излага твърдения, че същия въз основа на постановление за възлагане по изп. дело № 4043/2000г. на СИС при ВРС е станал собственик на 1000 кв.м. идеални части от имот целия с площ от 2010кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Акчелар” №514, с идентификатор 10135.2522.503 по КК на гр. Варна, ведно със стопанска постройка с площ от 8 кв.м. Твърди, че при съставяне на КК неправилно е отразено, че имот е в съсобственост между ищеца и ответниците, както и че не е отразена границата между имотите на страните, при твърдения, че по КП от 1977г. същите са съставлявали два отделни имота  №ХVІІІ-514 и ХІХ – 514.

С уточнителна молба от 06.06.2016г. формулира петитум, съобразно който желае от съда да приеме за установено, че при изготвяне на КК е допусната грешка, като неправилно е била заснета имотната граница между 1000 кв.м. ид. части от лозе – овощна градина находяща се в гр. Варна, местност „Акчелар”, изразяваща се в неотразяване на границите в кадастралната карта на имотите №ХVІІІ-514 и ХІХ – 514 по предходен план, цялото с площ от 2010 кв.м., както и стопанска постройка състояща се от веранда със ЗП от 8 кв.м.           ,кладенец и насаждения. Формулирано е и искане за осъждане на ответниците да преустановят ( прекратят) неоснователните си действия по завземане на имота на ищеца и действия по ограничаване достъпа до него.

Предмет на производството по чл. 54, ал.2 ЗКИР (предходна разпоредба на чл. 53, ал.2 ЗКИР) съобразно приетото с ТР №8/2014г. на ОСГК на ВКС, може да бъде установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта /при непълнота на кадастралната карта/, или установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот /грешка в кадастралната карта/. Когато се претендира установяване на собственост върху имот, който не е бил нанесен като самостоятелен в кадастралната карта, а е отразен като част от поземления имот на ответника /тоест, когато се твърди непълнота на кадастралната карта/, предмет на делото е правото на собственост върху имота на ищеца.

За да се изпълни хипотезата за допустимост на разглеждане на иск с правно осн. чл. 54, ал.2 ЗКИР, в случая при твърдения за непълнота на КК, настоящия първоинстанционен съд намира, че следва в исковата молба да се съдържат ясни и непротиворечиви твърдения, че ищеца е собственик на определен, конкретно обособен имот с посочени граници  (поне три) и площ, който индивидуален имот неправилно при изработване на КК въобще не е бил заснет като самостоятелен.

В случая липсват такива твърдения, че ищеца въз основа на определено придобивно основание е собственик на реално обособен имот. Напротив излагат се твърдения, че ищеца е собственик на 1000/2010кв.м. идеални части от имот  находящ се в гр. Варна, м. „Акчелар” №514, с идентификатор 10135.2522.503 по КК на гр. Варна, при което се иска да бъде отстранена непълнотата при изработване на КК, като бъде поставена граница между 1000 кв. м. идеални части, собственост на ищеца и тези на ответниците. Липсват твърдения, че между съсобствениците е осъществено прекратяване на съсобствеността с делба, било то съдебна или извънсъдебна, която да не е била взета в предвид от административния орган при изработване на КК. При така изложените твърдения, съдът намира предявения иск с правно осн. чл. 54, ал.2 ЗКИР за недопустим за разглеждане, доколкото липсват твърдения в исковата молба и уточнителните такива, които да обосноват правен интерес от предявяване на посочената форма на защита. Липсват твърдения, че към момента на изготвяне на предходния кадастрален план за местността от 1977г. ищеца или негов праводател да е притежавал отделни материални права върху обособен, отделен имот по този план. Твърденията на ищеца са ясни, че същия притежава собствеността върху посочените идеални части, въз основа на постановление за възлагане постановено по изпълнително дело от 2000г.

С разпореждане №23576/20.06.2016г. на ищеца бе указано изрично, че искът с правно осн. чл. 109 ЗС е отделен способ за защита правото на собственост. С молба от 06.07.2016г., макар и ищеца да заявява, че не предявява иск с правно осн. чл. 109 ЗС, формулира петитум с искане за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия в имота на ищеца, както и действията си по ограничаване възможността му да упражнява право на собственост в пълен обем. Това по своята същност съставлява нарушение на чл. 127, ал.1, т.4 вр. т.5 ГПК, доколкото е налице противоречие в обстоятелствената част на молбата и петитума, която нередовност не е отстранена от страната въпреки ясно дадените й указания.

При тези съображения, съдът намира че производството по делото следва да бъде прекратено, доколкото въпреки дадените указания с разпореждане №23576/20.06.2016г., в определения срок, последващо продължен с разпореждане от 06.07.2016г., нередовността на исковата молба не бе отстранена, както за неблагоприятните последици от това ищеца е изрично предупреден.  

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 6068/2016г. по описа на ВРС – ХХІ състав, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: